Димитър Главчев, председател на Народното събрание, пред „Труд”: Приоритетите ни са заплати и образование
Алтернативният бюджет има доста положителното свойство, че няма потребност да го изпълняваш
Краят на месец октомври е време за бюджет. Приемането на най-важния за страната закон постоянно е обвързван с разправии сред ръководещи и съпротива. И със среднощни съвещания на Народното събрание.
За философията на новия бюджет, за антикорупционния закон и нападателния звук в пленарна зала беседваме с ръководителя на Народно събрание Димитър Главчев .
– Г-н Главчев, по кое време ще бъде импортиран проектобюджетът за 2018 година?
– Всяка година планът за бюджет се изготвя от Министерството на финансите, утвърждава се от Министерски съвет и се внася в Народното събрание в открития от закона период – 31 октомври. Не виждам причина и този път да не се съблюдава срокът, тъй че чакаме законопроекта до дни.
– Като специалист финансист наясно ли сте каква е философията на новия бюджет?
– Философията, несъмнено ще бъде най-добре разяснена от вносителите – Министерски съвет и Министерство на финансите. Най-общо продължаваме с политиката да се заделят повече пари за обучение. Приоритетите ни са заплати и обучение, най-общо казано. 700 млн. лева са заделени за повишение на приходите в бюджетната сфера. Най-много ще отидат за обучение, а доколкото разбрах от мненията на премиера Борисов, парите ще се вземат от доходи от битката с контрабандата. За две години сивият бранш се е свил от 34% до 7 на 100. Доколкото разбрах, майчинството се усилва за втората година с 40 лева – по 380 лева вместо по 340 лева Максималният застрахователен приход се резервира – 2600 лева, а с него и таванът за пенсиите – 910 лева Минималната заплата се подвига с 50 лева – от 460 на 510 лева от 1 януари следващата година. Дефицитът се резервира на минимално равнище в границите на 1 на 100.
– Бизнесът реагира остро на повдигането на минималната заплата. Защо една дясна партия, каквато е ГЕРБ избра да се съобрази с настояването на синдикатите, вместо да послуша работодателите?
– Последните две години стопанската система на страната нараства с положителни темпове. Очакванията са 2018 година също да има напредък. Смятаме че този напредък би трябвало да бъде усетен и от работещите, изключително от най-ниско заплатените. Разбирам терзанията на работодателите, че нарастването на работните заплати ще докара до повишаване на разноските им, само че поради обрисувалата се липса на фрагменти, считам че това повишение на минималната работна заплата не би трябвало да е проблем.
– Как ще се отрази нарастването на минималната работна заплата на общините?
– До известна степен нарастването на минималната работна заплата ще сътвори усложнения в бюджетите на някои общини, каквито терзания чух на срещата на НСРОБ в Албена, на която бях. Причината е, че нивото на възнагражденията в някои кметства е на много ниско равнище, което води при повишена минимална работна заплата до уравновиловка – т.е. всички чиновници стартират да взимат минимална заплата. За да разрешат този проблем общинските управляващи ще би трябвало да вдигнат и възнагражденията на служащите си. Това ще сътвори известни проблеми с бюджетите на някои общини, както показаха терзания самите те, само че продължава да се води разговор с локалната власт, това е доста значимо. Именно посредством него се стига до разрешаване на проблемите.
– Вдигането на минималната работна заплата значи ли, че би трябвало да се усилят и парите за административни разноски на общините?
– Увеличението на минималната работна заплата не значи автоматизирано нарастване със същия % на разноските за хонорари в общините. Надяваме се, че в границите на бюджетите си общините ще се оправят.
– Питам ви от кое място общините ще намерят пари за тези нараствания на заплатите!
– Общините получават прехвърляния от централния бюджет, както и прехвърляния за делегираните от страната действия. Трансферите ще бъдат съобразени с нуждите на кметствата. Бюджетът в неговата целокупност е извънредно комплициран механизъм. Промените в една негова част рефлектират върху голям брой други, по тази причина той би трябвало да балансира ползите на всички бюджетни организации. Както виждате, това не е елементарна задача и постоянно има недоволни.
– Как гледате на концепцията на Българска социалистическа партия да напишат различен бюджет?
– Ако би трябвало да отговоря с една дума – позитивно. Но не знам какъв бюджет ще показват. Нека забележим какво ще предложат сътрудниците от левицата. Няма нищо неприятно в това да се демонстрират разнообразни гледни точки. Бюджетът, с изключение на числа с доходи и разноски, съставлява и изражение на избрана политика. Чрез него ръководещите извършват управническата си стратегия. Ако Българска социалистическа партия поемат ръководството, ще могат да изготвят бюджет, който да показва техните политики.
– Не разбрах, мислите ли че поръчката на Българска социалистическа партия да направи различен бюджет е реалистична и че не е следващ политически ход за сближение редиците на столетницата?
– Знаете, че освен Българска социалистическа партия оферират различни бюджети. Имаше и институти с различни хрумвания. Няма нищо неприятно да се демонстрират разнообразни гледни точки. Въпросът е по какъв начин ще се отбрани въпросната позиция и дали това, което се предлага е реалистично. Иначе е ясно – опозицията предлага едни розови цифри, които са сложни за осъществяване. Но на опозицията не и се постанова да ги извършва. Това е значителната разлика. Управляващите дават бюджет, който би трябвало да извършват. Алтернативният бюджет има доста положителното свойство, че няма потребност да го изпълняваш.
– Започна ли към този момент работа консултативния съвет по законодателство?
– Консултативният съвет беше одобрен. Вече имаше и едно опознавателно събиране. Знаете, че ръководител е проф. Огнян Герджиков, има и зам.-председатели, шефове на посоки и секретар. Ще работят 21 одобрени имена в правото, които ще подкрепят законодателната активност на Народното събрание. Мисля, че това беше една добра концепция.
– Не разбрах по кое време ще стартира работа този съвещателен съвет по законодателството.
– На процедура той към този момент работи. Дори, доколкото разбрах към този момент има питане за мнение от една от комисиите в Народното събрание. Според одобрените към този момент правила за работа на съвета, съветът може да бъде „ сезиран “ едвам откакто даден закон мине на първо четене в зала. Становище от консултативния съвет по законодателство могат да желаят или ръководителят на Народното събрание или ръководителят на водещата комисия, в която е разпределен даден законопроект. Така че, сътрудници, консултативният съвет към този момент е на разположение… Правилата обаче по този начин са написани, че когато ръководител на водеща комисия „ сезира “ съвета, заплащането ще бъде за сметка на бюджета на комисията. Убеден съм, че когато се търси качество на законите никой не би тръгнал да пести средства.
– Как ще се заплаща на специалистите от съвета по законодателството?
– Механизмът е комплициран, само че е стеснен в границите на бюджета. Във всяко Народно заседание е бил очакван бюджет за подобен съвет, защото той е заложен като опция в правилника на Народно събрание. Последните три Народни събрания не са се възползвали от тази опция. Имало е някакъв опит, напомни проф. Герджиков, когато ръководител на Народно събрание е бил господин Михаил Миков, само че не се е стигнало до образуване на настоящ орган.
– Кажете какъв брой пари са заложени в бюджета на Народно събрание за съвет по законодателство.
– Мисля, че съгласно плановете към 100 000 лева на година. Тези пари не са единствено за мнения, а и за консумативи. Такава е била сумата и в предходни парламенти. Ние обаче променихме модела на действие. Преди е било заложено да се заплаща на съвещание, без значение какъв артикул ще се получи. Сега ще се заплаща за свършена работа. Възлага се правене на мнение по избрана тематика, от консултативния съвет оферират размер на заплащане и след договаряния се взема решение каква сума ще получат специалистите.
– Има ли ръководител на комисия, който да е изискал към този момент мнение от съвета по законодателство?
– От комисията по труда, обществената и демографската политика има искане за мнение по текст на Търговския закон. Очаквам да се желаят мнения и по Административно-процесуалния кодекс, за концесиите и несъмнено, по антикорупционните закони. Знаете, че има два проекта…
– Реалистично ли е упованието, че до края на годината антикорупционния закон ще бъде признат?
– Задължително е. Ние сме поели подобен ангажимент. Ако и този път антикорупционният закон не бъде признат, не зная по какъв начин ще погледнем гласоподавателите си. Освен това има и рекомендации от Европейската комисия по механизма за съдействие и инспекция. Българските жители има големи упования, свързани с противодействието на корупцията и ние сме длъжни да отговорим на тези им упования.
– Докога от парламентарната естрада ще се излъчва експанзия, примитивизъм и обиди?
– Ако би трябвало да разясня първо формалната страна, в Правилника ни за работа е написано, че в изявленията от парламентарната естрада не трябва да има обидни квалификации и персонификации. Посочени са и лицата към които не трябва да се насочат обиди – президент, министър председател, министри…По отношение на моралната страна на въпроса ви, всеки народен представител има лична съвест и би трябвало да реши по какъв начин да се държи в Народното събрание. Това е мястото, където ми се желае да се разискват политики, да има диспути, а не нападки и обиди.
– И какво от това, откакто всеки има обиди и грозни квалификации отправени точно от пленарна зала?
– Не си припомням случай, в който когато аз, до момента в който съм водил, някой да е отправял обиди. В началото на това Народно събрание се правеха опити, даже имаше и осъдени народни представители и по-късно не съм чул някой да насочва обиди. И в този момент се вършат някои опити, само че управлението се намесва и до крайности не се е стигало.
– Какви закони би трябвало да одобри Народно събрание до края на годината?
– На смешка мога да отговоря, че Само бюджетът стига… Но както към този момент споделих, до края на годината би трябвало да бъде признат и антикорупционният закон. Заради него има и промени в Наказателния кодекс, които бяха обсъждани и на КСНС. В Наказателно-процесуален кодекс към този момент бяха признати измененията, които са свързани с антикорупционния закон. Готов за разглеждане е и законът за концесиите, а той е значителен.
– Май ви се обрисува среднощна работа…
– Да, по предписание през това време на годината е по този начин, работи се в режим на среднощни съвещания. Но сещам се при започване на годината, когато опозицията си откри да ни нападна с това, че Народното събрание не работи, а тогава даже чисто механически комисиите не бяха образувани. Няма по какъв начин тогава да се работи, опозицията доста добре знаеше повода, само че това не спря сътрудниците да ни подлага на критика. А може би пък и сътрудниците да не са знаели, тъй като сега има доста млади…Липсва им опита на Михаил Миков, Янаки Стоилов…които доста добре знаеха по кое време се образуват комисиите и по какъв начин без това не може да се гледат напряко законопроекти. Сега виждате по какъв начин наваксваме!
– Кога ще е подготвена новата пленарна зала на „ Дондуков “?
– Срокът е август 2018 година Когато е определян този период не е взет поради ремонтът на бул. „ Дондуков “, който продължи повече от месец. Няма поръчка от изпълнителите за удължаването му, само че в случай че се появи такава, няма по какъв начин да не я приемем, защото достъпът бе мощно усложнен. Но въпреки това жителите на София избират да им е ремонтиран булевардът, в сравнение с народните представители да влязат в нова зала.
– Възможно ли е в новата зала да влезе 45-ото Народно събрание, както загатва опозицията?
– В новата зала сигурно ще влезе 45-ото Народно събрание и това най-вероятно ще стане през 2021 година
Нашият посетител
Димитър Главчев е роден на 15 август 1963 година в София. Средно обучение приключва през 1981 година в 35 СОУ “Добри Войников ”. През 1987 година се дипломира в Университета по национално и международно стопанство, който тогава носи името ВИИ “Карл Маркс ”, със компетентност “икономист-счетоводител ”. Придобива магистърска степен по интернационалните стопански връзки и е квалифициран експерт-счетоводител и е регистриран инспектор. Говори британски език и съветски език.
Краят на месец октомври е време за бюджет. Приемането на най-важния за страната закон постоянно е обвързван с разправии сред ръководещи и съпротива. И със среднощни съвещания на Народното събрание.
За философията на новия бюджет, за антикорупционния закон и нападателния звук в пленарна зала беседваме с ръководителя на Народно събрание Димитър Главчев .
– Г-н Главчев, по кое време ще бъде импортиран проектобюджетът за 2018 година?
– Всяка година планът за бюджет се изготвя от Министерството на финансите, утвърждава се от Министерски съвет и се внася в Народното събрание в открития от закона период – 31 октомври. Не виждам причина и този път да не се съблюдава срокът, тъй че чакаме законопроекта до дни.
– Като специалист финансист наясно ли сте каква е философията на новия бюджет?
– Философията, несъмнено ще бъде най-добре разяснена от вносителите – Министерски съвет и Министерство на финансите. Най-общо продължаваме с политиката да се заделят повече пари за обучение. Приоритетите ни са заплати и обучение, най-общо казано. 700 млн. лева са заделени за повишение на приходите в бюджетната сфера. Най-много ще отидат за обучение, а доколкото разбрах от мненията на премиера Борисов, парите ще се вземат от доходи от битката с контрабандата. За две години сивият бранш се е свил от 34% до 7 на 100. Доколкото разбрах, майчинството се усилва за втората година с 40 лева – по 380 лева вместо по 340 лева Максималният застрахователен приход се резервира – 2600 лева, а с него и таванът за пенсиите – 910 лева Минималната заплата се подвига с 50 лева – от 460 на 510 лева от 1 януари следващата година. Дефицитът се резервира на минимално равнище в границите на 1 на 100.
– Бизнесът реагира остро на повдигането на минималната заплата. Защо една дясна партия, каквато е ГЕРБ избра да се съобрази с настояването на синдикатите, вместо да послуша работодателите?
– Последните две години стопанската система на страната нараства с положителни темпове. Очакванията са 2018 година също да има напредък. Смятаме че този напредък би трябвало да бъде усетен и от работещите, изключително от най-ниско заплатените. Разбирам терзанията на работодателите, че нарастването на работните заплати ще докара до повишаване на разноските им, само че поради обрисувалата се липса на фрагменти, считам че това повишение на минималната работна заплата не би трябвало да е проблем.
– Как ще се отрази нарастването на минималната работна заплата на общините?
– До известна степен нарастването на минималната работна заплата ще сътвори усложнения в бюджетите на някои общини, каквито терзания чух на срещата на НСРОБ в Албена, на която бях. Причината е, че нивото на възнагражденията в някои кметства е на много ниско равнище, което води при повишена минимална работна заплата до уравновиловка – т.е. всички чиновници стартират да взимат минимална заплата. За да разрешат този проблем общинските управляващи ще би трябвало да вдигнат и възнагражденията на служащите си. Това ще сътвори известни проблеми с бюджетите на някои общини, както показаха терзания самите те, само че продължава да се води разговор с локалната власт, това е доста значимо. Именно посредством него се стига до разрешаване на проблемите.
– Вдигането на минималната работна заплата значи ли, че би трябвало да се усилят и парите за административни разноски на общините?
– Увеличението на минималната работна заплата не значи автоматизирано нарастване със същия % на разноските за хонорари в общините. Надяваме се, че в границите на бюджетите си общините ще се оправят.
– Питам ви от кое място общините ще намерят пари за тези нараствания на заплатите!
– Общините получават прехвърляния от централния бюджет, както и прехвърляния за делегираните от страната действия. Трансферите ще бъдат съобразени с нуждите на кметствата. Бюджетът в неговата целокупност е извънредно комплициран механизъм. Промените в една негова част рефлектират върху голям брой други, по тази причина той би трябвало да балансира ползите на всички бюджетни организации. Както виждате, това не е елементарна задача и постоянно има недоволни.
– Как гледате на концепцията на Българска социалистическа партия да напишат различен бюджет?
– Ако би трябвало да отговоря с една дума – позитивно. Но не знам какъв бюджет ще показват. Нека забележим какво ще предложат сътрудниците от левицата. Няма нищо неприятно в това да се демонстрират разнообразни гледни точки. Бюджетът, с изключение на числа с доходи и разноски, съставлява и изражение на избрана политика. Чрез него ръководещите извършват управническата си стратегия. Ако Българска социалистическа партия поемат ръководството, ще могат да изготвят бюджет, който да показва техните политики.
– Не разбрах, мислите ли че поръчката на Българска социалистическа партия да направи различен бюджет е реалистична и че не е следващ политически ход за сближение редиците на столетницата?
– Знаете, че освен Българска социалистическа партия оферират различни бюджети. Имаше и институти с различни хрумвания. Няма нищо неприятно да се демонстрират разнообразни гледни точки. Въпросът е по какъв начин ще се отбрани въпросната позиция и дали това, което се предлага е реалистично. Иначе е ясно – опозицията предлага едни розови цифри, които са сложни за осъществяване. Но на опозицията не и се постанова да ги извършва. Това е значителната разлика. Управляващите дават бюджет, който би трябвало да извършват. Алтернативният бюджет има доста положителното свойство, че няма потребност да го изпълняваш.
– Започна ли към този момент работа консултативния съвет по законодателство?
– Консултативният съвет беше одобрен. Вече имаше и едно опознавателно събиране. Знаете, че ръководител е проф. Огнян Герджиков, има и зам.-председатели, шефове на посоки и секретар. Ще работят 21 одобрени имена в правото, които ще подкрепят законодателната активност на Народното събрание. Мисля, че това беше една добра концепция.
– Не разбрах по кое време ще стартира работа този съвещателен съвет по законодателството.
– На процедура той към този момент работи. Дори, доколкото разбрах към този момент има питане за мнение от една от комисиите в Народното събрание. Според одобрените към този момент правила за работа на съвета, съветът може да бъде „ сезиран “ едвам откакто даден закон мине на първо четене в зала. Становище от консултативния съвет по законодателство могат да желаят или ръководителят на Народното събрание или ръководителят на водещата комисия, в която е разпределен даден законопроект. Така че, сътрудници, консултативният съвет към този момент е на разположение… Правилата обаче по този начин са написани, че когато ръководител на водеща комисия „ сезира “ съвета, заплащането ще бъде за сметка на бюджета на комисията. Убеден съм, че когато се търси качество на законите никой не би тръгнал да пести средства.
– Как ще се заплаща на специалистите от съвета по законодателството?
– Механизмът е комплициран, само че е стеснен в границите на бюджета. Във всяко Народно заседание е бил очакван бюджет за подобен съвет, защото той е заложен като опция в правилника на Народно събрание. Последните три Народни събрания не са се възползвали от тази опция. Имало е някакъв опит, напомни проф. Герджиков, когато ръководител на Народно събрание е бил господин Михаил Миков, само че не се е стигнало до образуване на настоящ орган.
– Кажете какъв брой пари са заложени в бюджета на Народно събрание за съвет по законодателство.
– Мисля, че съгласно плановете към 100 000 лева на година. Тези пари не са единствено за мнения, а и за консумативи. Такава е била сумата и в предходни парламенти. Ние обаче променихме модела на действие. Преди е било заложено да се заплаща на съвещание, без значение какъв артикул ще се получи. Сега ще се заплаща за свършена работа. Възлага се правене на мнение по избрана тематика, от консултативния съвет оферират размер на заплащане и след договаряния се взема решение каква сума ще получат специалистите.
– Има ли ръководител на комисия, който да е изискал към този момент мнение от съвета по законодателство?
– От комисията по труда, обществената и демографската политика има искане за мнение по текст на Търговския закон. Очаквам да се желаят мнения и по Административно-процесуалния кодекс, за концесиите и несъмнено, по антикорупционните закони. Знаете, че има два проекта…
– Реалистично ли е упованието, че до края на годината антикорупционния закон ще бъде признат?
– Задължително е. Ние сме поели подобен ангажимент. Ако и този път антикорупционният закон не бъде признат, не зная по какъв начин ще погледнем гласоподавателите си. Освен това има и рекомендации от Европейската комисия по механизма за съдействие и инспекция. Българските жители има големи упования, свързани с противодействието на корупцията и ние сме длъжни да отговорим на тези им упования.
– Докога от парламентарната естрада ще се излъчва експанзия, примитивизъм и обиди?
– Ако би трябвало да разясня първо формалната страна, в Правилника ни за работа е написано, че в изявленията от парламентарната естрада не трябва да има обидни квалификации и персонификации. Посочени са и лицата към които не трябва да се насочат обиди – президент, министър председател, министри…По отношение на моралната страна на въпроса ви, всеки народен представител има лична съвест и би трябвало да реши по какъв начин да се държи в Народното събрание. Това е мястото, където ми се желае да се разискват политики, да има диспути, а не нападки и обиди.
– И какво от това, откакто всеки има обиди и грозни квалификации отправени точно от пленарна зала?
– Не си припомням случай, в който когато аз, до момента в който съм водил, някой да е отправял обиди. В началото на това Народно събрание се правеха опити, даже имаше и осъдени народни представители и по-късно не съм чул някой да насочва обиди. И в този момент се вършат някои опити, само че управлението се намесва и до крайности не се е стигало.
– Какви закони би трябвало да одобри Народно събрание до края на годината?
– На смешка мога да отговоря, че Само бюджетът стига… Но както към този момент споделих, до края на годината би трябвало да бъде признат и антикорупционният закон. Заради него има и промени в Наказателния кодекс, които бяха обсъждани и на КСНС. В Наказателно-процесуален кодекс към този момент бяха признати измененията, които са свързани с антикорупционния закон. Готов за разглеждане е и законът за концесиите, а той е значителен.
– Май ви се обрисува среднощна работа…
– Да, по предписание през това време на годината е по този начин, работи се в режим на среднощни съвещания. Но сещам се при започване на годината, когато опозицията си откри да ни нападна с това, че Народното събрание не работи, а тогава даже чисто механически комисиите не бяха образувани. Няма по какъв начин тогава да се работи, опозицията доста добре знаеше повода, само че това не спря сътрудниците да ни подлага на критика. А може би пък и сътрудниците да не са знаели, тъй като сега има доста млади…Липсва им опита на Михаил Миков, Янаки Стоилов…които доста добре знаеха по кое време се образуват комисиите и по какъв начин без това не може да се гледат напряко законопроекти. Сега виждате по какъв начин наваксваме!
– Кога ще е подготвена новата пленарна зала на „ Дондуков “?
– Срокът е август 2018 година Когато е определян този период не е взет поради ремонтът на бул. „ Дондуков “, който продължи повече от месец. Няма поръчка от изпълнителите за удължаването му, само че в случай че се появи такава, няма по какъв начин да не я приемем, защото достъпът бе мощно усложнен. Но въпреки това жителите на София избират да им е ремонтиран булевардът, в сравнение с народните представители да влязат в нова зала.
– Възможно ли е в новата зала да влезе 45-ото Народно събрание, както загатва опозицията?
– В новата зала сигурно ще влезе 45-ото Народно събрание и това най-вероятно ще стане през 2021 година
Нашият посетител
Димитър Главчев е роден на 15 август 1963 година в София. Средно обучение приключва през 1981 година в 35 СОУ “Добри Войников ”. През 1987 година се дипломира в Университета по национално и международно стопанство, който тогава носи името ВИИ “Карл Маркс ”, със компетентност “икономист-счетоводител ”. Придобива магистърска степен по интернационалните стопански връзки и е квалифициран експерт-счетоводител и е регистриран инспектор. Говори британски език и съветски език.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ