Доброто държавно и лошото частно билетче
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Предложението на Валери Симеонов за възбрана на частните лотарии посредством лишаване на техните лицензи и даването на държавен монопол за лотарийни игри на " Български състезателен тотализатор " бива представяно като мярка против хазарта, само че по своето създание то не е ориентирано против търкането на билетчета по принцип. Никъде в законопроекта или претекстовете не се показва, че търкането на държавни билетчета е проблем. Всички проблеми, свързани с хазарта, биват употребявани като мотив против частните лотарии, само че всъщност – в интерес на държавната компания.
Факт е, че частните лотарии са се възползвали от неуместно написана алинея в закона и са плащали по-ниски такси по отношение на държавната. Факт е и че билетчета през днешния ден се оферират във всевъзможни обекти, без каквито и да е било лицензионни условия към тях. Най-вероятно е реалност и че Комисията по хазарта не си е правила работата. Всичко това обаче не ни води към одържавяване на бранша, а към доста елементарни законови промени, които да затворят малките врати в заплащането на държавната такса, да уредят продажбата на билетчета и да преструктурират контролиращия орган.
Различното облагане на държавна и частна лотария
Държавните такси за хазарта се дефинират в член 30 от Закона за хазарта. В трета алинея на член 30 се показва, че с цел да се поддържа лиценз за образуване на хазартни игри, включително обичайната лотария, лотария, тото, лото и така нататък, се събира държавна такса в размер на 15 на 100 върху цената на направените залози. Алинеята обаче продължава, че за хазартни игри, за които се събират такси и комисионни за присъединяване, таксата е в размер на 20 на 100 върху цената на получените такси и комисионни. Проблемът в особеното облагане на държавната и частните лотарии идва точно от тези два вида таксуване в закона.
Докато страната лотария е заплащала 15 на 100 върху всички доходи, частните лотарии са се възползвали от на пръв взор по-високата ставка от 20 на 100, само че върху друга основа – получените такси и комисионни. Частните лотарии събират комисионна за присъединяване в играта, която е % от цената на билета и заплащат държавната такса върху тази сума. Въпросната комисионна общо взето е облагата за лотарията [Този извод е на база изнесени данни от АДФИ и сметки на ИПИ. Подобна теза се пази и в разнообразни медии – виж и в " Капитал " " Как частните лотарии са икономисали милиони към страната " ], т.е. вместо 15% върху приходите, са плащани 20% върху разликата сред приходите и изплатените облаги на участниците. По закон – без значение дали е лотария, тото, лото, бинго и така нататък, облагите за участниците не могат да са под 50% от направените залози. Това значи, че облагата за лотарията е най-много 50% от всички залози. Плащайки 20% върху облагата вместо 15% върху приходите, фирмите икономисват към 1/3 от таксата – по тази причина и частните лотарии споделят, че са платили над 500 млн. в бюджета за интервала 2014-2019 година, а министър председателят приказва за " изчезнали " над 200 млн. лева в същия интервал.
Видно е, че текстът в закона е неприятен. В рамките на една и съща алинея да се пишат две форми на облагане – с две разнообразни основи и две разнообразни такси, е безумно на фона на данъчната процедура у нас. Ако съпоставим с облагането на тютюна в Закона за акцизите да вземем за пример – там си има обособен раздел с дефиниции на другите артикули, след това и обособени раздели за данъчната основа и размера на данъчната ставка. Абсолютно е невероятно да се влезе в комплициране кое е тютюн за пушене и кое е цигара и за кое какъв данък се дължи. В случая с лотариите всичко е поставено в един член и една алинея и това е отворило опцията за друго облагане. Министерството на финансите признава това във оповестения тази седмица законопроект за нова организация по хазарта, като показва, че " няма легална формулировка на понятието " хазартни игри, за които се събират такси и комисионни " и " неналичието на прецизна нормативна уредба, прави мъчно ясното разграничение на относимите за тези игри хипотези ".
Новият закон на финансовия министър
Спешно показаният от Министерството на финансите план на Закон за национална организация по хазарта е забавен по две посоки. Едното несъмнено е, че се закрива Държавната комисия по хазарта, за която Валери Симеонов намерено декларира, че е била " купена ". Икономическата история изобилства с образци за слаб регулатор, който бива " платен " и " заловен " от контролираните лица, което изяснява и за какво сходно изказване се приема като надали не нещо обикновено. Новият закон планува неефективният групов орган да бъде сменен с едноличен подобен, като изпълнителният шеф на новата организация се назначава от министъра на финансите. Така, хипотетично, едноличният орган ще бъде по-ефективен, а политическата отговорност ще падне още по-ясно върху министъра на финансите. Преструктурирането обаче не дава гаранции – някои биха споделили, че едноличният орган може и да е по-лесен за " улавяне " от груповия. Затова и дебатът по какъв начин тъкмо ще работи новата организация ще е значим, като гаранции в никакъв случай няма да има.
Вторият миг от законопроекта на финансовото министерство обаче е изключително забавен. В преходните и заключителни разпореждания на законопроекта са планувани и промени в облагането на хазарта – точно в алинеята, която коментирахме в елементи нагоре. От една страна се отстранява опцията за двете такси – 15% върху приходите или 20% върху комисионните. Вариантът с комисионните е разказан в обособена нова алинея и към този момент касае доста характерни случаи, когато участниците играят един против различен – да вземем за пример шампионат по покер. За лотариите остава единствено една такса, като тя се предлага да е 25% върху разликата сред направените залози и изплатените облаги, т.е. върху облагата на лотарията. Изненадата тук беше, че след отчета на АДФИ и думите на премиера за пропуснати доходи от възползването на частните лотарии от друг вид таксуване, министърът на финансите предложи смяна, която уеднаквява метода и възприема точно този вид такса – върху облагата, а не върху приходите.
Ден по-късно, след голям брой реакции в тази посока, финансовото министерство разгласява нов вид, който задава една такса, само че тя към този момент е 15% от всички доходи. Тоест в последния вид частните лотарии ще заплащат както държавните сега. Изводът е, че в случай че се резервира статуквото и не бъдат неразрешени частните лотарии, приходите в хазната ще се усилят, защото частните ще стартират да заплащат повече. По създание това дава отговор на отчета на АДФИ и затваря малката врата за друго облагане.
Как да ограничим хазарта?
Законопроектите на Валери Симеонов и на министър Горанов не могат да съществуват дружно, защото се отхвърлят взаимно. Единият се занимава с по-добрата регулация на лотариите и уеднаквяване на облагането, а другият напряко не разрешава частните лотарии. Ограничението на хазарта обаче не е нужно да се случи с някакви тоталитарни ограничения – като установяването на държавен монопол върху дадена " нездравословна " активност, а може да се случи с доста ясни правила.
Първата стъпка е да се почисти облагането. Без някакви неясноти и малки врати в закона. Решава се един % – дали върху приходите или върху облагата, и се постанова на всички. Реално законопроектът на финансовото министерство е в тази посока и ще увеличи постъпленията в хазната от частни лотарии. Всякакъв мотив, който прави връзка сред особеното облагане и одържавяването, наподобява чудноват, в случай че решението е в таксата, а не в собствеността.
Втората е да се уточни регулаторната рамка за реализиране на активността. Билетчета единствено в лицензирани обекти, които дават отговор на строги критерии. Текстовете са явни. Без билетчета в обществени институции като се изключи обектите на държавното тото – отпадат всички пощи, без билетчета в огромните търговски вериги – отпадат билетчетата на каса, без билети в обекти, които продават печатни медии – отпадат бензиностанции и всевъзможни лавки. Общо взето билетчета в обособен лицензиран обект за билетчета – по образеца на познатите тото пунктове. Ако обществото желае да лимитира хазарта, това е най-очевидният и елементарен метод да го направи. Без национализации, държавни монополи и други нелепости.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Сблъсъкът за хазарта (47)
Предложението на Валери Симеонов за възбрана на частните лотарии посредством лишаване на техните лицензи и даването на държавен монопол за лотарийни игри на " Български състезателен тотализатор " бива представяно като мярка против хазарта, само че по своето създание то не е ориентирано против търкането на билетчета по принцип. Никъде в законопроекта или претекстовете не се показва, че търкането на държавни билетчета е проблем. Всички проблеми, свързани с хазарта, биват употребявани като мотив против частните лотарии, само че всъщност – в интерес на държавната компания.
Факт е, че частните лотарии са се възползвали от неуместно написана алинея в закона и са плащали по-ниски такси по отношение на държавната. Факт е и че билетчета през днешния ден се оферират във всевъзможни обекти, без каквито и да е било лицензионни условия към тях. Най-вероятно е реалност и че Комисията по хазарта не си е правила работата. Всичко това обаче не ни води към одържавяване на бранша, а към доста елементарни законови промени, които да затворят малките врати в заплащането на държавната такса, да уредят продажбата на билетчета и да преструктурират контролиращия орган.
Различното облагане на държавна и частна лотария
Държавните такси за хазарта се дефинират в член 30 от Закона за хазарта. В трета алинея на член 30 се показва, че с цел да се поддържа лиценз за образуване на хазартни игри, включително обичайната лотария, лотария, тото, лото и така нататък, се събира държавна такса в размер на 15 на 100 върху цената на направените залози. Алинеята обаче продължава, че за хазартни игри, за които се събират такси и комисионни за присъединяване, таксата е в размер на 20 на 100 върху цената на получените такси и комисионни. Проблемът в особеното облагане на държавната и частните лотарии идва точно от тези два вида таксуване в закона.
Докато страната лотария е заплащала 15 на 100 върху всички доходи, частните лотарии са се възползвали от на пръв взор по-високата ставка от 20 на 100, само че върху друга основа – получените такси и комисионни. Частните лотарии събират комисионна за присъединяване в играта, която е % от цената на билета и заплащат държавната такса върху тази сума. Въпросната комисионна общо взето е облагата за лотарията [Този извод е на база изнесени данни от АДФИ и сметки на ИПИ. Подобна теза се пази и в разнообразни медии – виж и в " Капитал " " Как частните лотарии са икономисали милиони към страната " ], т.е. вместо 15% върху приходите, са плащани 20% върху разликата сред приходите и изплатените облаги на участниците. По закон – без значение дали е лотария, тото, лото, бинго и така нататък, облагите за участниците не могат да са под 50% от направените залози. Това значи, че облагата за лотарията е най-много 50% от всички залози. Плащайки 20% върху облагата вместо 15% върху приходите, фирмите икономисват към 1/3 от таксата – по тази причина и частните лотарии споделят, че са платили над 500 млн. в бюджета за интервала 2014-2019 година, а министър председателят приказва за " изчезнали " над 200 млн. лева в същия интервал.
Видно е, че текстът в закона е неприятен. В рамките на една и съща алинея да се пишат две форми на облагане – с две разнообразни основи и две разнообразни такси, е безумно на фона на данъчната процедура у нас. Ако съпоставим с облагането на тютюна в Закона за акцизите да вземем за пример – там си има обособен раздел с дефиниции на другите артикули, след това и обособени раздели за данъчната основа и размера на данъчната ставка. Абсолютно е невероятно да се влезе в комплициране кое е тютюн за пушене и кое е цигара и за кое какъв данък се дължи. В случая с лотариите всичко е поставено в един член и една алинея и това е отворило опцията за друго облагане. Министерството на финансите признава това във оповестения тази седмица законопроект за нова организация по хазарта, като показва, че " няма легална формулировка на понятието " хазартни игри, за които се събират такси и комисионни " и " неналичието на прецизна нормативна уредба, прави мъчно ясното разграничение на относимите за тези игри хипотези ".
Новият закон на финансовия министър
Спешно показаният от Министерството на финансите план на Закон за национална организация по хазарта е забавен по две посоки. Едното несъмнено е, че се закрива Държавната комисия по хазарта, за която Валери Симеонов намерено декларира, че е била " купена ". Икономическата история изобилства с образци за слаб регулатор, който бива " платен " и " заловен " от контролираните лица, което изяснява и за какво сходно изказване се приема като надали не нещо обикновено. Новият закон планува неефективният групов орган да бъде сменен с едноличен подобен, като изпълнителният шеф на новата организация се назначава от министъра на финансите. Така, хипотетично, едноличният орган ще бъде по-ефективен, а политическата отговорност ще падне още по-ясно върху министъра на финансите. Преструктурирането обаче не дава гаранции – някои биха споделили, че едноличният орган може и да е по-лесен за " улавяне " от груповия. Затова и дебатът по какъв начин тъкмо ще работи новата организация ще е значим, като гаранции в никакъв случай няма да има.
Вторият миг от законопроекта на финансовото министерство обаче е изключително забавен. В преходните и заключителни разпореждания на законопроекта са планувани и промени в облагането на хазарта – точно в алинеята, която коментирахме в елементи нагоре. От една страна се отстранява опцията за двете такси – 15% върху приходите или 20% върху комисионните. Вариантът с комисионните е разказан в обособена нова алинея и към този момент касае доста характерни случаи, когато участниците играят един против различен – да вземем за пример шампионат по покер. За лотариите остава единствено една такса, като тя се предлага да е 25% върху разликата сред направените залози и изплатените облаги, т.е. върху облагата на лотарията. Изненадата тук беше, че след отчета на АДФИ и думите на премиера за пропуснати доходи от възползването на частните лотарии от друг вид таксуване, министърът на финансите предложи смяна, която уеднаквява метода и възприема точно този вид такса – върху облагата, а не върху приходите.
Ден по-късно, след голям брой реакции в тази посока, финансовото министерство разгласява нов вид, който задава една такса, само че тя към този момент е 15% от всички доходи. Тоест в последния вид частните лотарии ще заплащат както държавните сега. Изводът е, че в случай че се резервира статуквото и не бъдат неразрешени частните лотарии, приходите в хазната ще се усилят, защото частните ще стартират да заплащат повече. По създание това дава отговор на отчета на АДФИ и затваря малката врата за друго облагане.
Как да ограничим хазарта?
Законопроектите на Валери Симеонов и на министър Горанов не могат да съществуват дружно, защото се отхвърлят взаимно. Единият се занимава с по-добрата регулация на лотариите и уеднаквяване на облагането, а другият напряко не разрешава частните лотарии. Ограничението на хазарта обаче не е нужно да се случи с някакви тоталитарни ограничения – като установяването на държавен монопол върху дадена " нездравословна " активност, а може да се случи с доста ясни правила.
Първата стъпка е да се почисти облагането. Без някакви неясноти и малки врати в закона. Решава се един % – дали върху приходите или върху облагата, и се постанова на всички. Реално законопроектът на финансовото министерство е в тази посока и ще увеличи постъпленията в хазната от частни лотарии. Всякакъв мотив, който прави връзка сред особеното облагане и одържавяването, наподобява чудноват, в случай че решението е в таксата, а не в собствеността.
Втората е да се уточни регулаторната рамка за реализиране на активността. Билетчета единствено в лицензирани обекти, които дават отговор на строги критерии. Текстовете са явни. Без билетчета в обществени институции като се изключи обектите на държавното тото – отпадат всички пощи, без билетчета в огромните търговски вериги – отпадат билетчетата на каса, без билети в обекти, които продават печатни медии – отпадат бензиностанции и всевъзможни лавки. Общо взето билетчета в обособен лицензиран обект за билетчета – по образеца на познатите тото пунктове. Ако обществото желае да лимитира хазарта, това е най-очевидният и елементарен метод да го направи. Без национализации, държавни монополи и други нелепости.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Сблъсъкът за хазарта (47)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ