Актрисата Албена Ставрева – някога една от най-талантливите ученички на

Актрисата Албена Ставрева – в миналото една от най-талантливите ученички на проф. Николай Люцканов, Маргарита Младенова и Здравко Митков във ВИТИЗ, е в трупата на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ от 2010-а, само че някак си години наред все оставаше настрана от огромните функции. До през днешния ден, когато с авторския си моноспектакъл „ Неведение “ избухна… Не, не можем да кажем „ избухна “ за нейната деликатна актьорска природа: тя не гърми, не хвърля ефектни бомби, а сладко ромоли с една „ приспособена “, изцяло разбираема версия на родопския акцент, в който цялото зрелище е издържано. Този звучен диалект като че ли прави и елементарните, простички изречения от изповедта на героинята й да звучат като лирика. Но не толкоз в него е магията, колкото в душата на текста. Албена е освен драматург, само че и режисьор, и сценограф на постановката.  

„ И мислите, чи ви описвам за неща, дет съм ги видяла, амъ нье. Туй просту чудеса съ, туй съ нивидения и аку моим дъ ги забележим, тье съ привръщът във видения “, споделя Гичка Кукуто, обличайки, без да знае, в свои думи фамозната мисъл на Антоан дьо Сент Екзюпери, че най-същественото е невидимо за очите. Това необичайно, леко умопобъркано момиче на неопределена възраст, храненица на селския духовник, има цялостен куфар, цялостен със смешни и тъжни истории от своето детство. Смешно-тъжни. В тях се оглежда ориста на оня, който от дребен е жертван да е друг – със самотната му заложба да се схваща повече с животните, в сравнение с с хората, със устрема му да бъде признат и обичан, да си изясни света на другите с неговата от време на време озъбена експанзия. Спомени за детски прекарвания, незлобиви и чисти, водещи и нея, и фена към катарзис. До момента, в който с просветлението на лудите тя ще надмогне Гичка Кукуто, с цел да стане Евангелица. Убедена съм, че в своята героиня Албена Ставрева е закодирала облика на пророчицата Ванга – може би не с съответни биографични детайлности от ранните й години, само че като дух, като чувство, че вътрешното зрение е това, което съзира най-истинските неща.

Консултант на моноспектакъла е режисьорът Явор Гърдев, който е предложил и най-хубавото заглавие за него – „ Неведение “.  Музиката е на Мира Искърова, употребена е и ария на гръцкия композитор на класическа музика Никос Кипургос, който преди години я е подарил на Ставрева, споделя пред БНР самата тя. Следващите представления на сцена „ Апостол Карамитев “ в Народния спектакъл са на 23 ноември, 1 и 29 декември.