Арменската общност в България с подкрепа за бягащите от Нагорни Карабах
Арменската общественост в България в помощ на потърпевшите и бежанците от Нагорни Карабах. Доброволци се сплотяват в обществените мрежи и насочат апели за взаимност и поддръжка – кой с каквото може. За лицето на страха и за ужаса описват родственици и близки на търсещите избавление етнически арменци.
Сайта Бохосян е в Ереван и към този момент седмици наред оказва помощ на бягащите от " ужаса ", както сама тя разказва протичащото се в Нагорни Карабах. Трудностите пред опитващите се да се спасят са големи. Властва безпорядък. Хората стоят дни наред гладни. Нямат и бензин, с цел да изоставен със фамилиите си, споделя Сайта.
" Има ужасно доста проблеми, само че най-големият е безразличието. Опасността е надвиснала над всички ни. Когато мълчиш, до момента в който убиват брат ти, идващият ще си ти. Днес беше подписана една от най-срамните и трагични страници с историята на Арцах и арменците, а точно указът за разпускането на Република Арцах. Арцах към този момент не съществува по документи. Остава да изведем хората, които са там ", сподели Сайта Бохосян.
Бежанската вълна е голяма. Задръстванията по пътищата към Ереван не стопират. В арменската столица към този момент свършват квартирите и местата за настаняване. Доброволци непрекъснато се грижат за събирането на храни, хигиенични материали и намирането на заслон. Сред пристигналите да оказват помощ са Мариам Гарабедян и съидейници от Пловдив, които носят над 100 кг помощи.
" Това е война, има ранени хора и всичко това е по улиците. Нямат нищо, също така, което cа взели в последната минута, когато са им споделили, че би трябвало да изоставен домовете си. Страхът е на всички места в действителност. Истински осезателен е във въздуха ", разяснява Мариам Гарабедян, ръководител на фондация Аракс.
Терeса Восканян от Бургас следи с паника протичащото се в република Арцах. В столицата на региона Нагорни Карабах са нейни родственици и една от най-близките й приятелки.
" Някои от хората, които сега се изтеглят към Армения, в действителност през 2020 година са един път към този момент евакуирани. Последните 3 години към този момент по някакъв метод са съумели да си устроят живота, в този момент още веднъж ще би трябвало до се изтеглят. Това е тяхната земя и сега те безусловно безчовечен са изгонени от място, което на тях действително си им принадлежи ", изясни Тереса Восканян.
През 2016 година пловдивчанинът Гаро Узунян бе измежду доброволците, отишли в Нагорни Карабах, с цел да оказват помощ на потърпевшите от размириците тогава. Готов е още веднъж да се притече на помощ.
" Не съм войнолюбец, само че нито за момент не ме беше боязън 2016 година, когато бях на фронтовата линия, виждайки гордите хора - от дребен народ, се чувстваш като народ исполин. Тъжно е, доста е тъжно. Трудно е да се приказва: изтощение, яд изпитваме всички - аз и моите сънародници, диаспората от целия свят ще се обединим, ще събираме средства, ще оказваме помощ кой с каквото може ", показа Гаро Узунян.
Най-необходимото в този момент са хранителни и хигиенични материали; облекла, завивки и палатки.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Сайта Бохосян е в Ереван и към този момент седмици наред оказва помощ на бягащите от " ужаса ", както сама тя разказва протичащото се в Нагорни Карабах. Трудностите пред опитващите се да се спасят са големи. Властва безпорядък. Хората стоят дни наред гладни. Нямат и бензин, с цел да изоставен със фамилиите си, споделя Сайта.
" Има ужасно доста проблеми, само че най-големият е безразличието. Опасността е надвиснала над всички ни. Когато мълчиш, до момента в който убиват брат ти, идващият ще си ти. Днес беше подписана една от най-срамните и трагични страници с историята на Арцах и арменците, а точно указът за разпускането на Република Арцах. Арцах към този момент не съществува по документи. Остава да изведем хората, които са там ", сподели Сайта Бохосян.
Бежанската вълна е голяма. Задръстванията по пътищата към Ереван не стопират. В арменската столица към този момент свършват квартирите и местата за настаняване. Доброволци непрекъснато се грижат за събирането на храни, хигиенични материали и намирането на заслон. Сред пристигналите да оказват помощ са Мариам Гарабедян и съидейници от Пловдив, които носят над 100 кг помощи.
" Това е война, има ранени хора и всичко това е по улиците. Нямат нищо, също така, което cа взели в последната минута, когато са им споделили, че би трябвало да изоставен домовете си. Страхът е на всички места в действителност. Истински осезателен е във въздуха ", разяснява Мариам Гарабедян, ръководител на фондация Аракс.
Терeса Восканян от Бургас следи с паника протичащото се в република Арцах. В столицата на региона Нагорни Карабах са нейни родственици и една от най-близките й приятелки.
" Някои от хората, които сега се изтеглят към Армения, в действителност през 2020 година са един път към този момент евакуирани. Последните 3 години към този момент по някакъв метод са съумели да си устроят живота, в този момент още веднъж ще би трябвало до се изтеглят. Това е тяхната земя и сега те безусловно безчовечен са изгонени от място, което на тях действително си им принадлежи ", изясни Тереса Восканян.
През 2016 година пловдивчанинът Гаро Узунян бе измежду доброволците, отишли в Нагорни Карабах, с цел да оказват помощ на потърпевшите от размириците тогава. Готов е още веднъж да се притече на помощ.
" Не съм войнолюбец, само че нито за момент не ме беше боязън 2016 година, когато бях на фронтовата линия, виждайки гордите хора - от дребен народ, се чувстваш като народ исполин. Тъжно е, доста е тъжно. Трудно е да се приказва: изтощение, яд изпитваме всички - аз и моите сънародници, диаспората от целия свят ще се обединим, ще събираме средства, ще оказваме помощ кой с каквото може ", показа Гаро Узунян.
Най-необходимото в този момент са хранителни и хигиенични материали; облекла, завивки и палатки.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ