Кремъл няма интерес от сигурността, за която говори Макрон
Архитектурата на европейската система за сигурност изисква промени. Това сподели президентът на Франция Еманюел Макрон по време на последното си посещаване във Финландия. Архитектурата на сигурността на изменящия се свят изисква от Европейския съюз да се приспособява към измененията. Това е неизбежно. Но френският президент прикани също Европейски Съюз да обнови връзките си с Русия.
Един от основните въпроси е при какви условия Европейски Съюз би трябвало да беседва с Кремъл – като с другарски комшия, със съсед-партньор или като със комшия – агресор? Това е страна, в която ръководи нападателен режим, страна, която възвеличава Съветската империя, употребява войските си против съседите си и превзема териториите им.
Това написа в собствен разбор естонският публицист Русланас Иржикевичус за Postimees.
Всеки опит да се ускори съдействието с Русия дава на Кремъл доста неверен сигнал. Демократичните страни вървяха по този път през 1939 година, давайки на нацистка Германия Судетите в Чехословакия, и всички знаем по какъв начин свърши това. Дори не е нужно да си припомняме събития със 70-годишна отминалост – некада погледнем единствено 10 години обратно: военната експанзия на Русия против Грузия нямаше никакви последствия за Русия. Шест години по-късно Крим е анексиран и стотици умират в Източна Украйна към момента. Всеки апел към презареждане на връзките или установяването на положителни връзки сред страните в Москва ще бъде общопризнат като зелена светлина за идващия акт на експанзия.
Страните, които половин век прекараха трагично в крепките прегръдки на Съюз на съветските социалистически републики предупреждаваха западните сътрудници за същинските планове на Кремъл. И по-голямата част от тези предизвестия се пренебрегнаха. Ако се обърнем обратно в историята ще видим устойчивия модел: всеки по-близък деен конфликт с Русия завършваше с проваляне на Франция или Германия. Затова Берлин и Париж би трябвало да престанат да се дефинират, като такива, които схващат Русия и си коства да се вслушат в това, което споделят Балтийските страни.
Макрон предложи в Хелзинки: „ Мисля, че по такива въпроси, като киберсигурността, защитата, стратегическите връзки, ние бихме могли да набележим съществени правила на нови връзки сред Русия и Европейски Съюз, съответстващи на посоката, в която се движи Европа. Безопасността в целия район е в наш интерес.” Президентът Макрон още веднъж получи неверен съвет. Стабилността в района е това, което Кремъл не желае да види.
Кремъл насажда неустойчивост, изключително в някогашните републики на Съюз на съветските социалистически републики. Стабилността носи вяра за опция и по-благополучно развиване. Повечето поданици на на някогашния руски блок гледат на Европейски Съюз със злоба и множеството от тях биха желали техните страни да се окажат в него по-бързо, в сравнение с да стоят в сивата зона сред Европейски Съюз и Русия. Всяка страна, която се е доближила към Европейски Съюз става нестабилна. Грузия беше дестабилизирана през 2008 година, Украйна – през 2014 година Европейски Съюз би трябвало да осъзнае, че Русия се опасява освен от разширението на НАТО на изток, колкото от разширението на Европейски Съюз. Фактически Кремъл счита, че сполучливо трансформиралите се страни съставляват директна опасност за режима.
Руският режим и хайлайф не са способни да реформират страната, тъй като следователно системата, поддържаща техните благосъстояния, ще рухне. За Русия е неприемливо да има в съседство сполучливо реформирани страни, тъй като руснаците може да стартират да задават въпроси на ръководещите. В момента договорът сред елита и съветското население работи: ние ви позволяваме да грабите страната против полупразен ледник, изплащани в точния момент пенсии, отпуск в Турция и нов сезон на „ Русия още веднъж е велика”, който се излъчва 24 часа в денонощието.
Руската власт прелестно схваща, че Европейски Съюз претърпява рецесия, която може да я разцепи. В Кремъл схващат, че в случай че Европейски Съюз оживее той ще продължи да бъде прелъстителен за прилежащите на Русия страни. Следователно Русия ще направи всичко, което е по силите ѝ, с цел да го унищожи. Русия вижда в Европейски Съюз не евентуален съдружник или сътрудник, а съперник, искащ нейния разпад. Действията на Русия в Сирия доведоха до потока бежанци в Европейски Съюз и съдружниците на Русия – популисти от извънредно десните и от извънредно левите – не престават да набират политическо въздействие в страните от Европейски Съюз. Парламентарните избори в Италия и Швеция, обстановката в Кемниц са единствено началото. Възможно е всички тези сили да се възхищават на путинска Русия и да ненавиждат Европейски Съюз и НАТО, а по този начин също и да употребяват способи за водене на осведомителна война, водена напълно от Кремъл.
Всички дейности на Кремъл демонстрират, че той не е другар на Европейски Съюз. Това е режим, искащ края на Европейски Съюз. Президентът Макрон би трябвало да се замисли по какъв начин да ускори военния капацитет на Европейски Съюз и на НАТО, като регистрира пониженото наличие на Съединени американски щати в Европа, вместо да крои проекти за нови връзки с очевиден съперник. Ако великите страни на Европейски Съюз се надяват да не покачват разноските за защита, предпочитайки да се „ сприятелят” със силата, която е евентуална военна опасност за Европейски Съюз, то скоро ще станем очевидци на обстановка, сходна на тази, която се случи с Невил Чембърлейн и Мюнхенското съглашение от 1938 година Кремъл ще почете единствено мощния боен съюз, който може да докара до дебели червени линии и ще ги резервира неизменими. Кремъл схваща единствено от игра с нулева сума: или ти, или аз. Той не може да бъде „ заедно”, тъй като стабилността не е в полза на Кремъл. Не се ли нагледахме задоволително на „ презареждане” и „ обновяване”?
Превод: Actualno.com
Един от основните въпроси е при какви условия Европейски Съюз би трябвало да беседва с Кремъл – като с другарски комшия, със съсед-партньор или като със комшия – агресор? Това е страна, в която ръководи нападателен режим, страна, която възвеличава Съветската империя, употребява войските си против съседите си и превзема териториите им.
Това написа в собствен разбор естонският публицист Русланас Иржикевичус за Postimees.
Всеки опит да се ускори съдействието с Русия дава на Кремъл доста неверен сигнал. Демократичните страни вървяха по този път през 1939 година, давайки на нацистка Германия Судетите в Чехословакия, и всички знаем по какъв начин свърши това. Дори не е нужно да си припомняме събития със 70-годишна отминалост – некада погледнем единствено 10 години обратно: военната експанзия на Русия против Грузия нямаше никакви последствия за Русия. Шест години по-късно Крим е анексиран и стотици умират в Източна Украйна към момента. Всеки апел към презареждане на връзките или установяването на положителни връзки сред страните в Москва ще бъде общопризнат като зелена светлина за идващия акт на експанзия.
Страните, които половин век прекараха трагично в крепките прегръдки на Съюз на съветските социалистически републики предупреждаваха западните сътрудници за същинските планове на Кремъл. И по-голямата част от тези предизвестия се пренебрегнаха. Ако се обърнем обратно в историята ще видим устойчивия модел: всеки по-близък деен конфликт с Русия завършваше с проваляне на Франция или Германия. Затова Берлин и Париж би трябвало да престанат да се дефинират, като такива, които схващат Русия и си коства да се вслушат в това, което споделят Балтийските страни.
Макрон предложи в Хелзинки: „ Мисля, че по такива въпроси, като киберсигурността, защитата, стратегическите връзки, ние бихме могли да набележим съществени правила на нови връзки сред Русия и Европейски Съюз, съответстващи на посоката, в която се движи Европа. Безопасността в целия район е в наш интерес.” Президентът Макрон още веднъж получи неверен съвет. Стабилността в района е това, което Кремъл не желае да види.
Кремъл насажда неустойчивост, изключително в някогашните републики на Съюз на съветските социалистически републики. Стабилността носи вяра за опция и по-благополучно развиване. Повечето поданици на на някогашния руски блок гледат на Европейски Съюз със злоба и множеството от тях биха желали техните страни да се окажат в него по-бързо, в сравнение с да стоят в сивата зона сред Европейски Съюз и Русия. Всяка страна, която се е доближила към Европейски Съюз става нестабилна. Грузия беше дестабилизирана през 2008 година, Украйна – през 2014 година Европейски Съюз би трябвало да осъзнае, че Русия се опасява освен от разширението на НАТО на изток, колкото от разширението на Европейски Съюз. Фактически Кремъл счита, че сполучливо трансформиралите се страни съставляват директна опасност за режима.
Руският режим и хайлайф не са способни да реформират страната, тъй като следователно системата, поддържаща техните благосъстояния, ще рухне. За Русия е неприемливо да има в съседство сполучливо реформирани страни, тъй като руснаците може да стартират да задават въпроси на ръководещите. В момента договорът сред елита и съветското население работи: ние ви позволяваме да грабите страната против полупразен ледник, изплащани в точния момент пенсии, отпуск в Турция и нов сезон на „ Русия още веднъж е велика”, който се излъчва 24 часа в денонощието.
Руската власт прелестно схваща, че Европейски Съюз претърпява рецесия, която може да я разцепи. В Кремъл схващат, че в случай че Европейски Съюз оживее той ще продължи да бъде прелъстителен за прилежащите на Русия страни. Следователно Русия ще направи всичко, което е по силите ѝ, с цел да го унищожи. Русия вижда в Европейски Съюз не евентуален съдружник или сътрудник, а съперник, искащ нейния разпад. Действията на Русия в Сирия доведоха до потока бежанци в Европейски Съюз и съдружниците на Русия – популисти от извънредно десните и от извънредно левите – не престават да набират политическо въздействие в страните от Европейски Съюз. Парламентарните избори в Италия и Швеция, обстановката в Кемниц са единствено началото. Възможно е всички тези сили да се възхищават на путинска Русия и да ненавиждат Европейски Съюз и НАТО, а по този начин също и да употребяват способи за водене на осведомителна война, водена напълно от Кремъл.
Всички дейности на Кремъл демонстрират, че той не е другар на Европейски Съюз. Това е режим, искащ края на Европейски Съюз. Президентът Макрон би трябвало да се замисли по какъв начин да ускори военния капацитет на Европейски Съюз и на НАТО, като регистрира пониженото наличие на Съединени американски щати в Европа, вместо да крои проекти за нови връзки с очевиден съперник. Ако великите страни на Европейски Съюз се надяват да не покачват разноските за защита, предпочитайки да се „ сприятелят” със силата, която е евентуална военна опасност за Европейски Съюз, то скоро ще станем очевидци на обстановка, сходна на тази, която се случи с Невил Чембърлейн и Мюнхенското съглашение от 1938 година Кремъл ще почете единствено мощния боен съюз, който може да докара до дебели червени линии и ще ги резервира неизменими. Кремъл схваща единствено от игра с нулева сума: или ти, или аз. Той не може да бъде „ заедно”, тъй като стабилността не е в полза на Кремъл. Не се ли нагледахме задоволително на „ презареждане” и „ обновяване”?
Превод: Actualno.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ