Държавата минава в режим „икономии“. Актуализация на бюджета – невъзможна
Актуализация на бюджета на този стадий е невероятно да бъде създадена, приходите са извънредно напрегнати, не чакаме преизпълнение в края на годината, а двете приходни ведомства би трябвало да положат оптимални старания, с цел да съберат заложеното в бюджетната рамка за тази година. Ресурси за обезпечаване на някои непредвидени разноски ще се търсят посредством преструктуриране на заложени разноски и икономии. Това съобщи служебният финансов министър Росица Велкова на брифинг през днешния ден.
Поводът за него, както изясни тя, са изказвания в публичното пространство, че съществуват обилни благоприятни условия в тазгодишния бюджета, от които да се финансират непредвидени разноски като енергийни помощи да вземем за пример и даже увеличение на приходите. Тези изказвания се базират на остатъка в бюджета към 31 юли от 1,5 милиарда лева, само че това никога не е нещо извънредно и постоянно би трябвало да се показва в съответствие с бюджетния недостиг, изясни министър Христова. Тя отхвърли и друга стартирана теза в общественото пространство, че има финансови запаси за реагиране при непредвидени разноски и обмисляне на енергийни обезщетения в финансовите разноски. Голяма част от тези запаси са европейски средства, които не подлежат на преструктуриране, изясни служебният финансов министър. И предизвести: в случай че не се подхващат икономии в финансовите разноски и се запазят актуалните политики, залегнали в бюджета, следващата година дефицитът може да надвиши 11 милиарда лв.. Това ще се равнява на 6,8% и значи действителен риск от влизане в процедура за свръхдефицит, което отдалечава страната ни от приемането на еврото през 2024-та година.
" Единственият вид, който считаме, че следва да се употребява, това са икономии и преструктуриране на разноските до размера, до които са вероятни, с цел да могат да се финансират предпочитани незабавни и неотложни непредвидени разноски ", уточни министър Христова.
Тя показа и създадена от екипа ѝ предварителна тригодишна макроикономическа прогноза до 2025 година с ангажимента, че през септември е допустима промяна в поазателите.
Според тази прогноза средногодишната инфлация за 2022 година се чака да бъде 12,6 %, а следващата година – да се забави до 5,8%. Охлаждането обаче ще пристигна основно от свиването на потреблението. " Инфлацията ще се забави поради стесняване на потреблението освен в България, само че и в Европейски Съюз ", регистрира Росица Велкова.
Прогнозата на финансовото министерство за различен главен макроикономически индикатор – Брутният вътрешен продукт е да нарасне през тази година с 2,9%, а през идната година - с 2,2 на 100. Министър Велкова обаче предизвести, че се чака закъснение на икономическия напредък през третото и най-много през четвъртото тримесечие на актуалната година.
Според обновената фискална стратегия (КФП) на финансовото министерство дефицитът за 2022 година ще е 6,2284 милиарда лв. (или 4,1 на 100 от прогнозния БВП), а за бранш " Държавно ръководство " се чака недостиг от 6 на 100 от Брутният вътрешен продукт. За 2023 година прогнозата е за недостиг по КФП от 11,3191 милиарда лв. (или 6,8 на 100 от БВП), а на бранш " Държавно ръководство " - недостиг от 6,4 на 100.
От гласуваните от Народното събрание 10,3 милиарда лв. държавен дълг, до момента са изтеглени 1,8 милиарда лв.. Това разрешава в идващите месеци да се търси ново набиране на дълг на интернационалните и на вътрешния пазар, стана ясно още изявлението на служебния финансов министър.
Финансовото министерство на служебното държавно управление ще създаде базов бюджет за идната година, в който няма да се залага повишение на минималната работна заплата, заяви още Велкова. По отношение на пенсиите, тя посочи, че " са създадени съгласно правилото, което е признато в Кодекса за обществено обезпечаване, с 12% индексация от 1-ви юли 2023 година "
Поводът за него, както изясни тя, са изказвания в публичното пространство, че съществуват обилни благоприятни условия в тазгодишния бюджета, от които да се финансират непредвидени разноски като енергийни помощи да вземем за пример и даже увеличение на приходите. Тези изказвания се базират на остатъка в бюджета към 31 юли от 1,5 милиарда лева, само че това никога не е нещо извънредно и постоянно би трябвало да се показва в съответствие с бюджетния недостиг, изясни министър Христова. Тя отхвърли и друга стартирана теза в общественото пространство, че има финансови запаси за реагиране при непредвидени разноски и обмисляне на енергийни обезщетения в финансовите разноски. Голяма част от тези запаси са европейски средства, които не подлежат на преструктуриране, изясни служебният финансов министър. И предизвести: в случай че не се подхващат икономии в финансовите разноски и се запазят актуалните политики, залегнали в бюджета, следващата година дефицитът може да надвиши 11 милиарда лв.. Това ще се равнява на 6,8% и значи действителен риск от влизане в процедура за свръхдефицит, което отдалечава страната ни от приемането на еврото през 2024-та година.
" Единственият вид, който считаме, че следва да се употребява, това са икономии и преструктуриране на разноските до размера, до които са вероятни, с цел да могат да се финансират предпочитани незабавни и неотложни непредвидени разноски ", уточни министър Христова.
Тя показа и създадена от екипа ѝ предварителна тригодишна макроикономическа прогноза до 2025 година с ангажимента, че през септември е допустима промяна в поазателите.
Според тази прогноза средногодишната инфлация за 2022 година се чака да бъде 12,6 %, а следващата година – да се забави до 5,8%. Охлаждането обаче ще пристигна основно от свиването на потреблението. " Инфлацията ще се забави поради стесняване на потреблението освен в България, само че и в Европейски Съюз ", регистрира Росица Велкова.
Прогнозата на финансовото министерство за различен главен макроикономически индикатор – Брутният вътрешен продукт е да нарасне през тази година с 2,9%, а през идната година - с 2,2 на 100. Министър Велкова обаче предизвести, че се чака закъснение на икономическия напредък през третото и най-много през четвъртото тримесечие на актуалната година.
Според обновената фискална стратегия (КФП) на финансовото министерство дефицитът за 2022 година ще е 6,2284 милиарда лв. (или 4,1 на 100 от прогнозния БВП), а за бранш " Държавно ръководство " се чака недостиг от 6 на 100 от Брутният вътрешен продукт. За 2023 година прогнозата е за недостиг по КФП от 11,3191 милиарда лв. (или 6,8 на 100 от БВП), а на бранш " Държавно ръководство " - недостиг от 6,4 на 100.
От гласуваните от Народното събрание 10,3 милиарда лв. държавен дълг, до момента са изтеглени 1,8 милиарда лв.. Това разрешава в идващите месеци да се търси ново набиране на дълг на интернационалните и на вътрешния пазар, стана ясно още изявлението на служебния финансов министър.
Финансовото министерство на служебното държавно управление ще създаде базов бюджет за идната година, в който няма да се залага повишение на минималната работна заплата, заяви още Велкова. По отношение на пенсиите, тя посочи, че " са създадени съгласно правилото, което е признато в Кодекса за обществено обезпечаване, с 12% индексация от 1-ви юли 2023 година "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ