АНГЕЛ АНГЕЛСКИ: Как българската музика да стане известна, когато не я изпълняваме
АНГЕЛ АНГЕЛСКИ е роден в Троян. Завършва цугтромбон при проф. Георги Тодоров. Висше, компетентност " Музикална педагогика ", учи диригентство при проф. Иван Бакалов и оркестровка при проф. Димитър Сагаев и Жул Леви. Специализира " Дирижиране на духов оркестър " в Музикалната академия " Панчо Владигеров " при проф. Николай Тонев. Притежава документ от Висшето учебно заведение по мениджмънт към Нов български университет и Open University в Лондон за приключен курс " Ефективен управител ", магистър по " Хореографска постановка на актуален танцов спектакъл и арт мениджмънт ".
- Разкажете за отбор " Акварели " и групировка " Български гласове ", по какъв начин се стигна до основаването им?
- Ансамбъл " Акварели " и групировка " Български гласове " са основани през 2018 година по моя концепция. Имаше много дълъг интервал на селекция, само че това завърши сполучливо. Всички реализатори от ансамбъла са надарени, виртуозни, с богати професионални биографии. Всъщност това са два ансамбъла - инструментален квартет, формиран от Ваня Острева - флейта, Даниела Туран-Христова - цигулка, Станимир Демирев - акордеон, Огнян Алексиев - туба, и вокална групировка, формирана от Мирчо Мирчев - тенор, Орлин Каменов - тенор, Владимир Попов - баритон, Нора Николаева - сопран. Художествен началник и продуцент съм аз.
- Какъв е репертоарът? Целта? Идеята?
- Музикалните обичаи на българина се коренят надълбоко в историята и в гена му. След Освобождението професионалното музикално развиване влиза в целите на страната. Това е началото на българското професионално музикално изкуство. И по този начин, за един век развиване българската музикална просвета доближава извънредно високо равнище. Тя основава композитори като Панчо Владигеров (с негов Концерт за пиано и оркестър се дипломира Херберт декор Караян), Петко Стайнов, Любомир Пипков, Марин Големинов и други и се образува българската композиторска школа. Български оперни артисти влизат в историята на най-големите международни оперни театри. В занимателните жанрове творят композитори като Йосиф Цанков, чиито песни са звучали по Би Би Си още през 1936 година, Атанас Бояджиев, Жул Леви, Ангел Заберски, Петър Ступел. Голяма част от техните песни към този момент са забравени. Една от задачите на ансамбъла е да възкреси тези песни и те да стигнат до повече хора. В репертоара са включени виртуозни инструментални пиеси от български и задгранични композитори, патриотични и възрожденски, италиански канцонети, съветски романси, изпълнявани от мъжкото трио от групировка " Български гласове " в акомпанимент на отбор " Акварели ", както и шлагери от българската и международната известна музика, изпълнявани от невероятната Нора Николаева. Възстановихме и някои от тангата на Йосиф Цанков, които изпълняваме взаимно с разнообразни типичен мостри от този танц, с цел да се види какъв брой конкурентни и настоящи са и през днешния ден. Знаете, има интернационален ден на тангото, за който предлагаме чудесна стратегия. Концертите на отбор " Акварели " и групировка " Български гласове " са неповторими във връзка с аранжиментите, инструменталното многообразие и атрактивното показване.
- Какви осъществявания - музика и създатели, са настоящи в последно време?
- Ако приемем, че музиката е лек за душата на хората, в нашата работа първо е належащо доста да се слуша, с цел да се усети пулсът на обществото. И тогава да предлагаме лекуване. Защо започнах по този начин? Защото всеки човек има желание, изключително когато става въпрос за развлечение. Хубавото обаче е, че младежите, когато чуят някоя по-забравена българска ария, я одобряват като нова и се радват, тъй като провокира страст. Преди песните се пишеха по стихотворения или смислени и прочувствени текстове. Наблюдава се и връщане на интереса към известни типичен творби, а и български такива, които образуват друг от допреди години налагания усет. Винаги когато изпълняваме песните на Йосиф Цанков " Повей, ветре ", " Песен моя ", " Облаци бездомни ", " Керванът ", хората притаяват мирис. Няма празник без известните ни възрожденски песни. А когато се извършват известни съветски композиции, хората пеят дружно. Много жанр и въодушевление във всяко тържество внасят италианските канцонети. Вярвам, че хубостта ще бъде постоянно водеща в човешките връзки.
- Има ли потребност от нови музикални обединения на българския пазар?
- Знаете, че имам към този момент 35-годишен стаж като диригент, работещ за разпространение на българската музика. Духовите оркестри в България са призвани да правят тази активност, само че за жалост от десетина години у нас професионалните духови оркестри започнаха да се именуват Биг бенд и репертоарите им към този момент са най-вече американска музика! За опрощение споделят, че извършват известни, известни пиеси. А по какъв начин българската музика да стане толкоз известна, когато ние не я изпълняваме?! Затова считам, че са доста нужни разнообразни обединения, които да показват и разпространяват българската музика. Всеки народ си има лична фолклорна, известна и класическа музика и всяка страна се грижи за опазването й. В Италия да вземем за пример има институт за отбрана на италианската музика. Не съм уверен, че италианската музика се нуждае от отбрана повече от нашата, българската!
- Как стоят нещата със спазването на Закона за авторското право? Какво мислите за измененията от предходната година, в това число общините да наблюдават дали заведения и зали заплащат за авторски права за музиката, която пускат?
- Частни продуценти, проведени в ПРОФОН, събират всичките сродни права, които са изпълнителските и продуцентските, под протекцията на Министерството на културата и ощетени са постоянно изпълнителите. Оркестри и ансамбли, носители на групови права, които са на общинска прехрана и са основали аудио- или видеопродукт, по трудово правно отношение на този артикул продуцент е съответният кмет. Този артикул, откакто се излъчва (не репортажно), съответната медия би трябвало да заплаща за това и те заплащат, само че отчисления към тях няма! Хората, които движат тази активност, имат интерес това да не се трансформира, тъй като парите отиват единствено при тях. Музиката в България прекомерно се комерсиализира. Пазарът се насити с песни, за които съвсем не се заплащат никакви права (авторски и изпълнителски), в които може да усетиш ориенталски, арабски, цигански и какви ли не претекстове и те се показват към този момент за български. Държавата се отхвърли да бъде регулатор на тези процеси с аргумента, че това пазарът щял да го отрегулира. Изкуството е нещо непреходно - като хубавите национални песни, музиката, която от години слушаме и не остарява дружно с изпълнителите си. Не мога да кажа към този момент какъв брой измислени звезди се нароиха последните двадесетина години, с още по-истерзаните си хитчета, които от дълго време никой не си спомня, само че за които са дадени доста пари.
- Предстоят ли ви гастроли?
- Всяка среща с българска аудитория е празник за нас. Постоянно одобряваме задължения за всевъзможни концерти. Репертоарът ни е разнороден - патриотични и възрожденски песни, италиански канцонети, съветски романси и шлагери от българската и международната известна музика. Изнасяме тематични стратегии по разнообразни мотиви, участваме с фонова музика за коктейли и празненства. Слоганът на отбор " Акварели " и групировка " Български гласове " е " Музика за всеки празник ". Информация може да се откри и на уеб страницата ни: www.ensemble-akvarelibg.com.
- Разкажете за отбор " Акварели " и групировка " Български гласове ", по какъв начин се стигна до основаването им?
- Ансамбъл " Акварели " и групировка " Български гласове " са основани през 2018 година по моя концепция. Имаше много дълъг интервал на селекция, само че това завърши сполучливо. Всички реализатори от ансамбъла са надарени, виртуозни, с богати професионални биографии. Всъщност това са два ансамбъла - инструментален квартет, формиран от Ваня Острева - флейта, Даниела Туран-Христова - цигулка, Станимир Демирев - акордеон, Огнян Алексиев - туба, и вокална групировка, формирана от Мирчо Мирчев - тенор, Орлин Каменов - тенор, Владимир Попов - баритон, Нора Николаева - сопран. Художествен началник и продуцент съм аз.
- Какъв е репертоарът? Целта? Идеята?
- Музикалните обичаи на българина се коренят надълбоко в историята и в гена му. След Освобождението професионалното музикално развиване влиза в целите на страната. Това е началото на българското професионално музикално изкуство. И по този начин, за един век развиване българската музикална просвета доближава извънредно високо равнище. Тя основава композитори като Панчо Владигеров (с негов Концерт за пиано и оркестър се дипломира Херберт декор Караян), Петко Стайнов, Любомир Пипков, Марин Големинов и други и се образува българската композиторска школа. Български оперни артисти влизат в историята на най-големите международни оперни театри. В занимателните жанрове творят композитори като Йосиф Цанков, чиито песни са звучали по Би Би Си още през 1936 година, Атанас Бояджиев, Жул Леви, Ангел Заберски, Петър Ступел. Голяма част от техните песни към този момент са забравени. Една от задачите на ансамбъла е да възкреси тези песни и те да стигнат до повече хора. В репертоара са включени виртуозни инструментални пиеси от български и задгранични композитори, патриотични и възрожденски, италиански канцонети, съветски романси, изпълнявани от мъжкото трио от групировка " Български гласове " в акомпанимент на отбор " Акварели ", както и шлагери от българската и международната известна музика, изпълнявани от невероятната Нора Николаева. Възстановихме и някои от тангата на Йосиф Цанков, които изпълняваме взаимно с разнообразни типичен мостри от този танц, с цел да се види какъв брой конкурентни и настоящи са и през днешния ден. Знаете, има интернационален ден на тангото, за който предлагаме чудесна стратегия. Концертите на отбор " Акварели " и групировка " Български гласове " са неповторими във връзка с аранжиментите, инструменталното многообразие и атрактивното показване.
- Какви осъществявания - музика и създатели, са настоящи в последно време?
- Ако приемем, че музиката е лек за душата на хората, в нашата работа първо е належащо доста да се слуша, с цел да се усети пулсът на обществото. И тогава да предлагаме лекуване. Защо започнах по този начин? Защото всеки човек има желание, изключително когато става въпрос за развлечение. Хубавото обаче е, че младежите, когато чуят някоя по-забравена българска ария, я одобряват като нова и се радват, тъй като провокира страст. Преди песните се пишеха по стихотворения или смислени и прочувствени текстове. Наблюдава се и връщане на интереса към известни типичен творби, а и български такива, които образуват друг от допреди години налагания усет. Винаги когато изпълняваме песните на Йосиф Цанков " Повей, ветре ", " Песен моя ", " Облаци бездомни ", " Керванът ", хората притаяват мирис. Няма празник без известните ни възрожденски песни. А когато се извършват известни съветски композиции, хората пеят дружно. Много жанр и въодушевление във всяко тържество внасят италианските канцонети. Вярвам, че хубостта ще бъде постоянно водеща в човешките връзки.
- Има ли потребност от нови музикални обединения на българския пазар?
- Знаете, че имам към този момент 35-годишен стаж като диригент, работещ за разпространение на българската музика. Духовите оркестри в България са призвани да правят тази активност, само че за жалост от десетина години у нас професионалните духови оркестри започнаха да се именуват Биг бенд и репертоарите им към този момент са най-вече американска музика! За опрощение споделят, че извършват известни, известни пиеси. А по какъв начин българската музика да стане толкоз известна, когато ние не я изпълняваме?! Затова считам, че са доста нужни разнообразни обединения, които да показват и разпространяват българската музика. Всеки народ си има лична фолклорна, известна и класическа музика и всяка страна се грижи за опазването й. В Италия да вземем за пример има институт за отбрана на италианската музика. Не съм уверен, че италианската музика се нуждае от отбрана повече от нашата, българската!
- Как стоят нещата със спазването на Закона за авторското право? Какво мислите за измененията от предходната година, в това число общините да наблюдават дали заведения и зали заплащат за авторски права за музиката, която пускат?
- Частни продуценти, проведени в ПРОФОН, събират всичките сродни права, които са изпълнителските и продуцентските, под протекцията на Министерството на културата и ощетени са постоянно изпълнителите. Оркестри и ансамбли, носители на групови права, които са на общинска прехрана и са основали аудио- или видеопродукт, по трудово правно отношение на този артикул продуцент е съответният кмет. Този артикул, откакто се излъчва (не репортажно), съответната медия би трябвало да заплаща за това и те заплащат, само че отчисления към тях няма! Хората, които движат тази активност, имат интерес това да не се трансформира, тъй като парите отиват единствено при тях. Музиката в България прекомерно се комерсиализира. Пазарът се насити с песни, за които съвсем не се заплащат никакви права (авторски и изпълнителски), в които може да усетиш ориенталски, арабски, цигански и какви ли не претекстове и те се показват към този момент за български. Държавата се отхвърли да бъде регулатор на тези процеси с аргумента, че това пазарът щял да го отрегулира. Изкуството е нещо непреходно - като хубавите национални песни, музиката, която от години слушаме и не остарява дружно с изпълнителите си. Не мога да кажа към този момент какъв брой измислени звезди се нароиха последните двадесетина години, с още по-истерзаните си хитчета, които от дълго време никой не си спомня, само че за които са дадени доста пари.
- Предстоят ли ви гастроли?
- Всяка среща с българска аудитория е празник за нас. Постоянно одобряваме задължения за всевъзможни концерти. Репертоарът ни е разнороден - патриотични и възрожденски песни, италиански канцонети, съветски романси и шлагери от българската и международната известна музика. Изнасяме тематични стратегии по разнообразни мотиви, участваме с фонова музика за коктейли и празненства. Слоганът на отбор " Акварели " и групировка " Български гласове " е " Музика за всеки празник ". Информация може да се откри и на уеб страницата ни: www.ensemble-akvarelibg.com.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ