Размерите на Голямото червено петно на Юпитер са постоянни
Американски астрономи потвърдиха, че размерите на Голямото алено леке на Юпитер са непрекъснати от 300 години и привидното му смаляване се дължи на оптическа заблуда, обвързвана с придвижването на облаците, заяви ТАСС.
В края на предишния век доста откриватели откриха признаци, че Голямото алено леке е почнало "да умира ". Анализ на остарели фотоси и бележки на астрономи от 19-и век сподели, че преди 150 години то е било колкото три земи.
Интересът към свиването му се възобнови през май тази година, откакто фотоси, направени от фенове астрономи демонстрираха, че от урагана се откъсват загадъчни структури с повърхност десетки хиляди квадратни километра. Съществуването им удостовери в края на лятото и сондата "Джуно " ( "Юнона ").
Филип Маркъс и екипът му от университета на Калифорния в Бъркли изясниха, че тези структури съставляват следи не от гибелта на Голямото алено леке, а от обновяването на облаците над него. Те сътвориха подробен компютърен модел на гигантския вихър и обърнаха внимание на една негова специфичност - образните граници на вихъра, които са пласт бели облаци, и действителните му физически лимити не съответстват. Всъщност, както демонстрират изчисленията на американските астрономи, Голямото алено леке има две вътрешни граници, като дистанцията сред тях се дефинира от това по какъв начин ураганът взаимодейства с по-малки вихри, които от време на време се приближават до него.
Когато дистанцията сред тях намалее, Голямото алено леке се слива с по-малките урагани и нараства, като уголемява запасите си от облаци. В противоположния случай дребните урагани повличат със себе си част от облаците. по тази причина поражда неправилното усещане, че Голямото алено леке се смалява.
Неофициален изобретател на Голямото алено леке - големия вихър във външните пластове на атмосферата на Юпитер, е италианския астроном Касини. Той го е нарисувал в лабораторния си дневник още през 1665 година Едва през предишното столетие астрономи изясниха, че то съставлява ураган-антициклон със скорост напразно към 430 км/ч. Големината му е 1,3 пъти по огромна от диаметъра на Земята.
В края на предишния век доста откриватели откриха признаци, че Голямото алено леке е почнало "да умира ". Анализ на остарели фотоси и бележки на астрономи от 19-и век сподели, че преди 150 години то е било колкото три земи.
Интересът към свиването му се възобнови през май тази година, откакто фотоси, направени от фенове астрономи демонстрираха, че от урагана се откъсват загадъчни структури с повърхност десетки хиляди квадратни километра. Съществуването им удостовери в края на лятото и сондата "Джуно " ( "Юнона ").
Филип Маркъс и екипът му от университета на Калифорния в Бъркли изясниха, че тези структури съставляват следи не от гибелта на Голямото алено леке, а от обновяването на облаците над него. Те сътвориха подробен компютърен модел на гигантския вихър и обърнаха внимание на една негова специфичност - образните граници на вихъра, които са пласт бели облаци, и действителните му физически лимити не съответстват. Всъщност, както демонстрират изчисленията на американските астрономи, Голямото алено леке има две вътрешни граници, като дистанцията сред тях се дефинира от това по какъв начин ураганът взаимодейства с по-малки вихри, които от време на време се приближават до него.
Когато дистанцията сред тях намалее, Голямото алено леке се слива с по-малките урагани и нараства, като уголемява запасите си от облаци. В противоположния случай дребните урагани повличат със себе си част от облаците. по тази причина поражда неправилното усещане, че Голямото алено леке се смалява.
Неофициален изобретател на Голямото алено леке - големия вихър във външните пластове на атмосферата на Юпитер, е италианския астроном Касини. Той го е нарисувал в лабораторния си дневник още през 1665 година Едва през предишното столетие астрономи изясниха, че то съставлява ураган-антициклон със скорост напразно към 430 км/ч. Големината му е 1,3 пъти по огромна от диаметъра на Земята.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ