Август.2019 , glavcom.ua В България продължава сагата с изграждането на

Август.2019, glavcom.ua

В България продължава сагата с построяването на втората линия на газопровода „ Турски поток “, който може да се трансформира в съперник на украинския маршрут за доставка на съветски газ на Балканите. Освен това, България не стопира да се пробва да осъществя план за хъб за систематизиране на газ на своята територия, който би й разрешил да се трансформира в един от значимите участници на пазара на газ в Източна Европа. Ситуацията към тези планове, политиката на Газпром по отношение на направлението България, както и други значими въпроси в енергийния бранш, засягащи освен ползите на България, само че и на Европейски Съюз и в частност Украйна, електронната медия Glavcom.ua беседва с българския дипломат в Русия (2000 г.-2006 г.) Илиян Василев.

Г-н Василев, построяването на газопровода Турски поток-2, което е значимо за България, също директно визира ползите на Украйна като страна за газов пренос. Каква е обстановката с осъществяването на този план към сегашния миг?

Днес се случват доста забавни неща. Анкара стартира да се замисля върху за следствията от продължение на “Турски поток” през нейна територията и България за външните ползи. В този формат Газпром управлява природния газ, който ще бъде превозен от Турция до България.

Компаниите, които оперират в Турция, без значение дали са турски или не, не могат да изнасят газ за България и по-нататък на север. Предупредихме, че може да се случи такава обстановка. Това значи, че Турция е малко евентуално да разреши на Газпром да прави бизнес на нейна територия, без да има някаква изгода за себе си.Това е изгодата от превръщането на Турция в районен газов хъб.

Турция през цялото време се пробва да се добере до това, “Газпром” да продава газ на турските компании, а те да го продават като собствен за Турски поток-2, който би трябвало да премине през България и отвън нея. “ " Газпром”, несъмнено, отхвърли. Между другото, Газпром отхвърли и на българите, и на сърбите, и на унгарците да продават своя газ на Турция. Въпреки това сега се водят дейни договаряния сред турската компания Botas и Булгартрансгаз във връзка с сключването на съглашение, съгласно което всеки състезател, който работи на турския пазар, ще може да изнася газ посредством България: или в Сърбия, или посредством реверс, или по Транс-Балкански газопровод. Сключването на това съглашение се чака да стане факт преди “Газпром” да стартира да изнася газ за България посредством Турски поток-2. Очаква се, че от началото на идната година България да може да внася газ от Турция в допълнение към газа, който ще пристигна от Турски поток-2. Това стана допустимо, тъй като Анкара видя, че България е получила две доставки на „ американски “ ВПГ през гръцкия терминал за ВПГ Ревитуса и осъзна, че се намира в доста неизгодно състояние. Всъщност самите турци в провинция Текирдаг имат терминал за полутечен природен газ, който може да се употребява особено за експорт на ВПГ в България … Като цяло, като приказваме за Турция, през последната година тя е натрупала големи непотребни количества газ, изключително съветски.

Страната стартира да внася доста азербайджански газ от находището Шах Дениз, внезапно усили размера на вноса на ВПГ и по този метод стана вторият максимален вносител на ВПГ в Европа. Тоест, това разрешава на Турция да диктува условия и да работи на пазара си на газ само въз основа на личните си ползи и по-специално във връзка с Турски поток-2.

Как върви построяването на газопровода Турски поток-2 на българска територия през днешния ден?

Към момента, няма действителна активност. Делото по построяването на газопровода е във Върховния административен съд. През юли Върховният административен съд на България забрани на Булгартрансгаз да подпише прелиминарен контракт с консорциума „ Газово развиване и уголемение в България “ (GDEB), който се състои от италианската компания Bonatti S.P.A., немската Max Streicher S.P.A. и българското дъщерно сдружение на Completions Development Sàrl, със седалище в Люксембург, обвързвана с тръбно-металургичната компания TMK. Ако решението на съда остане в действие, тогава Булгартрансгаз ще подписа контракт с консорциума от Саудитска Арабия „ Аркад “.Но даже и по този начин да се случи, това няма да значи, че строителството ще стартира незабавно. Може да се окаже, че „ Аркад “ няма да може да подаде всички нужни документи. Осъзнавайки, че това е евентуално да се случи, „ Аркад “ незабавно промени концепцията си. Преди компанията планираше построяването на газопровод, употребявайки единствено своите реализатори и чиновници, само че в този момент незабавно търси български компании. Най-вероятно в близко бъдеще строителството на газопровода в България няма да започне…

Не виждам опция работа да стартира до края на есента или началото на идната година. Може би до края на годината нещо ще бъде построено върху сръбската секция на газопровода… Сърбите споделят, че са построили първите 40 км от общо 403 километров сектор. Но това, което видях е, че сърбите просто са поставили тръбите. Това не е краят на работата, а единствено проява, че работата е почнала, че компаниите, които вземат участие, усвояват парите и т. н. На българска територия до момента нищо не е правено и нищо не може да се прави, тъй като няма реализатор.

Кой е по-заинтересован от построяването на Турски поток-2: руснаците или българите?

Всяка страна тук има свои лични ползи. Руснаците се интересуват да не губят пазари в Сърбия, Унгария, Австрия и района на Балканите като цяло. За тези страни през днешния ден Газпром няма опция на доставките на газ от Русия през Украйна. Тук България е доста значима като директна страна, тъй като без нея не може да има експорт на газ за Сърбия, Северна Македония или Румъния… Цялата идея за прекачване на преноса на газ от Украйна към България се основава на обстоятелството, че Газпром не би трябвало да губи клиенти и позиции на тези пазари. Изхождайки от това, до момента в който се построи и започва различен маршрут, т. е. Втората линия на Турски поток, Русия не може да се откаже от пренос на газ през Украйна. Ако спре да употребява украинския маршрут, с цел да доставя газ за този район през днешния ден, да вземем за пример за България, това няма да сътвори огромни проблеми. Ние можем да си получим нашите 3 млрд от Турция. Но за други страни, като Сърбия, Унгария, Румъния, да не приказваме за Молдова, обстановката е друга. Ето за какво, те с неспокойствие чакат договарянията тази есен сред Украйна, Русия и Европейски Съюз …

Какви са упованията ви за тези договаряния?

Не виждам позициите на двете страни да имат допирни точки. Но мисля, че до края на декември някои решения ще бъдат открити. Най-вероятно ще има кратковременен контракт, или още веднъж 10- годишен контракт, само че с правото на преразглеждане.Но това, дублирам, ще бъде в последния миг, защото тактиката на Москва е такава. Тя постоянно приказва със зимата зад тила си… Българското държавно управление продължава да търси способи да осъществя плана за газов разпределителен център (Балкан – ред.) на своята територия.

Как оценявате вероятностите за превръщането на България в един от източноевропейските газови центрове?

Тук би трябвало да се схванат две неща.Първото е, че газовият хъб е комерсиална платформа, на която се продават избрани количества газ. Второто е, и това теоретично България може да направи – да се изнася газ, т.е. да бъде разпределителен център. Примерно, може да се развие Транс-Балканския газопровод и да се изнася газ за Украйна, Румъния, Словакия и така нататък Или да на него да се продава ВПГ, в случай че той доближава в България в нужните количества. Но това е теоретично. Реалната обстановка през днешния ден е, че доставките за хъба на големи количества съветски газ, с които бихме могли да търгуваме – както изрази предпочитание нашия министър председател – са нереалистични. Всъщност, през цялото време на концепцията за газов хъб в България, когато се организираха първите полемики по отношение на опцията Газпром да продава газ, който по-късно да бъде продаден от българска страна на сръбски, маджарски и други клиенти, руснаците незабавно намерено обявиха, че няма да създадат това. Те гледат на България единствено като директна страна: директни директни доставки и дълготрайни контракти.

Що се отнася до доставката на газ към хъба от други (не руски) играчи, тук още веднъж, теоретично, от позиция на опциите за предпазване на газ на територията на България, Румъния или Украйна, с цел да се покрие пиковото ползване, което е най-интересно за търговците, защото по време на пика, потреблението води до скок на цените, всичко е допустимо. Но на процедура, в случай че приказваме за огромни размери газ, тогава всъщност нищо не може да се случи в подтекста на хъба Балкан. Тъй като главният състезател на газовия пазар на България – Булгаргаз – няма да може да закупи газ за главните си потребности оттова. Ако купи 3 милиарда м³, които Газпром му продаде от хъб Балкан, тогава Булгаргаз ще има остатъци, които няма да има къде да постави. Следователно, Булгаргаз, като главен състезател, няма да взе участие в този център със обилни количества. И в случай че главният състезател липсва, тогава е доста мъчно да се направи нещо … Страните с висока консумация могат да бъдат газови хъбове, а ние, уви, с нашите 3 милиарда, не можем да бъдем.

По време на неотдавнашно пътешестване до Туркменистан българският министър председател даже се заинтересува от опцията да достави туркменски газ на хъб Балкан посредством съглашение за суап с Русия и Туркменистан …

Това е нереалистично. Особено, в случай че си припомните, че Украйна имаше такива съглашения за преноса на туркменски газ през територията на Русия, които в никакъв случай не бяха изпълнени по една елементарна причина: тъй като Русия просто нямаше потребност от тях.

Възможно ли е доставка на туркменски газ непосредствено в България и по-нататък в Европа през Азербайджан и Турция?

Отново започнаха договаряния с Европейската комисия по този въпрос.Но не виждам вероятности.Всъщност до момента, заради кардиналните позиции на Русия и Иран, няма

съглашение за Каспийско море. Без такова съглашение не може да бъде построен Транс Каспийския газопровод, без който туркменският газ не може да отиде непосредствено в Европа, заобикаляйки Русия. Освен това, даже в случай че се откри някакво решение за Каспийско море и се появи опция за създаване на газопровод в Туркменистан, е малко евентуално страната да рискува да утежни връзките си с Русия.

Въпреки исторически обоснованите близки връзки сред Русия и България, цената на газа за българските консуматори, избрана от Газпром, не е отражение на тези връзки. Опита ли се българската страна да повдигне въпроса за преразглеждането на ценовата политика на Газпром за България?

От позиция на геополитиката това не е най-лошото, което би могло да бъде … Но от позиция на българските консуматори, цената на газа би трябвало в действителност да е с равнище по-ниска. Разликата в цените на газа сред Западна Европа и източните страни е многоголяма: 8-10 евро MW / час в Западна и 22-26 евро MW / час в Източна Европа. Високата цена на съветския газ за България е производна на необятен набор от фактори в целия набор от българо-руски връзки.

Що се отнася до повдигането на въпрос за преразглеждането на цените, в Москва надали някой желае България да повдига въпроси, които съветската страна одобри за неуместни за нея.И това е разбираемо, защото в този случай Газпром би се изправил пред вероятността да загуби от 300-400 милиона $, повече от половината от приходите. Да, и от българска страна през днешния ден няма политическо решение да се повдигат сходни въпроси …

Може ли да се каже, че горната обстановка е по-специално работа на съветското лоби тук, в България?

Може и по този начин да се каже. В последна сметка факт е, че съществуващите съглашения с Газпром и цените, които имаме през днешния ден, бяха подписани благодарение на това лоби.Освен това, тези съглашения не бяха директни, а бяха подписани посредством структурите на Газпром в Западна Европа, които имаха бизнес в

България. Тези съглашения са годни до края на 2022 година.

А след това?..

По света в този момент има доста газ. Ако Газпром спре да ни доставя, след 3-4 месеца ще имаме цялостна замяна. Но това е при изискване, че ще има надлежно политическо решение, зад което ще има ясно схващане: от кого ще подвластен, какъв вид съглашение ще имаме, каква е степента на диверсификация и неприкритост на нашия газов пазар. Но, това е друга тематика … Не съм доста оптимист по този въпрос. Сигурен съм, че нашите ще желаят да сключат някакво ново главно съглашение с Газпром.

Говорейки за диверсификация, по какъв начин смятате, че е реалистично да се употребява плана за Източно-Средиземноморски газопровод /EastMed за диверсифициране на доставките на газ за Европа и противопоставяне на съветския монопол там?

Рано е да се приказва за това и да се вършат оценки. Но по принцип има късмет, в случай че този план бъде прегледан в подтекста на задържане и обезвреждане както на Турция, по този начин и на Русия. Но това няма да стане по- рано от 2025 година. В същото време би трябвало да се означи, че това е много безценен план.В него има доста геополитика и опасности. Първият е напрежението сред Гърция и Турция. Нараства съдействието, по- особено военно, сред Русия и Турция. И до момента в който то е такова каквото е в този момент, Европейски Съюз и Съединени американски щати могат да дадат зелена светлина за Източно-Средиземноморския газопровод.

Новият състав на Европейската комисия скоро ще стартира работа. Очаквате ли да се трансформират методите към Северен поток 2 и Турски поток 2?

Като цяло, не.В какъвто и състав да е Европейската комисия, тя би трябвало да е уравновесена.Тя не можеше да бъде по-активна по плана Северен поток-2. Тоест,този план ще продължи да бъде обект на разногласия и несъгласия и е мъчно изпълним посредством консенсус.

Днес, на стадия на създаване на газопровода, Европейската комисия не може да направи нищо.Но когато възникне въпросът за употребата му, тя ще диктува разпоредбите на играта.И тогава може да стартира битка, на която Кремъл разчита.Руснаците залагат, че вследствие на тази битка ще бъде взето някакво решение и то ще бъде в тяхна изгода.Но в действителност няма да е толкоз просто.

Например, в случай че си напомним обстановката с газопровода OPAL, преди да получи разрешението за стартирането му, минаха 2,5 години. И това, макар обстоятелството, че тогава Европейската комисия нямаше такива пълномощия като в този момент.