Храмът, който изхранва 100 000 човека на ден
Амритсар, северноиндийски град с население от два милиона души, е прочут с доста неща: възхитителна кухня, историческия си остарял град и грандиозния Златен храм - най-значимото светилище на сикхската вяра. И въпреки всичко това, което изпъква най-много, от храма до хората по улиците, е възприятието на благотворителност, което е обвързвано още с появяването на града.
Амритсар е учреден през XVI век от сикхски гуру и се намира в региона на Пенджаб, където произлиза сикхизмът. Религията е известна със своята традиция на сева - доброволна работа, осъществявана за другите без никакви упования или взаимност. Сикхите по целия свят вършат сева в гурудвари (сикхски храмове), най-често в елементарни дейности като разчистване на подовете, сервиране на храна и поддържане на реда в храма. Други правят сева в персоналния си живот посредством актове на благотворителност и състрадание. През април 2021 година, когато Covid визира доста фамилии в цяла Индия, общността на сикхите се изправя пред предизвикването да доставя кислородни бутилки и други медицински консумативи на хората в обезверена потребност.
Духът на благотворителност в сикхизма може да се види по целия свят. По време на блокирането на Covid сикхските доброволци в гурудвара в Англия доставят хиляди ястия дневно на личния състав на Националната здравна работа, до момента в който сикхите в разнообразни градове на Съединени американски щати подготвят стотици хиляди безвъзмездни ястия. В спешни или изключителни обстановки сикхите сплотяват задачите си сили, с цел да оказват помощ на нуждаещите се, без значение дали става въпрос за изумена от стихия Канада или ударена от циклон Нова Зеландия.
Източник: iStock
Но в Амритсар, туптящото сърце на сикхската вяра, осъществяването на сева е изведено на друго равнище. В цяла Индия е известно, че никой не би трябвало да си ляга гладен в Амритсар. И постоянно има подготвена топла храна за всеки, който желае, в Златния храм - най-значимото светилище на сикхската вяра. Безплатната обща кухня в Златния храм е най-голямата в света, обслужваща 100 000 души дневно, седем дни в седмицата. Всеки е добре пристигнал да се храни тук, без дискриминация, стига да има потребност от заслон и храна, а храната е разполагаем 24 часа в денонощието.
Подобно на всички гурудвари, Златният храм се ръководи безпрепятствено и с изключителна дисциплинираност от армада от доброволци, които сервират главно, само че вкусно ядене от леща, чапати (плоски хляб), яхния от нахут и йогурт върху чинии от неръждаема стомана ден след ден. Хората седят с кръстосани крайници на пода в големи зали, които елементарно могат да поберат 200 души едновременно: мъже и дами, остарели и млади, богати и небогати. Докато някои хора желаят още храна, други просто бързо дояждат чиниите си и си потеглят. След към 15 минути доброволците почистват и приготвят залата за идващия кръг от гладни хора.
Източник: iStock
Това е безконечен цикъл на хранене и сервиране. От храма до хората по улиците, дружелюбието, щедростта и услужливостта са даденост в Амритсар. Въпреки това, в сърцето на великодушния и открит темперамент на Амритсар, се крие мрачна модерна история, която е изиграла решаваща роля в оформянето на самовъзприемането и динамичността на града - както и на сикхизма.
Като вторият по величина град в Пенджаб, Амритсар постоянно става гореща точка за събирания и митинги по време на английското колониално ръководство. Едно такова събитие взима жесток поврат през 1919 година, когато английски военачалник издава заповед да се стреля по спокойно заседание на хора, което оказва се като клането в Джалианвала Баг, където загинват до 1500 души.
Източник: iStock
Освен това, когато британците небрежно напущат Индия през 1947 година, насилието, което обгръща индийското разделяне, визира мощно Амритсар, заради местоположението на града до новоначертаната граница. През 1984 година Амритсар още веднъж става място на трагични събития. Има забележителна военна интервенция, подредена от министър-председателя Индира Ганди, която включва щурмуването на Златния храм от военните сили за унищожаване на сепаратистите. Това води до убийството на Ганди от нейните двама телохранители сикхи няколко месеца по-късно и до кръвопролитие на хиляди почтени сикхи в цяла Индия през идващите дни.
За сикхите е значимо да запазят спомените за тези събития - разказите за сикхски мъченици са огромна част от тяхната културна памет, даже се рецитират в някои молебствия. И по тази причина е още по-възхитително, че общественост, която е претърпяла толкоз доста групови контузии, към момента е толкоз раздаваща и приемаща всички. Традицията на сева и сикхите да одобряват и приветстват хората, без значение от тяхната религия или изповедание, е доказателство за тяхната благотворителност - и за града, който въплъщава това възприятие по най-образцовия метод. В Амритсар, колкото и мрачни интервали да е претърпял градът, наподобява постоянно доминира духът на добрина, обич и благотворителност, означават от BBC.
Амритсар е учреден през XVI век от сикхски гуру и се намира в региона на Пенджаб, където произлиза сикхизмът. Религията е известна със своята традиция на сева - доброволна работа, осъществявана за другите без никакви упования или взаимност. Сикхите по целия свят вършат сева в гурудвари (сикхски храмове), най-често в елементарни дейности като разчистване на подовете, сервиране на храна и поддържане на реда в храма. Други правят сева в персоналния си живот посредством актове на благотворителност и състрадание. През април 2021 година, когато Covid визира доста фамилии в цяла Индия, общността на сикхите се изправя пред предизвикването да доставя кислородни бутилки и други медицински консумативи на хората в обезверена потребност.
Духът на благотворителност в сикхизма може да се види по целия свят. По време на блокирането на Covid сикхските доброволци в гурудвара в Англия доставят хиляди ястия дневно на личния състав на Националната здравна работа, до момента в който сикхите в разнообразни градове на Съединени американски щати подготвят стотици хиляди безвъзмездни ястия. В спешни или изключителни обстановки сикхите сплотяват задачите си сили, с цел да оказват помощ на нуждаещите се, без значение дали става въпрос за изумена от стихия Канада или ударена от циклон Нова Зеландия.
Източник: iStock
Но в Амритсар, туптящото сърце на сикхската вяра, осъществяването на сева е изведено на друго равнище. В цяла Индия е известно, че никой не би трябвало да си ляга гладен в Амритсар. И постоянно има подготвена топла храна за всеки, който желае, в Златния храм - най-значимото светилище на сикхската вяра. Безплатната обща кухня в Златния храм е най-голямата в света, обслужваща 100 000 души дневно, седем дни в седмицата. Всеки е добре пристигнал да се храни тук, без дискриминация, стига да има потребност от заслон и храна, а храната е разполагаем 24 часа в денонощието.
Подобно на всички гурудвари, Златният храм се ръководи безпрепятствено и с изключителна дисциплинираност от армада от доброволци, които сервират главно, само че вкусно ядене от леща, чапати (плоски хляб), яхния от нахут и йогурт върху чинии от неръждаема стомана ден след ден. Хората седят с кръстосани крайници на пода в големи зали, които елементарно могат да поберат 200 души едновременно: мъже и дами, остарели и млади, богати и небогати. Докато някои хора желаят още храна, други просто бързо дояждат чиниите си и си потеглят. След към 15 минути доброволците почистват и приготвят залата за идващия кръг от гладни хора.
Източник: iStock
Това е безконечен цикъл на хранене и сервиране. От храма до хората по улиците, дружелюбието, щедростта и услужливостта са даденост в Амритсар. Въпреки това, в сърцето на великодушния и открит темперамент на Амритсар, се крие мрачна модерна история, която е изиграла решаваща роля в оформянето на самовъзприемането и динамичността на града - както и на сикхизма.
Като вторият по величина град в Пенджаб, Амритсар постоянно става гореща точка за събирания и митинги по време на английското колониално ръководство. Едно такова събитие взима жесток поврат през 1919 година, когато английски военачалник издава заповед да се стреля по спокойно заседание на хора, което оказва се като клането в Джалианвала Баг, където загинват до 1500 души.
Източник: iStock
Освен това, когато британците небрежно напущат Индия през 1947 година, насилието, което обгръща индийското разделяне, визира мощно Амритсар, заради местоположението на града до новоначертаната граница. През 1984 година Амритсар още веднъж става място на трагични събития. Има забележителна военна интервенция, подредена от министър-председателя Индира Ганди, която включва щурмуването на Златния храм от военните сили за унищожаване на сепаратистите. Това води до убийството на Ганди от нейните двама телохранители сикхи няколко месеца по-късно и до кръвопролитие на хиляди почтени сикхи в цяла Индия през идващите дни.
За сикхите е значимо да запазят спомените за тези събития - разказите за сикхски мъченици са огромна част от тяхната културна памет, даже се рецитират в някои молебствия. И по тази причина е още по-възхитително, че общественост, която е претърпяла толкоз доста групови контузии, към момента е толкоз раздаваща и приемаща всички. Традицията на сева и сикхите да одобряват и приветстват хората, без значение от тяхната религия или изповедание, е доказателство за тяхната благотворителност - и за града, който въплъщава това възприятие по най-образцовия метод. В Амритсар, колкото и мрачни интервали да е претърпял градът, наподобява постоянно доминира духът на добрина, обич и благотворителност, означават от BBC.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ