Как детското кино и психоанализа могат да помогнат на деца от рискова среда
Ателие " Прегърни ме ", което години наред работи с изостави деца и ги учи да се утвърждават посредством занимания с изкуство и занаяти, предходната година опитва с забавен план " Детско кино и психоанализа – предварителна защита на асоциално държание и експанзия ". Включени бяха 17 деца на възраст от 10 до 14 години, настанени в Центрове за настаняване от фамилен вид (ЦНСТ) на територията на гр. София. За шест месеца децата дружно с група от специалисти (психолози, възпитател, арт терапевт и специалист обществени дейности) гледаха и проучиха 10 особено подбрани кино лентата.
Целият развой бе премислен по този начин, че да сътвори условия, среда и време, които да създадат допустимо началото на основана на артистични практики работа, повишаваща прочувственото осъзнаване, зрялост и саморегулация на децата.
" Методът за работа с деца, основан от д.м.н. Вивиан Праматаров и проф. Андреас Хамбургер, е част от развиването на психоаналитичния мироглед за евентуално вероятната срещата със себе си, чрез персоналните реакции, провокирани от кино лентата. Когато публиката е от възрастни, поканата е да се споделят асоциациите и прекарванията в открита полемика. Децата показват съзнаваните и несъзнаваните си страсти първо на белия лист, като рисунка – във форми и цветове. Символизираните безредици не се психологизират и интерпретират. Децата описват за тях и по този начин съумяват да артикулират страстите си. Груповата полемика сред психолозите и децата е предпазено пространство за спор, изява, или укритие. Процесът се филмира и играта " на кино " продължава ", изясняват основателите и вдъхновителите на плана, сбъднат с поддръжката на Фонд " Социална протекция " към Министерството на труда и обществената политика.
" Когато децата гледат кино, те се разпознават с " вероятни светове ", избледняващи след 90 минути. Свободни от провокациите на действителността, те опитват с хрумвания и усеща, ролеви модели и идентификации. Умението страстите да се разпознават, посочват и да се свързват с другите е в основата на емпатията и прочувствената зрялост. Ние имаме вяра, че опцията да се възприема света и връзките в доста нюанси, прави съществуването ни по-пълноценно ", споделя гл. ас. доктор Камелия Ханчева, психолог.
" Начинът, по който децата възприемат света е много друг от метода, по който възрастните го възприемат. Приликите стартират да се случват след 12-13-15 годишна възраст, когато светът през очите на юношите и светът през очите на възрастните към този момент е самостоятелни, а не възрастово друг. Децата виждат доста повече контрасти и доста по-малко нюанси в прекарванията. И ние би трябвало да ги научим, както художниците ги учат – да нюансират цветовете в рисунките, ние да би трябвало да ги учим да тонират страстите, прекарванията си. Да не разделят света на черно и бяло ", добавя тя.
" Аз описвам непрекъснато за нашите срещи. Правя го, тъй като това, което се случи, надвиши всевъзможни мои първични упования ", споделя педагогът на плана Богдана Манова-Чонкова. " През това време децата се отвориха към нас, по-големите. Часовете, прекарани толкоз свястно, уплътнени във всевъзможни забавни занимания, ни ги показаха по един доста различен, доста друг метод. Разбраха, че могат – могат да рисуват, могат да приказват, да приказват за възприятията си. Голяма част от напрежението, което те носят, се смъкна. И децата се почувстваха, в рамката на всички 10 сеанса, пък и по-късно, доста по-защитени, доста по-щастливи ", споделя тя.
" Срещите с децата са извънредно прекарване. Това е едно чудо – което се случва тук и в този момент. Аз узнавам доста и съм признателна, че те ме позволяват до техния детски свят. Те отварят малко една врата. И ми споделят: Ти имаш право да влезеш в този момент. Но единствено за два часа. Очаквам те да схванат повече себе си. Да съумея да им оказа помощ да изградят една постоянна персона, която ще им помогне в живота по-нататък ", разяснява Вивиан Праматароф-Хамбургер.
Целият развой бе премислен по този начин, че да сътвори условия, среда и време, които да създадат допустимо началото на основана на артистични практики работа, повишаваща прочувственото осъзнаване, зрялост и саморегулация на децата.
" Методът за работа с деца, основан от д.м.н. Вивиан Праматаров и проф. Андреас Хамбургер, е част от развиването на психоаналитичния мироглед за евентуално вероятната срещата със себе си, чрез персоналните реакции, провокирани от кино лентата. Когато публиката е от възрастни, поканата е да се споделят асоциациите и прекарванията в открита полемика. Децата показват съзнаваните и несъзнаваните си страсти първо на белия лист, като рисунка – във форми и цветове. Символизираните безредици не се психологизират и интерпретират. Децата описват за тях и по този начин съумяват да артикулират страстите си. Груповата полемика сред психолозите и децата е предпазено пространство за спор, изява, или укритие. Процесът се филмира и играта " на кино " продължава ", изясняват основателите и вдъхновителите на плана, сбъднат с поддръжката на Фонд " Социална протекция " към Министерството на труда и обществената политика.
" Когато децата гледат кино, те се разпознават с " вероятни светове ", избледняващи след 90 минути. Свободни от провокациите на действителността, те опитват с хрумвания и усеща, ролеви модели и идентификации. Умението страстите да се разпознават, посочват и да се свързват с другите е в основата на емпатията и прочувствената зрялост. Ние имаме вяра, че опцията да се възприема света и връзките в доста нюанси, прави съществуването ни по-пълноценно ", споделя гл. ас. доктор Камелия Ханчева, психолог.
" Начинът, по който децата възприемат света е много друг от метода, по който възрастните го възприемат. Приликите стартират да се случват след 12-13-15 годишна възраст, когато светът през очите на юношите и светът през очите на възрастните към този момент е самостоятелни, а не възрастово друг. Децата виждат доста повече контрасти и доста по-малко нюанси в прекарванията. И ние би трябвало да ги научим, както художниците ги учат – да нюансират цветовете в рисунките, ние да би трябвало да ги учим да тонират страстите, прекарванията си. Да не разделят света на черно и бяло ", добавя тя.
" Аз описвам непрекъснато за нашите срещи. Правя го, тъй като това, което се случи, надвиши всевъзможни мои първични упования ", споделя педагогът на плана Богдана Манова-Чонкова. " През това време децата се отвориха към нас, по-големите. Часовете, прекарани толкоз свястно, уплътнени във всевъзможни забавни занимания, ни ги показаха по един доста различен, доста друг метод. Разбраха, че могат – могат да рисуват, могат да приказват, да приказват за възприятията си. Голяма част от напрежението, което те носят, се смъкна. И децата се почувстваха, в рамката на всички 10 сеанса, пък и по-късно, доста по-защитени, доста по-щастливи ", споделя тя.
" Срещите с децата са извънредно прекарване. Това е едно чудо – което се случва тук и в този момент. Аз узнавам доста и съм признателна, че те ме позволяват до техния детски свят. Те отварят малко една врата. И ми споделят: Ти имаш право да влезеш в този момент. Но единствено за два часа. Очаквам те да схванат повече себе си. Да съумея да им оказа помощ да изградят една постоянна персона, която ще им помогне в живота по-нататък ", разяснява Вивиан Праматароф-Хамбургер.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ