Кучето има мозък като на калмар
Австралийски специалисти направиха магнитно-резонансна томография на мозъка на калмар от типа Sepioteuthis lessoniana и откриха, че той е сравним с мозъка на куче. Резултатите от проучването са оповестени в списание iScience.
Съвременните главоноги, към които се числят октоподите, сепиите и калмарите, имат доста комплициран мозък. Учени от университета в Куинсленд направиха за първи път детайлно магнитно-резонансно проучване на мозъка на калмар и сътвориха атлас за невронните връзки в него.
Потвърдени са 99% от 282 съществени вериги, разпознати по-рано. Изследователите откриха още 145 незнайни до този миг вериги. Над 60% от всички невронни връзки на калмара вземат участие в зрителните и двигателните му функционалности. По сложността на своята конструкция мозъкът на калмара е непосредствен до този на кучето.
Много от невронните схеми са предопределени за дегизировка и образно другарство, което дава неповторимата дарба на калмарите да заобикалят хищниците, да ловуват сполучливо и да поддържат връзка един с различен посредством динамична смяна на цвета, разкриха експертите.
Сходството сред централната нервна система на главоногите и гръбначните животни удостоверява хипотезата за конвергентната еволюция, съгласно която организмите от разнообразни групи, без значение един от различен, развиват сходни черти.
Главоногите имат извънредно комплициран мозък, който превъзхожда мозъка на мишките и плъховете, настояват създателите на проучването. Някои главоноги имат повече от 500 милиона неврона, които са несравнимо повече с 200-те милиона при плъховете и 20 000 при елементарните мекотели. Това изяснява разнообразни прояви в държанието на главоногите, като способността да трансформират бързо цвета си за дегизировка, да разпознават шаблони и да поддържат връзка между тях чрез потреблението на разнообразни сигнали.
Приликата с добре изучената нервна система на гръбначните животни ще разреши да се създадат прогнози по отношение на действието на нервната система на главоногите на равнище държание. При проучването са открити няколко нови групи неврони, отговарящи за държанието с образен надзор като локомоцията (движение на животни и хора – бел. ред.) и дегизировка съгласно сянката – калмарите одобряват друга багра в горната и долната част на тялото, с цел да се слеят сполучливо с околната среда.
При идващия стадий учените възнамеряват да изяснят, за какво другите типове главоноги са развили разнообразни сектори от мозъка в интервала на еволюцията.
Съвременните главоноги, към които се числят октоподите, сепиите и калмарите, имат доста комплициран мозък. Учени от университета в Куинсленд направиха за първи път детайлно магнитно-резонансно проучване на мозъка на калмар и сътвориха атлас за невронните връзки в него.
Потвърдени са 99% от 282 съществени вериги, разпознати по-рано. Изследователите откриха още 145 незнайни до този миг вериги. Над 60% от всички невронни връзки на калмара вземат участие в зрителните и двигателните му функционалности. По сложността на своята конструкция мозъкът на калмара е непосредствен до този на кучето.
Много от невронните схеми са предопределени за дегизировка и образно другарство, което дава неповторимата дарба на калмарите да заобикалят хищниците, да ловуват сполучливо и да поддържат връзка един с различен посредством динамична смяна на цвета, разкриха експертите.
Сходството сред централната нервна система на главоногите и гръбначните животни удостоверява хипотезата за конвергентната еволюция, съгласно която организмите от разнообразни групи, без значение един от различен, развиват сходни черти.
Главоногите имат извънредно комплициран мозък, който превъзхожда мозъка на мишките и плъховете, настояват създателите на проучването. Някои главоноги имат повече от 500 милиона неврона, които са несравнимо повече с 200-те милиона при плъховете и 20 000 при елементарните мекотели. Това изяснява разнообразни прояви в държанието на главоногите, като способността да трансформират бързо цвета си за дегизировка, да разпознават шаблони и да поддържат връзка между тях чрез потреблението на разнообразни сигнали.
Приликата с добре изучената нервна система на гръбначните животни ще разреши да се създадат прогнози по отношение на действието на нервната система на главоногите на равнище държание. При проучването са открити няколко нови групи неврони, отговарящи за държанието с образен надзор като локомоцията (движение на животни и хора – бел. ред.) и дегизировка съгласно сянката – калмарите одобряват друга багра в горната и долната част на тялото, с цел да се слеят сполучливо с околната среда.
При идващия стадий учените възнамеряват да изяснят, за какво другите типове главоноги са развили разнообразни сектори от мозъка в интервала на еволюцията.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ