Амос е първият пророк-писател, най-важна след Мойсей фигура в Стария

Амос е първият пророк-писател, най-важна след Мойсей фигура в Стария Завет. Откровението, което получава, бележи повратен миг в историята на Израел. В него напълно ясно е изобличено двуверието, националното превъзнасяне и суеверно-магическото схващане на обредите. Ролята на боговдъхновените речи на Амос за цялото по-нататъшно пророческо придвижване не може да се подлага на подозрение. Духът и стилът им се отразяват на съвсем всички пророци, живели след него.

Амос не принадлежи към " царските " ясновидци, свързани с избрани светилища, не е и известен водач като тези, които се борят с пороците на обществото с политически способи (като Ахия или Елисей). Той може да бъде наименуван " човек от народа ", защото главното му занятие е да развъжда овце и да се грижи за плодни дръвчета. Юдей по генезис, Амос живее на края на пустинята край гр. Фекоя (днес село Фекуи), ситуиран на няколко километра южно от Витлеем, само че късото му пророческо служене протича в Северното царство, където е изпратен от Бог срещу собстената му воля. Божият дух трансформира пастира в Небесен вестител.

" Лъв зарика, - кой няма да трепне? Господ Бог сподели, - кой няма да пророкува? " (3:8).

Амос идва в Северното царство към 760 година пр.Хр., в навечерието на огромната злополука в целия Близък Изток. Набралата сили асирийска военна страна единствено чака миг, с цел да стартира хищнически походи. А по това време в Самария царува цялостно равнодушие. Управлението на Йеровоам ІІ (786-746), белязано с триумфи и победи, внушава на хората мисълта за Божата благосклонност. Всички чакат " Деня на Повелителя ", когато с помощ от горната страна Божият народ ще победи своите врагове. Пищният фетиш в светилищата в Самария, Ветил и Дана се счита за висша демонстрация на благочестие.

В същото време нравственото ниво на народа стремглаво пада. Нарастването на благосъстоянията, имущественото разделяне и безправното състояние на селяните - всичко това е противоположната страна на политическите триумфи. Заветът на Мойсей за неразделността на любовта към Бога и близък е съвсем пропуснат. И Амос не може да не види това.

От книгата му става очевидно, че е талантлив стихотворец и доста просветен човек, без значение че принадлежи към селското съсловие. И въпреки всичко надали би се осмелил да провокира властниците и целия народ, в случай че не е покоряващият Божи глас, който проехтява в душата му.

Като се появява във Ветилския храм, Амос предсказва пред всички неговата крах и края на царската династия. Старшият духовник Амасия донася за това на царя и на Амос е подредено да напусне Витил:

" И рече Амасия на Амоса: ясновидецо, иди и се в профил в земята Иудина; там яж самун и там пророкувай, а във Ветил към този момент не пророкувай: тъй като той е реликва царева и е царски дом " (7:12-13).

На това Амос възразява:

" Отговори Амос и рече на Амасия: аз не съм оракул и не съм наследник на пророк; аз бях овчар и събирах диви смокви. Но Господ ме взе от овците и ми рече: иди, пророкувай при Моя народ Израиля " (7:14-15).

От Ветил Амос отива в столицата на Северното царство - Самария. За по-нататъшната му орис не е известно нищо. Може би, изпъден от Самария, се е върнал в родината си и е записал словесното признание на Повелителя.

Паметта на оракул Амос Православната черква празнува на 15 юни.