Александър фон Фалкенхаузен е личност, която не може да бъде

Александър декор Фалкенхаузен е персона, която не може да бъде пренебрегната с лека ръка, само че в епохата на прекалено много герои, остава затулен или просто пропуснат. В своята дейна кариера ще води турците против Англия, както и китайските националисти против нашествието на Япония, малко по-късно ще помилва английски заложници и ще взе участие в конспирацията към премахването на Хитлер – последната за жал се проваля, само че там всичко е въпрос на шанс. Наричат го ветерана от Първата Световна война с глава на лешояд, като най-вероятно това ще ни подскаже, че не е един от най-красивите капитани във времето на две войни. Според американския военачалник Джоузеф Стилуел, Александър ще бъде един от най-големите злодеи, ходели по тази земя.

През 1953 година президента на Тайван – част от Китай, ще изпрати благодарности за 75-я рожден ден на Фалкенхаузен, както и сумата от 12 000 $. След войната е ясно какво тъкмо ще се случи с всички немски бойци. Фалкенхаузен се счита за воин в Китай и изверг в Белгия, само че с помощта на Куиан Юулинг – известна още като „ Китайската женска версия на Шиндлер “, германецът ще успее да пропусне 12-годишната присъда като евентуален боен нарушител на тогавашния байрак.

Кой е той обаче? Ако разгледаме малко по-подробно неговото родословие, бързо ще открием, че има роднински връзки с Карл Вилхелм Фридрих – маркграф на Брандерург-Ансбах. Александър е роден от Елизабет Вюнш, държанка на въпросния и с това е до някаква степен формален член на пруското краслко семейство. Логично е, че още преди да се роди, от него се чакат огромни каузи, а във времето, същият въобще не разочарова. Фалкенхаузен е роден на 29 октомври 1878 година в Блументал. Той е второто от идните седем деца на бароновото семейство. Записан е в класическа немска гимназия и на 12-годишна възраст е изместен във военна академия във Валхщат като кадет.

През 1897 година е младеж със задачата да управлява и командва Олденбургската пехота като втори лейтенант. С експлоадирането на през 1900 година, Фалкенхаузен се записва като доброволец и отпътува за Китай. За страдание по това време формалните сражения са съвсем към своя край. Александър не остава удивен от видяното, а и да не забравяме, че по днешните стандарти, китайските кръвопролития и гаврата с тази страна може да се счита умерено за осъществен геноцид, само че и до през днешния ден няма такова самопризнание. Това не пречи на военния да се концентрира върху запознаването със страната и откриването на главните спорове сред Китай и Япония.

През 1904 година ще го открием във Пруската Военна академия и Фалкхаузен ще открие своята половинка Софи декор Веддеркоп – щерка на боен пълководец от Олденбург. В навечерието на, немският военачалник щаб демонстрира засилен интерес към уменията и бойната техника на Япония. За 18 месеца Александър ще би трябвало да учи интензивно японски език, а по-късно ще бъде един от изпратените дипломати на задача, които би трябвало да оповестяват и да преглеждат връзките сред Япония, Китай и Корея.

За тези каузи, както и за демонстрираната дисциплинираност, както и джентълменство – нараснал е първо във старши лейтенант и капитан, а по-късно е изпратен като боен аташе в Токио. През август 1914 година ще стане ясно, че Япония е фиктивен сътрудник на Англия още от 1902 година и тъкмо затова афишира война на Германия, превземайки Шандонгското крайбрежие – до този миг е употребявано от германците и предоставено по време на съглашение още от 1898 година

Тази локация във времето ще се трансформира в една от най-големите военноморски бази в района. Немският боен личен състав в Токио е свикан назад и през ноември същата година Фалкенхаузен ще служи като майор на западния фронт. Оказва се, че източният страда и има потребността от малко по-добри командири, като с това идва и идващото предопределение – Турция. Кайзер Вилхелм II е основен боен пълководец на турската войска, а негов заместител е генерал-лейтенант Отто Лиман декор Сандерс. По това време избухва и прословутия арменски геноцид. Турция води освен две войни – против външен и вътрешен зложелател – и продължава да показва изключителна свирепост, каквато може да бъде открита и в Руско-турската война.

По това време никой от немските съдружници не схваща за какво е належащо тъкмо това и най-после декор Сандерс заплашва турците, че в случай че единствено един арменец бъде допрян, немската войска ще оголи фронта и ще си тръгне, прибирайки със себе си всичката военна техника и амуниции. По това време военните не са единствени – немските дипломати и мисионери стачкуват и приказват намерено за всички кръвопролития, които се случват. Известно е, че, като множеството са преследвани, убивани или оставени да умрат от апетит. Фалкенхаузен идва малко след рецесията и се бори с руснаци – неговото полесражение е Кавказ.

През 1917 година е изместен в Палестина и там командва 7-ма Османска войска. Успява да обърка устойчиво проектите на британците. Никой не споделя, че тогава турските бойци вземат решение да разгласят евреите в Палестина за шпиони, подготвяйки втори геноцид. Александър освен не разрешава, само че и припомня, че в случай че косъм падне от главата на евреин, той персонално ще обърне своите бойци против турските. По това време турската войска доста бързо не помни каква е военната дисциплинираност и се бори неуместно. Те избират да атакуват на щикове и да пропукват нападателната линия, пръскайки се като пилци, а незабавно откакто стартира да пада тежката артилерия, те са първите, които хвърлят пушките и крещят наопаки.

Немците пък резервират своята дисциплинираност и повече употребяват оръжието си, в сравнение с да го размахват. За страдание, когато турците би трябвало да отбиват офанзивите на щик – тях към този момент ги няма. За своите дейности, Вилхелм II се счита за бранител на евреите и прави оценка доста дейностите на Фалкенхаузен, както и неговата дипломация. През 1918 година Александър е награден от кайзера като майор с имперски немски кръст – най-високата премия за командване и геройства в борба.

В последните седмици от войната, същият ще получи и още едно предопределение – основен боен консултант в Константинопол. Въпреки добре изпълнените задания, Версайският контракт ще редуцира немската войска до 100 000 души, от които единствено 4000 могат да заемат поста на офицери. Александър резервира своята позиция и откакто немския морски корветен капитан Хърман Ернхард отхвърля да разпусне своите 6000 свободни боеца, майорът е изпратен да пази лагера покрай Мюнстер, с цел да спре вълненията, да предотврати кръвопролития и да доближи до спокойно решение.

Правителството към този момент е издало заповед за арестуването и осъждането на Ернхард, позволение е на Фалкенхаузен даже да стреля, само че вместо това, дипломацията ще свърши доста повече работа. Капитанът дава обещание на всеки, че преди да напусне работата си, той персонално ще откри работа на всеки един от тях и въпреки в този момент да не е разрешено на мъжете да бъдат в армията, никой от тях няма да гладува. Ернхард написа, че е трябвало да съобщи командването си на мощ от немското държавно управление, само че когато неговия сътрудник идва, той освен съумява да спре марша до Берлин, само че и в действителност намира прехранване за всеки един боец.

Двете страни се договарят спокойно и безшумно и по-късно разбунтувалият се капитан просто изчезва. Фалкенхаузен по-късно би трябвало да се оправи с проблемите за границата, откакто е позволено на Веймарска Германия да резервира Горна Силесия – огромна част от полското население избира да бъде прието за немско, тъй като се опасява прекалено много от Съветска Русия.

Фалкенхаузер съумява да контракти и изискванията сред немци и поляци, като разрешава на поляците да запазят своите наследствени парцели и да продължат да развиват своя бизнес. Преди да реши този проблем, неговата съществена задача е да подсигурява равни етнически права и на двете страни, като с това се надява, че най-малко за известно време е съумял да спре бъдещето напрежение. Ако  приказваме за нацизъм, това е безапелационна анатема за Александър. Много преди да се появи Хитлер, той не вижда никаква причина да съществува по този начин партия, а когато властта им се дава, първата им работа е да открият прославения генерал-лейтенант и да го поканят да членува. Официално Александър отхвърля, само че вестникът на партията ще напише друго.

Подаването на подправената вест идва с уволнението му. Идва втора покана от нацистите, като този път се предлага да се запише в паравоенното формирование Sturmabteilung (SA) и даже подсигуряват доста по-високо възнаграждение. Следва втори отвод и включване в Stahlhelm – анти-комунистическо придвижване, завършено напълно от ветерани, като включително участват и евреи, които дълго време ще бъдат съпротива на

След като по този начин или другояче идва време за политическа кариера, името му ще бъде намерено и в Немската Национална национална партия – единствената, която резервира монархистките практики и също по този начин печели към 10% от вота, предоставени най-вече от съкратени и дейни военни офицери, индустриалци и аристократи. Спокойно можем да заявим, че това е бил цвета на нацията и мнозина са виждали Александър като един необикновен водач. За жал това политическо придвижване ще продължи до 1933 година Коментарът по тази тематика е:

Фюрерът влиза в политиката през задната врата и всички доста добре знаят каква ще е ориста им. Фалкенхаузен осъзнава, че няма да бъде нито политик, нито боен с новия режим, само че тъкмо в този сериозен миг ще се появи една покана за изток. Чианг Кай-шек предлага на свободния кадър да поеме пост като немски боен консултант. След като бързо издейства утвърждението от щаба, незабавно стяга куфарите и отпътува за Нанжинг. Неговият нов шеф е съумял да премине редица метаморфози и от въстаник ще успее да стигне до безжалостен съперник на левиците, чиято съществена задача е да лови комунисти.

Успява да построи търговски съглашения със Шанхай и сред 1926-1927 година ще взе участие в гражданската война. Години по-късно архивите ще покажат злокобни изтезания и още доста други нещастия, само че до момента в който немците са там, сходни произшествия не са се случвали. За новият дипломат има единствено една задача – Китай да устои морално и материално на всички провокации.

Пристигайки на новия пост, Александър ще открие и друго познато лице – генерал-оберст Ханс декор Сеецкт – назовават го сфинкса с монокъла, който съумява да направи главната промяна от 20-те години на предишния век, изискваща редуцирането до 100-те хиляди души. Оказва се, че Ханс в никакъв случай не е спазил това условие изцяло, офицерите по този начин или другояче са имали какво да вършат и по какъв начин да образоват войска, само че не толкоз очевидно, колкото Европа е изисквала. През 1926 година той също е пропъден от Хитлер и си намира място на изток. Мотивите за това деяние са, че въпросният имал брачна половинка с еврейски корени – истината обаче е, че в случай че разгледате родословието, откривате една чиста германка, само че това е друга тематика.

Освен това Ханс си потегля, откакто Хитлер го заменя с внука на принц Вилхелм да управлява армията и да взе участие в армейските маневри. По това време диктаторът не се страхувал толкоз от военните, колкото от всички пруски благородници, а те самите имали думата на някои от старите офицерски обединения. Сеецкт идва в Китай и осъзнава, че към този момент умира от рак. Преди да се върне за финален път в Германия през 1936 година – ще почине на родна земя – той вика своя сътрудник и взема решение, че е време да се построи и редуцира войска от 60 дивизии, която да остане лоялна само и единствено на Чианг, както и да не дава отговор пред локалните главорези. Градовете с по-сериозна централизация на комунисти ще осъмнат един ден с военни лагери. По този метод се обезпечава и отбрана на селяните.

През 1937 година следва японската инвазия в Китай и Фалкенхаузен се оказва неопитен с войска от близо 80 000 души в 8 дивизии. Въпреки отрицателната математика, немецът в никакъв случай не смъква своя морал и не разрешава на някой различен да усети терзанията му. При рухването на Шанхай той ще води китайците и ще даде такава опозиция на японците, че ехото ще се чуе в целия свят.

Целият свят знае, че Китай ще изгуби, само че напук съумява да задържи нападателите цели 3 месеца, като постоянно борбите са се водили до гибел. Именно този отзив демонстрира, че това е страна, която заслужава почитание. Оцелелите се връщат назад в Нанжинг. Фалкенхаузен ще изиска от държавното управление да разгласи града за отворен и избира хората да бъдат евакуирани. Китай взема решение, че ще се бори до гибел, до момента в който някои от най-важните фрагменти ще имат време да се изтеглят. Когато японците съумяват да преминат отбраните на града, някои от китайците, получили своето образование от своя немски другар, прекарват последните си минути от живота в редуцирането на врага. След повдигането на барутната завеса, някои от командирите излизат с бойните си униформи и се предават. След рухването на Китай е известно единствено, че японците ще екзекутират десетки хиляди бойци, търсейки ги измежду цивилните.

Така нареченото Нанжинско кръвопролитие не е инцидентно. Японската войска продължава да ограбва и изнасилва. Изпратен е интернационален комитет, който включва немски, английски, американски и датски специалисти, които откриват, че единствено в предпазената зона са осъществени Фалкенхаузен също не е изключително удивен от видяното, само че пък ще предложи на група китайски снайперисти да санкционират своя съперник. Немецът обяснил по какво може да се разпознае японския офицер – той носи бинокъл, карта и самурайски меч, а нашивките също не са лесни за сбъркване. За една вечер Китай ще успее да разплаче японците с офанзива в Тайержуанг.

Обнадежден от тази опция, немският пълководец мисли други проекти, само че е отзован от нацистите назад в страната си, заради обстоятелството, че Япония се счита формален сътрудник на Германия, а с това и Италия. С експлоадирането на втория световен спор ще открием, че повиквателна е изпратена и на Александър, само че този път би трябвало да служи на нацистите. При него се зараждат два казуса – първо му се постанова да потъпче принципитите си против Хитлер и второ, приема концепцията, че се бори против комунисти, като второто му подхожда доста повеече. На идната пролет ще тръгне с чичо си Лудвиг декор Фалкенхаузен и ще бъде назначен за боен губернатор в Белгия и Северна Франция.

Александър декор Фалкенхаузен в действителност ще депортира крайни фенове на левицата в концентрационни лагери в Германия, само че притокът на евреи от тази територия се оказва извънредно слаб – те не са били казусът. Един от „ белгийците “, който в никакъв случай не не помни губернатора, е китайката Куиан Юулинг, чието семейство се познавало с Чианг, а нейните братовчеди са се сражавали един до друг с немеца. Китайката е пристигнала в Белгия, с цел да учи химия, само че след няколко години се дами за белгийски физик на име Грегоар дьо Перлини през 1933 година

Нейното семейство ще ѝ подсети, че новият властник на територията е мъж на достойнството и на него може да се има доста доверие. За жал във война постоянно има доста съществени последици. През 1944 година белгийската опозиция убива 3-ма офицери на Гестапо. Нареждането до Фалкенхаузен е да екзекутира към 97 инцидентни поданици за наставление. Китайката, очаквайки своето дете, взема решение да посети персонално този пълководец и да го накара да пощади заложниците, които към този момент са готови за ликвидиране.

Александър не убива никого и по-късно е изпратен в Берлин, с цел да се в профил от командването. Две седмици по-късно е свикан за повторно и изпратен в Дахау. Причината за втората покана е, че има доказателства за заговора за убийството на Хитлер. При сполучлив проект, немските гарнизони във Франция и Белгия ще би трябвало да бъдат разпуснати и ще стартират договарянията за мир. Следите на немеца се губят, само че е ясно, че е сменял лагери на няколко месеца. Вижда свободата на 5 май 1945 година с идването на американците. Малко по-късно е задържан от белгийските управляващи, откакто е упрекнат за военнопрестъпник.

Белгийските фенове на левицата не спирали да го принуждават да признае, че крал Леополд III е бил съдружник на нацистите, въпреки и същият в никакъв случай да не е бил. Отказът му публично го изпраща цели 6 години в пандиза – той не предава никого. През 1951 година точно китайката, която ще се счита за воин на Белгийската опозиция, се появява на делото на 72-годишния Фалкенхаузен. В качеството си на белгийски очевидец, тя ще показа неговите добродетели и обстоятелството, че в никакъв случай не е извърши заповедите на Берлин. Към това ще добави и изпратените благодарности от президента Чианг.

Адвокатът потвърждава, че неговият клиент е бил един от хората, взели участие в заговора за убийството на Хитлер. Съдът трансформира присъдата на 12 години тежък труд. За мнозина е ясно, че последният немски монархист ще бъде погубен и никой няма да разбере какво ще се случи с него. След 3 седмици е освободен, а на листа е написано, че е излежал цялата си присъда. След като пресича границата, немските митничари могат да чуят единствено едно от него:

„ Неблагодарна Белгия, в никакъв случай няма да имаш костите ми. “

Благородникът има два брака и никакви наследници. Живее още близо 15 години и умира на възраст от 87 години на 31 юли 1966 година Що се отнася до Куиан, тя продължава да живее в Белгия и даже се снима в документални филми. Един ден е запитана за индивида, който в миналото е защитавала пред боен арбитражен съд. За него тя ще каже единствено едно „ Това е мъж с морал. “.