Анжел Вагенщайн навърши 100 г.
Анжел Вагенщайн - публицист, сценарист и държавник, през вчерашния ден навърши достолепната възраст от 100 години. Неговият древен празник беше маркиран с книги и филм в границите на кинолитературния фестивал " Синелибри " - основан и проведен от внучката на Джеки, кръстената на него Жаклин (Джаки) Вагенщайн.
" Един век Джеки! Творец от международна големина, голям гений, несклоняем дух с непоклатими хуманни позиции, умен, доблестен, свободомислещ, с нестихващо ентусиазъм и до през днешния ден, минал през възвишени и трагични житейски и исторически моменти, запазил възприятието си за комизъм, неустоимия си сексапил и несломимия си темперамент. Както той споделя " да станеш на 100 не е мъжество ", само че всичко друго в живота му е. Едва ли множеството от нас биха имали доста благоприятни условия да се допрян до такова " знамение " през неговото приживе ", написа тя във Facebook.
Официалното честване беше през вчерашния ден от 18 часа в Дома на киното, където бе прожектиран " Звезди ". Филмът от 1959 година по сюжет на Вагенщайн и под режисурата на Конрад Волф печели Голямата премия на журито на фестивала в Кан. " Това сигурно е един от най-човечните филми, третиращи еврейския въпрос. Величието му е в това, че е лишен от всякаква агитация ", написа за копродукцията сред България и Германска демократична република френската рецензия. Изящната любовна драма за еврейско момиче и нацистки офицер, разгърната на смразяващия декор на Холокоста, беше прожектирана в актуализирано цифровизирано копие, като това бе единствената опция да се види на огромен екран, напомнят уредниците на празничната вечер. Въпреки че юбилярят не участва в Дома на киното, там бе излъчено негово видеообръщение към гостите.
Представиха и новото издание на двата знакови романа на Анжел Вагенщайн " Петокнижие Исааково " и " Сбогом, Шанхай ". По случай юбилея издателство " Колибри " пусна преди дни и особено илюстровано издание на " Съновидение за св. Борис I ".
В програмата на фестивала " Синелибри " са още два кино лентата по негови сюжети - " Гоя, или тежкият път на познанието " и " Звезди в косите, сълзи в очите ".
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически аргументи поради левите си убеждения. След прошка фамилията се завръща в България. Като възпитаник се включва в РМС и антифашистката опозиция, а през 1944 година е наказан на гибел по Закона за отбрана на страната, само че бомбардировките на пандиза и промяната на политическия режим водят до щастливото му освобождение. По-късно приключва кинодраматургия в Москва. От 1950 година става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Създал е сюжетите за 52 игрални, документални и анимационни кино лентата, снимани в девет страни. Сред тях са „ Допълнение към закона за отбрана на страната “, „ Гоя “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Борис I “, „ След края на света “. През 90-те години се отдава на литературата и разгласява романите „ Петокнижие Исаково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “, преведени на шест езика. Носител на редица български и задгранични оценки - медал „ Стара планина “, държавна премия „ Паисий Хилендарски “, офицер на френските ордени „ За заслуги “ и „ За литература и изкуство “, Германската национална премия за изкуство I ст., Годишната литературна премия на парижката Сорбона, Европейската премия за литература „ Жан Моне “. В навечерието на 100-годишния си празник бележитият публицист и киносценарист беше почетен и със Специалната премия на София за изключителни достижения и принос в националната просвета.
" Един век Джеки! Творец от международна големина, голям гений, несклоняем дух с непоклатими хуманни позиции, умен, доблестен, свободомислещ, с нестихващо ентусиазъм и до през днешния ден, минал през възвишени и трагични житейски и исторически моменти, запазил възприятието си за комизъм, неустоимия си сексапил и несломимия си темперамент. Както той споделя " да станеш на 100 не е мъжество ", само че всичко друго в живота му е. Едва ли множеството от нас биха имали доста благоприятни условия да се допрян до такова " знамение " през неговото приживе ", написа тя във Facebook.
Официалното честване беше през вчерашния ден от 18 часа в Дома на киното, където бе прожектиран " Звезди ". Филмът от 1959 година по сюжет на Вагенщайн и под режисурата на Конрад Волф печели Голямата премия на журито на фестивала в Кан. " Това сигурно е един от най-човечните филми, третиращи еврейския въпрос. Величието му е в това, че е лишен от всякаква агитация ", написа за копродукцията сред България и Германска демократична република френската рецензия. Изящната любовна драма за еврейско момиче и нацистки офицер, разгърната на смразяващия декор на Холокоста, беше прожектирана в актуализирано цифровизирано копие, като това бе единствената опция да се види на огромен екран, напомнят уредниците на празничната вечер. Въпреки че юбилярят не участва в Дома на киното, там бе излъчено негово видеообръщение към гостите.
Представиха и новото издание на двата знакови романа на Анжел Вагенщайн " Петокнижие Исааково " и " Сбогом, Шанхай ". По случай юбилея издателство " Колибри " пусна преди дни и особено илюстровано издание на " Съновидение за св. Борис I ".
В програмата на фестивала " Синелибри " са още два кино лентата по негови сюжети - " Гоя, или тежкият път на познанието " и " Звезди в косите, сълзи в очите ".
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически аргументи поради левите си убеждения. След прошка фамилията се завръща в България. Като възпитаник се включва в РМС и антифашистката опозиция, а през 1944 година е наказан на гибел по Закона за отбрана на страната, само че бомбардировките на пандиза и промяната на политическия режим водят до щастливото му освобождение. По-късно приключва кинодраматургия в Москва. От 1950 година става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Създал е сюжетите за 52 игрални, документални и анимационни кино лентата, снимани в девет страни. Сред тях са „ Допълнение към закона за отбрана на страната “, „ Гоя “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Борис I “, „ След края на света “. През 90-те години се отдава на литературата и разгласява романите „ Петокнижие Исаково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “, преведени на шест езика. Носител на редица български и задгранични оценки - медал „ Стара планина “, държавна премия „ Паисий Хилендарски “, офицер на френските ордени „ За заслуги “ и „ За литература и изкуство “, Германската национална премия за изкуство I ст., Годишната литературна премия на парижката Сорбона, Европейската премия за литература „ Жан Моне “. В навечерието на 100-годишния си празник бележитият публицист и киносценарист беше почетен и със Специалната премия на София за изключителни достижения и принос в националната просвета.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ