Кончаловски: муха в куфар
„ Андрей Кончаловски е именит човек — по този начин го показа тв водещата Ксения Собчак в ново изявление, взето по нормалния за днешните времена начин - онлайн от чужбина. — Винаги е забавно да го слушаш, даже когато изрично не си склонен с него. Той е виждал Сталин, спорил е с Тарковски, получавал е Венециански лъвове, работил е в Холивуд и е схванал някои неща за живота.
Собчак: Андрей Сергееич, вашият филм " Скъпи приятели " е в късия лист за " Оскарите " в задграничната категория. Вече можем ли да ви поздравяваме, или е още рано?
Кончаловски: Пастернак е споделил — това е доста мъчно да се следва, но… „ Ти самичък не трябва да различаваш провалянето от успеха “. Лично за мен най-приятно е упованието. Най-хубавото очакване в моя живот беше във Венеция. За първи път попаднах във Венеция с мой късометражен филм, който получи премия (дебютният на Кончаловски „ Момче и гълъб “ - 1961 година - б.р. ). Андрей Тарковски също беше там с „ Иваново детство “ (първият филм на Тарковски, награден със „ Златен лъв “). Последните три дни преди прожекцията, през които се разхождахме във Венеция, бяха най-хубавото време - поради очакванията! След това към този момент може да не дадат или да дадат, но…
- Но вие " Оскара " не го обичате, помня, че го сравнявахте с " Макдоналдс " през 2017 година
- Да. Преди 30 или 40 години, когато дойдох в Америка, " Оскар " беше напълно друга премия от през днешния ден. Първо, тя ми беше доста нужна. Аз градях кариера в Холивуд, имах потребност от отличие. Оскарът обезпечава незабавно паспорт за идващ филм, благоприятни условия, всички сътрудници стартират да се интересуват от теб, канят те звезди… Когато „ Влакът дезертьор “ получи номинация, Барбра Стрейзанд ме предложения на яхтата си. Разбира се, доста е приятно да се чувстваш необходим. Това е доста значимо за актьора. Особено в киното, където постоянно харчиш нечии непознати пари. Днес аз съм доста песимистичен, че задграничната аудитория, и в частност американската, може да разбере новия ми филм. Естествено, могат да схванат, че някакви неприятни чекисти са разстреляли стачкуващи. Но да схванат смисъла на руския живот ще им бъде мъчно.
- А не ви ли се коства, че мнозина ще го схванат не само като филм за руската действителност, само че ще открият и доста модерни паралели?
- Често ме питат „ Как по този начин отгатнахте какво следва “. Нищо не съм отгатвал. Винаги съм считал, че актуално е това, което вълнува. А както е споделил Пушкин, в изкуството вълнуват три струни: смях, смут и съчувствие. Трите маски на гръцката комедия и покруса - смееща се, плачеща и ужасена. Ако докосва една от тези три струни, то към този момент е настоящо.
- Дори да не сте имали такова желание, поради вашия талант филмът звучи доста модерно.
- Не! Тук няма никаква талантливост. Така се случи. През 1962 година някой в института сподели - а вие знаете ли, че някъде на юг е имало проява и са стреляли в народа? Наистина ли? Да. Добре, да отидем да пийнем. И това бе всичко - казусът излезе от съзнанието ми. Аз мислех за Куросава, Фелини и по какъв начин да вляза на специфичната прожекция да гпедам последния филм на Антониони. През 1990 година Военната прокуратура се зае със случая и се появиха няколко изявления. Започнах да чета и си споделих, че би трябвало да помисля по този случай, тъй като е доста забавна тематика. Мислих - и отново забравих. После излезе сериалът на Костя Худяков „ Однажды в Ростове “, основан частично на новочеркаските събития. И отново забравих. А години по-късно върших в Италия „ Антигона “ и като гледах Юлка (Юлия Висоцкая, брачната половинка на Кончаловски, която в последно време играе в множеството му филми - б.р.), внезапно ми прищрака по какъв начин да събера мощта на античната покруса със съвременността. Втората ми насочна точка пристигна от кино лентата „ Рай “. Там основният герой е немски офицер, благородник, красавец, свири Брамс и обича Чехов, сланивинст - нацист. И му дадох тази имитация - „ Ако живеех в Русия, обезателно щях да съм болшевик “. Тогава си помислих - не мога ли да направя огледално отражение на тази фанатична лоялност? От тези две хрумвания породи обликът на партийната ръководителка - доста руска жена и сталинистка. От първото поколение родени в СССР сталинисти. Когато Хрушчов унищожи култа към личността, тези хора изгубиха смисъла на живота си. Беше ми доста забавно да покажа воин, който губи смисъла на живота си. Този проблем поражда при всеки мечтател, който стартира да мисли. Това е филм за крушението на концепциите, безусловна покруса.
- А вие не сте ли мечтател?
- Предаността към дадена идея е идеализъм. Що се отнася до мен, аз съм минал дълъг път… Чехов има едно удивително изявление: „ Между „ Има Бог и „ Няма Бог “ лежи голямо поле, което същинският влъхва изминава с огромен труд “. Изтъкнатият славист чеховед Чудаков споделя, че не е значимо дали мъдрецът върви от " Има Бог " към „ Няма Бог “ или назад. Важното е, че върви по това поле.
- В коя част на полето сте в този момент - по-близо до „ Има Бог “ или до „ Няма Бог “?
- Това зависи от деня. През 1953 година, когато бях на 16, Миша Казаков ми сподели да изляза на улицата. Излязох, той се огледа и ми прошепна, „ Хрушчов е приказвал, че Сталин е палач “. Лъжеш - споделям му. Той продължи: „ Не, споделям ти го под секрет, само че към този момент цяла Москва приказва “. В този миг Хрушчов не стана моят воин. Идеята, че е популярен човек, породи по-късно. Питаш ме аз мечтател ли съм? Аз съм вярвал в разнообразни неща и съм бил уверен, че избрани неща са били нужни за живота, за страната… Днес, в този миг, аз имам вяра в това, че… (много дълго замисляне) Аз съм муха в куфар. Аз хвърча, местя се от стена на стена, срещам се, поддържам връзка, вземам решение проблеми, мисля… Но безусловно не се възнамерявам и дори през разум не ми минава, че някой носи куфара нанякъде. И въпросът кой заплаща на носача също не ми минава през мозъка.
- Възхищавах се на вашата храброст, когато гледах изявлението ви с Владимир Познер. Пред голямата публика на Първи канал вие казахте „ аз съм съветски човек, усвоил европейските обичаи. Не съм европеец, тъй като избирам да живея не съгласно закона, а според разбиранията си “.
- И ти живееш съгласно разбранията си. И аз. Имам своя ценностна система, която не е буржоазна. Ние, Русия, не сме буржоазна страна. Ние живеем в добуржоазна страна. Ние сме селяни - не в смисъл, че обработваме земята, това са фермери, те не са селяни. Ние желаеме да отнемем от този, който има, и да си го поделим.
- 1962 или 2021 година? В коя ера бихте предпочели да живеете? Като Андрей Кончаловски.
- През 1962-ра бях млад, цялостен с илюзии, и на драго сърце бих минал още веднъж през всичко, което съм претърпял. Толкова открития имаше. Но не трябва да се съпоставят тези две столетия, тъй като тогава ние строяхме аления план с кръв и счупени кости. Това беше социализъм, основан на индустриалното общество. Сега живеем не просто в постиндустриално общество, а в епохата на изкуствения разсъдък, когато не би трябвало и няма потребност от свръхпроизводство. В момента на планетата стоят 16 млн. нови автомобила, които няма кой да купи. Има такива фотоси в интернет. Те няма да бъдат продадени на по-ниски цени. Те ще бъдат върнати в заводите и пренаправени, с цел да няма безработица. Свръхпроизводството единствено по себе си е капитализъм. Клаус Шваб е прав. Тази система е свършена. Имаме потребност от нова. Ние сме на ръба. И този нов социализъм не е наложително да бъде подобен, какъвто беше през 60-те години в Русия.
- Ако вас, като мъдрец, мъдрец, един от живите гении, Путин ви попита какво би трябвало да направи — не за ръководството на страната, а като отношение към демократичната интелигенция, която излиза, стачкува, следствията, Навални и всичко това. Какво бихте го посъветвали?
- Не бих отговарял на тези въпроси. Бих му споделил „ Владимир Владимирович, аз не разбирам нищо от това “.
- Наистина ли не разбирате?
- Ще повторя — аз не знам накъде носят куфара. Обективно е по-добре човек да бъде преклонен, в сравнение с да се пробва да откри рецепта. За мен е доста значимо, че държавното управление на Русия не схваща спецификата на съветския геном, не схваща съветската просвета и не схваща по какъв начин да промени тази просвета. Правителството би желало да промени страната. Но по тази причина първо би трябвало да промени тази просвета. Това не може да стане със заповед или закони. Културата може да се промени единствено с обучение. За просветителни стратегии са нужни доста умни хора, каквото в Русия има, само че ние не ги използваме.
- Защо решихте да заминете за Америка? За разлика от руските дисиденти вие не се спасявахте от руска Русия. Вие бяхте сполучлив, към този момент одобрен режисьор. Наистина не разбирам — тук имахте всичко.
- През 1962 година, още като студент, когато за първи път пътувах за Италия, попаднах в Рим. Пристигнахме през нощта, аз и един оператор от Ташкент догонвахме руска група туристи. Киносъюзът и туристите отиваха на Венециансикя кинофестивал. Погледнах през прозореца - а на открито светлина. Улиците сияят, хора пеят. Попитах на рецепцията в хотела - какъв празник е през днешния ден? А той вика — никакъв празник, ние по този начин си живеем. У нас в Русия по това време илюминации имаше три пъти годишно - на 1 май, на 7 ноември и на Нова година. Когато видях, че може да се живее друго, това беше културен потрес. И аз, и Тарковски бяхме безусловно потресени от метода на живот. Сега някой надали мисли по този начин, само че когато с Андрей пишехме сюжета на „ Андрей Рубльов “, той искаше да отиде тъкмо във Венеция с този филм. И по тази причина измислихме облика на италианския благородник. Но във Венеция не се получи, получи се по-късно в Кан. Много желаех да странствувам. А опциите за пътешестване бяха лимитирани от това, че би трябвало да попадна в делегация, да бъда утвърден от комисия, в това число и от районния комитет, в който някакви странни пенсионери те питат дали знаеш кой е генералният секретар на комунистическата партия на Португалия. И си мислех - за какво е всичко това? Защо не мога просто да се кача в самолета и да отлетя? Помня, когато попитах Кулиджанов мога ли да остана още два дни, той сподели „ Не, драги мой, ние пътуваме всички дружно “. Постоянната ми фантазия да пътувам беше неутолима. Исках да странствувам. Но затова трябваха и пари. Пари нямаше. Рубли не обменяха. Значи, с цел да имаш пари, би трябвало или да продадеш нещо, или да ги изработиш. Това беше смисълът на моето тръгване. Не свободата, а пътешествието.
- Сега смятате ли, че решението ви е било неправилно и може ли да се каже, че не сте съумели да монетизирате и да разкриете тази загадъчна съветска душа пред западната публика?
- Ти си човек, роден и учтив в изискванията на независимост, зародила след перестройката. Помня те като младеж в Лос Анджелис, недоволна, че сладоледът ти бил доста сладостен. Ако на мен, в случай че когато бях на 16, някой ми бе споделил, че ще хапвам сладолед в Лос Анджелис, аз щях да се побъркам от благополучие. Защото съм артикул на руската система и за мен да отпътува в чужбина беше фантазия. Не да отпътува вечно, а просто да постоя малко. Баща ми ми донесе дребна бутилка кока-кола през 1953 година Аз я сложих на една лавица и я показвах на приятелите си. Дори не я отворих. Бях безусловно руски човек, който въпреки всичко имаше някаква визия от Запада, тъй като живеех елитарно. Когато бях на 15, всички мечтаехте за рокендрол, джинси и дъвка. Баща ми ми е носил дъвка, помня, че дъвчех една по три седмици. Това са комплекси.
- Преди интервюто препрочетох книгата ви „ Низки истини “, написана много от дълго време. Днес, в модерна Америка с MeToo и фeминизма, тя би прозвучала напълно друго. Тези откровения, свързани с другите вдъхновения във вашия живот, няма да бъдат признати добре. Не се ли боите, че вашите думи, в това число и за продуцента Уайнстийн, който бихте наели, могат да ви попречат да получите заслужения " Оскар "?
- Напълно допустимо. Но нито аз, нито някои друг можем да изменим нещата, които стават в Америка, в Русия, в Китай. Това, което става в Америка, е различен куфар, който някой носи нанякъде.
Собчак: Андрей Сергееич, вашият филм " Скъпи приятели " е в късия лист за " Оскарите " в задграничната категория. Вече можем ли да ви поздравяваме, или е още рано?
Кончаловски: Пастернак е споделил — това е доста мъчно да се следва, но… „ Ти самичък не трябва да различаваш провалянето от успеха “. Лично за мен най-приятно е упованието. Най-хубавото очакване в моя живот беше във Венеция. За първи път попаднах във Венеция с мой късометражен филм, който получи премия (дебютният на Кончаловски „ Момче и гълъб “ - 1961 година - б.р. ). Андрей Тарковски също беше там с „ Иваново детство “ (първият филм на Тарковски, награден със „ Златен лъв “). Последните три дни преди прожекцията, през които се разхождахме във Венеция, бяха най-хубавото време - поради очакванията! След това към този момент може да не дадат или да дадат, но…
- Но вие " Оскара " не го обичате, помня, че го сравнявахте с " Макдоналдс " през 2017 година
- Да. Преди 30 или 40 години, когато дойдох в Америка, " Оскар " беше напълно друга премия от през днешния ден. Първо, тя ми беше доста нужна. Аз градях кариера в Холивуд, имах потребност от отличие. Оскарът обезпечава незабавно паспорт за идващ филм, благоприятни условия, всички сътрудници стартират да се интересуват от теб, канят те звезди… Когато „ Влакът дезертьор “ получи номинация, Барбра Стрейзанд ме предложения на яхтата си. Разбира се, доста е приятно да се чувстваш необходим. Това е доста значимо за актьора. Особено в киното, където постоянно харчиш нечии непознати пари. Днес аз съм доста песимистичен, че задграничната аудитория, и в частност американската, може да разбере новия ми филм. Естествено, могат да схванат, че някакви неприятни чекисти са разстреляли стачкуващи. Но да схванат смисъла на руския живот ще им бъде мъчно.
- А не ви ли се коства, че мнозина ще го схванат не само като филм за руската действителност, само че ще открият и доста модерни паралели?
- Често ме питат „ Как по този начин отгатнахте какво следва “. Нищо не съм отгатвал. Винаги съм считал, че актуално е това, което вълнува. А както е споделил Пушкин, в изкуството вълнуват три струни: смях, смут и съчувствие. Трите маски на гръцката комедия и покруса - смееща се, плачеща и ужасена. Ако докосва една от тези три струни, то към този момент е настоящо.
- Дори да не сте имали такова желание, поради вашия талант филмът звучи доста модерно.
- Не! Тук няма никаква талантливост. Така се случи. През 1962 година някой в института сподели - а вие знаете ли, че някъде на юг е имало проява и са стреляли в народа? Наистина ли? Да. Добре, да отидем да пийнем. И това бе всичко - казусът излезе от съзнанието ми. Аз мислех за Куросава, Фелини и по какъв начин да вляза на специфичната прожекция да гпедам последния филм на Антониони. През 1990 година Военната прокуратура се зае със случая и се появиха няколко изявления. Започнах да чета и си споделих, че би трябвало да помисля по този случай, тъй като е доста забавна тематика. Мислих - и отново забравих. После излезе сериалът на Костя Худяков „ Однажды в Ростове “, основан частично на новочеркаските събития. И отново забравих. А години по-късно върших в Италия „ Антигона “ и като гледах Юлка (Юлия Висоцкая, брачната половинка на Кончаловски, която в последно време играе в множеството му филми - б.р.), внезапно ми прищрака по какъв начин да събера мощта на античната покруса със съвременността. Втората ми насочна точка пристигна от кино лентата „ Рай “. Там основният герой е немски офицер, благородник, красавец, свири Брамс и обича Чехов, сланивинст - нацист. И му дадох тази имитация - „ Ако живеех в Русия, обезателно щях да съм болшевик “. Тогава си помислих - не мога ли да направя огледално отражение на тази фанатична лоялност? От тези две хрумвания породи обликът на партийната ръководителка - доста руска жена и сталинистка. От първото поколение родени в СССР сталинисти. Когато Хрушчов унищожи култа към личността, тези хора изгубиха смисъла на живота си. Беше ми доста забавно да покажа воин, който губи смисъла на живота си. Този проблем поражда при всеки мечтател, който стартира да мисли. Това е филм за крушението на концепциите, безусловна покруса.
- А вие не сте ли мечтател?
- Предаността към дадена идея е идеализъм. Що се отнася до мен, аз съм минал дълъг път… Чехов има едно удивително изявление: „ Между „ Има Бог и „ Няма Бог “ лежи голямо поле, което същинският влъхва изминава с огромен труд “. Изтъкнатият славист чеховед Чудаков споделя, че не е значимо дали мъдрецът върви от " Има Бог " към „ Няма Бог “ или назад. Важното е, че върви по това поле.
- В коя част на полето сте в този момент - по-близо до „ Има Бог “ или до „ Няма Бог “?
- Това зависи от деня. През 1953 година, когато бях на 16, Миша Казаков ми сподели да изляза на улицата. Излязох, той се огледа и ми прошепна, „ Хрушчов е приказвал, че Сталин е палач “. Лъжеш - споделям му. Той продължи: „ Не, споделям ти го под секрет, само че към този момент цяла Москва приказва “. В този миг Хрушчов не стана моят воин. Идеята, че е популярен човек, породи по-късно. Питаш ме аз мечтател ли съм? Аз съм вярвал в разнообразни неща и съм бил уверен, че избрани неща са били нужни за живота, за страната… Днес, в този миг, аз имам вяра в това, че… (много дълго замисляне) Аз съм муха в куфар. Аз хвърча, местя се от стена на стена, срещам се, поддържам връзка, вземам решение проблеми, мисля… Но безусловно не се възнамерявам и дори през разум не ми минава, че някой носи куфара нанякъде. И въпросът кой заплаща на носача също не ми минава през мозъка.
- Възхищавах се на вашата храброст, когато гледах изявлението ви с Владимир Познер. Пред голямата публика на Първи канал вие казахте „ аз съм съветски човек, усвоил европейските обичаи. Не съм европеец, тъй като избирам да живея не съгласно закона, а според разбиранията си “.
- И ти живееш съгласно разбранията си. И аз. Имам своя ценностна система, която не е буржоазна. Ние, Русия, не сме буржоазна страна. Ние живеем в добуржоазна страна. Ние сме селяни - не в смисъл, че обработваме земята, това са фермери, те не са селяни. Ние желаеме да отнемем от този, който има, и да си го поделим.
- 1962 или 2021 година? В коя ера бихте предпочели да живеете? Като Андрей Кончаловски.
- През 1962-ра бях млад, цялостен с илюзии, и на драго сърце бих минал още веднъж през всичко, което съм претърпял. Толкова открития имаше. Но не трябва да се съпоставят тези две столетия, тъй като тогава ние строяхме аления план с кръв и счупени кости. Това беше социализъм, основан на индустриалното общество. Сега живеем не просто в постиндустриално общество, а в епохата на изкуствения разсъдък, когато не би трябвало и няма потребност от свръхпроизводство. В момента на планетата стоят 16 млн. нови автомобила, които няма кой да купи. Има такива фотоси в интернет. Те няма да бъдат продадени на по-ниски цени. Те ще бъдат върнати в заводите и пренаправени, с цел да няма безработица. Свръхпроизводството единствено по себе си е капитализъм. Клаус Шваб е прав. Тази система е свършена. Имаме потребност от нова. Ние сме на ръба. И този нов социализъм не е наложително да бъде подобен, какъвто беше през 60-те години в Русия.
- Ако вас, като мъдрец, мъдрец, един от живите гении, Путин ви попита какво би трябвало да направи — не за ръководството на страната, а като отношение към демократичната интелигенция, която излиза, стачкува, следствията, Навални и всичко това. Какво бихте го посъветвали?
- Не бих отговарял на тези въпроси. Бих му споделил „ Владимир Владимирович, аз не разбирам нищо от това “.
- Наистина ли не разбирате?
- Ще повторя — аз не знам накъде носят куфара. Обективно е по-добре човек да бъде преклонен, в сравнение с да се пробва да откри рецепта. За мен е доста значимо, че държавното управление на Русия не схваща спецификата на съветския геном, не схваща съветската просвета и не схваща по какъв начин да промени тази просвета. Правителството би желало да промени страната. Но по тази причина първо би трябвало да промени тази просвета. Това не може да стане със заповед или закони. Културата може да се промени единствено с обучение. За просветителни стратегии са нужни доста умни хора, каквото в Русия има, само че ние не ги използваме.
- Защо решихте да заминете за Америка? За разлика от руските дисиденти вие не се спасявахте от руска Русия. Вие бяхте сполучлив, към този момент одобрен режисьор. Наистина не разбирам — тук имахте всичко.
- През 1962 година, още като студент, когато за първи път пътувах за Италия, попаднах в Рим. Пристигнахме през нощта, аз и един оператор от Ташкент догонвахме руска група туристи. Киносъюзът и туристите отиваха на Венециансикя кинофестивал. Погледнах през прозореца - а на открито светлина. Улиците сияят, хора пеят. Попитах на рецепцията в хотела - какъв празник е през днешния ден? А той вика — никакъв празник, ние по този начин си живеем. У нас в Русия по това време илюминации имаше три пъти годишно - на 1 май, на 7 ноември и на Нова година. Когато видях, че може да се живее друго, това беше културен потрес. И аз, и Тарковски бяхме безусловно потресени от метода на живот. Сега някой надали мисли по този начин, само че когато с Андрей пишехме сюжета на „ Андрей Рубльов “, той искаше да отиде тъкмо във Венеция с този филм. И по тази причина измислихме облика на италианския благородник. Но във Венеция не се получи, получи се по-късно в Кан. Много желаех да странствувам. А опциите за пътешестване бяха лимитирани от това, че би трябвало да попадна в делегация, да бъда утвърден от комисия, в това число и от районния комитет, в който някакви странни пенсионери те питат дали знаеш кой е генералният секретар на комунистическата партия на Португалия. И си мислех - за какво е всичко това? Защо не мога просто да се кача в самолета и да отлетя? Помня, когато попитах Кулиджанов мога ли да остана още два дни, той сподели „ Не, драги мой, ние пътуваме всички дружно “. Постоянната ми фантазия да пътувам беше неутолима. Исках да странствувам. Но затова трябваха и пари. Пари нямаше. Рубли не обменяха. Значи, с цел да имаш пари, би трябвало или да продадеш нещо, или да ги изработиш. Това беше смисълът на моето тръгване. Не свободата, а пътешествието.
- Сега смятате ли, че решението ви е било неправилно и може ли да се каже, че не сте съумели да монетизирате и да разкриете тази загадъчна съветска душа пред западната публика?
- Ти си човек, роден и учтив в изискванията на независимост, зародила след перестройката. Помня те като младеж в Лос Анджелис, недоволна, че сладоледът ти бил доста сладостен. Ако на мен, в случай че когато бях на 16, някой ми бе споделил, че ще хапвам сладолед в Лос Анджелис, аз щях да се побъркам от благополучие. Защото съм артикул на руската система и за мен да отпътува в чужбина беше фантазия. Не да отпътува вечно, а просто да постоя малко. Баща ми ми донесе дребна бутилка кока-кола през 1953 година Аз я сложих на една лавица и я показвах на приятелите си. Дори не я отворих. Бях безусловно руски човек, който въпреки всичко имаше някаква визия от Запада, тъй като живеех елитарно. Когато бях на 15, всички мечтаехте за рокендрол, джинси и дъвка. Баща ми ми е носил дъвка, помня, че дъвчех една по три седмици. Това са комплекси.
- Преди интервюто препрочетох книгата ви „ Низки истини “, написана много от дълго време. Днес, в модерна Америка с MeToo и фeминизма, тя би прозвучала напълно друго. Тези откровения, свързани с другите вдъхновения във вашия живот, няма да бъдат признати добре. Не се ли боите, че вашите думи, в това число и за продуцента Уайнстийн, който бихте наели, могат да ви попречат да получите заслужения " Оскар "?
- Напълно допустимо. Но нито аз, нито някои друг можем да изменим нещата, които стават в Америка, в Русия, в Китай. Това, което става в Америка, е различен куфар, който някой носи нанякъде.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ