Анализ на проф. д-р инж. Костадин Щерев Вече трето десетилетие

Анализ на проф. доктор инж. Костадин Щерев Вече трето десетилетие България е единствената страна в европа и отвън нея, която няма национална геологическа работа. Това е държавният орган, който е систематичен изследовател и източник на знания за земните глъбини, съдържащите се в тях благосъстояния и развиването на разнообразни геологически процеси и събития. 1. Важните истини за тази държавна работа В края на деветдесетте години, целеустремено и с необяснима жестокост бе закрита (по-точно ликвидирана) Националната геологическа работа, представлявана от «Комитета по геология и минерални ресурси» (КГМР). (Обн. Дъждовни води. бр.92 от 14.10.1997 г.). Изцяло бе заличена организационната и материално-техническа основа на тази институция и най-много нейната интелектуална и професионална мощ от хиляди стимулирани и предани откриватели. Отнася се за експерти по всички посоки на геологическите знания и способите за тяхното извличане на терена, посредством сондажни интервенции в земните глъбини или в разнообразни по профил и предопределение лаборатории. Вече трето десетилетие българия е единствената страна в европа и отвън нея, която няма национална геологическа работа, т.е. своя систематичен изследовател и източник на знания за земните глъбини, съдържащите се в тях благосъстояния и развиването на разнообразни геологически процеси и събития. Както във всяка друга страна, закритата геологическа работа на България (Комитета по геология и минерални ресурси) изпълняваше следните присъщи по предопределение задания и функционалности: Обновяващо се по обсег, дълбочина и наличие разномащабно геологическо картиране на националната територия и прилежащото подземно пространство. Това картиране е неизменима база за развиване на познанията за геологията на страната, за протекли или протичащи в нейните глъбини процеси, виновни и за образуване или разрушение на всички типове подземни богатства; Прецизиране на познанията за районни и местни геологически структури с геофизични способи: гравиметрични, сеизмични, електромагнитни, геотермични; Специализирано картиране: - Металогенно: Идентифициране на пространства и зони на готовност, транспорт и струпване на метали от разнообразни генетични групи и кларкови концентрации; прогнозиране и откриване на рудоносни полета и залежи с промишлено значение. - Нефтогазово: Идентифициране на геологически структури и стратиграфски етажи с удобни условия и предпоставки за генериране и струпване на въглеводороди. - Хидрогеоложко: Идентифициране и оценка на присъщи за българската геология разнородни вместилища (резервоари) на пресни, термоминерални и суровинно-промишлени подземни води; идентифициране на водоносни тела медиатори в трансграничен под земята водообмен със прилежащи страни. - Геотермично: Пространствени контури и характерности на температурното (геотермичното) поле; идентифициране на горещи водоносни и неводоносни зони и тела с капацитет за промишлено добиване на геотермална сила в разнообразни температурни диапазони. Научни и приложни проучвания по всички значими за българската геология и подземните благосъстояния посоки: тектоника, структурна геология, литостратиграфия, магматизъм, геохимия, хидрогеология, потребни изкопаеми, геофизични проучвателни способи, рискови геологически процеси и събития, сондажни и други проучвателни технологии; Обезпечаване на условия и благоприятни условия за придобиване на полеви (теренни) и други проучвателни практики и умения от студенти и аспиранти в геологическите факултети на Минно-геоложкия и Софийския университет, както и благоприятни условия за професионално и изследователско житейско занятие в другите поделения на националната геологическа служба; Научно-издателска активност посредством издание и разпространяване на монографии, публикации, бюлетини и картографични материали по всички посоки на българската геология и геологопроучвателна дейност; Гео-екологични проучвания свързани с добива на подземни благосъстояния и потребление на земните глъбини за депониране или неутрализиране на боклуци от промишлени дейности; Служебни, проучвателен и професионални контакти с държавните геологически служби на прилежащи и други страни и с интернационалните геологически организации. 2. Функционална конструкция на ликвидираната геологическа работа В сходство с обрисуваните задания, закритата държавна геологическа работа бе построена в следните структурни детайли: Централно ръководство (администрация); Научно-изследователски институт по потребни изкопаеми с поделения за железни първични материали, петрол и газ, въглища, неметални първични материали, подземни води (пресни, минерални и суровинно-промишлени), както и профилирани звена, и лаборатории по съответните проучвателен профили; Поделение за геоложко и геофизично картиране с авиационно обслужване при геофизични проучвания с отдалечени методи; Електронно-изчислителен център за обработка на геофизична информация; Шест районни поделения за търсене и изследване на разнообразни типове потребни изкопаеми с нужния комплект уреди за проучвателно и експлоатационно сондиране до дълбочини от няколко стотин до шест хиляди метра; Инфраструктура от здания, транспортни и информационни средства, индустриални и ремонтни бази; Национален фонд от добита геоложка информация и документация; лична печатна и картографична база. Изброените нагоре структурни звена и функционалности са изцяло заличени. Единствен недобре поддържан излишък е единствено националния фонд от добитата до преди 25 година геоложка информация, която се съдържа в многочислени отчети, карти, доклади и др. 3. Последиците от ликвидацията Ликвидирането на държавната геологическа работа породи следните последствия: Пресушен приток на нови знания за земните глъбини на страната и извлекаемите от тях обичайни и непознати до момента нови благосъстояния, които имат капацитет да импулсират стопанската система и общественото съществуване на разнообразни райони и цялата държава; Безвъзвратна загуба на образувани с десетилетия откриватели и експерти по всички посоки на геологическите знания и умения. Разрушена поколенческа изследователска последователност, подтиквана от копнежа да се проумяват протекли в геологическото минало процеси и събития и от вероятния персонален принос за разкриване на сътворено в недрата благосъстояние. Горчивият плод от този унищожителен развой отдавна са на практика затворените катедри по проучвателна геология, хидрогеология, геофизика и сондажни технологии в Минно-геоложкия университет и опустялите негови аудитории. Поддържаната към този момент интензивност в подготовката на фрагменти за миннодобивната индустрия се дължи на неизчерпаните към момента залежи и запаси на цветни метали, открити от държавната геологическа работа преди доста десетилетия; Практически заличени организационни, механически и кадрови (интелектуални) предпоставки за хидрогеоложки проучвания на действителните запаси от пресни, минерални и суровинно-промишлени води в наличното за асимилиране геоложко пространство, както и на извлекаемата от него геотермална сила. Възможностите за пълноценно водоснабдяване на голям брой градове и села с качествени подземни води са блокирани. Изградени в предишното вододобивни уреди улавят и извличат единствено дребна част от евентуалните запаси термоминерални води, които генерират и съдържат недрата в по-голямата част от територията на страната. България е отвън протичащата в прилежащи и други страни агресия за откриване и изследване на капацитетите от термални води и Геотермална сила, както и за промишлено добиване на литий и други скъпи субстанции от присъщи и на нашата страна геотермални разсоли; Създадените в последните десетилетия регулации и наредби принизиха отношението на страната към минералните и хидрогеотермални благосъстояния до официални служебни връзки и процедури, изпълнявани доста постоянно от служители с ниска и дори изчезнала подготовка. Заключение Изходът от описаната обстановка и повратът в отношението на страната към геологическата работа и подземните благосъстояния ще бъдат сложни и продължителни. Възможният добър сюжет за този излаз следва да се предложи и разиска с нужната научна и професионална подготвеност. Разкритите и ангажирани в употреба благосъстояния са лимитирани или пред привършване. Нови благоприятни условия и хоризонти за развиване, възмогване и благоденствие посредством тези благосъстояния няма да се открият без възобновление на Националната геологическа работа и многостранната научно-изследователска активност, и без пренареждане на правата и отговорностите на страната, локалните управляващи и предприемачеството. Добри и поучителни образци за такова пренареждане има премного от практиките на геологическите служби в други страни. Превъзходни са образците от Германия, Франция, Съединени американски щати, Англия, Австрия, Белгия, Нидерландия и прилежащи наши страни. _______________________________________________________________________________________________________ Над 60 години от своя живот проф. доктор К. Щерев е посветил и продължава да посвещава на изследването и употребата на залежи на минерални и геотермални води, на хидрогеохимията и геотермалните технологии, на хидрогеоложкото картиране и картирането на районните термоводоносни системи. Голяма част от своята активност е посветил на оценката на локалните и районни геотермални запаси, на планове за балнеоложки и туристически хидротермални действия и за развиването на бутилиращата промишленост в страната. Проф. доктор Костадин Щерев е взел участие и в създаването на документи за изследване и употреба на минерални и термални води. Член е на «Международна асоциация на хидрогеолозите» (IHA), на «Международната комисия по минерални и термални води» (CMTW), на «Международната асоциация по Геотермални технологии» (SITH), на «Националния съвет за геоложки науки» (БАН) и други Участвал е в над 40 интернационалните форума; бил е учител в Минно-геоложкия университет «Св. Иван Рилски», София и има над 100 научни изявления на български, съветски, френски и британски език на тематика: “Проучване и употреба на Геотермални залежи и запаси в България, Балканския полуостров и в Черноморския регион”. Проф. Костадин Щерев е съавтор на «Атлас на минералните и Геотермални води в България», Издат. Институт по картография, София, 1970 -1971 година, както и на Атласа на геотермалните запаси на Европа, 2002 година, финансиран от Европейската комисия. (Shterev K. et al. Bulgarian part of the Atlas of Geothermal Resources in Europe, Ed. of the EU, 2002 г.) Участвал е в над 60 плана за изследване и употреба на минерални и геотермални запаси, и геотермална сила. Има водещо присъединяване в правенето на «Стратегия за потребление на капацитета от минерални води на територията на София», според Новия организационен проект на столицата. В интернационален аспект, проф. Костадин Щерев е взел участие в консултантски планове в Европа, Азия, Латинска Америка и Африка (ЕС, Гърция, Виетнам, Чили, Сирия, Либия и др.).