Уникална находка край Созопол! Преобръща историята
Антични рудници за рандеман на злато разкриха край Созопол, осведомят от фейсбук страницата Archeologia Bulgarica, представена от Флагман. Откритието е направено от интердисциплинарен екип под управлението на археолога проф. доктор Иван Христов (НИМ).
" След разбора на теренната работа и лабораторната обработка на пробите от Шарлан хълм и Алефо тайфа над полуостров Буджака към този момент е несъмнено – откритите рудници (рупи) и дребната скална изложба, изсечена в скалите на Шарлан хълм, са резултат от активност за рандеман на злато преди доста епохи.
-->
По време на обходите на Шарлан хълм са разкрити и основите на постройка от елинистическата епоха; открити са още остатъци от дълга над 400 м оградна стена на източния скат, южна оградна стена с дължина към 150 м, основи на три здания на северозападния скат, три каменни могили.
„ Очевидно в региона е съществувал значим комплекс. Ако успеем да потвърдим, че съответно елинистическата сграда на върха е била обвързвана по някакъв метод с рудника там, ще имаме сигурни репери за характерна рударска активност през III в. прочие Хр. “, разяснява проф. Иван Христов пред Archaeologia Bulgаrica. На този стадий той и другите експерти от изследването – геологът гл. ас. доктор Стефан Велев (СУ „ Св. Кл. Охридски “) и инж. Тотьо Ангелов („ Картпроект “), консултантите доцент доктор Красимир Ников (НАИМ-БАН) и доцент доктор Даниела Стоянова (СУ „ Св. Кл. Охридски “) – позволяват рудни разработки преди и след тази дата.
Рудниците са вкопани в най-високата част на Шарлан хълм, във високи до 4 м скали. Дъното им е запълнено с дребни ломени камъни, част от експлоатирани рудни жили. На разнообразни места към тях са снимани отвали от рудни парчета. В скалите и в обособени блокове са документирани следи от разломявания, дело на въоръжена с железни принадлежности човешка ръка.
Рудните разработки обгръщат повърхност от 8 дка. Взетите проби са изследвани в лабораторията на „ Евротест-контрол “ ЕАД със средства на стратегия Инфрамат. Допълнителни проучвания са извършени и в лабораторията на Асарел-Медет в Панагюрище и в Централната лаборатория по консервация и реституция на НИМ, тъй че не може да има никакво подозрения в заключенията на експертите, даже на този ранен стадий.
Интересен подробност е, че в миналото братя Шкорпил са обозначили Шарлан хълм с името „ Дракуса кале “. В карти от първата половина на XX век местността е известна и като Дракуса сая. Думата „ дракус “ е производна на „ караконджул “ (демонично създание от фолклора). Това евентуално има нещо общо с преданието, че на връх Шарлан хълм имало дълбоки пещери със прикрито „ огромно имане “, само че тези, които дръзнели да го потърсят, намирали единствено бърза гибел поради злите демони, „ пазачи “ на съкровището.
Разбира се, актуалните откриватели знаят, че в геоложко отношение Шарлан хълм попада в Източносредногорската магматична област, че за региона са присъщи голям брой медни, златни и полиметални залежи. Хълмът, на който се разполагат археологическите структури, е построен най-вече от вторични кварцити. В няколко образеца, открити от геолози от предишни години, наличието на злато е над 0.03 г/т.
Аргументираните доказателства за съществуването на антична рударска активност включват съществуването на шлаков материал, вторични кварцити и хидротермални скали, генетически свързани със златото, както и на подобаващи разломни зони за локализирането на златни жили. Но въпреки да е от дълго време известно, че в региона има голям брой медни и полиметални залежи, предоставяли в течение на хилядолетия на повърхността богати и лесни за преправка минерали, даже самородни метали, до момента липсваха. "
" След разбора на теренната работа и лабораторната обработка на пробите от Шарлан хълм и Алефо тайфа над полуостров Буджака към този момент е несъмнено – откритите рудници (рупи) и дребната скална изложба, изсечена в скалите на Шарлан хълм, са резултат от активност за рандеман на злато преди доста епохи.
-->
По време на обходите на Шарлан хълм са разкрити и основите на постройка от елинистическата епоха; открити са още остатъци от дълга над 400 м оградна стена на източния скат, южна оградна стена с дължина към 150 м, основи на три здания на северозападния скат, три каменни могили.
„ Очевидно в региона е съществувал значим комплекс. Ако успеем да потвърдим, че съответно елинистическата сграда на върха е била обвързвана по някакъв метод с рудника там, ще имаме сигурни репери за характерна рударска активност през III в. прочие Хр. “, разяснява проф. Иван Христов пред Archaeologia Bulgаrica. На този стадий той и другите експерти от изследването – геологът гл. ас. доктор Стефан Велев (СУ „ Св. Кл. Охридски “) и инж. Тотьо Ангелов („ Картпроект “), консултантите доцент доктор Красимир Ников (НАИМ-БАН) и доцент доктор Даниела Стоянова (СУ „ Св. Кл. Охридски “) – позволяват рудни разработки преди и след тази дата.
Рудниците са вкопани в най-високата част на Шарлан хълм, във високи до 4 м скали. Дъното им е запълнено с дребни ломени камъни, част от експлоатирани рудни жили. На разнообразни места към тях са снимани отвали от рудни парчета. В скалите и в обособени блокове са документирани следи от разломявания, дело на въоръжена с железни принадлежности човешка ръка.
Рудните разработки обгръщат повърхност от 8 дка. Взетите проби са изследвани в лабораторията на „ Евротест-контрол “ ЕАД със средства на стратегия Инфрамат. Допълнителни проучвания са извършени и в лабораторията на Асарел-Медет в Панагюрище и в Централната лаборатория по консервация и реституция на НИМ, тъй че не може да има никакво подозрения в заключенията на експертите, даже на този ранен стадий.
Интересен подробност е, че в миналото братя Шкорпил са обозначили Шарлан хълм с името „ Дракуса кале “. В карти от първата половина на XX век местността е известна и като Дракуса сая. Думата „ дракус “ е производна на „ караконджул “ (демонично създание от фолклора). Това евентуално има нещо общо с преданието, че на връх Шарлан хълм имало дълбоки пещери със прикрито „ огромно имане “, само че тези, които дръзнели да го потърсят, намирали единствено бърза гибел поради злите демони, „ пазачи “ на съкровището.
Разбира се, актуалните откриватели знаят, че в геоложко отношение Шарлан хълм попада в Източносредногорската магматична област, че за региона са присъщи голям брой медни, златни и полиметални залежи. Хълмът, на който се разполагат археологическите структури, е построен най-вече от вторични кварцити. В няколко образеца, открити от геолози от предишни години, наличието на злато е над 0.03 г/т.
Аргументираните доказателства за съществуването на антична рударска активност включват съществуването на шлаков материал, вторични кварцити и хидротермални скали, генетически свързани със златото, както и на подобаващи разломни зони за локализирането на златни жили. Но въпреки да е от дълго време известно, че в региона има голям брой медни и полиметални залежи, предоставяли в течение на хилядолетия на повърхността богати и лесни за преправка минерали, даже самородни метали, до момента липсваха. "
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ