Хмелита: възкресеното имение, свързано с брилянтен, но трагичен руски драматург
Архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд потегля още веднъж по стъпките на Александър Грибоедов, чиито визити във величественото провинциално имение от XIX в. въодушевява неговия единствен книжовен шедьовър.
Един от огромните триумфи на Русия в архитектурното и културното запазване през последните няколко десетилетия е възобновяване на имението Хмелита. То е обвързвано с живота на един от най-обичаните съветски драматурзи. Не, драматургът не е Антон Чехов, а Александър Грибоедов (1795-1829), създател на една-единствена пиеса – „ От мозъка си тегли “, която за руснаците е може би най-известната и обичана от всички.
Уилям Брумфийлд
Хмелита се намира на към 35 км северозападно от град Вязма, който пионерът в съветската цветна снимка Сергей Прокудин-Горски посещава през лятото на 1912 година като част от план за документиране тук-там, свързани със стогодишнината от Наполеоновото настъпление в Русия. Макар Прокудин-Горски да не запечатва с апарата си Хмелита, той се изкачва на камбанария във Вязма и снима вълнистите полета, водещи на север към имението. Лично аз съм посещавал Хмелнита сред 1992 и 2014 година.
Уилям Брумфийлд
Имение на вдъхновението
Уилям Брумфийлд
Руското провинциално имение от дълго време се свързва с съветската литературна класика. Малко са писателите от XIX век, които не са имали някаква тясна връзка с тази среда, от обичаната Ясна поляна на Лев Толстой до скромното Даровое на семейство Достоевски. Сред тези писатели би трябвало да се причисли и Александър Грибоедов (1795-1829), непосредствен на Александър Пушкин и създател на сатиричната комедия „ От мозъка си тегли “, една от безсмъртните класики на съветската литература.
Уилям Брумфийлд
Истината е, че провинциалното имение (усадба) изиграва огромна роля в съветската история и просвета като цяло. С катаклизмите на XX в. доста от именията, огромни и дребни, изчезват, без значение дали са изцяло унищожени, дали са станали обект на вандализъм или са били изоставени. А загубите не престават и до през днешния ден.
Уилям Брумфийлд
И въпреки всичко, има образци, когато постоянството и отдадеността, уменията и шансът са довели до възкресяването на зарязан парцел. Такъв е казусът с фамилното имение на Грибоедови в Хмелита покрай Вязма в Смоленска област. Този превъзходен парцел се отличава с архитектурата си, само че е прочут и с връзката си с Александър Грибоедов.
Историята на имението
Уилям Брумфийлд
Притежавано от княжеското семейство Буйносов-Ростовски през XVI век, имението е добито в края на XVII в. от Семьон Грибоедов, боен пълководец през 1680-те. През 1747 година Хмелита минава в ръцете на Фьодор Грибоедов, също боен офицер, който стартира съществена реорганизация на имението през 1753 година.
Уилям Брумфийлд
Голямото имение е измежду шепата мостри на бароковия жанр, който доминира по време на ръководството на императрица Елисавета (1709-1761), с измазани тухлени фасади, боядисани в пастелни цветове и с бял кант. На фасадите има сдвоени колони, извити фронтони, кръгли и овални прозорци. Основният етаж от интериора е от анфилади от парадни стаи, с двуетажна зала в центъра.
Уилям Брумфийлд
От централната тераса изтънчено извито стълбище се спуска към парка. Освен имението, обширният отбор включва четири пристроени сервизни крила, както и черква, отдадена на Казанската икона на Богородица (1759 г.).
Уилям Брумфийлд
В началото на XIX в. Хмелита е благосъстоятелност на Алексей Фьодорович Грибоедов, чиято сестра Анастасия се омъжва за Сергей Грибоедов, офицер в оставка с ниски приходи. Анастасия Грибоедова има вяра доста в престижа на богатия си брат Алексей, който явно е приемен татко на сина ѝ Александър, роден през януари 1795 година.
„ От мозъка си тегли “
Уилям Брумфийлд
Младият Александър Грибоедов е чест посетител в Хмелита, изключително през лятото. Благодарение на позицията на чичо си в московското общество Грибоедов има опция да следи маниерите и нравите на съветското дворянство. Грибоедов ползва наученото, с цел да реализира въздействащия язвителен резултат на неговата пиеса в стихове „ От мозъка си тегли “, приключена през 1824 година. От нея обаче са оповестени единствено къси фрагменти, до момента в който той е жив, поради цензурата. Въпреки неодобрението на цензурата ръкописът се популяризира всеобщо измежду съветския книжовен хайлайф и е утвърден от Пушкин.
Уилям Брумфийлд
Публикувана за първи път с огромни съкращения от цензурата през 1833 година, пиесата се появява в своята цялостна, истинска версия едвам през 1861 година. Написан в римувани ямбични стихове, този шедьовър незабавно се трансформира в класика. Остро описаните човешките недостатъци са показани на видимо елементарен език и с остроумни изречения, които са известни на всеки просветен руснак.
Уилям Брумфийлд
В ориста на Грибоедов обаче настава драматичен поврат. След военна работа по време на войната против Наполеон Грибоедов се мести в Санкт Петербург през 1815 година, а през лятото на 1817 година влиза в дипломатическия корпус. С елементарен достъп до висшето общество, той е признат в оживената литературна среда и се среща с авторитетни писатели като Александър Пушкин.
Изпитания и неволи
Уилям Брумфийлд
В разгара на този обществен ураган през 1818 година на Грибоедов му е препоръчана дипломатическа работа в Съединените щати. Вместо това, той приема позиция в задачата в Персия, чиито напрегнати връзки с Русия в последна сметка ще доведат до война. През идващите няколко години службата му се редува сред Персия, която той посещава за първи път през 1819 година, и Тифлис (Тбилиси), столица на наскоро добитата Грузия.
Уилям Брумфийлд
В началото на 1823 година Грибоедов се отдръпва от дипломатическа работа и се реалокира в Московска област, където продължава работата върху своя финален шедьовър „ От мозъка си тегли “. Когато се връща на работа през лятото на 1825 година, той потегля на дълготрайно пътешестване назад до Кавказ.
Уилям Брумфийлд
При идването си в Тифлис през януари 1826 г. той е задържан по съмнение в съучастничество във въстанието на декабристите, което избухва през предходния месец. Макар Грибоедов да познава участниците в заговора, той в последна сметка е освободен заради липса на доказателства за директно присъединяване.
Уилям Брумфийлд
Възстановен на дипломатическа работа в Тифлис, Грибоедов играе значима роля в дипломатическите договаряния по време на Руско-персийската война (1826-28), която приключва с Туркманчайския контракт от 1828 година. След като се връща от Санкт Петербург след представянето на контракта, той идва в Тифлис през лятото на 1828 година и в края на август се дами за 15-годишната принцеса Нина Чачавадзе, щерка на грузинския стихотворец Александър Чачавадзе. Тези няколко идилични седмици са единственото време, което той прекарва с обичаната си.
Трагичната орис на Грибоедов
Уилям Брумфийлд
През януари 1829 година Грибоедов се завръща в Персия като началник на съветската задача. Грибоедов оставя бременната си брачна половинка в съветската резиденция в Тебриз, а самият той съпровожда главната дипломатическа група до столицата Техеран, където пристрастеностите към момента са нажежени от изискванията на Туркманчайския контракт. На 30 януари съветската задача е щурмувана от разярена навалица, която подозира, че руснаците укриват бегълци от локален харем.
От 38-те руснаци всички умират като се изключи един, който оцелява, откакто съумява да се укрие. Грибоедов е погубен по време на конфликта и е хвърлен от прозорец. Първо обезглавен, трупът му е подложен на дълготрайно осакатяване и тялото става неузнаваемо. По извънредно съвпадане Пушкин вижда останките в каруца по кавказкия път назад към Грузия. Единственият различим белег е пръст, който е деформиран от пострадване при двубой през 1818 година.
Останките на Грибоедов са заровени в църквата „ Свети Давид “ в планината Мтацминда в Тбилиси. Нина, която наред се завръща в Тифлис, научава за гибелта му макар опитите да бъде скрита. Шокът от ужасяващата вест води до прибързано раждане и загуба на детето. Нина Грибоедова живее до 1857 година и остава предана на паметта на брачна половинка си.
Такава е двойно трагичната орис на един ослепителен съветски публицист, който в младостта си се радва на толкоз доста приятни визити в Хмелита. През втората половина на XIX в. грандиозното имение Хмелита навлиза в интервал на крах до 1894 година, когато е закупено от граф Пьотр Гейден, изтъкнат аристократ с демократични политически убеждения. Той освен деликатно реставрира имението и неговото обзавеждане, само че и прибавя обширна сбирка от европейски картини.
Неволите през XX век
Уилям Брумфийлд
След революцията имението е национализирано и покъщнината и предметите в него са пръснати. Забележително е, че архитектурният отбор оцелява освен през бурните години на революционния спор (когато толкоз доста други са унищожени), само че и през ужасните борби в региона на Вязма сред есента на 1941 година и пролетта на 1943 година. През по-голямата част от това време имението служи като щаб на германците през месеците на окупация.
След войната поредност от неправилни дейности на локалния колхоз водят до огромен пожар и опасност от цялостно опустошение, каквато е ориста на толкоз доста други парцели. За благополучие, известният експерт по реституция Пьотр Барановски (1892-1984) стопира цялостното заличаване в края на 60-те години на предишния век.
Дългият развой на възобновяване обаче стартира, едвам когато в него се включва Виктор Кулаков – някогашен монтьор, който инцидентно се среща с Барановски и плана Хмелита. С непрестанни старания през 90-те години на предишния век, под управлението на Кулаков, става факт възраждането на имението и комплекса.
Имение за бъдещо ентусиазъм
Уилям Брумфийлд
Имението в този момент е великолепно реставрирано и работи като музей, отдаден на Александър Грибоедов. Където е допустимо, истинските декоративни елементи са непокътнати в интериора, а стаите на главния етаж са елегантно актуализирани в стила от началото на XIX век. От фасадата на имението още веднъж се открива достъп до прелъстителен ландшафтен парк. При реконструкцията са актуализирани и сервизните здания на комплекса, както и църквата на Казанската икона на Богородица.
Една от сервизните здания е превърната в музей, отдаден на адмирал Павел Нахимов (1802-55), прочут на първо място с героичните си старания при отбраната на Севастопол по време на Кримската война. Нахимов е роден в прилежащото имение Городок, което, също като множеството провинциални имения, не претърпява бурите на XX век. Поради това още повече можем да оценим възраждането на Хмелита като настоящ музей, красиво ситуиран и наличен за всички гости, интересуващи се от богатата културна история на съветското провинциално имение.
В началото на XX в. съветският фотограф Сергей Прокудин-Горски създава комплициран развой за правене на цветни фотоси. Между 1903 и 1916 година той пътува из Руската империя и прави над 2000 фотографии благодарение на този развой, който включва три излагания на стъклена плака. През август 1918 година той напуща Русия и се открива във Франция, където се намира огромна част от сбирката му от стъклени негативи и 13 албума с контактни принтове. След гибелта му в Париж през 1944 година наследниците му продават сбирката на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. Библиотеката цифровизира Колекцията на Прокудин-Горски и я прави свободно налична за международната аудитория. Няколко съветски уеб страницата към този момент също имат версии на тази сбирка. През 1986 година архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд провежда първата галерия на фотосите на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. В началото на 1970 година Брумфийлд работи в Русия и снима множеството места, посетени от Прокудин-Горски. Тази поредност от публикации съпоставя творбите на Прокудин-Горски със фотосите, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.
създател: УИЛЯМ БРУМФИЙЛД
източник: bg.rbth.com
Един от огромните триумфи на Русия в архитектурното и културното запазване през последните няколко десетилетия е възобновяване на имението Хмелита. То е обвързвано с живота на един от най-обичаните съветски драматурзи. Не, драматургът не е Антон Чехов, а Александър Грибоедов (1795-1829), създател на една-единствена пиеса – „ От мозъка си тегли “, която за руснаците е може би най-известната и обичана от всички.
Уилям Брумфийлд
Хмелита се намира на към 35 км северозападно от град Вязма, който пионерът в съветската цветна снимка Сергей Прокудин-Горски посещава през лятото на 1912 година като част от план за документиране тук-там, свързани със стогодишнината от Наполеоновото настъпление в Русия. Макар Прокудин-Горски да не запечатва с апарата си Хмелита, той се изкачва на камбанария във Вязма и снима вълнистите полета, водещи на север към имението. Лично аз съм посещавал Хмелнита сред 1992 и 2014 година.
Уилям Брумфийлд
Имение на вдъхновението
Уилям Брумфийлд
Руското провинциално имение от дълго време се свързва с съветската литературна класика. Малко са писателите от XIX век, които не са имали някаква тясна връзка с тази среда, от обичаната Ясна поляна на Лев Толстой до скромното Даровое на семейство Достоевски. Сред тези писатели би трябвало да се причисли и Александър Грибоедов (1795-1829), непосредствен на Александър Пушкин и създател на сатиричната комедия „ От мозъка си тегли “, една от безсмъртните класики на съветската литература.
Уилям Брумфийлд
Истината е, че провинциалното имение (усадба) изиграва огромна роля в съветската история и просвета като цяло. С катаклизмите на XX в. доста от именията, огромни и дребни, изчезват, без значение дали са изцяло унищожени, дали са станали обект на вандализъм или са били изоставени. А загубите не престават и до през днешния ден.
Уилям Брумфийлд
И въпреки всичко, има образци, когато постоянството и отдадеността, уменията и шансът са довели до възкресяването на зарязан парцел. Такъв е казусът с фамилното имение на Грибоедови в Хмелита покрай Вязма в Смоленска област. Този превъзходен парцел се отличава с архитектурата си, само че е прочут и с връзката си с Александър Грибоедов.
Историята на имението
Уилям Брумфийлд
Притежавано от княжеското семейство Буйносов-Ростовски през XVI век, имението е добито в края на XVII в. от Семьон Грибоедов, боен пълководец през 1680-те. През 1747 година Хмелита минава в ръцете на Фьодор Грибоедов, също боен офицер, който стартира съществена реорганизация на имението през 1753 година.
Уилям Брумфийлд
Голямото имение е измежду шепата мостри на бароковия жанр, който доминира по време на ръководството на императрица Елисавета (1709-1761), с измазани тухлени фасади, боядисани в пастелни цветове и с бял кант. На фасадите има сдвоени колони, извити фронтони, кръгли и овални прозорци. Основният етаж от интериора е от анфилади от парадни стаи, с двуетажна зала в центъра.
Уилям Брумфийлд
От централната тераса изтънчено извито стълбище се спуска към парка. Освен имението, обширният отбор включва четири пристроени сервизни крила, както и черква, отдадена на Казанската икона на Богородица (1759 г.).
Уилям Брумфийлд
В началото на XIX в. Хмелита е благосъстоятелност на Алексей Фьодорович Грибоедов, чиято сестра Анастасия се омъжва за Сергей Грибоедов, офицер в оставка с ниски приходи. Анастасия Грибоедова има вяра доста в престижа на богатия си брат Алексей, който явно е приемен татко на сина ѝ Александър, роден през януари 1795 година.
„ От мозъка си тегли “
Уилям Брумфийлд
Младият Александър Грибоедов е чест посетител в Хмелита, изключително през лятото. Благодарение на позицията на чичо си в московското общество Грибоедов има опция да следи маниерите и нравите на съветското дворянство. Грибоедов ползва наученото, с цел да реализира въздействащия язвителен резултат на неговата пиеса в стихове „ От мозъка си тегли “, приключена през 1824 година. От нея обаче са оповестени единствено къси фрагменти, до момента в който той е жив, поради цензурата. Въпреки неодобрението на цензурата ръкописът се популяризира всеобщо измежду съветския книжовен хайлайф и е утвърден от Пушкин.
Уилям Брумфийлд
Публикувана за първи път с огромни съкращения от цензурата през 1833 година, пиесата се появява в своята цялостна, истинска версия едвам през 1861 година. Написан в римувани ямбични стихове, този шедьовър незабавно се трансформира в класика. Остро описаните човешките недостатъци са показани на видимо елементарен език и с остроумни изречения, които са известни на всеки просветен руснак.
Уилям Брумфийлд
В ориста на Грибоедов обаче настава драматичен поврат. След военна работа по време на войната против Наполеон Грибоедов се мести в Санкт Петербург през 1815 година, а през лятото на 1817 година влиза в дипломатическия корпус. С елементарен достъп до висшето общество, той е признат в оживената литературна среда и се среща с авторитетни писатели като Александър Пушкин.
Изпитания и неволи
Уилям Брумфийлд
В разгара на този обществен ураган през 1818 година на Грибоедов му е препоръчана дипломатическа работа в Съединените щати. Вместо това, той приема позиция в задачата в Персия, чиито напрегнати връзки с Русия в последна сметка ще доведат до война. През идващите няколко години службата му се редува сред Персия, която той посещава за първи път през 1819 година, и Тифлис (Тбилиси), столица на наскоро добитата Грузия.
Уилям Брумфийлд
В началото на 1823 година Грибоедов се отдръпва от дипломатическа работа и се реалокира в Московска област, където продължава работата върху своя финален шедьовър „ От мозъка си тегли “. Когато се връща на работа през лятото на 1825 година, той потегля на дълготрайно пътешестване назад до Кавказ.
Уилям Брумфийлд
При идването си в Тифлис през януари 1826 г. той е задържан по съмнение в съучастничество във въстанието на декабристите, което избухва през предходния месец. Макар Грибоедов да познава участниците в заговора, той в последна сметка е освободен заради липса на доказателства за директно присъединяване.
Уилям Брумфийлд
Възстановен на дипломатическа работа в Тифлис, Грибоедов играе значима роля в дипломатическите договаряния по време на Руско-персийската война (1826-28), която приключва с Туркманчайския контракт от 1828 година. След като се връща от Санкт Петербург след представянето на контракта, той идва в Тифлис през лятото на 1828 година и в края на август се дами за 15-годишната принцеса Нина Чачавадзе, щерка на грузинския стихотворец Александър Чачавадзе. Тези няколко идилични седмици са единственото време, което той прекарва с обичаната си.
Трагичната орис на Грибоедов
Уилям Брумфийлд
През януари 1829 година Грибоедов се завръща в Персия като началник на съветската задача. Грибоедов оставя бременната си брачна половинка в съветската резиденция в Тебриз, а самият той съпровожда главната дипломатическа група до столицата Техеран, където пристрастеностите към момента са нажежени от изискванията на Туркманчайския контракт. На 30 януари съветската задача е щурмувана от разярена навалица, която подозира, че руснаците укриват бегълци от локален харем.
От 38-те руснаци всички умират като се изключи един, който оцелява, откакто съумява да се укрие. Грибоедов е погубен по време на конфликта и е хвърлен от прозорец. Първо обезглавен, трупът му е подложен на дълготрайно осакатяване и тялото става неузнаваемо. По извънредно съвпадане Пушкин вижда останките в каруца по кавказкия път назад към Грузия. Единственият различим белег е пръст, който е деформиран от пострадване при двубой през 1818 година.
Останките на Грибоедов са заровени в църквата „ Свети Давид “ в планината Мтацминда в Тбилиси. Нина, която наред се завръща в Тифлис, научава за гибелта му макар опитите да бъде скрита. Шокът от ужасяващата вест води до прибързано раждане и загуба на детето. Нина Грибоедова живее до 1857 година и остава предана на паметта на брачна половинка си.
Такава е двойно трагичната орис на един ослепителен съветски публицист, който в младостта си се радва на толкоз доста приятни визити в Хмелита. През втората половина на XIX в. грандиозното имение Хмелита навлиза в интервал на крах до 1894 година, когато е закупено от граф Пьотр Гейден, изтъкнат аристократ с демократични политически убеждения. Той освен деликатно реставрира имението и неговото обзавеждане, само че и прибавя обширна сбирка от европейски картини.
Неволите през XX век
Уилям Брумфийлд
След революцията имението е национализирано и покъщнината и предметите в него са пръснати. Забележително е, че архитектурният отбор оцелява освен през бурните години на революционния спор (когато толкоз доста други са унищожени), само че и през ужасните борби в региона на Вязма сред есента на 1941 година и пролетта на 1943 година. През по-голямата част от това време имението служи като щаб на германците през месеците на окупация.
След войната поредност от неправилни дейности на локалния колхоз водят до огромен пожар и опасност от цялостно опустошение, каквато е ориста на толкоз доста други парцели. За благополучие, известният експерт по реституция Пьотр Барановски (1892-1984) стопира цялостното заличаване в края на 60-те години на предишния век.
Дългият развой на възобновяване обаче стартира, едвам когато в него се включва Виктор Кулаков – някогашен монтьор, който инцидентно се среща с Барановски и плана Хмелита. С непрестанни старания през 90-те години на предишния век, под управлението на Кулаков, става факт възраждането на имението и комплекса.
Имение за бъдещо ентусиазъм
Уилям Брумфийлд
Имението в този момент е великолепно реставрирано и работи като музей, отдаден на Александър Грибоедов. Където е допустимо, истинските декоративни елементи са непокътнати в интериора, а стаите на главния етаж са елегантно актуализирани в стила от началото на XIX век. От фасадата на имението още веднъж се открива достъп до прелъстителен ландшафтен парк. При реконструкцията са актуализирани и сервизните здания на комплекса, както и църквата на Казанската икона на Богородица.
Една от сервизните здания е превърната в музей, отдаден на адмирал Павел Нахимов (1802-55), прочут на първо място с героичните си старания при отбраната на Севастопол по време на Кримската война. Нахимов е роден в прилежащото имение Городок, което, също като множеството провинциални имения, не претърпява бурите на XX век. Поради това още повече можем да оценим възраждането на Хмелита като настоящ музей, красиво ситуиран и наличен за всички гости, интересуващи се от богатата културна история на съветското провинциално имение.
В началото на XX в. съветският фотограф Сергей Прокудин-Горски създава комплициран развой за правене на цветни фотоси. Между 1903 и 1916 година той пътува из Руската империя и прави над 2000 фотографии благодарение на този развой, който включва три излагания на стъклена плака. През август 1918 година той напуща Русия и се открива във Франция, където се намира огромна част от сбирката му от стъклени негативи и 13 албума с контактни принтове. След гибелта му в Париж през 1944 година наследниците му продават сбирката на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. Библиотеката цифровизира Колекцията на Прокудин-Горски и я прави свободно налична за международната аудитория. Няколко съветски уеб страницата към този момент също имат версии на тази сбирка. През 1986 година архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд провежда първата галерия на фотосите на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. В началото на 1970 година Брумфийлд работи в Русия и снима множеството места, посетени от Прокудин-Горски. Тази поредност от публикации съпоставя творбите на Прокудин-Горски със фотосите, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.
създател: УИЛЯМ БРУМФИЙЛД
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ