България е в нов етап на интеграцията си в ЕС
Анализ на Десислава Николова от Института за пазарна стопанска система. Заглавието е на редакцията.
Не е пресилено да се каже, че след вчерашното съвещание на Еврогрупата[1], България мина в нов стадий на своята интеграция в Европейски Съюз, съпоставим с решението за започване на договаряния за присъединение към съюза през 1999 година След вчерашното съвещание стана известно, че България стартира развой на присъединение към банковия съюз (т.нар. „ тясно съдействие с ЕЦБ”), което публично би трябвало да се случи със заявление от българска страна до ЕЦБ, изпратено на първия работен ден след позитивния знак от Еврогрупата – т.е. евентуално още през днешния ден (13 юли). Очакването е този развой да отнеме към година и в края му страната по едно и също време да се причисли и към банковия съюз, и към чакалнята за еврозоната, ERM II.
Преговорите до това позитивно решение не бяха по никакъв начин леки, най-малко доколкото можеше да се съди от подхвърлените изречения и недомлъвки от премиера Борисов, министъра на финансите Горанов и ръководителя на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова. Предвид това, че официални критерии и процедура за присъединение към ERM II няма, то договарянията са непублични и в полето на тайната дипломация на най-високо равнище.
За да се причисли към банковия съюз България поема редица задължения, както е видно от публично изпратеното писмо от българските управляващи в края на юни до Еврогрупата, президента на ЕЦБ и заместител ръководителя на Европейска комисия Валдис Домбровскис (който дава отговор за еврото). Тези „ предварителни условия”, които България би трябвало да извърши в идната към година, очевидно са контрактувани в границите на непубличните договаряния последните месеци.
Между другото, никоя друга страна-кандидат за участие в еврозоната досега не е поемала ангажимент за осъществяване на предварителни условия за участие в ERM II, каквото България прави с това писмо и с неговото официализиране през вчерашния ден. Трябва да се означи, обаче, че от времето на последните кандидатури за приемане на еврото (2004-2005 г.), обстановката в еврозоната и цялостната ѝ архитектура се трансформираха доста, най-много поради резултатите от рецесията от 2008-2009 година През 2004-2005 година в еврозоната нямаше банков съюз, а сега той към този момент действа с два от трите си стълба – общ контрол над банките от страна на ЕЦБ и общ механизъм за преструктуриране (на проблематични банки). Очевидно тези промени в самата еврозона, както и институционалните недостатъци на България, са наложили този нов, доста по-внимателен метод към допускане в чакалнята на еврозоната.
Договарянето на тези предварителни условия (известни също и като „ пътна карта”) де факто цели да отговори на терзанията на тези страни членки на еврозоната, които имаха най-силни запаси към приемането на България. Не е загадка, че главните терзания бяха и остават по линия на надзора над банковия бранш в страната. В един миг от договарянията това докара и до слагането на авансово изискване към България за присъединение към банковия съюз преди приемане в чакалнята на еврозоната. България до последно се противеше на това изискване и заявяваше подготвеност да стартира развой на присъединение към банковия съюз незабавно откакто бъде позволена в чакалнята. В последна сметка компромисното решение очевидно е било двата процеса да бъдат обвързани и присъединението към банковия съюз и чакалнята да се случи по едно и също време – тогава и единствено тогава, когато България е подготвена за банковия съюз.
Освен уговорката за усилване на банковия контрол посредством „ тясно сътрудничество” с ЕЦБ и други ограничения за банковия бранш, в листата от задължения, които България поема, участват и следните точки:
1/ усилване на надзора над небанковия финансов бранш - пенсионни фондове и застрахователи - посредством няколко съответни ограничения (редовно докладване по проект за деяние, приемане на нови насоки за оценка на активите и пасивите и въвеждане на надзорна система, съобразена с риска);
2/ адресиране на слабостите в процедурата по неплатежоспособност, в това число и в правосъдната ѝ фаза;
3/ усилване на правната рамка против прането на пари в унисон с последните европейски наставления в тази тенденция
4 / възстановяване на ръководството на държавните предприятия;
Любопитно е, че в формалното известие на Еврогрупата след срещата участва и още нещо, което не се вижда в писмото от Министерство на финансите и Българска народна банка. Това е експлицитното споменаване на Механизма за съдействие и инспекция в областта на правораздаването, посредством който Европейска комисия продължава да следи България. Конкретно, известието на Еврогрупата приключва със следното:[2] ”Ние призоваваме българските управляващи да изпълнят изцяло промените, следени от Комисията по Механизма за съдействие и инспекция в областта на правосъдната промяна и битката с корупцията и проведена престъпност в България, в светлината на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система”. Изглежда няма да се разминем и без по-дълбоки и безапелационни промени в правосъдната власт от тези, които досега виждаме.
Споменава се, че и при влизането в ERM II страната ще поеме и нови задължения, т.е. този лист занапред ще бъде допълван в процеса на присъединение към самата еврозона.
В идната към година българските управляващи ще би трябвало да свършат доста. Отдавна страната не е имала такава висока цел, за която би трябвало да организира съществени промени. Последната такава „ котва” беше участието в Европейски Съюз, само че от този момент външен напън за по-дълбоки институционални промени не е имало. Ето че в този момент страната има златна опция да си „ оправи двора” или най-малко да стартира да го прави, която никога не би трябвало да се изпуска.
Времето е извънредно малко и въпреки и да се загатва „ към година”, осъществяването на изискванията не е обвързано с явен краен период. Едната година е пожелателна и това значи, че най-после на нея страната или ще се успее да убеди своите европейски сътрудници в готовността си, или ще бъде изхвърлена от центробежните сили в периферията на съюза. Своеобразен краен период за осъществяването на всички условия и позитивно решение е приключването на мандата на Европейската комисия идната година (на 31 октомври) и избора на нова такава, както и приключването на мандата на Марио Драги също в края на октомври 2019 година Време няма и в този момент топката е в нашия двор – дали ще вкараме гол или ще изпаднем от шампионата зависи единствено от нас.
Редактор: Деница Райкова
Не е пресилено да се каже, че след вчерашното съвещание на Еврогрупата[1], България мина в нов стадий на своята интеграция в Европейски Съюз, съпоставим с решението за започване на договаряния за присъединение към съюза през 1999 година След вчерашното съвещание стана известно, че България стартира развой на присъединение към банковия съюз (т.нар. „ тясно съдействие с ЕЦБ”), което публично би трябвало да се случи със заявление от българска страна до ЕЦБ, изпратено на първия работен ден след позитивния знак от Еврогрупата – т.е. евентуално още през днешния ден (13 юли). Очакването е този развой да отнеме към година и в края му страната по едно и също време да се причисли и към банковия съюз, и към чакалнята за еврозоната, ERM II.
Преговорите до това позитивно решение не бяха по никакъв начин леки, най-малко доколкото можеше да се съди от подхвърлените изречения и недомлъвки от премиера Борисов, министъра на финансите Горанов и ръководителя на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова. Предвид това, че официални критерии и процедура за присъединение към ERM II няма, то договарянията са непублични и в полето на тайната дипломация на най-високо равнище.
За да се причисли към банковия съюз България поема редица задължения, както е видно от публично изпратеното писмо от българските управляващи в края на юни до Еврогрупата, президента на ЕЦБ и заместител ръководителя на Европейска комисия Валдис Домбровскис (който дава отговор за еврото). Тези „ предварителни условия”, които България би трябвало да извърши в идната към година, очевидно са контрактувани в границите на непубличните договаряния последните месеци.
Между другото, никоя друга страна-кандидат за участие в еврозоната досега не е поемала ангажимент за осъществяване на предварителни условия за участие в ERM II, каквото България прави с това писмо и с неговото официализиране през вчерашния ден. Трябва да се означи, обаче, че от времето на последните кандидатури за приемане на еврото (2004-2005 г.), обстановката в еврозоната и цялостната ѝ архитектура се трансформираха доста, най-много поради резултатите от рецесията от 2008-2009 година През 2004-2005 година в еврозоната нямаше банков съюз, а сега той към този момент действа с два от трите си стълба – общ контрол над банките от страна на ЕЦБ и общ механизъм за преструктуриране (на проблематични банки). Очевидно тези промени в самата еврозона, както и институционалните недостатъци на България, са наложили този нов, доста по-внимателен метод към допускане в чакалнята на еврозоната.
Договарянето на тези предварителни условия (известни също и като „ пътна карта”) де факто цели да отговори на терзанията на тези страни членки на еврозоната, които имаха най-силни запаси към приемането на България. Не е загадка, че главните терзания бяха и остават по линия на надзора над банковия бранш в страната. В един миг от договарянията това докара и до слагането на авансово изискване към България за присъединение към банковия съюз преди приемане в чакалнята на еврозоната. България до последно се противеше на това изискване и заявяваше подготвеност да стартира развой на присъединение към банковия съюз незабавно откакто бъде позволена в чакалнята. В последна сметка компромисното решение очевидно е било двата процеса да бъдат обвързани и присъединението към банковия съюз и чакалнята да се случи по едно и също време – тогава и единствено тогава, когато България е подготвена за банковия съюз.
Освен уговорката за усилване на банковия контрол посредством „ тясно сътрудничество” с ЕЦБ и други ограничения за банковия бранш, в листата от задължения, които България поема, участват и следните точки:
1/ усилване на надзора над небанковия финансов бранш - пенсионни фондове и застрахователи - посредством няколко съответни ограничения (редовно докладване по проект за деяние, приемане на нови насоки за оценка на активите и пасивите и въвеждане на надзорна система, съобразена с риска);
2/ адресиране на слабостите в процедурата по неплатежоспособност, в това число и в правосъдната ѝ фаза;
3/ усилване на правната рамка против прането на пари в унисон с последните европейски наставления в тази тенденция
4 / възстановяване на ръководството на държавните предприятия;
Любопитно е, че в формалното известие на Еврогрупата след срещата участва и още нещо, което не се вижда в писмото от Министерство на финансите и Българска народна банка. Това е експлицитното споменаване на Механизма за съдействие и инспекция в областта на правораздаването, посредством който Европейска комисия продължава да следи България. Конкретно, известието на Еврогрупата приключва със следното:[2] ”Ние призоваваме българските управляващи да изпълнят изцяло промените, следени от Комисията по Механизма за съдействие и инспекция в областта на правосъдната промяна и битката с корупцията и проведена престъпност в България, в светлината на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система”. Изглежда няма да се разминем и без по-дълбоки и безапелационни промени в правосъдната власт от тези, които досега виждаме.
Споменава се, че и при влизането в ERM II страната ще поеме и нови задължения, т.е. този лист занапред ще бъде допълван в процеса на присъединение към самата еврозона.
В идната към година българските управляващи ще би трябвало да свършат доста. Отдавна страната не е имала такава висока цел, за която би трябвало да организира съществени промени. Последната такава „ котва” беше участието в Европейски Съюз, само че от този момент външен напън за по-дълбоки институционални промени не е имало. Ето че в този момент страната има златна опция да си „ оправи двора” или най-малко да стартира да го прави, която никога не би трябвало да се изпуска.
Времето е извънредно малко и въпреки и да се загатва „ към година”, осъществяването на изискванията не е обвързано с явен краен период. Едната година е пожелателна и това значи, че най-после на нея страната или ще се успее да убеди своите европейски сътрудници в готовността си, или ще бъде изхвърлена от центробежните сили в периферията на съюза. Своеобразен краен период за осъществяването на всички условия и позитивно решение е приключването на мандата на Европейската комисия идната година (на 31 октомври) и избора на нова такава, както и приключването на мандата на Марио Драги също в края на октомври 2019 година Време няма и в този момент топката е в нашия двор – дали ще вкараме гол или ще изпаднем от шампионата зависи единствено от нас.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ