Анализирайки динамиката на инфлацията и бюджетната сфера през изминалата година,

Анализирайки динамичността на инфлацията и бюджетната сфера през миналата година, ОББ разяснява основни стопански индикатори от тези две области на националната стопанска система, въз основа на наличните все още данни.    Анализаторите на банката регистрират, че съгласно хармонизирания показател на Национален статистически институт през 2022 година инфлацията в страната е достигнала своя пик, само че към момента понижава прекомерно постепенно.    „ През четвъртото тримесечие на 2022 година годишният приръст на хармонизирания ценови показател предстоящо стартира да спада - до 14.3% към декември, или с 1.3 пр.п. под пиковата стойност за годината (15.6% през септември). Тази годишна динамичност (месец към същия месец на миналата година) дава отговор на средногодишна инфлация от 13.0% за 2022 година, което е доста покрай нашата прогноза от 13.5%. ”, разяснява основният икономист на ОББ Емил Калчев.   От своя страна базовата инфлация (без храни и енергия) продължи да нараства, достигайки връх от 13.9% през декември. „ С други думи растежът в цените на останалите артикули и услуги закупи лична динамичност и към този момент не може да се твърди, че се движи от цените на силата. Просто се завъртя класическа инфлационната серпантина, движена от стопанското държание на производители и консуматори, което е ориентирано към изпреварване на инфлацията. Така предлагащите и търсещите сами в допълнение подхранват растежа на цените “,  добави Калчев.      Поради коронавирус пандемията бюджетните разноски (глобално и у нас) набъбнаха, а против тях се оказаха по-малко доходи вследствие от спада на стопанската система.   Последвалата енергийна рецесия, войната в Украйна и инфлацията избутаха на собствен ред обществените разноски нагоре, а у нас към това се добави и политическата неустойчивост. „ На този декор същинско достижение е осъщественият касов недостиг от 1.4 милиарда лева (0.8% от прогнозния БВП) в края на 2022 година, при заложен недостиг от 7.6 милиарда лева в Закона за бюджета. Този добър резултат се получи от леко преизпълнение на приходите и нереализиране на разноските. Бяха спестени обилни финансови и обществени разноски на страната, разноски за прехрана и други Явно те са били планувани прекомерно обилно в бюджета, а в неструктурираната политическа среда надали биха били изхарчени дейно. В този ред на мисли позитивно е и, че не бе признат бюджет за 2023 година, а ще се ползва този за предходната година. “, заключи Емил Калчев.    Успешната емисия на еврооблигации за 1.5 милиарда евро на 15 януари т.г., които ще бъдат употребявани за погасяване остарял дълг и няма да усилят отговорностите на страната, дава оценката на световния финансов пазар за положението на обществените финанси в страната и тя наподобява надалеч по-оптимистична от тона на в действителност почналата предизборна акция.