Около тази двойна звезда се образуват цели три планетарни системи
Астрономи откриха цели три системи от екзопланети, зараждащи се към една двойна звезда.
SVS 13 е двойна звездна система, ситуирана на 980 светлинни години от нас. Сложните структури от прахуляк към нея хвърлят повече светлина върху метода, по който планетарните системи се раждат в сходни забележителни среди. Голяма част от звездните системи включват в себе си повече от една звезда. Ето за какво настоящето изобретение ще надгради знанията ни за планетарното формиране и еволюция.
“Нашите резултати разкриха, че всяка звезда разполага с диск от газ и прахуляк към себе си. Освен това към двете звезди има различен, по-голям диск - споделя астрономът Ана Карла Диаз-Родригес от Института по астрофизика в Андалусия, Испания и районния център ALMA към Манчестърския университет във Англия. – Този външен диск се отличава със спирална конструкция, която зарежда с материя обособените дискове – и за в бъдеще във всеки един от тях могат да се образуват планетарни системи. Това е ясно доказателство за съществуването на дискове към двете звезди и за съществуването на общ диск в двойната система. “
Звездите се раждат от плътни възли в облаци от молекулярен газ, реещи се в галактическото пространство. При верните условия един от тези възли ще рухне под тежестта на личната си гравитация и ще стартира да се върти. Докато се върти, материалът към него се изравнява и образува диск, който стартира да се влива в звездата и да подхранва растежа ѝ.
Когато звездата доближи до последния стадий от своята групировка, това, което е останало, се трансформира в протопланетарен диск. Остатъчните прахуляк и газ рано или късно се струпват в задоволително огромни буци, които оформят планети, метеорити, комети, спътници, планети-джуджета и всички останали обекти, присъщи за една планетарна система.
Знаем, че това се случва напълно умерено в системи с една звезда – Слънчевата система е доказателство за това. Освен това множеството от доказаните досега екзопланети се намират в орбитата на една-единствена звезда. Смята се, че система с голям брой звезди, която основава среда, която в гравитационен проект е много по-сложна, евентуално ще бъде по-враждебна към процесите на планетообразуване.
Изображение на дисковете в SVS 13, направено посредством ALMA. Източник: Díaz-Rodríguez et al.
SVS 13 се намира относително покрай нас – в звездообразуващ молекулярен облак, наименуван Персей. Освен това системата е много млада. Състои се от две звезди, чиято обща маса се равнява на тази на Слънцето и които орбитират извънредно близо една до друга – на разстояние от към 90 астрономически единици (Плутон се намира на към 40 АЕ от Слънцето).
За да научат повече за пространството към тази двойна протозвезда, както и за самите звезди, Диаз-Родригес и нейният екип учат наблюдения, осъществени от Националната радио астрономическа обсерватория и покриващи интервал от 30 години. Освен това вършат и нови наблюдения с мрежата от радиотелескопи ALMA.
Това разрешава на учените да реконструират орбитата на двойната звезда, да дефинират масата на обособените звезди, ориентацията на системата и размерите и масите на дисковете. Те откриват два по-малки диска – един с радиус на прахта от 12 АЕ, и различен – с радиус 9 АЕ. Радиусът на газта и при двата е 30 АЕ.
Огромният витлообразен диск, обгръщащ и двете звезди, има спирални ръкави, които се разгръщат на 500 АЕ. Освен това съгласно учените и двете звезди могат да образуват планети.
Нещо повече – по-стари изследвания на системата разпознават молекули в прахта и газа към SVS 13, в това число комплицирани органични молекули, предшестващи градивните детайли на живота.
„ Това значи, че когато планетите стартират да се образуват към тези две звезди, градивните детайли на живота към този момент ще са налични “, споделя Диаз-Родригес.
Ние най-вероятно няма да станем очевидци на този развой, само че фактът, че знаем, че тези молекули съществуват, може да ни помогне да разплетем мистерията на нашето лично битие във Вселената.
Изследването е признато за обява в The Astrophysical Journal и може да бъде прочетено в arXiv (т.е. то към момента не е минало през процедура за анонимно рецензиране).
Източник: Science Alert
