Неравенството в доходите расте, но самите доходи растат по-бързо
Анализ на Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система
Подоходното неравноправие е известна тематика, постоянно дискутирана от анализатори на обществени явления Тази седмица тематиката още веднъж излезе на напред във времето към публикуването на данните от показателя S80/S20 на Евростат за 2016 година, който мери разликата в междинния приход сред най-горния и най-долния квинтил[1] по приходите.
Повечето публикации по тематиката обаче се ограничиха единствено с посочването на новата стойност на показателя и отбелязването, че тя нараства последователно през последните години, което неизбежно навежда на извода, че България е изправена пред забележителен обществен проблем с неравенството в приходите. Тук ще опитаме да разгледаме по-подробно смисъла на показателя и да го сложим в по-широк подтекст.
Първият факт, който се пропуща, е, че данните от последното проучване на приходите и изискванията на живот (SILC), въз основа на които се изготвя S80/S20 показателят, не са сравними с тези от предходния интервал, с помощта на разширението на извадката. Заради включването на 1300 нови семейства в проучването, последната стойност на показателя най-вероятно е по-прецизна от тези от предходни години, само че е и несравнима с тях. Т.е. на база на тези данни не може да се твърди, че има повишаване на неравенството в приходите. На процедура, тазгодишната стойност на показателя съставлява ново начало на динамичния ред, в резултат на което ще сме в положение да установим наклонност към повишаване или спад чак при публикуването на данните от SILC 2017, който също ще употребява по-голямата извадка; всевъзможни други изводи са прибързани.
S80/S20 показателят се интересува единствено от разликите сред най-богатите и най-бедните – макар че това съставлява потребно показване на най-полярните разлики в обещано общество, то оставя 3/5 от семействата отвън картинката. Друг знак за подоходно неравноправие, коефициентът на Джини, взема точно приходите на цялото население. Той се мери в Европейски Съюз още веднъж посредством чистия наличен приход на семействата на канара от 0 или изцяло равни приходи до 100, където целият народен приход е концентриран в едно домакинство. За България коефициентът на Джини е претърпял минимална смяна през последните осем години – през 2008 година е бил 35,9, през 2015 – 37. Новото, по-точно премерване го слага на 38,3 при 30,8 приблизително за Европейски Съюз.
Интересното е, че лек спад в коефициента се следи в интервала по време и след икономическата рецесия, най-вероятно вследствие на по-голям спад на приходите на по-богатите при свиването на стопанската система. С други думи, намаляването на неравенството не е безусловно знак за възстановяване на положението на стопанската система и изпреварващ растеж на приходите на по-бедните – таман противоположното, то може да значи че всички са обеднели, само че някои са обеднели повече от други.
Различните индикатори за неравноправие обаче не споделят нищо за самите приходи. По тази причина си коства да разгледаме динамичността в годишния наличен приход на разположение от семейството, предоставяни от Национален статистически институт. Динамиката на приходите за интервала, за който се употребява една и съща извадка, сочи, че сред 2008 и 2015 година те са нарастнали приблизително с 37%. Ръстът е разпределен много отмерено сред обособените децилни групи, като е малко по-бавен при най-бедните и най-богатите 10% от популацията (съответно с 26% и 32%), а е най-бърз при „ междинната класа “, която условно можем да търсим в четвъртия, петия и шестия децил.
При разглеждането на приходите не трябва да се подценява и сравнението с останалите европейски страни. Сравнението по покупателна дарба сочи, че приходите на българите последователно стопяват разликата с останалите европейски страни и макар че сме надалеч от паритет даже с централноевропейските равнища, доближаването не може да бъде отхвърлено с лека ръка.
Сами по себе си данните за подоходното неравноправие не са мотив за терзание. Ако, сходно на интервала на рецесията, те бяха комбинирани и със спад на приходите, то тогава би в действителност имало съображение за паника. Това, което следим през днешния ден, обаче е най-много артикул както на усъвършенствания способ за отразяване на структурата на приходите, по този начин и на събитието, че икономическият напредък не облагодетелства всички по равно, само че всички се облагодетелстват от него.
Редактор: Деница Райкова
Подоходното неравноправие е известна тематика, постоянно дискутирана от анализатори на обществени явления Тази седмица тематиката още веднъж излезе на напред във времето към публикуването на данните от показателя S80/S20 на Евростат за 2016 година, който мери разликата в междинния приход сред най-горния и най-долния квинтил[1] по приходите.
Повечето публикации по тематиката обаче се ограничиха единствено с посочването на новата стойност на показателя и отбелязването, че тя нараства последователно през последните години, което неизбежно навежда на извода, че България е изправена пред забележителен обществен проблем с неравенството в приходите. Тук ще опитаме да разгледаме по-подробно смисъла на показателя и да го сложим в по-широк подтекст.
Първият факт, който се пропуща, е, че данните от последното проучване на приходите и изискванията на живот (SILC), въз основа на които се изготвя S80/S20 показателят, не са сравними с тези от предходния интервал, с помощта на разширението на извадката. Заради включването на 1300 нови семейства в проучването, последната стойност на показателя най-вероятно е по-прецизна от тези от предходни години, само че е и несравнима с тях. Т.е. на база на тези данни не може да се твърди, че има повишаване на неравенството в приходите. На процедура, тазгодишната стойност на показателя съставлява ново начало на динамичния ред, в резултат на което ще сме в положение да установим наклонност към повишаване или спад чак при публикуването на данните от SILC 2017, който също ще употребява по-голямата извадка; всевъзможни други изводи са прибързани.
S80/S20 показателят се интересува единствено от разликите сред най-богатите и най-бедните – макар че това съставлява потребно показване на най-полярните разлики в обещано общество, то оставя 3/5 от семействата отвън картинката. Друг знак за подоходно неравноправие, коефициентът на Джини, взема точно приходите на цялото население. Той се мери в Европейски Съюз още веднъж посредством чистия наличен приход на семействата на канара от 0 или изцяло равни приходи до 100, където целият народен приход е концентриран в едно домакинство. За България коефициентът на Джини е претърпял минимална смяна през последните осем години – през 2008 година е бил 35,9, през 2015 – 37. Новото, по-точно премерване го слага на 38,3 при 30,8 приблизително за Европейски Съюз.
Интересното е, че лек спад в коефициента се следи в интервала по време и след икономическата рецесия, най-вероятно вследствие на по-голям спад на приходите на по-богатите при свиването на стопанската система. С други думи, намаляването на неравенството не е безусловно знак за възстановяване на положението на стопанската система и изпреварващ растеж на приходите на по-бедните – таман противоположното, то може да значи че всички са обеднели, само че някои са обеднели повече от други.
Различните индикатори за неравноправие обаче не споделят нищо за самите приходи. По тази причина си коства да разгледаме динамичността в годишния наличен приход на разположение от семейството, предоставяни от Национален статистически институт. Динамиката на приходите за интервала, за който се употребява една и съща извадка, сочи, че сред 2008 и 2015 година те са нарастнали приблизително с 37%. Ръстът е разпределен много отмерено сред обособените децилни групи, като е малко по-бавен при най-бедните и най-богатите 10% от популацията (съответно с 26% и 32%), а е най-бърз при „ междинната класа “, която условно можем да търсим в четвъртия, петия и шестия децил.
При разглеждането на приходите не трябва да се подценява и сравнението с останалите европейски страни. Сравнението по покупателна дарба сочи, че приходите на българите последователно стопяват разликата с останалите европейски страни и макар че сме надалеч от паритет даже с централноевропейските равнища, доближаването не може да бъде отхвърлено с лека ръка.
Сами по себе си данните за подоходното неравноправие не са мотив за терзание. Ако, сходно на интервала на рецесията, те бяха комбинирани и със спад на приходите, то тогава би в действителност имало съображение за паника. Това, което следим през днешния ден, обаче е най-много артикул както на усъвършенствания способ за отразяване на структурата на приходите, по този начин и на събитието, че икономическият напредък не облагодетелства всички по равно, само че всички се облагодетелстват от него.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ