ИПИ: Стандартът на живот на българина продължава да се повишава
Анализ на Десислава Николова от Инстиута за пазарна икономика
Последните данни за приходите, разноските и потреблението на българските семейства демонстрират ясно, че стандартът на живот в страната и благосъстоянието на българските жители продължава да се усъвършенства и през 2018 година Тази наклонност като цяло е трайна от 90-те години насам, като се изключи годините на рецесия в страната, и се удостоверява от няколко индикатора:
1/ освен номиналните приходи, само че и действителните порастват с добър ритъм – през 2018 година общият приход на разположение от семейството е повишен със 7,6%, като в действително изражение (т.е. откакто се поправя за инфлацията предходната година), този растеж също не е по никакъв начин дребен - 4,7%. Основните аргументи за растежа в прихода на семействата са двете съществени пера в него – приходите от работни заплати и тези от пенсии, които предходната година се усилват надлежно с 10% и 11%.
Интересно е, че приходите от обществени помощи и компенсации (без да се включват към тях помощите за деца и компенсациите за безработица) понижават доста предходната година – от 128 лева на разположение през 2017 година до 57 лева през 2018 година Това, обаче, не значи, че внезапно държавното управление е орязало доста обществените прехвърляния, а че уязвимите групи са се свили доста. Всъщност главните обществени помощи, обвързани с така наречен обезпечен най-малък приход (ГМД), се подвигнаха предходната година, тъй като и самият ГМД се повиши от 65 лв. до 75 лева Намалението на техния дял в общия приход на семействата се дължи на удобната икономическа обстановка, високата претовареност и растежа на заплатите, които извеждат от ден на ден семейства от взаимозависимост от обществените прехвърляния.
2/ делът на храните и безалкохолните питиета в общия бюджет на семействата понижава от 39,3% през 2004 година до 29,7% през 2018 година, т.е. с близо 10 процентни пункта, като за първи път през 2018 година той минава под 30%-ата граница. Делът на тези разноски обичайно се употребява като индикатор за стандарта на живот и благосъстоянието, защото разноските за храна са от първа нужда и не могат да бъдат отсрочени във времето или спестени – колкото по-висок е този дял, толкоз стандартът на живот е по-нисък. Все отново, макар трайната наклонност на усъвършенстване, България към момента е надалеч от развитите страни в Западна Европа, където този дял е над 2 пъти по-нисък, в сравнение с в България.
Последните данни за приходите, разноските и потреблението на българските семейства демонстрират ясно, че стандартът на живот в страната и благосъстоянието на българските жители продължава да се усъвършенства и през 2018 година Тази наклонност като цяло е трайна от 90-те години насам, като се изключи годините на рецесия в страната, и се удостоверява от няколко индикатора:
1/ освен номиналните приходи, само че и действителните порастват с добър ритъм – през 2018 година общият приход на разположение от семейството е повишен със 7,6%, като в действително изражение (т.е. откакто се поправя за инфлацията предходната година), този растеж също не е по никакъв начин дребен - 4,7%. Основните аргументи за растежа в прихода на семействата са двете съществени пера в него – приходите от работни заплати и тези от пенсии, които предходната година се усилват надлежно с 10% и 11%.
Интересно е, че приходите от обществени помощи и компенсации (без да се включват към тях помощите за деца и компенсациите за безработица) понижават доста предходната година – от 128 лева на разположение през 2017 година до 57 лева през 2018 година Това, обаче, не значи, че внезапно държавното управление е орязало доста обществените прехвърляния, а че уязвимите групи са се свили доста. Всъщност главните обществени помощи, обвързани с така наречен обезпечен най-малък приход (ГМД), се подвигнаха предходната година, тъй като и самият ГМД се повиши от 65 лв. до 75 лева Намалението на техния дял в общия приход на семействата се дължи на удобната икономическа обстановка, високата претовареност и растежа на заплатите, които извеждат от ден на ден семейства от взаимозависимост от обществените прехвърляния.
2/ делът на храните и безалкохолните питиета в общия бюджет на семействата понижава от 39,3% през 2004 година до 29,7% през 2018 година, т.е. с близо 10 процентни пункта, като за първи път през 2018 година той минава под 30%-ата граница. Делът на тези разноски обичайно се употребява като индикатор за стандарта на живот и благосъстоянието, защото разноските за храна са от първа нужда и не могат да бъдат отсрочени във времето или спестени – колкото по-висок е този дял, толкоз стандартът на живот е по-нисък. Все отново, макар трайната наклонност на усъвършенстване, България към момента е надалеч от развитите страни в Западна Европа, където този дял е над 2 пъти по-нисък, в сравнение с в България.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ