Димитър Маринов говори за Джени - любимата жена! Защо актьорът твърди, че тя е ''шестица от тотото''
Актьорът Димитър Маринов провокира същински възторг с осъществяването си на " Моя страна, моя България " от сцената на " Като две капки вода ". Това беше евентуално най-емоционалното осъществяване, което е виждала тази сцена, като за това способства освен достоверната папийонка на Емил Димитров, само че и сълзите на Маринов.
Виж още: Артистът: най-впечатляващите облици на огромния Димитър Маринов в „ Като две капки вода “
" Аз може да съм американски жител, само че съм български наследник. Моята татковина е България ", показа артистът, който си пеел по 40-50 пъти песента дневно, с цел да превъзмогне страстите си. Е, не съумя.
Димитър Маринов единствено преди година и малко стана първият българин, развял трибагреника ни на аления килим на премиите " Оскар ". Той взе участие в спечелилия оценката филм " Зелената книга ".
Виж още: Фики посвети ария на Милен Цветков и на всичи жертви по пътищата, зове: Да бъдем виновни!
Пред в. " Уикенд " артистът приказва за ролята на брачната половинка си Дженифър или Джени, както я назовава на галено. " Никога не сме имали скандал ", споделя артистът за Джени, с която са дружно от 21 години. Благодарение на нея сбъдва фантазията си да бъде артист.
Виж още: DARA – едни от най-красивите ѝ фотоси в Инстаграм
" А аз не съм елементарен човек. Актьор. Идиот. Сантиментален, прочувствен, пътувам доста. Тя в никакъв случай не ме попита къде отивам, по кое време ще се върна. Ударих шестица от тотото с нея ", признава участникът в " Като две капки вода ".
Виж още: Тото: Харесвам мъжкарските облици в „ Като две капки вода “
Двамата се срещат в Сан Диего на уоъркшоп по спектакъл - пристрастеност, която двамата споделят, въпреки че Дженифър е счетоводител. Две години след сватбата им се родил синът им Йордан. " Жена ми сподели, че желае да дадем българско име на бебето. Аз през живота си татко не съм имал, по тази причина кръстихме детето Йордан - на рождената ми майка ", споделя Димитър Маринов.
