Фискът през 2017 - прилики и отлики с предходни години
Анализ на Десислава Николова от Института за пазарна стопанска система
Преди дни МФ ни зарадва с новината, че 2017 година в последна сметка е завършила с остатък по консолидираната стратегия в размер на към 800 млн. лв.. Детайлните данни за бюджетното осъществяване ще бъдат оповестени чак в края на януари, само че това не пречи да се създадат някои наблюдения за фиска през 2017 година
От позиция на осъществяването през годината, както и на крайния резултат (излишък), фискалната 2017 година доста прилича 2016 година. Тогава също имаше струпване на сериозен остатък през годината, част от който се резервира и в края ѝ. Особеното на 2016 година беше, че в последна сметка остатъкът в края на годината се дължеше напълно на европейските средства, които регистрираха позитивен баланс от 2,2 милиарда за годината поради бавния старт на новия програмен интервал. По националния бюджет тогава се регистрира недостиг от 743 млн. лв., като единствено за месец декември насъбраният остатък от 1,77 милиарда лв. до ноември изчезна и бързо се трансформира в недостиг.
Към момента няма обществена информация остатъкът в края на 2017 година на националния бюджет ли се дължи, на европейските средства ли, или и на двете. Ако съдим от данните до ноември и оповестените спомагателни разноски по националния бюджет в последните 2-3 седмици на 2017 година, обаче, може да се допусна, че главната причина за остатъка през 2017 година е националният бюджет – явна смяна по отношение на 2016 година, когато програмата за саниране (1 милиарда лева) и други разноски „ глътнаха” през декември насъбрания остатък до тогава.
Тази година програмата за саниране на многофамилни блокове „ усвои” следващия си милиард от остатъка след решение на Министерски съвет от декември. Излишъкът до ноември по консолидираната стратегия беше към 2,4 милиарда лв.. От него най-големият разход през декември е точно вторият милиард за саниране. Министерски съвет на съвещанията си през декември утвърди редица по-малки спомагателни разноски по разнообразни бюджети, само че сумата на тези не нахвърля 200 млн. лв. от остатъка (по наши сметки). От известията на Министерски съвет, обаче, не всеки път излиза наяве кой спомагателен разход е в границите на планувания бюджет (дори и при прекачване на спестени средства от едни програми/разпоредители към други) и кой – от остатъка, т.е. извън проектите.
Накратко, за поредна година станахме очевидци на безусловно непрозрачно харчене на остатъка от страна на Министерски съвет, без гласоподаване на смяна в закона за бюджета от Народното събрание и без явен план от кое място се взимат спомагателните разноски. Всяка по-сериозна смяна на бюджетните параметри без глобата на Парламента е жестоко тъпчене на Закона за обществените финанси, което стана процедура още с приемането на този закон.
Сред в допълнение гласуваните заплащания през декември, по-големите единични суми са следните (тук няма да разясняваме тяхната целесъобразност):
- 23,2 млн. лв. за лицензи на Майкрософт за администрацията
- 20,6 млн. лв. към общини за общински пътища, ВиК мрежи и така нататък
- 19 млн. лв. на МОН за обезпечаване на транспортни средства за възпитаници и безплатния им транспорт
- 14,2 млн. лв. на Българска национална телевизия „ за разпространяване на стратегии посредством електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване”
- 12,1 млн. лв. за Министерство на правосъдието за покриване на дефицит в бюджета на правосъдната власт
Прегледът на спомагателните бюджетни разходи навежда на мисълта, че е обещано на който е изискал. Въпреки това държавно управление или не изиска, или не съумя (в дребното оставащо време до края на годината) да похарчи целия остатък.
Въпреки запазването на част от остатъка, прави усещане внезапният пик на разноските през декември за поредна година. Тук кой знае какви отлики с предните 2 години няма: през 2016 година скокът на декемврийските разноски беше и поради санирането, а през 2015 година - поради последния късмет за разплащания на европейски планове по предходния програмен интервал. През 2017 година още веднъж има 1 милиарда лв. за санирането плюс други по-малки непредвидени разноски, както и обичайните разплащания в края на годината.
Този скок на разноските в последния месец се вижда ясно от графиката по-долу, където делът на месечните разноски през декември 2015, 2016 година и 2017 година в общите годишни разноски доближава към 15% или към 2 пъти по-голям от нормалните 7-8% за предходните месеци.
Така разноските през 2017 година общо за годината (по консолидирания бюджет) скочиха с близо 2 милиарда лв. по отношение на 2016 година до 33,6 милиарда лв. в унисон със заложения им растеж с бюджета за 2017 година При това този растеж на разноските се регистрира макар сериозните спестявания при плануваните финансови разноски поради към момента бавното асимилиране на средства по оперативните стратегии.
Като цяло, в макроикономически проект 2017-та година може да се окачестви като „ sans changement” за фиска на страната – за поредна година има безпланов сериозен масраф в края на годината (вторият милиард за санирането бе заложен по програмата за саниране, само че не беше обезпечено финансиране за него при започване на годината), общите разноски набъбнаха сензитивно по отношение на 2016 година, а годината завърши с остатък (около 0,8% от прогнозния БВП). Слабостите и порочните практики в бюджетното осъществяване от предходните години също се резервираха – законът за обществените финанси продължи да се нарушава от Министерски съвет, спомагателните разходи от остатъка се разпределяха непрозрачно и на правилото „ който изиска, ще му се даде”, а спестявания от финансовите разноски още веднъж се прехвърляха към настоящи разноски и заплати без срам или опит за аргументиране.
Редактор: Деница Райкова
Преди дни МФ ни зарадва с новината, че 2017 година в последна сметка е завършила с остатък по консолидираната стратегия в размер на към 800 млн. лв.. Детайлните данни за бюджетното осъществяване ще бъдат оповестени чак в края на януари, само че това не пречи да се създадат някои наблюдения за фиска през 2017 година
От позиция на осъществяването през годината, както и на крайния резултат (излишък), фискалната 2017 година доста прилича 2016 година. Тогава също имаше струпване на сериозен остатък през годината, част от който се резервира и в края ѝ. Особеното на 2016 година беше, че в последна сметка остатъкът в края на годината се дължеше напълно на европейските средства, които регистрираха позитивен баланс от 2,2 милиарда за годината поради бавния старт на новия програмен интервал. По националния бюджет тогава се регистрира недостиг от 743 млн. лв., като единствено за месец декември насъбраният остатък от 1,77 милиарда лв. до ноември изчезна и бързо се трансформира в недостиг.
Към момента няма обществена информация остатъкът в края на 2017 година на националния бюджет ли се дължи, на европейските средства ли, или и на двете. Ако съдим от данните до ноември и оповестените спомагателни разноски по националния бюджет в последните 2-3 седмици на 2017 година, обаче, може да се допусна, че главната причина за остатъка през 2017 година е националният бюджет – явна смяна по отношение на 2016 година, когато програмата за саниране (1 милиарда лева) и други разноски „ глътнаха” през декември насъбрания остатък до тогава.
Тази година програмата за саниране на многофамилни блокове „ усвои” следващия си милиард от остатъка след решение на Министерски съвет от декември. Излишъкът до ноември по консолидираната стратегия беше към 2,4 милиарда лв.. От него най-големият разход през декември е точно вторият милиард за саниране. Министерски съвет на съвещанията си през декември утвърди редица по-малки спомагателни разноски по разнообразни бюджети, само че сумата на тези не нахвърля 200 млн. лв. от остатъка (по наши сметки). От известията на Министерски съвет, обаче, не всеки път излиза наяве кой спомагателен разход е в границите на планувания бюджет (дори и при прекачване на спестени средства от едни програми/разпоредители към други) и кой – от остатъка, т.е. извън проектите.
Накратко, за поредна година станахме очевидци на безусловно непрозрачно харчене на остатъка от страна на Министерски съвет, без гласоподаване на смяна в закона за бюджета от Народното събрание и без явен план от кое място се взимат спомагателните разноски. Всяка по-сериозна смяна на бюджетните параметри без глобата на Парламента е жестоко тъпчене на Закона за обществените финанси, което стана процедура още с приемането на този закон.
Сред в допълнение гласуваните заплащания през декември, по-големите единични суми са следните (тук няма да разясняваме тяхната целесъобразност):
- 23,2 млн. лв. за лицензи на Майкрософт за администрацията
- 20,6 млн. лв. към общини за общински пътища, ВиК мрежи и така нататък
- 19 млн. лв. на МОН за обезпечаване на транспортни средства за възпитаници и безплатния им транспорт
- 14,2 млн. лв. на Българска национална телевизия „ за разпространяване на стратегии посредством електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване”
- 12,1 млн. лв. за Министерство на правосъдието за покриване на дефицит в бюджета на правосъдната власт
Прегледът на спомагателните бюджетни разходи навежда на мисълта, че е обещано на който е изискал. Въпреки това държавно управление или не изиска, или не съумя (в дребното оставащо време до края на годината) да похарчи целия остатък.
Въпреки запазването на част от остатъка, прави усещане внезапният пик на разноските през декември за поредна година. Тук кой знае какви отлики с предните 2 години няма: през 2016 година скокът на декемврийските разноски беше и поради санирането, а през 2015 година - поради последния късмет за разплащания на европейски планове по предходния програмен интервал. През 2017 година още веднъж има 1 милиарда лв. за санирането плюс други по-малки непредвидени разноски, както и обичайните разплащания в края на годината.
Този скок на разноските в последния месец се вижда ясно от графиката по-долу, където делът на месечните разноски през декември 2015, 2016 година и 2017 година в общите годишни разноски доближава към 15% или към 2 пъти по-голям от нормалните 7-8% за предходните месеци.
Така разноските през 2017 година общо за годината (по консолидирания бюджет) скочиха с близо 2 милиарда лв. по отношение на 2016 година до 33,6 милиарда лв. в унисон със заложения им растеж с бюджета за 2017 година При това този растеж на разноските се регистрира макар сериозните спестявания при плануваните финансови разноски поради към момента бавното асимилиране на средства по оперативните стратегии.
Като цяло, в макроикономически проект 2017-та година може да се окачестви като „ sans changement” за фиска на страната – за поредна година има безпланов сериозен масраф в края на годината (вторият милиард за санирането бе заложен по програмата за саниране, само че не беше обезпечено финансиране за него при започване на годината), общите разноски набъбнаха сензитивно по отношение на 2016 година, а годината завърши с остатък (около 0,8% от прогнозния БВП). Слабостите и порочните практики в бюджетното осъществяване от предходните години също се резервираха – законът за обществените финанси продължи да се нарушава от Министерски съвет, спомагателните разходи от остатъка се разпределяха непрозрачно и на правилото „ който изиска, ще му се даде”, а спестявания от финансовите разноски още веднъж се прехвърляха към настоящи разноски и заплати без срам или опит за аргументиране.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ