Млечният път имал активно ядро, дори и да е имало живот в галактиката, то го е убило
Астрономи от университета „ Тор Вергата " в Рим откриха, че преди няколко милиарда години Млечният път е имал интензивно ядро, оповестява „ Дарик ".
Излъчването от галактиката е можело да убие всеки многоклетъчен организъм, който се е срещал на разстояние няколко десетки хиляди светлинни години от центъра ѝ.
Предполага се, че Стрелец А - радиоизточник в центъра на Млечния път, е формиран от свръхмасивна черна дупка, фрагменти от свръхнова и облаци от йонизиран газ и прахуляк. Учените са на мнение, че преди към 8 милиарда години Стрелец А е бил интензивно галактично ядро, излъчващо рентгенови лъчи и дълбоки ултравиолетови лъчения в разстояние на десетки или стотици милиони години.
Учените решили въздействието на дейното галактично ядро върху евентуално обитаеми планети в нашата вселена. Лъчите с дълбока ултравиолетова дължина би трябвало да унищожат атмосферите на обекти, които се намират задоволително покрай центъра на Млечния път.
Макар радиацията да била доста понижена заради резултата от обкръжаващите галактичното ядро газове и прахуляк, всички планети, които се намирали на по-малко разстояние от 1000 парсека (3,2 хиляди светлинни години) от Стрелец А, се лишили изцяло от газовите си обвивки към края на етапа на интензивността на ядрото.
Учените заключили, че радиацията от центъра на Млечния път е била смъртоносна за комплицирани многоклетъчни организми на планети, отдалечени на 2-8 хиляди парсека от Стрелец А.
Едноклетъчните са можели да устоят на въпросното лъчение, само че загивали на разстояние 0,25-0,81 килопарсека от ядрото на галактиката.
Данните са съобразени със светимост на дейното галактично ядро, която се равнява на 10-100 % от така наречен сериозна светимост, известна също като граница на Едингтън.
Става въпрос за оптималната светимост на тяло, която е налице, когато ориентираната на открито мощ на радиацията се уравновеси с ориентираната във вътрешността гравитационна мощ. В подобен случай се приказва за хидростатично равновесие.
При превишаване на този лимит се появява мощен звезден вятър и вещество от обекта стартира да изтича в междузвездното пространство.
Резултатите от проучването са качени на уеб страницата arXiv.org.
Излъчването от галактиката е можело да убие всеки многоклетъчен организъм, който се е срещал на разстояние няколко десетки хиляди светлинни години от центъра ѝ.
Предполага се, че Стрелец А - радиоизточник в центъра на Млечния път, е формиран от свръхмасивна черна дупка, фрагменти от свръхнова и облаци от йонизиран газ и прахуляк. Учените са на мнение, че преди към 8 милиарда години Стрелец А е бил интензивно галактично ядро, излъчващо рентгенови лъчи и дълбоки ултравиолетови лъчения в разстояние на десетки или стотици милиони години.
Учените решили въздействието на дейното галактично ядро върху евентуално обитаеми планети в нашата вселена. Лъчите с дълбока ултравиолетова дължина би трябвало да унищожат атмосферите на обекти, които се намират задоволително покрай центъра на Млечния път.
Макар радиацията да била доста понижена заради резултата от обкръжаващите галактичното ядро газове и прахуляк, всички планети, които се намирали на по-малко разстояние от 1000 парсека (3,2 хиляди светлинни години) от Стрелец А, се лишили изцяло от газовите си обвивки към края на етапа на интензивността на ядрото.
Учените заключили, че радиацията от центъра на Млечния път е била смъртоносна за комплицирани многоклетъчни организми на планети, отдалечени на 2-8 хиляди парсека от Стрелец А.
Едноклетъчните са можели да устоят на въпросното лъчение, само че загивали на разстояние 0,25-0,81 килопарсека от ядрото на галактиката.
Данните са съобразени със светимост на дейното галактично ядро, която се равнява на 10-100 % от така наречен сериозна светимост, известна също като граница на Едингтън.
Става въпрос за оптималната светимост на тяло, която е налице, когато ориентираната на открито мощ на радиацията се уравновеси с ориентираната във вътрешността гравитационна мощ. В подобен случай се приказва за хидростатично равновесие.
При превишаване на този лимит се появява мощен звезден вятър и вещество от обекта стартира да изтича в междузвездното пространство.
Резултатите от проучването са качени на уеб страницата arXiv.org.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ