Японецът, който продължи Втората Световна война с 29 години
Армията, както се досещате, е една особена вяра за боеца. Институцията построява жертвоготовни бойци, а не просто хора, готови за престрелки. Военните униформи като че ли дават освен това от подчиненост, дават почитание. Киното гребе с цялостни шепи историята за следващите огромни герои, защитаващи своето знаме, блян и претекст за независимост, само че някъде сред редовете е изпусната историята на лейтенант Хироо Онода. Това е индивидът, който продължава публично Втората Световна война цели 29 години.
Снимка: By http://www.wanpela.com/holdouts/profiles/onoda.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2456271
Роден през 1922-а година, Хироо бил безшумно и умерено момче. На 18-годишна възраст се причислява в японската войска. Трениран е в изкуството на партизанската война и разузнаването, младежът е изпратен на остров Лубанг във Филипините, където има задача да нападна врага и да унищожи самолетната площадка, както и пристанището на острова. Офицерът на Онода е дал заповедите персонално и декларирал, че е неразрешено да се предава. Предаването значи гибел от ръката на офицера – деяние, което автоматизирано се счита за цялостен срам:
„ Може да отнеме 3 години, може да отнеме 5 години. Каквото и да се случи, ние ще се върнем за теб! До тогава би трябвало да знаеш, че и един боец да имаш, би трябвало да продължиш своята задача. “
В края на февруари 1945-а година, бойци на Съединени американски щати скачат самоуверено на острова. При първата битка, Онода остава жив с още 3-ма души. Останалите умират или се предават. Като боец с най-голям сан, той дава разпореждане на оживелите 3-ма да се насочат към планините и там да поведат борбата си.
Понеже няма войска, а и в края на октомври, Япония се предава, Онода и компанията му стартират престрелки с полицията. Създаването на дребни атентати бързо предиздвикало локалните поданици да живеят в суматоха, а още по-тъжната част е, че в края на годината, японският боец вижда отрезка от вестник, където е написано, че страната му се е предала. Имайки поради заповедите, екипът отказал да се съобщи и траял престрелките и атентатите.
В края на годината, хеликоптери прелитали из целия остров и хвърляли листовки, в които военачалник Томоюки Ямашита разпуска 14-а войска, тъй като Втората Световна война е завършила. 4-мата японски самураи, отказали да повярват и на това, а и към този момент се криели цяла година, мъчно биха могли да повярват, че страната им се е предала. Това са хората, които в никакъв случай не схващат и за двете атомни бомби.
През 1950-а година, редови войник Юйчи Акатсу се предава на филипинците. Това деяние засилило съществено параноята и борбата траяла самоуверено напред.
Онода и редови войник Киншичи Козука траяли борбата и тероризирали хората чак до 1972-а година. Един ден, двамата решили да изгорят оризови полета на локален фермер, който подозирали, че работи с врага. Фермерът решил, че никой няма да отнеме труда му и разкрил огън по вандалите. След като не минал номера със заповедта на генерала, японците почнали да хвърлят фотоси на фамилиите на бойците и ги умолява да се предадат, само че не.
Сагата завършва през 1974-а година. Японският откривател Норио Сузуки имал за цел да открие Онода. Изследователят желал да види лейтенанта и дива панда – подредени тъкмо в този ред. Онода бил приоритет. Сузуки съумява да открие своя съгражданин и му разказал цялата японска история. Показал му какво се е трансформирало, само че все пак, боецът не бил подготвен да хвърли пушката си. Историята на Онода била задоволително увлекателна и стимулирала Норио да открие командващия офицер Йошими Танигучи. Същият летял до острова, с цел да анулира задачата на своя зависещ.
Завръщайки се назад в Япония, Хироо е посрещнат като воин, само че все пак не съумял да се климатизира. През 1975-а година отпътува за Бразилия, написа своята автобиография и работи като фермер. Завръща се в Япония, с цел да води курсове за оцеляване. През 1996-а година се завръща на филипинския остров и подарява сумата от 10 000 $ като опрощение за всичко, което е предизвикал на жителите. Познавайки качествата на японската войска и силата на самураите, той самият неведнъж е упорствал да се промени напълно образователния армейски модел на страната на изгряващото слънце.
В едно изявление, най-верният боец на японския император споделя:
„ Всеки японски боец е квалифициран за гибелта. На мен ми беше подредено да повеждам партизанска война и да не загивам. Станах офицер и получих таза задача. Ако не можех да я завърша, щях да се срамя от себе си. “
Хироо Онода умира през 2014-а година на 91-а години от сърдечна непълнота.
