Анкх е един от най-известните символи от древен Египет, който

Анкх е един от най-известните знаци от античен Египет, който е прочут като „ ключът на живота “ или „ кръстът на живота “. Той датира от Архаичния интервал на Египет (около 3150 – 2613 г.пр.н.е) и съставлява кръст с отвор на горната част, който може да бъде украсен с разнообразни орнаменти, само че най-често съставлява обикновен и изчистен златен кръст. Символът е египетски писмен знак за „ живот “ или „ дъхът на живота “ и защото египтяните имат вяра, че земното пътешестване на индивида е единствено част от безконечния му живот, Анкх символизира както смъртното битие, по този начин и задгробния живот. Анкх е един от многото знаци на Египет, постоянно свързван с други два – Джед и Уас, които нормално можем да забележим изобразени в ръцете на богове или носени като амулети.

Символът Анкх

Това, че Анкх се свързва със задробния живот, трансформира признака в извънредно мощен и всесилен за коптските православни християни от Египет, живели през 4 век, които го възприемат като собствен личен. Тази приложимост на Анкх като знак на обещанието на Христос за безконечен живот посредством религия в неговата жертва и възкресение е най-вероятно началото на християнското потребление на кръста като знак на вярата и до през днешния ден. Ранните християни в Рим и на други места употребявали признака за изобилие (рибата) като знак за тяхната религия. Анкх, който към този момент бил одобрен знак на безконечния живот бил елементарно бил обвързван с християнската религия и останал знак на религията.

Символът на плодородието, който бил употребен от ранните християни

Произход и значение

Произходът на Анкх не е прочут. Египтологът и лингвист Сър Алън Гардинър допуска, че знакът произлиза от каишите на сандалите, които египтяните носели като отворът в действителност съставлява дупката, през която минава глезенът на крайници. Гардинър стига до това умозаключение, защото египетската дума за сандал е „ nkh ”, както и тъй като сандалите са били голяма част от живота на античните египтяни. Въпреки това тази доктрина в никакъв случай не получава задоволителна благодарност.

Теорията на египтолога Ернест Уолис Бъдж, който твърди, че признакът произлиза от колана на богинята Изида, е по-приета, само че не публично. Уолис Бъдж свързва Анкх с „ tjet ” – „ възелът на Изида “ – параден пояс или колан, за който се считало, че изобразява женски гениталии или плодородието. Египтологът Волфхарт Вестендорф поддържа теорията на Бъдж, отбелязвайки външното подобие сред Анкх и „ tjet ”, както и обстоятелството, че и двата знака са от ранна дата в историята на Египет. Анкх постоянно е бил свързван с живота, обещанието за величие, Слънцето, плодородието и светлината.

Изида

Авторката Адел Нозедар написа: „ Огромният смисъл, който може да се придаде на този другояче елементарен знак, е въодушевяващ. Анкх въплъщава мъжките и женските гениталии, Слънцето, което идва над хоризонта и съединението на небето и земята. Тази връзка със Слънцето значи, че нормално признакът е изобразяван в злато, цветът на Слънцето и в никакъв случай в сребро – цветът на Луната. Приликата му с ключ дава визия за различен смисъл на този вълшебен знак. Египтяните вярвали, че отвъдният живот е също толкоз скъп, колкото и сегашния, а Анкх е представлявал ключът към портите на гибелта и това, което се простира оттатък. “

Именно заради тази причина признакът попада толкоз постоянно измежду рисунките в гробниците. Божества като Анубис и Изида постоянно са изобразявани с Анкх. Богинята Маат пък държи по един от тези знаци в двете си ръце, а господ Озирис държи Анкх на съвсем всички от изображенията му в гробниците.

Анкх и богинята Изида

Анкх става най-популярен в Египет през Архаичния интервал с повишаването на култа към боговете Изида и Озирис. Култът към Озирис бил най-популярният в Египет, до момента в който не се появява този към божеството Изида. Макар тя да споделя същата история и да дава обещание същите награди, почитта към нея стартира да господства и с времето Озирис се трансформира във вторичен господ. В началото на Архаичния интервал обаче, Озирис към момента не е бил „ преместен “ от Изида и почитта към него доминирала, защото той бил богът, който умира, само че се връща към живота. Следователно той носел живот на другите. По това време Изида е богиня-майка, която скоро била присъединена към историята като преданата брачна половинка на Озирис, която го избавя от гибелта, откакто Сет го убива.

Култът към Изида обещавал безконечен живот посредством прераждане. Точно както тя избавила брачна половинка си Озирис от гибелта, по този начин можела да избави всеки, който повярва в нея. Много от египетските богове са изобразявани с Анкх, само че най-често това е точно Изида.

По време на Старото царство в Египет Анкхът към този момент бил одобрен и мощен знак на безконечния живот. Мъртвите били наричани „ ankhu ”, а ковчезите и саркофазите постоянно били украсявани със признака. Той бивал разбиран от всички, даже тези, които не можели да четат. През интервала на Средното царство думата „ nkh ” означавала „ огледало “ и тогава са основани голям брой огледала под формата на признака Анкх, най-известното от които е намерено в гробницата на Тутанкамон.

Олицетворението с огледало по никакъв начин не е инцидентно, защото египтяните вярвали, че задгробният живот е огледално изображение на живота на Земята, както и че огледалата имали вълшебен качества.

Анкх остава известен знак даже при царуването на наследника на Тутанкамон – Хоремхеб, който направил всичко допустимо, с цел да унищожи всички доказателства за съществуването на Амарнския интервал от историята на Египет.

Източник: ancient.eu