Емил Хърсев: Локдаун по време на криза е абсурдна мярка
Апокалиптичните прогнози, които ни чертаят някои политици, са като онази, че ще ни завладеят марсианците и ще ни оставят без вода
- Г-н Хърсев, можем ли да издържим още един локдаун?
- Въпросът е какъв брой от нас ще си отидат в това време от апетит и банкрути - имам поради хора и компании. И какво ще им е благосъстоянието след глада. Надявам се да не претърпяваме още веднъж такава неоправдана с нищо мярка. Тези ограничения не доведоха до средата - те са напълно безсмислено начинание! Локдаунът е една от ограниченията, която не потвърди своята успеваемост. Има задоволително други способи - имунизиране, ограничение на контактите. От локдауните никой нещо не завоюва. Напротив - на тях се дължи всичко това, което в този момент означаваме като проблеми в стопанската система.
- Твърдите, че е доближат пикът на инфлацията и цените ще стартират да падат. Откъде идва този извод?
- Така наподобява и на това се надяваме. Това са данните от другите запаси, които демонстрират трендовете в бъдеще. Инфлацията е напълно действителен проблем - ние плащаме по-високи цени върху вносните артикули. Това, което в този момент знаем, е, че инфлацията в Съединените щати е доста по-висока от тази в Европа и в частност - в България. В момента хората на всички места купуват повече и последица от това е повдигането на цените. А хората купуват повече поради месеците предходната година. Нито една централна банка обаче не е подхванала политика против инфлацията - това значи, че не се счита, че тя ще продължи дълго.
- В предизборно време много политици предизвестяват, че се задава рискова икономическа зима. Колко е предизборната политика и какъв брой са основателни страховете за идващите месеци?
- Опасения постоянно има. Всеки би могъл да прави прогнози, които са тревожни, само че изключително сериозен, осезателен и действителен сигнал за тежка рецесия към този момент нямаме. Точно противоположното -
чакаме извънредно висок напредък.
Това не е действителен растеж нагоре, а връщане назад на позиции след огромния спад. Когато си паднал с 10% и по-късно пораснеш с 6%, това не е растеж, а компенсиране на изгубеното. Реални стопански данни нямаме. А опасения - какво ще стане, в случай че инцидентно народът избере неврастеник и той направи едни неприятни неща и от тях станат едни още по-лоши неща и бизнесът се уплаши и така нататък Такива апокалиптични сюжети може да си описваме колкото желаеме. Но те не са по-различни от сюжета „ Какво ще стане, в случай че на следващия ден ни завладеят марсианците и ни изпият водата?”. Това не е правдиво и не почива на действителни обстоятелства.
- Накъде обаче отиват цените при енергоресурсите?
- Общата наклонност е, че борсовите цени демонстрират противоположна наклонност –
цените ще тръгнат надолу.
Съдим за това от контрактите за по-дълги интервали напред във времето - те се подписват на по-ниски цени. Вероятно сме достигнали до нова точка на равновесие. Обръщането на фючърсите с по-дълги хоризонти за икономистите е доста индикативен знак.
- Чакаме ли смяна в паричната политика на Европейската централна банка?
- Поне досега всички разбори на ЕЦБ сочат, че този растеж на цените е по-скоро компенсационен, в резултат на оживлението след рецесия - и няма трайна наклонност към повишаване на цените. Очаква се такава трайна наклонност да не настъпи. Така че смяна в паричната политика на Европейската централна банка не се планува. Предвижда се обаче да се реализира това, което още предходната година оповестиха - че ще понижат количествените облекчения и всички форми на спешно подпомагането на стопанската система. С две думи - ще се ограничи печатането на пари. Това не е антиифлационна мярка - по-скоро ограничение на тези антикризисни ограничения които бяха въведени в интервала за справяне с блокирането на стопанската система от коронавирус рецесията. Реално за антифлационна парична политика не можем да приказваме в нито една страна по света. И ще настъпи някаква реакция против трайна инфлация, когато видите повишението на лихвените проценти.
При негативни лихвени проценти за никаква антиифлационна политика не може да се приказва
- При такива високи такси и близки до нулата лихвени проценти има ли смисъл хората да си държат парите в банките?
- Има доста сериозен смисъл човек да си държи парите в банките. Ако не ги държи там, има огромна заплаха да ги държи крадецът. Въпросът в какъв портфейл човек да си влага парите е голям. Той е доста самостоятелен, зависи от индивида, от това какво може, какви пари има. При суми над милион към този момент има смисъл да се замислиш по какъв начин ги управляваш. Най-добре е да поговориш с финансов съветник. Но един-единствен отговор на този въпрос няма. Където и да си постави човек парите, когато главните лихвени проценти са негативни, нормално всички безрискови скъпи бумаги, държавни и каквито и да е аналогични излъчвания - и те са с негативен приход. Изборът е на по-малкото зло сега.
- Златото алтернатива ли е в немислимия допреди няколко години свят на негативните лихвени проценти?
- Същото, което е хрумнало на някого, който се е сетил, че цената на златото се е запазила, е хрумнало и на други. И заради това
цените на благородните метали сега са на историческите си върхове.
Да, ще си купите злато, само че откакто всичко отмине и стопанската система тръгне нагоре, цените му ще паднат с 20-30%. Ако ви се заплащат тези 30% загуба в цената - купете си!
- Следите ли задаващите се регулации при криптовалутите?
- Предстоят регулации на всичко. Няма неприятно в регулациите - те понижават рисковете от измами. Даже това е една позитивна вест.
- Можем ли през 2024 година действително да влезем в Еврозоната?
- Напълно реалистично ми се вижда. И от 2022-ра да се присъединим, ние от дълго време сме създали всичко належащо за присъединението. Техническа подготвеност имаме, само че това са политически решения, които, за жалост, не всеки път са стимулирани рационално. Когато става въпрос за политически решения, прогнози не мога да давам, само че откритата дата за присъединение е изцяло реалистична.
- Удачна ли беше актуализацията на бюджета?
- Това е политическо решение и смисълът на потреблението на термини като „ удачно” и „ рационално” е мощно подозрителен. Това е решение за систематизиране на едни пари. Затова имаме народна власт, избирателен развой - с цел да се вземат тези решения. От гледна точна на стопанската система аз мисля, че е най-добре тя да бъде оставена да работи на мира. Не са нужни някакви специфични стратегии и стимулирането <210> в която и да е област, стига да може да работи и да си заплаща налозите.
Емил Хърсев е приключил Немска гимназия в София. Завършва финанси във ВИИ „ Карл Маркс”. Доцент е по Банково дело в УНСС. Бил е подуправител на Българска народна банка, Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ и МБИС. Известен е с острия си език и нетрадиционни оферти.
- Г-н Хърсев, можем ли да издържим още един локдаун?
- Въпросът е какъв брой от нас ще си отидат в това време от апетит и банкрути - имам поради хора и компании. И какво ще им е благосъстоянието след глада. Надявам се да не претърпяваме още веднъж такава неоправдана с нищо мярка. Тези ограничения не доведоха до средата - те са напълно безсмислено начинание! Локдаунът е една от ограниченията, която не потвърди своята успеваемост. Има задоволително други способи - имунизиране, ограничение на контактите. От локдауните никой нещо не завоюва. Напротив - на тях се дължи всичко това, което в този момент означаваме като проблеми в стопанската система.
- Твърдите, че е доближат пикът на инфлацията и цените ще стартират да падат. Откъде идва този извод?
- Така наподобява и на това се надяваме. Това са данните от другите запаси, които демонстрират трендовете в бъдеще. Инфлацията е напълно действителен проблем - ние плащаме по-високи цени върху вносните артикули. Това, което в този момент знаем, е, че инфлацията в Съединените щати е доста по-висока от тази в Европа и в частност - в България. В момента хората на всички места купуват повече и последица от това е повдигането на цените. А хората купуват повече поради месеците предходната година. Нито една централна банка обаче не е подхванала политика против инфлацията - това значи, че не се счита, че тя ще продължи дълго.
- В предизборно време много политици предизвестяват, че се задава рискова икономическа зима. Колко е предизборната политика и какъв брой са основателни страховете за идващите месеци?
- Опасения постоянно има. Всеки би могъл да прави прогнози, които са тревожни, само че изключително сериозен, осезателен и действителен сигнал за тежка рецесия към този момент нямаме. Точно противоположното -
чакаме извънредно висок напредък.
Това не е действителен растеж нагоре, а връщане назад на позиции след огромния спад. Когато си паднал с 10% и по-късно пораснеш с 6%, това не е растеж, а компенсиране на изгубеното. Реални стопански данни нямаме. А опасения - какво ще стане, в случай че инцидентно народът избере неврастеник и той направи едни неприятни неща и от тях станат едни още по-лоши неща и бизнесът се уплаши и така нататък Такива апокалиптични сюжети може да си описваме колкото желаеме. Но те не са по-различни от сюжета „ Какво ще стане, в случай че на следващия ден ни завладеят марсианците и ни изпият водата?”. Това не е правдиво и не почива на действителни обстоятелства.
- Накъде обаче отиват цените при енергоресурсите?
- Общата наклонност е, че борсовите цени демонстрират противоположна наклонност –
цените ще тръгнат надолу.
Съдим за това от контрактите за по-дълги интервали напред във времето - те се подписват на по-ниски цени. Вероятно сме достигнали до нова точка на равновесие. Обръщането на фючърсите с по-дълги хоризонти за икономистите е доста индикативен знак.
- Чакаме ли смяна в паричната политика на Европейската централна банка?
- Поне досега всички разбори на ЕЦБ сочат, че този растеж на цените е по-скоро компенсационен, в резултат на оживлението след рецесия - и няма трайна наклонност към повишаване на цените. Очаква се такава трайна наклонност да не настъпи. Така че смяна в паричната политика на Европейската централна банка не се планува. Предвижда се обаче да се реализира това, което още предходната година оповестиха - че ще понижат количествените облекчения и всички форми на спешно подпомагането на стопанската система. С две думи - ще се ограничи печатането на пари. Това не е антиифлационна мярка - по-скоро ограничение на тези антикризисни ограничения които бяха въведени в интервала за справяне с блокирането на стопанската система от коронавирус рецесията. Реално за антифлационна парична политика не можем да приказваме в нито една страна по света. И ще настъпи някаква реакция против трайна инфлация, когато видите повишението на лихвените проценти.
При негативни лихвени проценти за никаква антиифлационна политика не може да се приказва
- При такива високи такси и близки до нулата лихвени проценти има ли смисъл хората да си държат парите в банките?
- Има доста сериозен смисъл човек да си държи парите в банките. Ако не ги държи там, има огромна заплаха да ги държи крадецът. Въпросът в какъв портфейл човек да си влага парите е голям. Той е доста самостоятелен, зависи от индивида, от това какво може, какви пари има. При суми над милион към този момент има смисъл да се замислиш по какъв начин ги управляваш. Най-добре е да поговориш с финансов съветник. Но един-единствен отговор на този въпрос няма. Където и да си постави човек парите, когато главните лихвени проценти са негативни, нормално всички безрискови скъпи бумаги, държавни и каквито и да е аналогични излъчвания - и те са с негативен приход. Изборът е на по-малкото зло сега.
- Златото алтернатива ли е в немислимия допреди няколко години свят на негативните лихвени проценти?
- Същото, което е хрумнало на някого, който се е сетил, че цената на златото се е запазила, е хрумнало и на други. И заради това
цените на благородните метали сега са на историческите си върхове.
Да, ще си купите злато, само че откакто всичко отмине и стопанската система тръгне нагоре, цените му ще паднат с 20-30%. Ако ви се заплащат тези 30% загуба в цената - купете си!
- Следите ли задаващите се регулации при криптовалутите?
- Предстоят регулации на всичко. Няма неприятно в регулациите - те понижават рисковете от измами. Даже това е една позитивна вест.
- Можем ли през 2024 година действително да влезем в Еврозоната?
- Напълно реалистично ми се вижда. И от 2022-ра да се присъединим, ние от дълго време сме създали всичко належащо за присъединението. Техническа подготвеност имаме, само че това са политически решения, които, за жалост, не всеки път са стимулирани рационално. Когато става въпрос за политически решения, прогнози не мога да давам, само че откритата дата за присъединение е изцяло реалистична.
- Удачна ли беше актуализацията на бюджета?
- Това е политическо решение и смисълът на потреблението на термини като „ удачно” и „ рационално” е мощно подозрителен. Това е решение за систематизиране на едни пари. Затова имаме народна власт, избирателен развой - с цел да се вземат тези решения. От гледна точна на стопанската система аз мисля, че е най-добре тя да бъде оставена да работи на мира. Не са нужни някакви специфични стратегии и стимулирането <210> в която и да е област, стига да може да работи и да си заплаща налозите.
Емил Хърсев е приключил Немска гимназия в София. Завършва финанси във ВИИ „ Карл Маркс”. Доцент е по Банково дело в УНСС. Бил е подуправител на Българска народна банка, Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ и МБИС. Известен е с острия си език и нетрадиционни оферти.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ