Атидже е съпруга и дясната ръка на земеделския производител Исуф

Атидже е брачна половинка и дясната ръка на земеделския производител Исуф Низамов. По специалност е здравна сестра, само че от 2000 година не практикува, тъй като заплащането е демотивиращо. Навремето са се занимавали с тютюнопроизводство, само че децата порастват, потребностите са огромни, а приходите – ниски. Затова се пробват в Испания. Исуф работи там 8 години, а Атидже – 5.

„ Испания е чудесна. Благодарим й, че ни усъвършенства живота, само че не е нашата страна. Загърбихме високите си приходи и чудесна работа там, с цел да се върнем към корените си, от които сме произлезли – полето. На нас ни доставя наслаждение да се занимаваме с това. Искаме да си живеем в България – там, където сме израснали, където са децата ни “, споделя дамата.

След като се завръщат в родината, се посвещават на картофопроизводство в землището на гоцеделчевското село Огняново. Въпреки че у нас се пробива и се живее мъчно, изключително със земеделие, семейство Низамови вървят решително напред. Успели са да затворят цикъла на произвеждане със личен завод и през зимния сезон зареждат верига от заведения в Банско.

Как започнахте да развивате бизнеса си?

Тръгваш от нулата и започваш да дълбаеш под нея. С пари назаем си купуваш техника втора употреба, не можеш да си позволиш нова. Слизаш доста под нулата. Малко по малко, с доста къртовска работа изплуваш. За 5-6 години ние сме на нулата. Тепърва започваме да катерим нагоре.

Кога Ви е било най-трудно?

Обичаме си работата, само че събитията от време на време са такива, че тя не ни се отблагодарява. Особено в годините на Ковид рецесията, когато заведенията за хранене и хотелите бяха затворени. Бяхме много подтиснати и притиснати. Изкупуваха ни продукцията за без пари – по 25-27 ст. /кг. А през това време ядем френски картофи в огромните вериги. Този импорт ни смазва.

Не сме пробвали да продаваме във веригите, тъй като е нужно освен количество, само че и да платиш такса. Интересували сме се, само че споделят, че цените са жестоки. Дребни рибки сме за там, по тази причина се оправяме по различен метод.

Въпреки всичко какво Ви стимулира да продължавате напред?

Любовта към земята и продукцията. Не се отхвърляме. За страдание, не успяхме да предадем тази обич на децата. Единият ни наследник се занимава с произвеждане на мебели, а другият е IT експерт. Нямат никакво желание да се занимават с полско произвеждане. А ние харесваме работата на полето, тъй като сме израснали с нея. Харесва ни миризмата на почва, изключително през ранна пролет и лято. Дори ни работи разтоварващо.

Как минава един Ваш елементарен работен ден?

Когато сме в сезон, ставам най-късно в 6:00 часа. Кафе, закуска, обличам работния костюм и отпътувам на полето. Работата е от мрачно до мрачно. Не ми остава никакво свободно време. Благодарна съм на снаха ми, че съумява да ни сготви и като се върнем, да имаме за ядене.

А какво вършиме през зимата?

Занимаваме се с преправка на картофите. Тогава е малко по-спокойно, само че също сме на режим. Сутрин ставаме едновременно. Отиваме в цеха – белим през целия ден, преработваме, пакетираме. Когато имаме повече поръчки, сме работили до 4:00 часа сутринта. Прибираме се, дремваме няколко часа и отново.

Какво е преимуществото на дамите в селското стопанство по отношение на мъжете?

Със брачна половинка ми цялостен живот работим дружно. Свикнали сме да сме един до различен, да се допълваме. При нас мъжка – женска работа няма, не я разделяме. Винаги вършим всичко дружно.

Как си се представяте след пет години? Помечтайте.

Не можем да си мечтаем, тъй като в това нестабилно време нямаме страна, която да стои зад нас. Затова не можем да си се представим след пет години. Караме година за година и живеем с вярата, че всяка последваща ще бъде по-добра. из Агри.бг