Ако няма публичен контрол, частниците в горите се превръщат във феодали
Александър Дунчев бе назначен на 19 май като изпълнителен шеф на Изпълнителната организация по горите (ИАГ) към Министерство на земеделието, храните и горите. Очаква се мандатът му да е най-малко два месеца, до момента в който работи служебното държавно управление. Дунчев е лекар по горско стопанство с теза за естественото обновяване на горите. Работи като специалист в естествен парк " Витоша ". Продължава да се бори за опазването на горите в неправителствената организация WWF, а от 2017 година работи като специалист в Югозападното държавно дружество. Вие сте специалист с дълготраен опит в бранша. Какво е положението като цяло на горския запас в страната и какви са трендовете?
България е единствената страна в Европа, в която не се организира самостоятелна национална инвентаризация на горите, а се разчита само на замерванията, които се вършат за задачите на дърводобива и горското стопанство. Това съгласно редица горски специалисти води до подозрения до каква степен са справедливи и правилни данните за положението на горите, само че все пак съгласно наличните данни площта на горите и техният ресурс последователно порастват. Въпросът е дали се усъвършенстват екологичните функционалности на горите, или влошаващия се професионализъм не води до утежняване качеството на горския запас, като да вземем за пример унищожаването на вековни гори, изсичането на най-ценната дървесина в горите прибързано и така нататък
Какви са краткосрочните ви цели в горския бранш, които си поставяте?
Основен приоритет е повишение на прозрачността в работата на горската администрация. На второ място, разбор на най-спешните нормативни промени, които да подобрят прозрачността, планирането в горското стопанство, квалификацията на чиновници, разпоредбите за дърводобива и финансирането на бранша. На трето място, осъществяването на инспекции в невралгични региони като Стара планина, Странджа и Родопите и срещи със заинтригуваните страни.
Какво имате поради под смяна при финансирането на бранша?В момента и под напън на европейските институции се изисква със Закона за обществените предприятия да се уреди въпросът със статута на държавните горски предприятия, тъй че те да са корпоративни структури. Държавните горски предприятия обаче са с извънредно смесени функционалности. Те не са единствено търговски сдружения. Половината им работа е обществена функционалност - поддържане на горските пътища, запазване на гората от пожари и бракониерство. Създаване на условия за рекреация и туризъм. Опазване на горите във форма, която опазва биоразнообразието и водата. Ако има единствено комерсиални функционалности, предприятието ще цели да извади и последната стотинка и това постоянно ще е за сметка на някоя от функционалностите на горите. Сега парите в бранша идват главно от сечите - 80 - 90%. В момента финансирането е вътрешно. Хората имат обществени упования към горите и има несъгласие - парите за запазване на горите идват от сечи, а обществото желае да се спрат сечите. Бъдещето е да се търсят и екосистемни заплащания. Когато желаеме една гора да не се сече, с цел да се опазва водата и рекреационната функционалност на гората, а пък имаме разход за нейното запазване и поддържане, този разход се покрива с такса, която обществото или някой бизнес заплаща. Например, в случай че даден хотел желае гората към него да е напълно красива, а не дърводобивна площадка, той ще би трябвало да заплаща на горското, с цел да може то да я пази и поддържа, без да я трансформира в сечище. Ако обществото желае на Витоша гората да не се сече, само че да се пази от бракониери и да се поддържат алеите, може да има екосистемна такса за влизане с автомобил на Драгалевци - 1 лев е задоволително. При комерсиални надпревари да вземем за пример към този момент се заплаща такса на горското стопанство, а горското подсигурява, че по трасето няма паднали и рискови дървета, и таксата се покрива от всички спортисти, плащайки на уредника. Капитал - брой 21
Това е бъдещето.
Кои са главните проблеми и порочни практики в ръководството на горите?
Унищожаването на професионализма в горския бранш посредством недобросъвестни политически и стопански ползи. Това води до доста занижаване на контрола върху сечите, до неуважение на публичния интерес към горите, до обилни финансови злоупотреби и даже до така наречен феодализация на горите и ловните територии от избрани лица. Все още тегне върху горската система и казусът с порочните заменки на гори отпреди 10 години.
Колко огромен като бизнес е дърводобивът?Около 0.3% от бюджета на страната, само че зарежда доста фамилии. Около 1 милиард лв. е това, което минава през предприятията и индустриалните компании след това. Тези пари отиват за прехрана, чиновници, заплати, вложения. Горската система е нужна на обществото, тъй като другояче дървените мебели ще би трябвало да ги вършим от пластмаса и на цената на по-големи въглеродни излъчвания. Стопанисването на гората е неизбежно. В същото време би трябвало да я стопанисваме по-внимателно. Проблемът е това, че хората имат чувството, че горите се изсичат, макар че за мен това не е тъкмо по този начин. Има злоупотреби на някои места, само че като цяло горите се стопанисват задоволително. На фона на Австрия и Швеция българските гори се стопанисват доста по-добре.
България е единствената страна в Европа, в която не се организира самостоятелна национална инвентаризация на горите, а се разчита само на замерванията, които се вършат за задачите на дърводобива и горското стопанство. Това съгласно редица горски специалисти води до подозрения до каква степен са справедливи и правилни данните за положението на горите, само че все пак съгласно наличните данни площта на горите и техният ресурс последователно порастват. Въпросът е дали се усъвършенстват екологичните функционалности на горите, или влошаващия се професионализъм не води до утежняване качеството на горския запас, като да вземем за пример унищожаването на вековни гори, изсичането на най-ценната дървесина в горите прибързано и така нататък
Какви са краткосрочните ви цели в горския бранш, които си поставяте?
Основен приоритет е повишение на прозрачността в работата на горската администрация. На второ място, разбор на най-спешните нормативни промени, които да подобрят прозрачността, планирането в горското стопанство, квалификацията на чиновници, разпоредбите за дърводобива и финансирането на бранша. На трето място, осъществяването на инспекции в невралгични региони като Стара планина, Странджа и Родопите и срещи със заинтригуваните страни.
Какво имате поради под смяна при финансирането на бранша?В момента и под напън на европейските институции се изисква със Закона за обществените предприятия да се уреди въпросът със статута на държавните горски предприятия, тъй че те да са корпоративни структури. Държавните горски предприятия обаче са с извънредно смесени функционалности. Те не са единствено търговски сдружения. Половината им работа е обществена функционалност - поддържане на горските пътища, запазване на гората от пожари и бракониерство. Създаване на условия за рекреация и туризъм. Опазване на горите във форма, която опазва биоразнообразието и водата. Ако има единствено комерсиални функционалности, предприятието ще цели да извади и последната стотинка и това постоянно ще е за сметка на някоя от функционалностите на горите. Сега парите в бранша идват главно от сечите - 80 - 90%. В момента финансирането е вътрешно. Хората имат обществени упования към горите и има несъгласие - парите за запазване на горите идват от сечи, а обществото желае да се спрат сечите. Бъдещето е да се търсят и екосистемни заплащания. Когато желаеме една гора да не се сече, с цел да се опазва водата и рекреационната функционалност на гората, а пък имаме разход за нейното запазване и поддържане, този разход се покрива с такса, която обществото или някой бизнес заплаща. Например, в случай че даден хотел желае гората към него да е напълно красива, а не дърводобивна площадка, той ще би трябвало да заплаща на горското, с цел да може то да я пази и поддържа, без да я трансформира в сечище. Ако обществото желае на Витоша гората да не се сече, само че да се пази от бракониери и да се поддържат алеите, може да има екосистемна такса за влизане с автомобил на Драгалевци - 1 лев е задоволително. При комерсиални надпревари да вземем за пример към този момент се заплаща такса на горското стопанство, а горското подсигурява, че по трасето няма паднали и рискови дървета, и таксата се покрива от всички спортисти, плащайки на уредника. Капитал - брой 21
Това е бъдещето.
Кои са главните проблеми и порочни практики в ръководството на горите?
Унищожаването на професионализма в горския бранш посредством недобросъвестни политически и стопански ползи. Това води до доста занижаване на контрола върху сечите, до неуважение на публичния интерес към горите, до обилни финансови злоупотреби и даже до така наречен феодализация на горите и ловните територии от избрани лица. Все още тегне върху горската система и казусът с порочните заменки на гори отпреди 10 години.
Колко огромен като бизнес е дърводобивът?Около 0.3% от бюджета на страната, само че зарежда доста фамилии. Около 1 милиард лв. е това, което минава през предприятията и индустриалните компании след това. Тези пари отиват за прехрана, чиновници, заплати, вложения. Горската система е нужна на обществото, тъй като другояче дървените мебели ще би трябвало да ги вършим от пластмаса и на цената на по-големи въглеродни излъчвания. Стопанисването на гората е неизбежно. В същото време би трябвало да я стопанисваме по-внимателно. Проблемът е това, че хората имат чувството, че горите се изсичат, макар че за мен това не е тъкмо по този начин. Има злоупотреби на някои места, само че като цяло горите се стопанисват задоволително. На фона на Австрия и Швеция българските гори се стопанисват доста по-добре.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ