Ани Коуен се ражда през 1870 година в еврейското семейство

Ани Коуен се ражда през 1870 година в еврейското семейство на Леви и Беатрис Коуен. Като бебе прекарва дните си в град Рига, Латвия, с двете си сестри и двамата си братя.

На 5-годишна възраст семейство Коуен се местят в Съединените американски щати, настанявайки се в град Бостън, Масачузетс. За жал след няколко години Ани ще преживее гибелта на татко си през януари и на майка си два месеца по – късно през март 1887 година.

Най – огромната сестра на фамилията е към този момент омъжена и живее в напълно различен щат, по тази причина се постанова Ани дружно с 20-годишният си брат да поемат грижата за своите по – дребни брат и сестра.

Година по – късно тя ще се омъжи за Саймън Копчовски, прочут измежду приятелите си като Макс. Набожният евреин работи като търговец, който продава артикули на дребно по прилежащите градове. Ани въпреки това също устоя фамилията като продава рекламни места за страниците на бостънски вестници, мечтаейки някой ден да стане публицист. Двойката живее в фамилният дом на момичето дружно с дребните й брат и сестра. А в интервал от четири години на двамата лично ще им се родят 3 дечица.

През 1894 година за Ани се появява една невероятна опция, когато е определена за околосветско странствуване с велосипед. Знае се, че двама от най – заможните бостънски богаташи се обзалагат на хиляди долари, че жена в никакъв случай няма да може да обиколи света с велосипед за по – малко от 15 месеца и да изкара цели 5 000 $ по пътя си.

Изборът особено на Ани е изключително чудноват заради повода, че младата жена в никакъв случай не се е качвала на велосипед с изключението на няколкото дни преди пътешествието ѝ. Допълнително с това е и майка на три чеда, което я прави неуместен претендент.

Въпреки това Ани се съгласява на поставените условия. За времето си велосипедите са един комфортен и елементарен метод за напредване изключително измежду дамите. Така се изисква и смяна на женското облекло, когато изисканите рокли се заменят с по – семпли и комфортни поли. За Ани това е един неповторим късмет да се освободи от скучното си монотонно всекидневие и да се отърси от изисканите обноски, присъщи на една викторианска дама.

За своето странствуване компанията Поуп дава на Ани нов велосипед. Допълнително тя е и спонсорирана от компанията за бутилирана вода Лондъндери през целият си път. С това име става и известна Ани, закачено на нейното колело.

С всички нужни подготовки на 25 юни 1894 година хиляди се събират към постройката на Държавната администрация в Масачузетс, откъдето публично стартира приключението на Ани Лондъндери, екипирана единствено с велосипеда си, аварийни облекла и револвер с перлена ръкохватка.

Началото се оказва най – сложната част за младата велосипедистка. На ден съумява да кара нищожните 12 километра и чак през средата на септември тя доближава Чикаго – първата си дестинация. Скоро по-късно Ани почва да губи вяра, че ще успее и се чуди дали да не се откаже преди да е прекомерно късно, само че вместо да се върне у дома тя продължава да кара. По пътя намира дългата си пола за изключително досадна и взема решение да си обуе панталони. За викторианското време, в което живее, това е изключително скандално облекло, позорно за една дама. За изненада на всички, странните погледи на минувачите в действителност ще я надъхат още повече да успее.

По пътя си Ани минава през куп прелестни страни и градове като за обичани дестинации показва Йемен, Коломбо, Сингапур, Сайгон, Хонконг и Шанхай.

Нейните умения я вършат отличен повествовател, който самичък се популяризира на локалните. Освен това съчинява и измислени версии за живота си, което в допълнение заинтригува публиката към нея. Това играе и в нейна персонална финансова изгода като е канена на разнообразни събития и театралничи с почитатели за платени фотоси. С лекост Ани събира нужните за залога 5 000 $. Посещението ѝ на непознатите континенти завършва с град Йокохама в Япония, откъдето тя потегля назад към Щатите. От 9 декември 1895 година върналата се в Съединени американски щати, Ани продължава пътя си през още няколко щата.

На 12 септември 1895 година младата велосипедистка сполучливо се завръща в Чикаго с 14 спомагателни дни и премия от 10 000 $. С изкараните си пари Ани се мести със фамилията си в Ню Йорк, където сбъдва фантазията си и работи  като публицист, пишейки за неповторимите си завършения из света. Вестниците пишат публикации за младата приключенка, само че ползата към нея постепенно утихва и хората се захващат с други вести.

След известно време Ани взема решение да се отдръпна от работното си място и да се отдаде на фамилията си. Краят на нейните невероятни завършения идва с нейната гибел на 11 ноември 1947 година. Дори и отишла си от този свят, нейните пътешествия стават доказателство за женската мощ и упуритост. Тази забравена легенда от Викторианската ера въодушевява дамите надалеч след гибелта си.