Английският поет и драматург Т.С. Елиът (1888 ~ 1965) е

Английският стихотворец и драматург Т.С. Елиът (1888 ~ 1965) е почетен с Нобеловата премия за 1948 “за своя извънреден реформаторски принос към актуалната лирика ”. През 1910 той приключва Харвардския университет, където учи философия и литература, и написа своята докторска дисертация. Най-значимите му творби са: “Пуста земя ” (1922), “Убийство в катедралата ” (1935), “Идеята за християнско общество ” (1939). Според литературната ранглиста на списание “Time ” Т.С. Елиът е “поетът на ХХ-ти век ”. 

1. “Аз нямам доверие, че културата на Европа би могла да оцелее, в случай че Християнската религия изчезне. Убеден съм в това, не просто тъй като самият аз съм християнин, само че и като откривател на обществената логика на психиката. Ако Християнството загине, дружно с него ще загине цялата наша просвета. ” (ELIOT 1967, 200). 

2. В книгата си “Идеята за християнско общество ” (The Cambridge Lectures, 1939) Т.С. Елиът написа: “Възможно най-лошото нещо е да пазиме Християнството, единствено поради това, че то е потребно, а не поради това, че то е истинно. Да се потвърждава правотата на Християнството, единствено тъй като то е потребно за нашия морал, е един неправилен ход. Напротив, ние би трябвало да покажем, че от истинността на Християнството неизбежно произтича истинността на Християнския морал. ” (ELIOT 1988, 46). 

3. “Един християнин може да потвърди пред хората истинността на своята религия по един идеален метод, единствено когато заложи действително живота си за нея, а не когато логичен проучва аргументите за своята религия. ” (ЕЛИЪТ, представен в Draper 1992, №599).

4. През 1934 Т.С. Елиът написа за лутанията на актуалното човечество сред незнанието и знанието – две парадоксални следствия от така наречен “научно-технически напредък ”: 

Безкраен цикъл от хрумвания и дейности, 
безкрайни изобретения, безкрайни опити, 
те носят познание за придвижването, само че не за покоя, 
познание за говоренето, само че не за тишината, 
познание за словата, и незнание за Божието Слово. 

Нашето познание ни води все по-близо до нашето незнание, 
нашето незнание ни води все по-близо до гибелта, 
само че това е непосредственост до гибелта, а не непосредственост до Бога. 

Къде е животът, който изгубихме в живеенето? 
Къде е мъдростта, която изгубихме в знанието? 
Къде е знанието, което изгубихме в информацията? 
Небесните цикли през тези двадесет века 
ни водят все по-далеч от Бога и все по-близо до гибелта. (ELIOT 1934).

5. В “Идеята за християнско общество ” Елиът написа: “Ние би трябвало да се отнасяме към Християнството с доста повече интелектуално почитание, в сравнение с сме привикнали. Ние би трябвало да се отнасяме към Християнството като към обучение, което подчертава върху мисленето, а не върху възприятията. Ако в действителност стартираме да се отнасяме по този метод, следствията ще са прекомерно съществени, с цел да могат да бъдат признати от всички. Защото, когато Християнската религия е освен почувствана, само че и промислена, тя води до на практика резултати, които напълно не са комфортни за всеки. ” (ELIOT 1988, 6). 

6. “Разделението сред тези, които одобряват и тези, които отхвърлят Християнското обучение, е съгласно мен най-дълбокото разделяне сред човешките същества. ” (ЕЛИЪТ, представен в Yancey 1999, 88). 

7. “Нашето време е покварено, цялата модерна литература е покварена от безбожието. ” (ЕЛИЪТ, представен в Ozick 1989, 151). 

8. “Защо хората би трябвало да обичат Църквата? Защо би трябвало да обичат нейните закони? Защото Църквата им приказва за живота и гибелта, и за всичко друго, за което те биха желали да не помнят. Защото Църквата е нежна там, където те биха били твърди, и е твърда там, където те биха били мекушави. ” (ELIOT 1934). 

9. Ето по какъв начин Елиът си показва некролога на ХХ-ти век: “Тук живяха свестни и безбожни хора. Техният единствен монумент е един асфалтов път и хиляди изгубени топки за голф. ” (ELIOT 1934). 

10. “Едно общество престава да бъде християнско, когато религиозните практики са изоставени, когато държанието на хората към този момент не е контролирано от християнските правила и когато просперитетът в този свят е станал единствената съзнателна цел за всички. ” (ELIOT 1988, 9-10). 

11. В книгата си “Християнство и просвета ” (1948) Т.С. Елиът написа: “Целта на безспирната индустриализация е да сътвори маси от хора от всички съсловия, откъснати от традицията, отчуждени от религията и податливи на всеобщи внушения – с други думи, да сътвори навалица. А една навалица няма да бъде по-малко навалица, в случай че тя е добре нахранена, добре облечена, добре окъщена и добре дисциплинирана. ” (ELIOT 1988).

12. “Христос е единствената неподвижна точка в нашия въртящ се свят. ” (ЕЛИЪТ, представен в Castle 2002, 219). 

* От антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога ”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска организация Спектра, Варна
Снимка: T. S. Eliot in 1923, by Lady Ottoline Morrell - Wikipedia