Александър Йорданов: България няма да загуби, ако стои далеч от Русия
Александър Йорданов, ръководител на 36 Народно заседание, ексклузивен пълномощен дипломат в Македония (2001-2005) и новоизбран евродепутат от листата на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили в изявление за предаването „ Вече 30 години-времето е наше “ на Радио „ Фокус “.
Водещ: Г-н Йорданов, знаете, през вчерашния ден се организира първото съвещание на взаимната междуправителствена комисия сред България и Северна Македония. Официално чухме и двете страни говореха за прогрес. Реално обаче успяхме ли да се разберем за историята?
Александър Йорданов: Този диалог с Република Северна Македония към този момент има историческа щета. Той стартира доста преди да се сътвори тази двустранна комисия и доста преди да бъде подписан договорът сред България и Македония. Въпросът е, че няма да бъде решено по този начин елементарно отношението ни към това, което политиците назовават обща история. Многократно съм подчертавал, че понятието „ обща история “ е по-скоро политическа метафора, тъй като обща история може да има единствено общ народ. Многобройни са доказателствата и многочислени са обстоятелствата, които потвърждават, че популацията на днешната територия на Република Македония преди 1944 година неведнъж и доста ясно е заявявало за себе си като част от българския народ. Може би като се изключи такива жители, които самото население е наричало, а и назовава и през днешния ден в някакъв смисъл „ сърбомани “, т.е. свързани с политиката на Белград.
Водещ: В тази връзка може ли да става въпрос за взаимни отстъпки към тематиката за историята? Трябва ли въобще да бъдат правени такива?
Александър Йорданов: Не. Историята е това, което е зад тила ни и тя не може да става обект на политическа търговия. Тя не може да се трансформира. Ние нямаме нито моралното, нито политическото право да променяме обстоятелства, които са безусловно потвърдени. И не можем да променяме самоопределението на умряли към този момент хора. Ако една или друга известна персона, родом от територията на днешна Република Македония в предишното се е самоопределяла, като българин, или българин от Македония, то такава тя би трябвало да си остане в историята. Ако желаят политиците от двете страни да почитат такава историческа персона, то те на първо време би трябвало да почетат нейното самоопределение, изключително в случай че то е направено в автобиография, да вземем за пример както е Григор Пърлчиев, или неведнъж в писма и други документи, както е при Гоце Делчев. Въпросът за самоопределението на умрелите към този момент хора от историята в предишното е основен въпрос тъкмо толкоз, колкото е основен въпросът през днешния ден по какъв начин се самоопределят днешните македонци. И в този смисъл с подписването на контракта сред България и Македония ние сме приели, че македонците имат право да описват историята си такава, каквато са я създали след 1944 година. Ние в този техен роман за историята, в това тяхно самоопределение след 1944 година България не може и не се намесваме, само че по същия метод тези хора, тази история след 1944 година, не могат да се намесват в българската история преди 1944 година. Част от която е животът, ориста на жителите, на хората, живеещи на територията на днешна Република Македония точно преди 1944 година.
Водещ: Извън историческите разногласия, още веднъж декларирахме поддръжката си за евроинтеграцията на Западните Балкани, по-конкретно участието на Северна Македония в Европейския съюз (ЕС). Какво ще завоюва България от още един комшия в Общността?
Александър Йорданов: България постоянно е подкрепяла европейския път на Република Северна Македония и в по-леки, и в по-трудни времена. Това е национална политика. В нея има и исторически глас. Винаги сме желали ние българите, дружно с македонците, да живеем дружно. Заедното живеене през днешния ден ни го предлага Европейски Съюз. Именно той е организацията, която отстранява границите сред страните. Аз съм уверен, че по този начин ще стане в близко бъдеще и сред България и Македония. Големият проблем е, че подкрепяйки участието на страната Република Северна Македония, ние изрично не можем да подкрепим продължаването на доктрината на антибългаризма в Република Македония. И това е доста ясно записано в самите контракти за участие в Европейски Съюз, в самия преговорен развой, който следва по тези въпроси. Там основен детайл е добросъседството, а добросъседството допуска да няма недоразумение точно по такива въпроси, по които ние с македонците за жалост имаме недоразумение. Нашето недоразумение с Република Северна Македония идва не от разминаване във обстоятелства, документи, които еднопосочно демонстрират истината, то идва от опита за политическа имитация на тези документи и тези обстоятелства, за тяхното деформиране от позиция на избрана идеология, която беше и антиевропейска. Много ясно би трябвало да се каже, че доктрината на македонизма, наложена в югославския интервал на Република Македония, когато тя беше социалистическа република в границите на Югославия, тази теория на македонизма не е просто и единствено антибългарска, тя е и антиевропейска. Така че Република Северна Македония не може да стане член на Европейски Съюз с антиевропейска идейна теория и пояснения за самата себе си. Македония би трябвало да се покаже такава, каквато е всяка друга европейска страна – със своя модерна и европейска по дух история и схващане за света, за индивида, за района. И с европейска интерпретация на своята история. Европейска интерпретация значи да не лъже и да не крие истината за историята. Аз ще ви дам доста съответен образец. Имах опцията да работя в архива на Македонската академия на науките и изкуствата. И там попаднах на обстоятелството, че близо 70 години в този списък се укриват и не се разгласяват едни стихотворения на прочут македонски стихотворец, младеж, умрял трагично за жалост през 1944 година. Не се разгласяват, тъй като тези стихотворения еднопосочно приказват, че този стихотворец, когато ги е писал през 1943 година, е мислел за българите и македонците като за един народ. Не могат да се укриват такива обстоятелства. Забележете, това е единствено в една доста тясна зона на литературната история. В Македония хората да вземем за пример не са осведомени какви големи, колосални за времето си финансови средства България е вложила в интервала 1941-1944 година, какви учебни заведения сме откривали, какви театри, пътища. Нима това би направил народ или страна, които мислят за македонците като за врагове? Естествено, че не. България го е правила, тъй като самото население тогава на тази територия се е мислело като част от българския народ. Това би трябвало да признаят днешните македонски политици, днешните македонски историци и днешните македонски възпитаници в учебните заведения. Те би трябвало да признаят истината.
Водещ: Това ли е пътят към решаването на тези дълго трупани проблеми – само политическа воля?
Александър Йорданов: Единствено политическа воля, тъй като ние потъваме в сякаш в една серпантина на дребни преговори, от които, в случай че тръгнем по този метод за всеки един да преговаряме, за всяка историческа персона, това ще отнеме не години, а десетилетия може би. Тук би трябвало да се подчертае главното, че преди 1944 година е съществувало схващане за общ народ. Включително тогава пред 1944 година даже представители на Комунистическата партия са мислели по този метод – като за общ народ, въпреки че по-късно в Македония се обръщат нещата, стартират да приказват друго, антибългарски и по този начин нататък.
Водещ: От прилежаща Северна Македония, взор към друга тематика. Президентът Румен Радев беше на посещаване в Русия. Срещна се с съветския си сътрудник. Една от главните обсъждани тематики несъмнено беше „ Южен поток “. Чухме обаче разнопосочните отзиви на двамата. Що се отнася до неосъществения план, можем ли да приказваме за стеснен суверенитет в границите на Европейски Съюз, каквито бяха и думите на Путин?
Александър Йорданов: Владимир Путин е забавна политическа персона. Ние му отдаваме прекомерно огромно значение, само че същинското му място в историята ще стане ясно, откакто към този момент не е президент на Русия по този начин, както е изяснено и от самата съветска историческа просвета в десетилетията след разпадането на Съветския съюз и ролята на друга сходна персона в руската история – личността на Йосиф Сталин. Аз съм уверен, че мнението няма да е еднопосочно и ще натежава даже отрицателното в оценката на този сегашен съветски политик. Определено съм на мнение, че това, което Владимир Путин е споделила, че ние имаме стеснен суверенитет в Европейски Съюз, просто не е правилно. В Европейски Съюз България получи такива благоприятни условия, каквито даже и не сме сънували във времето, когато бяхме в границите на по този начин наречения Варшавски контракт и в Съветското икономическо и политическо пространство. И грях би взел на душата си всеки българин, в случай че това не го признае пред себе си изключително пък тези българи, чиито деца свободно пътуват, или работят, или живеят към този момент в която и да си изискат страна в Европейски Съюз – нещо, което техните родители не са могли и да сънуват. Що се отнася до присъединяване на Румен Радев в Икономическия конгрес в Санкт Петербург, персонално за мен, без да изисквам, че съм експерт в тематиката на политическите връзки и търговски връзки и прочие, за мен това е едно безусловно безсмислено и излишно присъединяване. Ако се направи една рекапитулация на връзките ни в предишното със Съветския съюз и по-късно с Русия, ще се види, че през последните 100 години, 1 век е това, ние нещо положително от Русия не сме видели. Ние сме видели само взаимозависимост, взаимозависимост и отново взаимозависимост. Русия постоянно е употребила икономическия лост на своите първични материали: на петрола и на газа, за оказване на политически напън и надзор върху страните, с които търгува. Разбира се тя не може да окаже политически напън на Германия, не може да окаже политически напън действително на Полша, само че употребява най-често такива страни като България и се пробва да въздейства в тях посредством обстоятелството, че има избрани естествени благосъстояния, тъй като съветските политици на практика различен лост за въздействие нямат. Те друго не могат да предложат на България: нито съвременни технологии, нито някакви нови полезности, хрумвания, някакви възгледи за бъдещето на света, което да впечатли българския народ. Но спекулират с тези дадени им от Господ естествени първични материали. И тук е значимо да се схваща, че тази концепция за „ Руски поток “, в този момент се назовава „ Турски “, а по-рано беше „ Южен поток “, още веднъж е спекулативна политическа концепция. Вярно, това е един стопански план, само че зад този стопански план стои огромна политическа нечиста сделка. Той цели да заобиколи страната Украйна, с която Русия явно е в неприятни връзки, а е в неприятни връзки, тъй като Русия атакува тази страна, окупира нейни територии и Русия по отношение на Украйна се явява държава-агресор. Това е недопустимо от Европейския съюз, недопустимо е от всички демократични страни по света. Затова и те постановиха наказания на Русия и не престават да ги постановат. Аз съм уверен, че още новият Европейски парламент, който ще стартира работа на 2 юли, дали първия месец, дали втория, само че още може би през есента ще усили или ще разшири глобите за Русия. И в този точно подтекст, отиването на Румен Радев на този стопански конгрес за мен беше безусловно неефикасно. И вие ще се убедите сама, в случай че щете след една година да ми се обадите още веднъж по това време и тогава да беседваме кои от поканените на този стопански конгрес в Санкт Петербург вложители са пристигнали през тази година в България, откогато той ги е поканил, занапред ви споделям, че няма да има и един подобен вложител.
Водещ: Добре, обаче някои анализатори считат, че България е повода за неуспеха на някогашния план „ Южен поток “. Не беше ли жертван той през цялото време, поради изискванията, които се сложиха тогава? И въобще губи ли страната ни от този неосъществен план?
Александър Йорданов: България в никакъв случай не губи, когато стои по-далеч от Русия. България губи, когато стои покрай Русия. Когато бяхме най-близко до Русия, в границите на Варшавския контракт и руското икономическо и политическо пространство България загуби най-вече. И точно по тази причина 1989 година самото управление на Българска комунистическа партия призна, че България се намира в икономическа злополука и точно поради това започнахме демократичните промени. Та нали в случай че ние бяхме се развивали добре и сполучливо в границите на това съветско икономическо, руско, пространство, то тогава за какво трябваше да променяме политическата си система, да има народна власт, многопартийна система? Но вие ще кажете да вземем за пример, че в този момент Русия е друга, тя е изменена. Е, кое тъкмо в нея е променено, запитвам аз, когато това е явно страна, която желае да възроди тези най-хубави съгласно нея практики от руското си и от имперското си минало? Но най-хубавите руски имперски практики за Русия, исторически потвърдено е, че са най-вредни за България. И този „ Южен поток “, дано да отворим архивите и да забележим, че той бе спрян от самата Русия, тъй като той изглеждаше неизпълним от съветска позиция. Имаше доста показателно изявление на Владимир Путин преди години, точно когато се спря „ Южен поток “, че той – Владимир Путин, е наредил прекъсването на „ Южен поток “. И това в този момент той се прави може би, че го е не запомнил, в този момент приказва тъкмо противоположното, само че обръщам внимание, че постоянно съветските политици приказват взаимно изключващи се тези и това е част от тяхното политическо държание за дезинформация в самата съветска среда. Сега целят да създадат едно закононарушение, да удушат, да убият, да смачкат стопански прилежащата на тях страна, с която до през вчерашния ден са били дружно в една страна, а точно Украйна, и за задачата вършат този заобикалящ тази територия така наречен по-рано „ Южен поток “, а в този момент наименуван „ Турски поток “. Защо е рисков против България този „ Турски поток “? Защото той още веднъж придвижва същата съветска газ и слага в този смисъл зависимостта на България към съветската газ. Освен това обаче остава зависимостта ни от Русия, от съветската газ. Ние влизаме в една игра, която цели да удари и една другарска нам страна, каквато е Украйна. И България като една европейска страна, и България със своята хилядолетна история, просвета, традиция, опит и всичко, не може да взе участие в сходни съветски игри. И който български политик влиза в тези игри, той в действителност реализира антибългарски дейности, той върви против ползите на България.
Водещ: Извън енергийни планове, историческа обремененост, наказания, ангажимент към Европейския съюз, не е ли належащо най-малко стратегическо партньорство с Русия в някоя сфера?
Александър Йорданов: Какво би трябвало да бъде общуването ни с Русия е казано неведнъж от редица политици. Аз единствено ще повторя формулата, която доста постоянно използваше предходният български президент Росен Плевнелиев. Той неведнъж и в България, а и на конгреси в чужбина, а и при срещи с съветската страна, наблягаше нуждата от равнопоставеност в връзките с Русия. И това е основният въпрос. Аз съм забелязал, а и доста други анализатори, че тези страни, които държат на своето национално самочувствие на своите национални ползи и които, нагледно казано, не предават тези ползи за къшей самун от Русия, с тях съветската страна се отнася с по-голямо почитание. Русия през днешния ден се отнася с доста по-голямо почитание към Полша, в сравнение с към България, тъй като поляците знаят по какъв начин да кажат „ не “ на Русия по един или различен въпрос, както да вземем за пример в този момент споделят „ не “ на така наречен „ Северен поток “. Русия не почита България, точно тъй като българите не се научихме да споделяме „ не “ на Русия. Равнопоставени ползи значи, че България би трябвало да си гледа своя европейски интерес, да става все по-европейска страна, а Русия да си гледа също своите ползи. Ако някъде тези ползи се пресичат, да, тогава дано да работим. В случая с газа какъв е действително казусът? Ние би трябвало да намерим метода, по който да диверсифицираме доставките на газ както за България, по този начин и през България за Европа. Тоест да има други източници, от които получаваме газ. В момента обаче 98% от доставките на газ в България са от съветски газ. Дали той ще нараства по петролопровода от Украйна, както е в този момент и както е било десетилетия, или ще минава през Турция, той е все същият газ. Тоест тук нямаме политика на диверсификация, нямаме и политика на равнопоставени връзки с Русия. То и по тази причина всички анализатори акцентират и са прави, несъмнено, че Русия, ползвайки това монополно състояние по отношение на България, ни постанова едни прекомерно високи цени на доставките на газ – такива, каквито тя не си разрешава да предложи на Полша, на Унгария, на Германия и така нататък Следователно руснаците нямат към нас равнопоставено отношение. А щом те нямат към нас равнопоставено отношение, няма логичност ние да одобряваме това тяхно отношение. Ние би трябвало да изравним връзките си с тях. Впрочем, когато 1989 – 1990 година, аз бях във Великото Народно заседание тогава, направихме рекапитулация, теглихме калема, нагледно казано, на двустранните българо-съветски тогава връзки в икономическата и комерсиалната сфера, се оказа, че на практика България през целия интервал на съществуването на тези връзки, от 1945 година, ние сме дотирали, ние сме дофинансирали Съветския съюз, а не назад, както ни се внушаваше, че надали не Съветският съюз е помагал на България. Истината е, че България стигна 1989 година толкоз бедна и аварирала, вследствие на тоталната си взаимозависимост тогава от Съветския съюз. Всички останали страни, които имаха по-малка взаимозависимост от Русия в този интервал, по-лесно се оправиха, по-лесно реализираха прехода към народна власт и пазарна стопанска система, и сега се развиват още веднъж по-добре от нас. Трябва да се научим да приказваме истината за връзките ни с Русия. Русия не ни е нито майка, нито татко, нито ние сме нейни деца. Ние би трябвало да имаме национално самочувствие като антична страна, по-древна от самата Русия, страна, която има право на свое безусловно независимо развиване и това би трябвало да бъде нашата национална политика и тактика.
Водещ: Докато сме на тематика сметки и заплащания, взор и към различен необятно дискутиран въпрос. Какво би донесло възможното осъществяване на плана АЕЦ „ Белене “ на български поданик? Знаем, това е главният аргумент, че там са вложени доста пари на данъкоплатците. Чухме и президента, съгласно него планът е неминуем. Необходим ли е обаче?
Александър Йорданов: Аз съм безапелационен съперник на реализацията на плана АЕЦ „ Белене “. За 7 милиона население на България, ние сме население, което е колкото един град. Не знам какъв брой население има Лондон, само че може би сме като един град Лондон всички българи. Аз не знам Лондон да има две атомни електроцентрали. Ние имаме една атомна електроцентрала, би трябвало да я поддържаме и прочие, тя към този момент е реалност. Но втора атомна електроцентрала, освен това с физически, а несъмнено и морално остарели съветски реактори, е огромна заплаха въобще за съществуването ни като народ. Тук не става дума даже за стопански изгоди или не. Сериозни икономисти към този момент потвърдиха, че в случай че има втора атомна електроцентрала, цената на електричеството, на тока за българския консуматор няма да стане по-ниска. Напротив, тя ще се усили. И те го потвърждават с причините на икономическата просвета. Аз обаче приказвам за други причини, за човешките причини. Аз приказвам за това, че мъртвата зона към Чернобил е 250 км. Очертайте една окръжност от 250 км към Белене и вие ще видите, че в тази мъртва зона ще попадне град Велико Търново, Ловеч, Плевен, Русе – един голям регион на България. А постоянно в една атомна електроцентрала може да се случи най-лошото. То не е казано, че ще се случи през днешния ден, на следващия ден, в други ден, само че по принцип може да се случи. И откакто сме към този момент във век, в който има различни източници на сила, какъв ни е на нас, българите – тези 7 милиона души, казусът, та ни би трябвало втора атомна електроцентрала? Ами да я създадат тази втора атомна електроцентрала, да я изпратят в Казахстан – там, където е пустиня може би, където има потребност от електричество от други източници, тъй като може би нямат вятър, нямат реки и прочие. Това е един безусловно непотребен план, а също така времето потвърди, че това е един корупционен план. Много хора са се облажили от корупцията към този план. И ние като жители, като българи, това не можем да го разрешаваме постоянно – една шепа хора у нас да се облагодетелстват от контактите си и връзките си с Русия от едни или други такива сфери.
Водещ: Извън моралните стопански доводи, очаквате ли обаче да забележим 2020 година един сериозен напор на вложители към този план?
Александър Йорданов: Не, не чакам. Аз мисля, че хората не са по този начин глупави. Освен това ние имаме решение, доколкото си припомням, на българския парламент и на държавното управление, че не би трябвало България да има държавно присъединяване в този план, че не би трябвало да даваме държавни гаранции за този план. Следователно би трябвало да се откри, нагледно казано, един наивник, който да влага своите милиарди и да чака по-късно 50 години да си възвърне инвестицията. Само че през тези 50 години може да се случи български Чернобил. И с каква лека ръка ние ще пуснем някакъв просто вложител, който се появи незнайно от кое място? Ние нямаме ли отговорност към бъдещето на България, към бъдещето на децата си и така нататък? В България има голямо количество на благоприятни условия за електрическа енергия, те са такива, че могат да поемат не 7-милионна България, а 70-милионна България. И финален образец ще ви дам. Случайно ли е, че една толкоз развита стопански, промишлено, във всяка една сфера страна с големи индустриални мощности, каквато е Германия, се отхвърля от атомната сила за такива цели, от атомните електроцентрали. Нека си зададем въпроса за какво германците, от които по доста други въпроси се учим, за какво германците, чиито коли караме по нашите пътища, са се отказали от градеж на атомни електроцентрали а ние сме подготвени да се забием с още една такава? Това е безспорна неточност и аз тук не мога да приема и политиката на държавното управление в това отношение. Смятам, че избрани хора в държавното управление лобират не за българските, а за съветските ползи. Но по този начин не може. И това нещо на тази нервност, на тази рецесия, би трябвало да се постави един път и вечно край.
Водещ: С взор към новата ви роля в идващия Европейски парламент, кои ще бъдат вашите персонални дела там?
Александър Йорданов: Аз съм казвал неведнъж, че съм съперник на това българските евродепутати да разиграват персонални дела. Ние би трябвало да се научим като българи да бъдем екип, тим. И за мен това е най-важно – дали тези остарели, в този момент има и нови евродепутати, ще можем да пазиме дружно общи дела, общи ползи. Но те в действителност да бъдат български ползи, а не да бъдат прекарани през български евродепутати непознати ползи, примерно съветски ползи, само че прекарани през български евродепутати. Точно това нещо аз ще проследявам да не се случва. Разбира се, Народното събрание още даже не е конституиран. Това ще стане на 2 юли в Страсбург. След това следва избор на управления точно на Народното събрание, следва избор на управления на другите европейски институции, най-важният избор също следва на ръководител Европейската комисия. Ние членовете на ЕНП, имаме своята позиция, взехме своето решение предходната седмица в Брюксел и то е единомислещо, че наш претендент за поста ръководител на Европейската комисия ще бъде християндемократът от Германия господин Манфред Вебер. Тук е значимо да посочи, че когато той взе думата да приказва и да показа своите визии като ръководител на парламентарната група на ЕНП, той сложи няколко акцента, два от които съгласно мен ми се виждат доста скъпи и значими да се кажат в България. Първо, това е да се ориентираме като жители на Европа, като нации, като страни, към бъдещето – по какъв начин желаеме да наподобява за нас, за децата ни, за внуците това бъдеще? Какъв свят ще им оставим да живеят? И дали това ще бъде свят, в който европейците ще дефинират разпоредбите, или други страни, отвън Европа, ще ни постановат своите правила, в това число и технологии, и разбирания за света? И Манфред Вебер пази точно тезата, че европейците, би трябвало да дефинираме и в бъдеще разпоредбите на света, тъй като нашият опит, нашите разбирания са положителни за целия свят. И второто, което той акцентира, е, че в действителност националната горделивост – това, което в България постоянно се е подчертавало – че ние би трябвало да си останем българи, че нашето национално самочувствие, нашата национална история не би трябвало да се губи, само че тази наша национална горделивост и националната горделивост на всички останали европейски страни, би трябвало да се съчетава със съзнанието ни, че сме дружно всички жители на една обединена Европа. И това се назовава точно съзнанието ни за общите европейски полезности. Защото Европа не е единствено въпрос на политическо договаряне сред страните, които са решили просто да се обединят в един съюз, тя е въпрос на общо културно схващане, което стартира още от античната цивилизация, минава през християнската цивилизация на Средновековието, през просвещението, Ренесанса преди този момент, просвещението и доближава до модерните времена. Това е голям културно-цивилизационен опит, който е в основата на това да се съберем дружно в Европейския съюз. Предстоят точно такива избирания на управления на Европейския съюз, на образуване на парламентарните комисии, там несъмнено ще има разногласия, диспути кой в коя комисия ще попадне и какво ще работи. Лично аз съм показал, че искам да работя в комисията по външна политика, даже в случай че желаете единствено поради това, че мога да бъда по някакъв метод потребен на България там, в Европейския парламент, с моята експертиза особено във връзка с Западните Балкани и съответно на Република Северна Македония. Искрено искам в този мандат на Европейския парламент, в тези пет години, да стартира договаряния за участие, а за какво не и да стане член в границите на тези пет години на Европейския съюз? Разбира се, както споделих, аз ще се пробвам да оказвам помощ във всяка друга сфера, в която е нужен моят глас или моето мнение и няма да слагам никаква преграда сред себе си и останалите евродепутати, без значение от коя парламентарна група са те. /sds.bg
Водещ: Г-н Йорданов, знаете, през вчерашния ден се организира първото съвещание на взаимната междуправителствена комисия сред България и Северна Македония. Официално чухме и двете страни говореха за прогрес. Реално обаче успяхме ли да се разберем за историята?
Александър Йорданов: Този диалог с Република Северна Македония към този момент има историческа щета. Той стартира доста преди да се сътвори тази двустранна комисия и доста преди да бъде подписан договорът сред България и Македония. Въпросът е, че няма да бъде решено по този начин елементарно отношението ни към това, което политиците назовават обща история. Многократно съм подчертавал, че понятието „ обща история “ е по-скоро политическа метафора, тъй като обща история може да има единствено общ народ. Многобройни са доказателствата и многочислени са обстоятелствата, които потвърждават, че популацията на днешната територия на Република Македония преди 1944 година неведнъж и доста ясно е заявявало за себе си като част от българския народ. Може би като се изключи такива жители, които самото население е наричало, а и назовава и през днешния ден в някакъв смисъл „ сърбомани “, т.е. свързани с политиката на Белград.
Водещ: В тази връзка може ли да става въпрос за взаимни отстъпки към тематиката за историята? Трябва ли въобще да бъдат правени такива?
Александър Йорданов: Не. Историята е това, което е зад тила ни и тя не може да става обект на политическа търговия. Тя не може да се трансформира. Ние нямаме нито моралното, нито политическото право да променяме обстоятелства, които са безусловно потвърдени. И не можем да променяме самоопределението на умряли към този момент хора. Ако една или друга известна персона, родом от територията на днешна Република Македония в предишното се е самоопределяла, като българин, или българин от Македония, то такава тя би трябвало да си остане в историята. Ако желаят политиците от двете страни да почитат такава историческа персона, то те на първо време би трябвало да почетат нейното самоопределение, изключително в случай че то е направено в автобиография, да вземем за пример както е Григор Пърлчиев, или неведнъж в писма и други документи, както е при Гоце Делчев. Въпросът за самоопределението на умрелите към този момент хора от историята в предишното е основен въпрос тъкмо толкоз, колкото е основен въпросът през днешния ден по какъв начин се самоопределят днешните македонци. И в този смисъл с подписването на контракта сред България и Македония ние сме приели, че македонците имат право да описват историята си такава, каквато са я създали след 1944 година. Ние в този техен роман за историята, в това тяхно самоопределение след 1944 година България не може и не се намесваме, само че по същия метод тези хора, тази история след 1944 година, не могат да се намесват в българската история преди 1944 година. Част от която е животът, ориста на жителите, на хората, живеещи на територията на днешна Република Македония точно преди 1944 година.
Водещ: Извън историческите разногласия, още веднъж декларирахме поддръжката си за евроинтеграцията на Западните Балкани, по-конкретно участието на Северна Македония в Европейския съюз (ЕС). Какво ще завоюва България от още един комшия в Общността?
Александър Йорданов: България постоянно е подкрепяла европейския път на Република Северна Македония и в по-леки, и в по-трудни времена. Това е национална политика. В нея има и исторически глас. Винаги сме желали ние българите, дружно с македонците, да живеем дружно. Заедното живеене през днешния ден ни го предлага Европейски Съюз. Именно той е организацията, която отстранява границите сред страните. Аз съм уверен, че по този начин ще стане в близко бъдеще и сред България и Македония. Големият проблем е, че подкрепяйки участието на страната Република Северна Македония, ние изрично не можем да подкрепим продължаването на доктрината на антибългаризма в Република Македония. И това е доста ясно записано в самите контракти за участие в Европейски Съюз, в самия преговорен развой, който следва по тези въпроси. Там основен детайл е добросъседството, а добросъседството допуска да няма недоразумение точно по такива въпроси, по които ние с македонците за жалост имаме недоразумение. Нашето недоразумение с Република Северна Македония идва не от разминаване във обстоятелства, документи, които еднопосочно демонстрират истината, то идва от опита за политическа имитация на тези документи и тези обстоятелства, за тяхното деформиране от позиция на избрана идеология, която беше и антиевропейска. Много ясно би трябвало да се каже, че доктрината на македонизма, наложена в югославския интервал на Република Македония, когато тя беше социалистическа република в границите на Югославия, тази теория на македонизма не е просто и единствено антибългарска, тя е и антиевропейска. Така че Република Северна Македония не може да стане член на Европейски Съюз с антиевропейска идейна теория и пояснения за самата себе си. Македония би трябвало да се покаже такава, каквато е всяка друга европейска страна – със своя модерна и европейска по дух история и схващане за света, за индивида, за района. И с европейска интерпретация на своята история. Европейска интерпретация значи да не лъже и да не крие истината за историята. Аз ще ви дам доста съответен образец. Имах опцията да работя в архива на Македонската академия на науките и изкуствата. И там попаднах на обстоятелството, че близо 70 години в този списък се укриват и не се разгласяват едни стихотворения на прочут македонски стихотворец, младеж, умрял трагично за жалост през 1944 година. Не се разгласяват, тъй като тези стихотворения еднопосочно приказват, че този стихотворец, когато ги е писал през 1943 година, е мислел за българите и македонците като за един народ. Не могат да се укриват такива обстоятелства. Забележете, това е единствено в една доста тясна зона на литературната история. В Македония хората да вземем за пример не са осведомени какви големи, колосални за времето си финансови средства България е вложила в интервала 1941-1944 година, какви учебни заведения сме откривали, какви театри, пътища. Нима това би направил народ или страна, които мислят за македонците като за врагове? Естествено, че не. България го е правила, тъй като самото население тогава на тази територия се е мислело като част от българския народ. Това би трябвало да признаят днешните македонски политици, днешните македонски историци и днешните македонски възпитаници в учебните заведения. Те би трябвало да признаят истината.
Водещ: Това ли е пътят към решаването на тези дълго трупани проблеми – само политическа воля?
Александър Йорданов: Единствено политическа воля, тъй като ние потъваме в сякаш в една серпантина на дребни преговори, от които, в случай че тръгнем по този метод за всеки един да преговаряме, за всяка историческа персона, това ще отнеме не години, а десетилетия може би. Тук би трябвало да се подчертае главното, че преди 1944 година е съществувало схващане за общ народ. Включително тогава пред 1944 година даже представители на Комунистическата партия са мислели по този метод – като за общ народ, въпреки че по-късно в Македония се обръщат нещата, стартират да приказват друго, антибългарски и по този начин нататък.
Водещ: От прилежаща Северна Македония, взор към друга тематика. Президентът Румен Радев беше на посещаване в Русия. Срещна се с съветския си сътрудник. Една от главните обсъждани тематики несъмнено беше „ Южен поток “. Чухме обаче разнопосочните отзиви на двамата. Що се отнася до неосъществения план, можем ли да приказваме за стеснен суверенитет в границите на Европейски Съюз, каквито бяха и думите на Путин?
Александър Йорданов: Владимир Путин е забавна политическа персона. Ние му отдаваме прекомерно огромно значение, само че същинското му място в историята ще стане ясно, откакто към този момент не е президент на Русия по този начин, както е изяснено и от самата съветска историческа просвета в десетилетията след разпадането на Съветския съюз и ролята на друга сходна персона в руската история – личността на Йосиф Сталин. Аз съм уверен, че мнението няма да е еднопосочно и ще натежава даже отрицателното в оценката на този сегашен съветски политик. Определено съм на мнение, че това, което Владимир Путин е споделила, че ние имаме стеснен суверенитет в Европейски Съюз, просто не е правилно. В Европейски Съюз България получи такива благоприятни условия, каквито даже и не сме сънували във времето, когато бяхме в границите на по този начин наречения Варшавски контракт и в Съветското икономическо и политическо пространство. И грях би взел на душата си всеки българин, в случай че това не го признае пред себе си изключително пък тези българи, чиито деца свободно пътуват, или работят, или живеят към този момент в която и да си изискат страна в Европейски Съюз – нещо, което техните родители не са могли и да сънуват. Що се отнася до присъединяване на Румен Радев в Икономическия конгрес в Санкт Петербург, персонално за мен, без да изисквам, че съм експерт в тематиката на политическите връзки и търговски връзки и прочие, за мен това е едно безусловно безсмислено и излишно присъединяване. Ако се направи една рекапитулация на връзките ни в предишното със Съветския съюз и по-късно с Русия, ще се види, че през последните 100 години, 1 век е това, ние нещо положително от Русия не сме видели. Ние сме видели само взаимозависимост, взаимозависимост и отново взаимозависимост. Русия постоянно е употребила икономическия лост на своите първични материали: на петрола и на газа, за оказване на политически напън и надзор върху страните, с които търгува. Разбира се тя не може да окаже политически напън на Германия, не може да окаже политически напън действително на Полша, само че употребява най-често такива страни като България и се пробва да въздейства в тях посредством обстоятелството, че има избрани естествени благосъстояния, тъй като съветските политици на практика различен лост за въздействие нямат. Те друго не могат да предложат на България: нито съвременни технологии, нито някакви нови полезности, хрумвания, някакви възгледи за бъдещето на света, което да впечатли българския народ. Но спекулират с тези дадени им от Господ естествени първични материали. И тук е значимо да се схваща, че тази концепция за „ Руски поток “, в този момент се назовава „ Турски “, а по-рано беше „ Южен поток “, още веднъж е спекулативна политическа концепция. Вярно, това е един стопански план, само че зад този стопански план стои огромна политическа нечиста сделка. Той цели да заобиколи страната Украйна, с която Русия явно е в неприятни връзки, а е в неприятни връзки, тъй като Русия атакува тази страна, окупира нейни територии и Русия по отношение на Украйна се явява държава-агресор. Това е недопустимо от Европейския съюз, недопустимо е от всички демократични страни по света. Затова и те постановиха наказания на Русия и не престават да ги постановат. Аз съм уверен, че още новият Европейски парламент, който ще стартира работа на 2 юли, дали първия месец, дали втория, само че още може би през есента ще усили или ще разшири глобите за Русия. И в този точно подтекст, отиването на Румен Радев на този стопански конгрес за мен беше безусловно неефикасно. И вие ще се убедите сама, в случай че щете след една година да ми се обадите още веднъж по това време и тогава да беседваме кои от поканените на този стопански конгрес в Санкт Петербург вложители са пристигнали през тази година в България, откогато той ги е поканил, занапред ви споделям, че няма да има и един подобен вложител.
Водещ: Добре, обаче някои анализатори считат, че България е повода за неуспеха на някогашния план „ Южен поток “. Не беше ли жертван той през цялото време, поради изискванията, които се сложиха тогава? И въобще губи ли страната ни от този неосъществен план?
Александър Йорданов: България в никакъв случай не губи, когато стои по-далеч от Русия. България губи, когато стои покрай Русия. Когато бяхме най-близко до Русия, в границите на Варшавския контракт и руското икономическо и политическо пространство България загуби най-вече. И точно по тази причина 1989 година самото управление на Българска комунистическа партия призна, че България се намира в икономическа злополука и точно поради това започнахме демократичните промени. Та нали в случай че ние бяхме се развивали добре и сполучливо в границите на това съветско икономическо, руско, пространство, то тогава за какво трябваше да променяме политическата си система, да има народна власт, многопартийна система? Но вие ще кажете да вземем за пример, че в този момент Русия е друга, тя е изменена. Е, кое тъкмо в нея е променено, запитвам аз, когато това е явно страна, която желае да възроди тези най-хубави съгласно нея практики от руското си и от имперското си минало? Но най-хубавите руски имперски практики за Русия, исторически потвърдено е, че са най-вредни за България. И този „ Южен поток “, дано да отворим архивите и да забележим, че той бе спрян от самата Русия, тъй като той изглеждаше неизпълним от съветска позиция. Имаше доста показателно изявление на Владимир Путин преди години, точно когато се спря „ Южен поток “, че той – Владимир Путин, е наредил прекъсването на „ Южен поток “. И това в този момент той се прави може би, че го е не запомнил, в този момент приказва тъкмо противоположното, само че обръщам внимание, че постоянно съветските политици приказват взаимно изключващи се тези и това е част от тяхното политическо държание за дезинформация в самата съветска среда. Сега целят да създадат едно закононарушение, да удушат, да убият, да смачкат стопански прилежащата на тях страна, с която до през вчерашния ден са били дружно в една страна, а точно Украйна, и за задачата вършат този заобикалящ тази територия така наречен по-рано „ Южен поток “, а в този момент наименуван „ Турски поток “. Защо е рисков против България този „ Турски поток “? Защото той още веднъж придвижва същата съветска газ и слага в този смисъл зависимостта на България към съветската газ. Освен това обаче остава зависимостта ни от Русия, от съветската газ. Ние влизаме в една игра, която цели да удари и една другарска нам страна, каквато е Украйна. И България като една европейска страна, и България със своята хилядолетна история, просвета, традиция, опит и всичко, не може да взе участие в сходни съветски игри. И който български политик влиза в тези игри, той в действителност реализира антибългарски дейности, той върви против ползите на България.
Водещ: Извън енергийни планове, историческа обремененост, наказания, ангажимент към Европейския съюз, не е ли належащо най-малко стратегическо партньорство с Русия в някоя сфера?
Александър Йорданов: Какво би трябвало да бъде общуването ни с Русия е казано неведнъж от редица политици. Аз единствено ще повторя формулата, която доста постоянно използваше предходният български президент Росен Плевнелиев. Той неведнъж и в България, а и на конгреси в чужбина, а и при срещи с съветската страна, наблягаше нуждата от равнопоставеност в връзките с Русия. И това е основният въпрос. Аз съм забелязал, а и доста други анализатори, че тези страни, които държат на своето национално самочувствие на своите национални ползи и които, нагледно казано, не предават тези ползи за къшей самун от Русия, с тях съветската страна се отнася с по-голямо почитание. Русия през днешния ден се отнася с доста по-голямо почитание към Полша, в сравнение с към България, тъй като поляците знаят по какъв начин да кажат „ не “ на Русия по един или различен въпрос, както да вземем за пример в този момент споделят „ не “ на така наречен „ Северен поток “. Русия не почита България, точно тъй като българите не се научихме да споделяме „ не “ на Русия. Равнопоставени ползи значи, че България би трябвало да си гледа своя европейски интерес, да става все по-европейска страна, а Русия да си гледа също своите ползи. Ако някъде тези ползи се пресичат, да, тогава дано да работим. В случая с газа какъв е действително казусът? Ние би трябвало да намерим метода, по който да диверсифицираме доставките на газ както за България, по този начин и през България за Европа. Тоест да има други източници, от които получаваме газ. В момента обаче 98% от доставките на газ в България са от съветски газ. Дали той ще нараства по петролопровода от Украйна, както е в този момент и както е било десетилетия, или ще минава през Турция, той е все същият газ. Тоест тук нямаме политика на диверсификация, нямаме и политика на равнопоставени връзки с Русия. То и по тази причина всички анализатори акцентират и са прави, несъмнено, че Русия, ползвайки това монополно състояние по отношение на България, ни постанова едни прекомерно високи цени на доставките на газ – такива, каквито тя не си разрешава да предложи на Полша, на Унгария, на Германия и така нататък Следователно руснаците нямат към нас равнопоставено отношение. А щом те нямат към нас равнопоставено отношение, няма логичност ние да одобряваме това тяхно отношение. Ние би трябвало да изравним връзките си с тях. Впрочем, когато 1989 – 1990 година, аз бях във Великото Народно заседание тогава, направихме рекапитулация, теглихме калема, нагледно казано, на двустранните българо-съветски тогава връзки в икономическата и комерсиалната сфера, се оказа, че на практика България през целия интервал на съществуването на тези връзки, от 1945 година, ние сме дотирали, ние сме дофинансирали Съветския съюз, а не назад, както ни се внушаваше, че надали не Съветският съюз е помагал на България. Истината е, че България стигна 1989 година толкоз бедна и аварирала, вследствие на тоталната си взаимозависимост тогава от Съветския съюз. Всички останали страни, които имаха по-малка взаимозависимост от Русия в този интервал, по-лесно се оправиха, по-лесно реализираха прехода към народна власт и пазарна стопанска система, и сега се развиват още веднъж по-добре от нас. Трябва да се научим да приказваме истината за връзките ни с Русия. Русия не ни е нито майка, нито татко, нито ние сме нейни деца. Ние би трябвало да имаме национално самочувствие като антична страна, по-древна от самата Русия, страна, която има право на свое безусловно независимо развиване и това би трябвало да бъде нашата национална политика и тактика.
Водещ: Докато сме на тематика сметки и заплащания, взор и към различен необятно дискутиран въпрос. Какво би донесло възможното осъществяване на плана АЕЦ „ Белене “ на български поданик? Знаем, това е главният аргумент, че там са вложени доста пари на данъкоплатците. Чухме и президента, съгласно него планът е неминуем. Необходим ли е обаче?
Александър Йорданов: Аз съм безапелационен съперник на реализацията на плана АЕЦ „ Белене “. За 7 милиона население на България, ние сме население, което е колкото един град. Не знам какъв брой население има Лондон, само че може би сме като един град Лондон всички българи. Аз не знам Лондон да има две атомни електроцентрали. Ние имаме една атомна електроцентрала, би трябвало да я поддържаме и прочие, тя към този момент е реалност. Но втора атомна електроцентрала, освен това с физически, а несъмнено и морално остарели съветски реактори, е огромна заплаха въобще за съществуването ни като народ. Тук не става дума даже за стопански изгоди или не. Сериозни икономисти към този момент потвърдиха, че в случай че има втора атомна електроцентрала, цената на електричеството, на тока за българския консуматор няма да стане по-ниска. Напротив, тя ще се усили. И те го потвърждават с причините на икономическата просвета. Аз обаче приказвам за други причини, за човешките причини. Аз приказвам за това, че мъртвата зона към Чернобил е 250 км. Очертайте една окръжност от 250 км към Белене и вие ще видите, че в тази мъртва зона ще попадне град Велико Търново, Ловеч, Плевен, Русе – един голям регион на България. А постоянно в една атомна електроцентрала може да се случи най-лошото. То не е казано, че ще се случи през днешния ден, на следващия ден, в други ден, само че по принцип може да се случи. И откакто сме към този момент във век, в който има различни източници на сила, какъв ни е на нас, българите – тези 7 милиона души, казусът, та ни би трябвало втора атомна електроцентрала? Ами да я създадат тази втора атомна електроцентрала, да я изпратят в Казахстан – там, където е пустиня може би, където има потребност от електричество от други източници, тъй като може би нямат вятър, нямат реки и прочие. Това е един безусловно непотребен план, а също така времето потвърди, че това е един корупционен план. Много хора са се облажили от корупцията към този план. И ние като жители, като българи, това не можем да го разрешаваме постоянно – една шепа хора у нас да се облагодетелстват от контактите си и връзките си с Русия от едни или други такива сфери.
Водещ: Извън моралните стопански доводи, очаквате ли обаче да забележим 2020 година един сериозен напор на вложители към този план?
Александър Йорданов: Не, не чакам. Аз мисля, че хората не са по този начин глупави. Освен това ние имаме решение, доколкото си припомням, на българския парламент и на държавното управление, че не би трябвало България да има държавно присъединяване в този план, че не би трябвало да даваме държавни гаранции за този план. Следователно би трябвало да се откри, нагледно казано, един наивник, който да влага своите милиарди и да чака по-късно 50 години да си възвърне инвестицията. Само че през тези 50 години може да се случи български Чернобил. И с каква лека ръка ние ще пуснем някакъв просто вложител, който се появи незнайно от кое място? Ние нямаме ли отговорност към бъдещето на България, към бъдещето на децата си и така нататък? В България има голямо количество на благоприятни условия за електрическа енергия, те са такива, че могат да поемат не 7-милионна България, а 70-милионна България. И финален образец ще ви дам. Случайно ли е, че една толкоз развита стопански, промишлено, във всяка една сфера страна с големи индустриални мощности, каквато е Германия, се отхвърля от атомната сила за такива цели, от атомните електроцентрали. Нека си зададем въпроса за какво германците, от които по доста други въпроси се учим, за какво германците, чиито коли караме по нашите пътища, са се отказали от градеж на атомни електроцентрали а ние сме подготвени да се забием с още една такава? Това е безспорна неточност и аз тук не мога да приема и политиката на държавното управление в това отношение. Смятам, че избрани хора в държавното управление лобират не за българските, а за съветските ползи. Но по този начин не може. И това нещо на тази нервност, на тази рецесия, би трябвало да се постави един път и вечно край.
Водещ: С взор към новата ви роля в идващия Европейски парламент, кои ще бъдат вашите персонални дела там?
Александър Йорданов: Аз съм казвал неведнъж, че съм съперник на това българските евродепутати да разиграват персонални дела. Ние би трябвало да се научим като българи да бъдем екип, тим. И за мен това е най-важно – дали тези остарели, в този момент има и нови евродепутати, ще можем да пазиме дружно общи дела, общи ползи. Но те в действителност да бъдат български ползи, а не да бъдат прекарани през български евродепутати непознати ползи, примерно съветски ползи, само че прекарани през български евродепутати. Точно това нещо аз ще проследявам да не се случва. Разбира се, Народното събрание още даже не е конституиран. Това ще стане на 2 юли в Страсбург. След това следва избор на управления точно на Народното събрание, следва избор на управления на другите европейски институции, най-важният избор също следва на ръководител Европейската комисия. Ние членовете на ЕНП, имаме своята позиция, взехме своето решение предходната седмица в Брюксел и то е единомислещо, че наш претендент за поста ръководител на Европейската комисия ще бъде християндемократът от Германия господин Манфред Вебер. Тук е значимо да посочи, че когато той взе думата да приказва и да показа своите визии като ръководител на парламентарната група на ЕНП, той сложи няколко акцента, два от които съгласно мен ми се виждат доста скъпи и значими да се кажат в България. Първо, това е да се ориентираме като жители на Европа, като нации, като страни, към бъдещето – по какъв начин желаеме да наподобява за нас, за децата ни, за внуците това бъдеще? Какъв свят ще им оставим да живеят? И дали това ще бъде свят, в който европейците ще дефинират разпоредбите, или други страни, отвън Европа, ще ни постановат своите правила, в това число и технологии, и разбирания за света? И Манфред Вебер пази точно тезата, че европейците, би трябвало да дефинираме и в бъдеще разпоредбите на света, тъй като нашият опит, нашите разбирания са положителни за целия свят. И второто, което той акцентира, е, че в действителност националната горделивост – това, което в България постоянно се е подчертавало – че ние би трябвало да си останем българи, че нашето национално самочувствие, нашата национална история не би трябвало да се губи, само че тази наша национална горделивост и националната горделивост на всички останали европейски страни, би трябвало да се съчетава със съзнанието ни, че сме дружно всички жители на една обединена Европа. И това се назовава точно съзнанието ни за общите европейски полезности. Защото Европа не е единствено въпрос на политическо договаряне сред страните, които са решили просто да се обединят в един съюз, тя е въпрос на общо културно схващане, което стартира още от античната цивилизация, минава през християнската цивилизация на Средновековието, през просвещението, Ренесанса преди този момент, просвещението и доближава до модерните времена. Това е голям културно-цивилизационен опит, който е в основата на това да се съберем дружно в Европейския съюз. Предстоят точно такива избирания на управления на Европейския съюз, на образуване на парламентарните комисии, там несъмнено ще има разногласия, диспути кой в коя комисия ще попадне и какво ще работи. Лично аз съм показал, че искам да работя в комисията по външна политика, даже в случай че желаете единствено поради това, че мога да бъда по някакъв метод потребен на България там, в Европейския парламент, с моята експертиза особено във връзка с Западните Балкани и съответно на Република Северна Македония. Искрено искам в този мандат на Европейския парламент, в тези пет години, да стартира договаряния за участие, а за какво не и да стане член в границите на тези пет години на Европейския съюз? Разбира се, както споделих, аз ще се пробвам да оказвам помощ във всяка друга сфера, в която е нужен моят глас или моето мнение и няма да слагам никаква преграда сред себе си и останалите евродепутати, без значение от коя парламентарна група са те. /sds.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ