Критиците казват, че новият премиер на Франция е просто мини-Макрон. Но може ли да прогони крайната десница?
Надеждните лявоцентристки фигури бяха подминати за 34-годишния Габриел Атал, който скоро ще се изправи против протежето на Марин льо Пен
За американец (сега французин по натурализация), който прекара четири травматизирани години, метафорично удрян в лицето още веднъж и още веднъж от непрекъснатия темперамент на „ последното отвращение “ на Доналд Тръмп, Еманюел Макрон в никакъв случай няма да заслужи истеричните реакции той предизвика във Франция. По-скоро той е президент на пропуснатите благоприятни условия и с проблем, сходен на този на Джо Байдън: неговото досие надалеч не е неприятно, само че „ вибрацията “, която го води до Елизе през 2017 година, от дълго време се е изместила от възторг към общо неодобрение.
Общественото неодобрение против Макрон беше подхранвано от многократното прибягване от неговия министър председател в оставка Елизабет Борн към надълбоко непопулярна конституционна мярка, член 49.3, за приемане на закони – в това число омразни пенсионни промени – в неналичието н...
Прочетете целия текст »
