Горан Симеонов, председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса, пред „Труд“: По-добре да сме гълъб, а не ястреб в НАТО и ЕС
Американският президент Тръмп наскоро направи поръчка за едностранното излизане на Съединени американски щати от Договора за ликвидирането на ракетите със междинен и дребен обхват на деяние (ДРСМО), което съществено обезпокои Европа, а и останалия свят. Последва и обезпокоително изказване на Русия пред Организация на обединените нации, че се готви за война. Какви са заплахите за света и за България – за това беседваме с разузнавача Горан Симеонов.
– Г-н Симеонов, наскоро светът бе сюрпризиран от изказване на Руската федерация, направено от трибуната на Организация на обединените нации – „ Русия се готви за война “. Какво наложи сходен съветски анонс? И не е ли всичко това част от играта сред огромните сили за надцакване?
– Не считам, че става въпрос за надцакване, или пиар демонстрации на мощ. Според мен ставаме очевидци на цялостен отвод на двете съществени нуклеарни сили, Съединени американски щати и Руската федерация, от досегашните контракти, регламентиращи контрола и равновесието в нуклеарната сфера. Както към този момент стана известно, самодейността е на Съединени американски щати, абсолютно най-силната и богата страна в света, която, както твърди президентът Тръмп – Америка може да си разреши такава нуклеарна конкуренция.
– Заявката на Тръмп за едностранното излизане на Съединени американски щати от Договора за ликвидирането на ракетите със междинен и дребен обхват на деяние (ДРСМО) съществено обезпокои Европа, а и останалия свят. Защо?
– Най-напред ще отбележа, че същността на този контракт е възбрана на производството и разполагането на ракетите със междинен обхват (от 100 до 5500 км) и дребен обхват (от 500 до 1000 км) на деяние. Този контракт, подписан през 1987 година, с ликвидирането на посочените ракети тогава смъкна напрежението и заплахата от нуклеарен конфликт в Европа. Затова настоящето едностранно излизане на Съединени американски щати от този контракт провокира доста съществени опасения, най-много в Германия, където стартира да се приказва за обновяване на придвижването за нуклеарно разоръжаване. В останалите страни членки на НАТО също пораства напрежението, което накара генералният секретар на алианса Столтенберг, наред с формалната поддръжка, да се застрахова, че „ НАТО не желае нова нуклеарна конкуренция и нова Студена война “.
– И двете страни – Съединени американски щати и Русия, се упрекват за осъществени нарушавания по този контракт за ракетите със междинен обхват. Какви са те?
– Когато страните не желаят да беседват и да се договарят по дадена проблематика, аргументи и обвинявания постоянно се намират. По-специално за този контракт Русия е упреквана, че е основала и разположила наземна крилата ракета с радиус над 500 км, до момента в който руснаците настояват, че тя е с радиус 480 км., т.е. нарушаване няма. Русия упреква Съединени американски щати, че с построяването на противоракетния щит в Румъния и Полша пусковите установки могат да изстрелват както противоракети, по този начин и крилати нападателни ракети. Русия се оплаква и от съществуването на огромен брой безпилотници с радиус на деяние до 1100 км, способни да носят нуклеарен заряд.
– Тогава защо иде тирада, огромният въпрос какъв е?
– Големият въпрос в действителност е в метода – до момента в който Русия предлага разискване на проблемите, американската администрация изобщо отхвърля диалози. Ако няма предпочитание, аргументи се търсят и намират, дори да са „ подправени “. Вече ставаме очевидци, а по-точно пострадали, на непрестанен поток от така наречен „ фалшив нюз “, който ни залива от всички страни. Явно, стана обикновено и съвременно да се пускат в общественото пространство обвинявания, за които няма, а се оказва, че не е и належащо, никакви доказателства.
– Като случая „ Скрипал “ да вземем за пример – там до момента не е ясно откриха ли се някакви безапелационни доказателства.
– Да, и с изключение на случая „ Скрипал “, минем и към непрекъснатите обвинявания за „ съветска интервенция “ в Украйна и Донбас, даже и в американските избори. Налице е непрестанно нагнетяване на напрежението в интернационалния информативен продан, което в последна сметка докара до ожесточаващата се с всеки минал ден така наречен „ хибридна война “. Русия към този момент е упреквана и за Брекзит, и за Испания, и за интервенция при нас на Балканите – в Черна гора и в Македония. Въпреки, че намесата на НАТО, на фрау Меркел и на редица представители на Европейски Съюз преди референдума в Македония бяха образно доказателство за „ двойните стандарти “ в политиката. Не бива да има никакво подозрение, че новата Студена война е към този момент в ход и ние щем-нещем сме участници в нея.
– Какви съгласно вас са съответните цели на американската администрация с такава нападателна политика във въоръжаването на сегашния стадий?
– Този въпрос е извънредно настоящ, тъй като той в действителност дефинира сегашната обстановка в света. На прага сме пред нова нуклеарна конкуренция, пред въвеждането на въоръжение, най-общо казано на нови нуклеарни системи. Двете нуклеарни сили сега приказват на разнообразни езици, несъгласията сред тях се изострят, а сегашната американска администрация ще продължи усиленото създаване на „ защитния вал “ в Източна Европа – от Балтийско до Черно море, развивайки го към Балканите, и, което е най-същественото, въвеждайки нуклеарни въоръжения, ограничавани до момента от някои контракти. Русия отговори посредством своя президент, че „ всяка страна, която разположи на своята територия нуклеарно оръжие, би трябвало да чака, при положение на спор, ответен нуклеарен удар от Руската федерация “.
– Но проблемите на американската администрация не се ли оказват по-сложни – с изключение на Русия, в света към този момент се появяват нови световни играчи?
– Именно. И те се появиха вследствие на срутва на неолибералния глобализационен модел и новия международен ред. Без подозрение, преди всичко това е Китай, който последователно, само че праволинейно уголемява своя боен капацитет. Очаква се в най-близко време той да бъде сериозна опасност за американската надмощие в азиатската територия на Тихия океан. Причината съгласно някои източници е, че Китай към този момент е основал доста сериозен ракетен боеприпас със междинен обхват, представляващ опасност за американските съдружници (Япония и Южна Корея) и за американските бази в района. Затова редица наблюдаващи считат, че една от аргументите за излизането на Съединени американски щати от ДРСМО е точно китайският ракетен капацитет със междинен обхват на деяние, който не е, а и към този момент не се планува да бъде включен в някакви договорености. Твърде непълен мотив, съгласно мен, като се има поради превъзхождащия стратегически нуклеарен капацитет на Съединени американски щати, достигащ гладко до цялата територия на Китай.
– Да въвличаш света във военна конкуренция не значи ли, с изключение на проява на мощ, и упоритости да държиш другите в боязън и послушание?
– По-правилно е да се ориентираме към практическите детайли в дейностите на сегашната американска администрация. Президентът Тръмп доста ясно и напълно прагматично съобщи „ Америка преди всичко! “. Според мен това значи, че Съединени американски щати би трябвало да са още веднъж преди всичко и в настъпващия многополюсен свят, стремейки се с всички сили и средства да останат хегемона, налагащ, посредством своята мощ и господство разбирането си за света.
– Сигурно имате поради откровеното изнудване на Европа от страна на Съединени американски щати да закупуват американско оръжие и американски шистов газ.
– Казано в стила на Тръмп – купуваш американско оръжие и американски шистов газ и си наш другар. Защото в последна сметка господин Доналд Тръмп е представител и фаворит на американския промишлен капитал, заинтригуван да върне водещите си позиции в американския стопански живот за сметка на досегашната доминация на финансовия капитал. Категоричен е изводът, че зад господин Тръмп напълно стои американският военно-промишлен комплекс и той със своята администрация ще направи всичко допустимо, с цел да го обезпечи с нови многомилиардни поръчки. И в най-скоро време това ще го усетят както Русия и Китай, оповестени в новата нуклеарна тактика за най-големите врагове на Съединени американски щати, по този начин и съдружниците от НАТО, които в това време вкараха в допълнение 41 милиарда $ през последните две години.
– Какъв може да бъде отговорът на Русия като нуклеарна суперсила по въпроса с въоръжаването, какво да чакаме?
– С всеки минал ден излиза наяве, че досегашната договорна система за нуклеарната сигурност си отива и нуклеарната конкуренция стартира с нова мощ. При последното посещаване на Джон Болтън в Москва и двете страни са изложили своите позиции и по нуклеарната проблематика, само с цел да показват разликите си. Докато Съединени американски щати, явно ще продължат конкуренцията, разчитайки на своята финансова и икономическа мощност, и стремейки се да възстановят военното си предимство над Русия. А съветската страна, както постоянно до момента е подчертавала, ще бъде принудена да отговори съответно. За разлика от Съюз на съветските социалистически републики обаче, в този момент Русия нямало да прави това с цената на непостижими стопански и финансови разноски. Тоест, тя няма да разреши да бъде изтощавана както преди. Каквото и да значи това.
– Има ли излаз?
– Според множеството специалисти като възможен удобен излаз от сегашната обстановка би могло да се счита вероятността за допустимо обновяване на разговор за стратегическа непоклатимост в търсене на нови принадлежности за съгласие. Може би непълен отговор на тези въпроси ще даде предстоящата на 11 ноември среща сред двамата огромни Тръмп и Путин, а може би „ вярата умира последна “!
– В сегашната конюнктура огромна е ролята на разузнаването. От години у нас се приказва, че то е разграден двор, че надали не нямаме разузнаване. Вие сте експерт, кажете каква е истината?
– Може би експертите въпреки всичко знаят повече от лаиците. В обществото несправедливо битува схващането, че нямаме разузнаване, че то е кабинетно и така нататък А истината е, че разузнаване има, че то обезпечава с нужната информация своите консуматори, а от там нататък, т.е. към този момент отвън разузнаването, се взимат нужните решения за съответни дейности на изпълнителната власт.
– Вярно е, че ние лаиците знаем по-малко, само че апелирам ви да отбраните и обосновете тезата си.
– С признатите преди три години закони за обособените служби бяха законово регламентирани главните правила и бе нормализирана тяхната активност. Постепенно бяха преодолени отрицателните последствия от активността на така наречен Комисия по досиетата и разследващите служби, като един от главните принадлежности на външната политика, възвърнаха ролята си на съществени източници на характерна информация за държавното управление. По- особено и най-беглият взор върху обществения доклад на външнополитическото разузнаване демонстрира непрекъснат напредък в осведомителната активност през последните години, което очевидно е резултат на дейна разследваща активност в региона на Балканите, Близкия изток и така нататък
– А къде сме ние измежду огромните и какви рискове има за България?
– Светът се оформя като многополюсен. И наред с досегашните проблеми той се сблъсква и с набиращата скорост нуклеарна конкуренция сред суперсилите. Като страна членка на НАТО, България е задължена да се преценява с признатите политически решения и военни задължения на Алианса, включително и с такива, които водят до ограничение на суверенитета й при взимане на решения. Казано просто и ясно, в очертаващата се военна борба ние сме съдружници с едната от суперсилите – Съединени американски щати, и при възможен спор сме съперници на Руската федерация, по тази причина можем да чакаме неин ответен удар.
– И всичко е в ръцете на държавната власт.
– В тази действителна конюнктура държавното ни управление би трябвало да има готовността да взема високоотговорни решения, свързани с националната сигурност на страната. Съвършено явно е, че при взимането на тези решения е наложително с изключение на единството на държавните институции, на политическите партии и публичните организации, само че и на нацията като цяло. Всеки български жител може да си отговори на въпроса дали съществува в този момент такова единение. Според мен такова „ единство “, както в този момент стана съвременно да се споделя, надали може да се реализира единствено посредством превръщане към предишното и посредством всеобща национална амнистия. Смятам, че това може да се осъществя с приемането на Национална теория, напълно обърната напред, включваща задоволително мощно мотивиращ младите българи блян, „ европейската концепция “ към този момент изчерпа своя потенциал…
– Адекватна ли е външната ни политика, каква би трябвало да бъде тя?
– В непосредствен проект българската външна политика би трябвало да ситуира България измежду „ гълъбите “, а не измежду „ ястребите “ в НАТО и Европейски Съюз, като употребява най-активно своите благоприятни условия и търси съдружници за реализирането на политика, на намаляване равнището на борба с Руската федерация, на политика ориентирана към нуклеарно разоръжаване и успокояване на Европа. Единствено при тези условия може да бъде обезпечена сигурността и бъдещето на България.
Нашият посетител
Горан Симеонов е роден в София през 1946 година Завършил е Английската гимназия и външна търговия във ВИИ “Карл Маркс ”. Дълги години е на дипломатическа работа в чужбина – културен аташе в Лондон и политически консултант в Анкара. Бил е резидент и началник на турското направление в българската разследваща работа. Трети мандат е ръководител на Асоциацията на разузнавачите от запаса.
– Г-н Симеонов, наскоро светът бе сюрпризиран от изказване на Руската федерация, направено от трибуната на Организация на обединените нации – „ Русия се готви за война “. Какво наложи сходен съветски анонс? И не е ли всичко това част от играта сред огромните сили за надцакване?
– Не считам, че става въпрос за надцакване, или пиар демонстрации на мощ. Според мен ставаме очевидци на цялостен отвод на двете съществени нуклеарни сили, Съединени американски щати и Руската федерация, от досегашните контракти, регламентиращи контрола и равновесието в нуклеарната сфера. Както към този момент стана известно, самодейността е на Съединени американски щати, абсолютно най-силната и богата страна в света, която, както твърди президентът Тръмп – Америка може да си разреши такава нуклеарна конкуренция.
– Заявката на Тръмп за едностранното излизане на Съединени американски щати от Договора за ликвидирането на ракетите със междинен и дребен обхват на деяние (ДРСМО) съществено обезпокои Европа, а и останалия свят. Защо?
– Най-напред ще отбележа, че същността на този контракт е възбрана на производството и разполагането на ракетите със междинен обхват (от 100 до 5500 км) и дребен обхват (от 500 до 1000 км) на деяние. Този контракт, подписан през 1987 година, с ликвидирането на посочените ракети тогава смъкна напрежението и заплахата от нуклеарен конфликт в Европа. Затова настоящето едностранно излизане на Съединени американски щати от този контракт провокира доста съществени опасения, най-много в Германия, където стартира да се приказва за обновяване на придвижването за нуклеарно разоръжаване. В останалите страни членки на НАТО също пораства напрежението, което накара генералният секретар на алианса Столтенберг, наред с формалната поддръжка, да се застрахова, че „ НАТО не желае нова нуклеарна конкуренция и нова Студена война “.
– И двете страни – Съединени американски щати и Русия, се упрекват за осъществени нарушавания по този контракт за ракетите със междинен обхват. Какви са те?
– Когато страните не желаят да беседват и да се договарят по дадена проблематика, аргументи и обвинявания постоянно се намират. По-специално за този контракт Русия е упреквана, че е основала и разположила наземна крилата ракета с радиус над 500 км, до момента в който руснаците настояват, че тя е с радиус 480 км., т.е. нарушаване няма. Русия упреква Съединени американски щати, че с построяването на противоракетния щит в Румъния и Полша пусковите установки могат да изстрелват както противоракети, по този начин и крилати нападателни ракети. Русия се оплаква и от съществуването на огромен брой безпилотници с радиус на деяние до 1100 км, способни да носят нуклеарен заряд.
– Тогава защо иде тирада, огромният въпрос какъв е?
– Големият въпрос в действителност е в метода – до момента в който Русия предлага разискване на проблемите, американската администрация изобщо отхвърля диалози. Ако няма предпочитание, аргументи се търсят и намират, дори да са „ подправени “. Вече ставаме очевидци, а по-точно пострадали, на непрестанен поток от така наречен „ фалшив нюз “, който ни залива от всички страни. Явно, стана обикновено и съвременно да се пускат в общественото пространство обвинявания, за които няма, а се оказва, че не е и належащо, никакви доказателства.
– Като случая „ Скрипал “ да вземем за пример – там до момента не е ясно откриха ли се някакви безапелационни доказателства.
– Да, и с изключение на случая „ Скрипал “, минем и към непрекъснатите обвинявания за „ съветска интервенция “ в Украйна и Донбас, даже и в американските избори. Налице е непрестанно нагнетяване на напрежението в интернационалния информативен продан, което в последна сметка докара до ожесточаващата се с всеки минал ден така наречен „ хибридна война “. Русия към този момент е упреквана и за Брекзит, и за Испания, и за интервенция при нас на Балканите – в Черна гора и в Македония. Въпреки, че намесата на НАТО, на фрау Меркел и на редица представители на Европейски Съюз преди референдума в Македония бяха образно доказателство за „ двойните стандарти “ в политиката. Не бива да има никакво подозрение, че новата Студена война е към този момент в ход и ние щем-нещем сме участници в нея.
– Какви съгласно вас са съответните цели на американската администрация с такава нападателна политика във въоръжаването на сегашния стадий?
– Този въпрос е извънредно настоящ, тъй като той в действителност дефинира сегашната обстановка в света. На прага сме пред нова нуклеарна конкуренция, пред въвеждането на въоръжение, най-общо казано на нови нуклеарни системи. Двете нуклеарни сили сега приказват на разнообразни езици, несъгласията сред тях се изострят, а сегашната американска администрация ще продължи усиленото създаване на „ защитния вал “ в Източна Европа – от Балтийско до Черно море, развивайки го към Балканите, и, което е най-същественото, въвеждайки нуклеарни въоръжения, ограничавани до момента от някои контракти. Русия отговори посредством своя президент, че „ всяка страна, която разположи на своята територия нуклеарно оръжие, би трябвало да чака, при положение на спор, ответен нуклеарен удар от Руската федерация “.
– Но проблемите на американската администрация не се ли оказват по-сложни – с изключение на Русия, в света към този момент се появяват нови световни играчи?
– Именно. И те се появиха вследствие на срутва на неолибералния глобализационен модел и новия международен ред. Без подозрение, преди всичко това е Китай, който последователно, само че праволинейно уголемява своя боен капацитет. Очаква се в най-близко време той да бъде сериозна опасност за американската надмощие в азиатската територия на Тихия океан. Причината съгласно някои източници е, че Китай към този момент е основал доста сериозен ракетен боеприпас със междинен обхват, представляващ опасност за американските съдружници (Япония и Южна Корея) и за американските бази в района. Затова редица наблюдаващи считат, че една от аргументите за излизането на Съединени американски щати от ДРСМО е точно китайският ракетен капацитет със междинен обхват на деяние, който не е, а и към този момент не се планува да бъде включен в някакви договорености. Твърде непълен мотив, съгласно мен, като се има поради превъзхождащия стратегически нуклеарен капацитет на Съединени американски щати, достигащ гладко до цялата територия на Китай.
– Да въвличаш света във военна конкуренция не значи ли, с изключение на проява на мощ, и упоритости да държиш другите в боязън и послушание?
– По-правилно е да се ориентираме към практическите детайли в дейностите на сегашната американска администрация. Президентът Тръмп доста ясно и напълно прагматично съобщи „ Америка преди всичко! “. Според мен това значи, че Съединени американски щати би трябвало да са още веднъж преди всичко и в настъпващия многополюсен свят, стремейки се с всички сили и средства да останат хегемона, налагащ, посредством своята мощ и господство разбирането си за света.
– Сигурно имате поради откровеното изнудване на Европа от страна на Съединени американски щати да закупуват американско оръжие и американски шистов газ.
– Казано в стила на Тръмп – купуваш американско оръжие и американски шистов газ и си наш другар. Защото в последна сметка господин Доналд Тръмп е представител и фаворит на американския промишлен капитал, заинтригуван да върне водещите си позиции в американския стопански живот за сметка на досегашната доминация на финансовия капитал. Категоричен е изводът, че зад господин Тръмп напълно стои американският военно-промишлен комплекс и той със своята администрация ще направи всичко допустимо, с цел да го обезпечи с нови многомилиардни поръчки. И в най-скоро време това ще го усетят както Русия и Китай, оповестени в новата нуклеарна тактика за най-големите врагове на Съединени американски щати, по този начин и съдружниците от НАТО, които в това време вкараха в допълнение 41 милиарда $ през последните две години.
– Какъв може да бъде отговорът на Русия като нуклеарна суперсила по въпроса с въоръжаването, какво да чакаме?
– С всеки минал ден излиза наяве, че досегашната договорна система за нуклеарната сигурност си отива и нуклеарната конкуренция стартира с нова мощ. При последното посещаване на Джон Болтън в Москва и двете страни са изложили своите позиции и по нуклеарната проблематика, само с цел да показват разликите си. Докато Съединени американски щати, явно ще продължат конкуренцията, разчитайки на своята финансова и икономическа мощност, и стремейки се да възстановят военното си предимство над Русия. А съветската страна, както постоянно до момента е подчертавала, ще бъде принудена да отговори съответно. За разлика от Съюз на съветските социалистически републики обаче, в този момент Русия нямало да прави това с цената на непостижими стопански и финансови разноски. Тоест, тя няма да разреши да бъде изтощавана както преди. Каквото и да значи това.
– Има ли излаз?
– Според множеството специалисти като възможен удобен излаз от сегашната обстановка би могло да се счита вероятността за допустимо обновяване на разговор за стратегическа непоклатимост в търсене на нови принадлежности за съгласие. Може би непълен отговор на тези въпроси ще даде предстоящата на 11 ноември среща сред двамата огромни Тръмп и Путин, а може би „ вярата умира последна “!
– В сегашната конюнктура огромна е ролята на разузнаването. От години у нас се приказва, че то е разграден двор, че надали не нямаме разузнаване. Вие сте експерт, кажете каква е истината?
– Може би експертите въпреки всичко знаят повече от лаиците. В обществото несправедливо битува схващането, че нямаме разузнаване, че то е кабинетно и така нататък А истината е, че разузнаване има, че то обезпечава с нужната информация своите консуматори, а от там нататък, т.е. към този момент отвън разузнаването, се взимат нужните решения за съответни дейности на изпълнителната власт.
– Вярно е, че ние лаиците знаем по-малко, само че апелирам ви да отбраните и обосновете тезата си.
– С признатите преди три години закони за обособените служби бяха законово регламентирани главните правила и бе нормализирана тяхната активност. Постепенно бяха преодолени отрицателните последствия от активността на така наречен Комисия по досиетата и разследващите служби, като един от главните принадлежности на външната политика, възвърнаха ролята си на съществени източници на характерна информация за държавното управление. По- особено и най-беглият взор върху обществения доклад на външнополитическото разузнаване демонстрира непрекъснат напредък в осведомителната активност през последните години, което очевидно е резултат на дейна разследваща активност в региона на Балканите, Близкия изток и така нататък
– А къде сме ние измежду огромните и какви рискове има за България?
– Светът се оформя като многополюсен. И наред с досегашните проблеми той се сблъсква и с набиращата скорост нуклеарна конкуренция сред суперсилите. Като страна членка на НАТО, България е задължена да се преценява с признатите политически решения и военни задължения на Алианса, включително и с такива, които водят до ограничение на суверенитета й при взимане на решения. Казано просто и ясно, в очертаващата се военна борба ние сме съдружници с едната от суперсилите – Съединени американски щати, и при възможен спор сме съперници на Руската федерация, по тази причина можем да чакаме неин ответен удар.
– И всичко е в ръцете на държавната власт.
– В тази действителна конюнктура държавното ни управление би трябвало да има готовността да взема високоотговорни решения, свързани с националната сигурност на страната. Съвършено явно е, че при взимането на тези решения е наложително с изключение на единството на държавните институции, на политическите партии и публичните организации, само че и на нацията като цяло. Всеки български жител може да си отговори на въпроса дали съществува в този момент такова единение. Според мен такова „ единство “, както в този момент стана съвременно да се споделя, надали може да се реализира единствено посредством превръщане към предишното и посредством всеобща национална амнистия. Смятам, че това може да се осъществя с приемането на Национална теория, напълно обърната напред, включваща задоволително мощно мотивиращ младите българи блян, „ европейската концепция “ към този момент изчерпа своя потенциал…
– Адекватна ли е външната ни политика, каква би трябвало да бъде тя?
– В непосредствен проект българската външна политика би трябвало да ситуира България измежду „ гълъбите “, а не измежду „ ястребите “ в НАТО и Европейски Съюз, като употребява най-активно своите благоприятни условия и търси съдружници за реализирането на политика, на намаляване равнището на борба с Руската федерация, на политика ориентирана към нуклеарно разоръжаване и успокояване на Европа. Единствено при тези условия може да бъде обезпечена сигурността и бъдещето на България.
Нашият посетител
Горан Симеонов е роден в София през 1946 година Завършил е Английската гимназия и външна търговия във ВИИ “Карл Маркс ”. Дълги години е на дипломатическа работа в чужбина – културен аташе в Лондон и политически консултант в Анкара. Бил е резидент и началник на турското направление в българската разследваща работа. Трети мандат е ръководител на Асоциацията на разузнавачите от запаса.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ