Как да изпратим космически апарат до Нептун за без пари
Авиокосмически инженери оферират метод да се изпрати задача за проучване на Нептун единствено за част от предстоящите разноски – като се употребява атмосферата на Тритон за спирачната маневра. Дали някой ще пожелае да хвърли заровете на един въпреки всичко доста безценен план, който да прелети над гигантския сателит тъкмо по посока Нептун, следва да разберем, само че това може най-малко да подтикне към диалози за други сходни задачи.
Тритон сниман от апарата Вояджър 2
Днешните времена са тежки, в случай че желаете да изучавате външната част на Слънчевата система с галактически уред. Юпитер има един орбитален уред, един на път и един, който ще бъде изстрелян следващата година. Трудно е да се запомнят всички задачи до Марс, а настрана Венера също получава внимание. И въпреки всичко Сатурн, Уран и Нептун освен си нямат посетители, само че няма и да си имат най-рано до 2034 година
Планетарните учени не престават да откриват забавни неща в старите данни от „ Вояджър 2 “ и да обосновават нуждата от изпращане на орбитален уред най-малко до един от ледените колоси, само че до момента апелите им остават без отговор. Основната причина е, че е доста скъпо да се направи освен това от малко посещаване на такива далечни светове. Докторантът Якоб Бризби и доктор Джеймс Лайн от Университета на Тенеси в Ноксвил обаче оферират ново решение в собствен неотдавнашен отчет.
Вояджър 2 минава около всичките четири великански планети с технология от 70-те години на предишния век, само че това е било допустимо, тъй като не се е опитвал да спре. За да влезете в орбита към далечна планета, е належащо или да пътувате до такава степен доста постепенно, както прави JUICE, или да носите доста гориво, с цел да можете да забавите фрапантно, когато стигнете до такава степен. Последният вид е изключително безценен, защото горивото усилва тежестта и разноските за изстрелване.
Бризби и Лайн се замислят дали пък няма различен метод за понижаване на скоростта. Атмосферата е много добър вид, както може да ви каже всеки парашутист. Приближаването до Нептун или Уран задоволително, че техните атмосфери да забавят апарата, съвсем несъмнено е нежизнеспособно, само че те настояват, че Тритон би могъл да бъде алтернатива.
Спътникът на Сатурн Титан постоянно се дефинира като единственият сателит в Слънчевата система, който има атмосфера, само че това не е напълно по този начин. Всички по-големи луни имат някакъв заобикалящ ги газ, само че плътността му е доста ниска.
Атмосферата на Тритон е към 100 000 пъти по-рядка от тази на Титан – само че това въпреки всичко може евентуално да бъде задоволително, с цел да има нужния резултат върху апарата, в случай че той разгърне парашут или нещо сходно, с цел да усили оптимално съпротивлението.
Идеята има спомагателен капацитет, защото Тритон е единствената огромна луна с ретроградна орбита, която обикаля в противоположна посока на планетата си и на множеството по-малки луни. Това улеснява приближаването на галактическия уред към системата, движещ се в същата посока като Тритон, като свежда до най-малко относителните им скорости, а затова и напрежението, което атмосферата би оказала върху апарата.
LOFTID
Миналата година НАСА тества самолета LOFTID – надуваем транспортен съд, чието предно тяло е копие на входния уред на „ Викинг “ от 70-те години на предишния век. Неговото нахлуване в горните пластове на земната атмосфера показва способността на сходни машини да употребяват доста разредената атмосфера, с цел да забавят придвижването си, без да прегреят. Бризби и Лайн употребяват неговия дизайн като основа за своя модел в публикацията си (която следва да бъде рецензирана).
Този техен модел разкрива, че теоретично е допустимо да се употребява прекосяване в горните пластове на атмосферата на Тритон, с цел да се забави галактически транспортен съд до точката, в която към този момент ще може да бъде прихванат от гравитацията на Нептун. Трудното е да се дойде в вярната точка от орбитата на Тритон, да се заходи към него под верния ъгъл и да се навлезе в атмосферата на подобаваща височина. Колкото по-бързо се движи галактическият транспортен съд, толкоз по-малък е прозорецът, през който проектът може да сработи, без да изгори или да напусне Тритон с прекомерно огромна скорост и да отлети в необятния космос.
Дори при потреблението на сходен способ Бризби и Лайн плануват, че ще са нужни 15 години, с цел да се стигне до Нептун, само че това въпреки всичко е доста по-бързо от различните подходи. В края на краищата на JUICE са нужни 8 години, с цел да стигне до Юпитер, който е единствено на 1/7 от дистанцията.
