Анастасия Романова – княгинята фантом
Анастасия Николаевна Романова - името принадлежи на една печално известна съветска велика княгиня. Тя като че ли минава през живота като призрак. Сблъсква се с презрението на околните си още с раждането си, а откакто е убита местонахождението и произходът на останките ѝ остават мистерия даже до през днешния ден. Епизодите сред нейната поява на бял свят и гибелта ѝ не събират в себе си щастието и охолството, с които нормално свързваме дворцовия живот. Напротив, Анастасия минава през ужаса на Първата международна война и няколко заточения, преди да откри гибелта си в Ипатиевата къща в Екатеринбург.
18 юни 1901 година е рождената дата на княгинята. В същия ден за Николай II, последния съветски цар, настава едно от най-големите разочарования. Дългоочакваното дете е момиче. За негово злощастие той към този момент има три дъщери – Олга, Татяна и Мария. Появата на четвърто момиче единствено и само нагнетява другояче нажежената политическа конюнктура. Престолът би трябвало да заеме правоприемник на царя, а не неговият брат, Михаил Александрович. За да разсее неприятните мисли, Николай II се отдръпва от Петерхоф, където е родена Анастасия, и се насочва на дълга разходка. По-късно той ще би трябвало да се оправи с две революции, война с Япония и Първата международна война.
Когато Анастасия става част от живота на дворцовото семейство, тя е отглеждана не по-различно от своите сестри – в суровост и съвсем цялостен аскетизъм. Децата би трябвало да спят на твърди походни кревати без възглавници с изключение на в моментите, когато са тежко заболели. Дневният им обред стартира със студена баня, а през останалото време би трябвало да създават бродерии, приходите от продажбата на които отиват за разнообразни благотворителни дела. Техните трофеи като че ли не съществуват за никого от благородническото семейство.
В детството си Анастасия се сближава изключително доста със сестра си Мария. Като множеството модерни девойки, двете обичат да си разменят облекла, да разделят една обща стая макар скромните условия и да прекарват по-голямата си част от времето дружно. До момента, в който Анастасия претърпява един от първите си детски кошмари – домашното обучение. Високите условия на родителите ѝ не се нравят на дребната княгиня. Особено доста недоволства против уроците по граматика, непознати езици и аритметика, които е принудена да учи.
Една от фигурите в живота на Анастасия е спореният селяндур Распутин. Майката на княгинята безусловно има вяра на всяка дума, изречена от считания за свят човек. Дотолкова е повлияна от неговата персона, че разчита на препоръки по всички въпроси. В дух на почитание към него възпитава и четирите си дъщери. Благоговението ѝ към него не стопира даже когато схваща от гувернантката Тютчева, че селянинът има достъп до стаята на децата. Гневът на майката води само до прогонването на Тютчева. По това време и друга гувернантка се оплаква, че Распутин я е изнасилил. Сетне плъзва слухът, че той е направил същото с Анастасия и нейните сестри. Въпреки това убийството на този човек раздрусва четирите велики княгини, за които се твърди, че са стояли сгушени от смут една до друга при научаването на новината. Интересно е също, че Распутин е заровен с икона, написана от великите княгини и майка им.
Времената водят Анастасия в реалиите на Първата международна война. Тогава тя продължава своята благотворителна активност: посещава ранените бойци в частна болница, купува им нужните медикаменти и даже шие превръзки и бинтове. Тежестта на войната не пречупва духа на Анастасия, в противен случай, в този момент тя е опора на ранените и с цел да ги разведри, дружно пишат писма или играят на карти. В спомените на тези, които я познават, тя е пъргаво момиче със звънък смях и лека душа.
Смехът обаче притихва през 1917 година Атмосферата на гражданска война безусловно може да се усети под прозорците на двореца. Той е заобиколен от размирен войски. Същевременно, в отсъствието на царя, и четирите деца се разболяват от морбили. Още на идващия месец, март, Николай II е заставен да абдикира. С това се трансформира в последния съветски цар. Болестта на децата е едвам въведения към житейските неволи на семейството.
Има и още...
18 юни 1901 година е рождената дата на княгинята. В същия ден за Николай II, последния съветски цар, настава едно от най-големите разочарования. Дългоочакваното дете е момиче. За негово злощастие той към този момент има три дъщери – Олга, Татяна и Мария. Появата на четвърто момиче единствено и само нагнетява другояче нажежената политическа конюнктура. Престолът би трябвало да заеме правоприемник на царя, а не неговият брат, Михаил Александрович. За да разсее неприятните мисли, Николай II се отдръпва от Петерхоф, където е родена Анастасия, и се насочва на дълга разходка. По-късно той ще би трябвало да се оправи с две революции, война с Япония и Първата международна война.
Когато Анастасия става част от живота на дворцовото семейство, тя е отглеждана не по-различно от своите сестри – в суровост и съвсем цялостен аскетизъм. Децата би трябвало да спят на твърди походни кревати без възглавници с изключение на в моментите, когато са тежко заболели. Дневният им обред стартира със студена баня, а през останалото време би трябвало да създават бродерии, приходите от продажбата на които отиват за разнообразни благотворителни дела. Техните трофеи като че ли не съществуват за никого от благородническото семейство.
В детството си Анастасия се сближава изключително доста със сестра си Мария. Като множеството модерни девойки, двете обичат да си разменят облекла, да разделят една обща стая макар скромните условия и да прекарват по-голямата си част от времето дружно. До момента, в който Анастасия претърпява един от първите си детски кошмари – домашното обучение. Високите условия на родителите ѝ не се нравят на дребната княгиня. Особено доста недоволства против уроците по граматика, непознати езици и аритметика, които е принудена да учи.
Една от фигурите в живота на Анастасия е спореният селяндур Распутин. Майката на княгинята безусловно има вяра на всяка дума, изречена от считания за свят човек. Дотолкова е повлияна от неговата персона, че разчита на препоръки по всички въпроси. В дух на почитание към него възпитава и четирите си дъщери. Благоговението ѝ към него не стопира даже когато схваща от гувернантката Тютчева, че селянинът има достъп до стаята на децата. Гневът на майката води само до прогонването на Тютчева. По това време и друга гувернантка се оплаква, че Распутин я е изнасилил. Сетне плъзва слухът, че той е направил същото с Анастасия и нейните сестри. Въпреки това убийството на този човек раздрусва четирите велики княгини, за които се твърди, че са стояли сгушени от смут една до друга при научаването на новината. Интересно е също, че Распутин е заровен с икона, написана от великите княгини и майка им.
Времената водят Анастасия в реалиите на Първата международна война. Тогава тя продължава своята благотворителна активност: посещава ранените бойци в частна болница, купува им нужните медикаменти и даже шие превръзки и бинтове. Тежестта на войната не пречупва духа на Анастасия, в противен случай, в този момент тя е опора на ранените и с цел да ги разведри, дружно пишат писма или играят на карти. В спомените на тези, които я познават, тя е пъргаво момиче със звънък смях и лека душа.
Смехът обаче притихва през 1917 година Атмосферата на гражданска война безусловно може да се усети под прозорците на двореца. Той е заобиколен от размирен войски. Същевременно, в отсъствието на царя, и четирите деца се разболяват от морбили. Още на идващия месец, март, Николай II е заставен да абдикира. С това се трансформира в последния съветски цар. Болестта на децата е едвам въведения към житейските неволи на семейството.
Има и още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ