Северна Македония влезе в американската енергийна орбита през Гърция
„ Активизирането на тръбопровода Солун-Скопие за транспорт на дизелово гориво, основаването на газова връзка с Гърция и влизането в плана за терминал за полутечен природен газ (ВПГ) в Александруполис ще слагат Северна Македония на районната енергийна карта “, написа Мирче Йовановски в материал за скопското издание „ Независен “, представен от Агенция " Фокус ".
Допреди няколко месеца такава информация би изглеждала прекомерно утопична – Македония да бъде районен енергиен център, откъдето ще се популяризират газ и петролни деривати в прилежащите страни. Но след визитата на помощник-държавния секретар на Съединени американски щати за енергетиката и ресурсите Франсис Фанон, нещата наподобяват много оптимистични.
„ Правите съответни стъпки, с цел да превърнете Северна Македония в районен артист, а Съединени американски щати са до вас във всичко това “, сподели Фанон след среща с премиера Зоран Заев, която е продължение на срещите в Солун, на които участва държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпео.
По принцип това са три плана, които могат изцяло да трансформират енергийната картина в страната - реактивиране на нефтопровода от Солун до „ Окта “ в Миладиновци край Скопие, построяването на газов интерконектор с Гърция, посредством който Македония ще бъде снабдена с тази сила от други източници, и освен както в този момент от Русия през газопровода от България, както и присъединяване на страната в плана за създаване на терминал за полутечен газ, който се строи наоколо до Александрополис в Гърция.
Със известията, изпратени тези дни от американския държавен секретар Майк Помпео, който с изключение на Гърция посети и Хърватия (където се построява и терминал за полутечен газ) и неговия енергиен асистент Фанон, излиза наяве, че Македония е станала част от Американската енергийна орбита и нейната политика за целия район. В тази посока е посланието на Фанон, че „ в случай че имате единствено един източник, това не е пазар, а взаимозависимост “.
Последната американска самодейност евентуално ще помогне за разрешаването на някои нерешени въпроси, които са основни за упоритостите на Македония да се интегрира в районния енергиен пазар и да се трансформира в разпределителен център от външна страна. В основата на казуса, както осведомиха енергийни специалисти, е делото, което Hellenic Petroleum заведе пред арбитража в Париж, с което тази компания, която е притежател на Okta, изисква за повторно забележителна сума от Македония.
В изявление за портала Greeceinvestorguide през февруари тази година генералният шеф по стратегическото обмисляне на групата и новите действия и член на изпълнителния съвет на компанията Джордж Алексопулос съобщи, че Hellenic Petroleum Group е почнала арбитражно произвеждане против държавното управление на Северна Македония в Международната комерсиална камара. (ICC), търсейки вреди в размер на 32,6 милиона щатски $ „ вследствие на неусвояване на минимално контрактуваните количества мазут за интервала 2008 до 2011 година “. Той добави, че са назначени членове на Арбитражния съд и процесът продължава.
„ Отбелязвам, че прибегнахме до интернационален арбитраж по същата причина през 2004 година и спечелихме. Паралелно с арбитражния развой водим полемика с държавното управление на Северна Македония, с цел да намерим приятелско решение на разногласието. По отношение на употребата на тръбопровода Солун-Скопие, ние също контактуваме с държавното управление на Северна Македония и чакаме скоро да можем да го рестартираме “, сподели Алексопулос.
Този водопровод не работи от 2013 година, когато " Окта " спря да работи като рафинерия. Дотогава през него се транспортираше недопечен петрол, който по-късно се преработва в петролни производни. След преустановяване на производството на рафинерията и превръщането на компанията в типичен търговец на петролни артикули, бяха подхванати действия за разчистване на тръбите от насъбраните съединения, с цел да се обезпечи превозването на дизелово гориво.
Спорът преди арбитража обаче усложнява нещата, македонската страна не бърза да даде нужните утвърждения за употребата на този водопровод, в който Македония има 20% дял. Този спор е следващото удостоверение на нездравословното съглашение, подписано в миналото за продажбата на " Окта ".
Според събеседници от енергийния бранш тук са заложени други ползи - като въздействието на превозвачите, които сигурно ще изгубят забележителна част от работата си, откакто тръбопроводът бъде пуснат в употреба.
Иначе инвестицията за този нефтопровод възлиза на 110 милиона $. Той има дължина 213,5 км, от които 60 км на територията на Гърция и 143,5 км от македонска страна. Капацитетът на тръбопровода е 360 кубически метра на час и транспортен потенциал от 2,5 милиона тона нефт годишно.
Икономическата камара на Македония неведнъж акцентира нуждата от въвеждане в употреба на този инфраструктурен потенциал, като се има поради, че Македония употребява 8-10 хиляди тона дизел на седмица, което изисква 600-700 камиона за импорт на тези количества. В условия на усложнен превоз през пътната инфраструктура е належащо да се задейства тръбопроводът допустимо най-скоро, с цел да се обезпечи непрестанно доставяне с петролни артикули и да се понижат разноските, споделиха от камарата.
„ Предстоят договаряния с Hellenic Petroleum и се надявам да намерим приятелско решение за бързото стартиране в употреба на този потенциал “, съобщи министър председателят Заев в петък след среща с Фанон. Той добави, че " Окта " на процедура ще се трансформира в хъб и с изключение на вътрешния, ще се доставят и пазарите на други страни в района.
Според събеседници от енергийния бранш построяването на газова инфраструктура от македонска страна, която ще бъде обвързвана към интерконектора с Гърция, е в напреднал стадий. Премиерът Заев съобщи, че построяването на интерконектора сред Северна Македония и Гърция коства 54,4 милиона евро, от които 13 милиона са безплатни средства от Европейски Съюз, налични посредством Берлинския развой, който включва планиране, строителен контрол, ревизионен орган и ръководство.
Целият този енергиен „ пакет “ демонстрира желанието на Македония да стане част от терминала за полутечен природен газ (ВПГ), създаден от гръцката компания Gastrade наоколо до крайбрежния град Александруполис, в който взе участие и България.
Очаква се терминалът за ВПГ в Александруполис да стартира да работи при започване на 2023 година и ще разполага с плаващ блок за предпазване и регазификация на правоприемник за ВПГ, който ще бъде нов, самостоятелен енергиен портал към пазарите на Югоизточна и Централна Европа.
Както акцентира Заев, тези планове ще обезпечат на страната постоянни и непрекъснати доставки на газ, самостоятелност и конкурентни цени, което е в сходство с дълготрайната енергийна тактика на страната.
„ Тази връзка с Гърция, с поддръжката на Съединени американски щати и Европейския съюз, прави страната ни енергиен кулоар за страните от Югоизточна Европа за различен достъп до обилни енергийни запаси “. Всичко това демонстрира каква е разликата след направеното през тези три години (на ръководството на СДСМ). От страна, която беше сложена на последния, изолиран и маргинален енергин коловоз, и която беше сложена в обстановка да бъде подвластна единствено от един кулоар, в този момент сме интегрирани в енергийните планове и сме включени в самодейностите за енергийно свързване “, съобщи министър председателят.
Разбира се, тук са и американските ползи – за експорт на ВПГ – както се похвали също Фанон. Съединени американски щати започнаха да изнасят газ през 2016 година и след три години станаха третият по величина експортьор на полутечен природен газ, а желанията им са да станат първи. Според Фанон Северна Македония е значима от позиция на географията като районен център за рафинирани артикули, импорт на такива артикули, дистрибуторска мрежа, което значи поголяма резистентност и във връзка с газа.
„ Необходима е обаче политическа воля, с цел да стане тази визия действителност и ние желаеме да подкрепим това и да насърчим американските вложения тук “, сподели Фанон.
Тези задължения в региона на енергетиката не са свъразни единствено със Съединени американски щати, само че и с Европейски Съюз. В тази връзка Европейската комисия предложи финансов инструмент, наименуван " Европейски Съюз от последващо потомство ", на стойност 750 милиарда евро, който ще даде опция за активизиране на частни вложения в енергийния бранш, както беше посочено в петък на съвещание на Инициативата за свързване на газовите системи на Централна и Югоизточна Европа (CESEC). Посочва се, че вложението в енергийния бранш според Европейския зелен проект за реализиране на индиферентност на климата до 2050 година може доста да способства за възобновяване и да отвори благоприятни условия за напредък и претовареност. CESEC работи за ускорение на интеграцията на пазарите на газ и електрическа енергия в Централна Източна и Югоизточна Европа. Работната група на CESEC е основана от Австрия, България, Хърватия, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Словакия и Словения и Европейски Съюз през февруари 2015 година По-късно към тях се причислиха още осем страни от Енергийната общественост (организация, която сплотява Европейски Съюз и неговите съседи, с цел да сътвори интегриран паневропейски енергиен пазар): Украйна, Молдова, Сърбия, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора.
Всичко това, дружно с други настоящи процеси - като откриването на районен офис на американската Международна финансова корпорация DFC в Белград - проправя пътя за американските вложения за Северна Македония.
Източник: Мирче Йовановски в материал за скопското издание " Независен " /Агенция " Фокус " /
Допреди няколко месеца такава информация би изглеждала прекомерно утопична – Македония да бъде районен енергиен център, откъдето ще се популяризират газ и петролни деривати в прилежащите страни. Но след визитата на помощник-държавния секретар на Съединени американски щати за енергетиката и ресурсите Франсис Фанон, нещата наподобяват много оптимистични.
„ Правите съответни стъпки, с цел да превърнете Северна Македония в районен артист, а Съединени американски щати са до вас във всичко това “, сподели Фанон след среща с премиера Зоран Заев, която е продължение на срещите в Солун, на които участва държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпео.
По принцип това са три плана, които могат изцяло да трансформират енергийната картина в страната - реактивиране на нефтопровода от Солун до „ Окта “ в Миладиновци край Скопие, построяването на газов интерконектор с Гърция, посредством който Македония ще бъде снабдена с тази сила от други източници, и освен както в този момент от Русия през газопровода от България, както и присъединяване на страната в плана за създаване на терминал за полутечен газ, който се строи наоколо до Александрополис в Гърция.
Със известията, изпратени тези дни от американския държавен секретар Майк Помпео, който с изключение на Гърция посети и Хърватия (където се построява и терминал за полутечен газ) и неговия енергиен асистент Фанон, излиза наяве, че Македония е станала част от Американската енергийна орбита и нейната политика за целия район. В тази посока е посланието на Фанон, че „ в случай че имате единствено един източник, това не е пазар, а взаимозависимост “.
Последната американска самодейност евентуално ще помогне за разрешаването на някои нерешени въпроси, които са основни за упоритостите на Македония да се интегрира в районния енергиен пазар и да се трансформира в разпределителен център от външна страна. В основата на казуса, както осведомиха енергийни специалисти, е делото, което Hellenic Petroleum заведе пред арбитража в Париж, с което тази компания, която е притежател на Okta, изисква за повторно забележителна сума от Македония.
В изявление за портала Greeceinvestorguide през февруари тази година генералният шеф по стратегическото обмисляне на групата и новите действия и член на изпълнителния съвет на компанията Джордж Алексопулос съобщи, че Hellenic Petroleum Group е почнала арбитражно произвеждане против държавното управление на Северна Македония в Международната комерсиална камара. (ICC), търсейки вреди в размер на 32,6 милиона щатски $ „ вследствие на неусвояване на минимално контрактуваните количества мазут за интервала 2008 до 2011 година “. Той добави, че са назначени членове на Арбитражния съд и процесът продължава.
„ Отбелязвам, че прибегнахме до интернационален арбитраж по същата причина през 2004 година и спечелихме. Паралелно с арбитражния развой водим полемика с държавното управление на Северна Македония, с цел да намерим приятелско решение на разногласието. По отношение на употребата на тръбопровода Солун-Скопие, ние също контактуваме с държавното управление на Северна Македония и чакаме скоро да можем да го рестартираме “, сподели Алексопулос.
Този водопровод не работи от 2013 година, когато " Окта " спря да работи като рафинерия. Дотогава през него се транспортираше недопечен петрол, който по-късно се преработва в петролни производни. След преустановяване на производството на рафинерията и превръщането на компанията в типичен търговец на петролни артикули, бяха подхванати действия за разчистване на тръбите от насъбраните съединения, с цел да се обезпечи превозването на дизелово гориво.
Спорът преди арбитража обаче усложнява нещата, македонската страна не бърза да даде нужните утвърждения за употребата на този водопровод, в който Македония има 20% дял. Този спор е следващото удостоверение на нездравословното съглашение, подписано в миналото за продажбата на " Окта ".
Според събеседници от енергийния бранш тук са заложени други ползи - като въздействието на превозвачите, които сигурно ще изгубят забележителна част от работата си, откакто тръбопроводът бъде пуснат в употреба.
Иначе инвестицията за този нефтопровод възлиза на 110 милиона $. Той има дължина 213,5 км, от които 60 км на територията на Гърция и 143,5 км от македонска страна. Капацитетът на тръбопровода е 360 кубически метра на час и транспортен потенциал от 2,5 милиона тона нефт годишно.
Икономическата камара на Македония неведнъж акцентира нуждата от въвеждане в употреба на този инфраструктурен потенциал, като се има поради, че Македония употребява 8-10 хиляди тона дизел на седмица, което изисква 600-700 камиона за импорт на тези количества. В условия на усложнен превоз през пътната инфраструктура е належащо да се задейства тръбопроводът допустимо най-скоро, с цел да се обезпечи непрестанно доставяне с петролни артикули и да се понижат разноските, споделиха от камарата.
„ Предстоят договаряния с Hellenic Petroleum и се надявам да намерим приятелско решение за бързото стартиране в употреба на този потенциал “, съобщи министър председателят Заев в петък след среща с Фанон. Той добави, че " Окта " на процедура ще се трансформира в хъб и с изключение на вътрешния, ще се доставят и пазарите на други страни в района.
Според събеседници от енергийния бранш построяването на газова инфраструктура от македонска страна, която ще бъде обвързвана към интерконектора с Гърция, е в напреднал стадий. Премиерът Заев съобщи, че построяването на интерконектора сред Северна Македония и Гърция коства 54,4 милиона евро, от които 13 милиона са безплатни средства от Европейски Съюз, налични посредством Берлинския развой, който включва планиране, строителен контрол, ревизионен орган и ръководство.
Целият този енергиен „ пакет “ демонстрира желанието на Македония да стане част от терминала за полутечен природен газ (ВПГ), създаден от гръцката компания Gastrade наоколо до крайбрежния град Александруполис, в който взе участие и България.
Очаква се терминалът за ВПГ в Александруполис да стартира да работи при започване на 2023 година и ще разполага с плаващ блок за предпазване и регазификация на правоприемник за ВПГ, който ще бъде нов, самостоятелен енергиен портал към пазарите на Югоизточна и Централна Европа.
Както акцентира Заев, тези планове ще обезпечат на страната постоянни и непрекъснати доставки на газ, самостоятелност и конкурентни цени, което е в сходство с дълготрайната енергийна тактика на страната.
„ Тази връзка с Гърция, с поддръжката на Съединени американски щати и Европейския съюз, прави страната ни енергиен кулоар за страните от Югоизточна Европа за различен достъп до обилни енергийни запаси “. Всичко това демонстрира каква е разликата след направеното през тези три години (на ръководството на СДСМ). От страна, която беше сложена на последния, изолиран и маргинален енергин коловоз, и която беше сложена в обстановка да бъде подвластна единствено от един кулоар, в този момент сме интегрирани в енергийните планове и сме включени в самодейностите за енергийно свързване “, съобщи министър председателят.
Разбира се, тук са и американските ползи – за експорт на ВПГ – както се похвали също Фанон. Съединени американски щати започнаха да изнасят газ през 2016 година и след три години станаха третият по величина експортьор на полутечен природен газ, а желанията им са да станат първи. Според Фанон Северна Македония е значима от позиция на географията като районен център за рафинирани артикули, импорт на такива артикули, дистрибуторска мрежа, което значи поголяма резистентност и във връзка с газа.
„ Необходима е обаче политическа воля, с цел да стане тази визия действителност и ние желаеме да подкрепим това и да насърчим американските вложения тук “, сподели Фанон.
Тези задължения в региона на енергетиката не са свъразни единствено със Съединени американски щати, само че и с Европейски Съюз. В тази връзка Европейската комисия предложи финансов инструмент, наименуван " Европейски Съюз от последващо потомство ", на стойност 750 милиарда евро, който ще даде опция за активизиране на частни вложения в енергийния бранш, както беше посочено в петък на съвещание на Инициативата за свързване на газовите системи на Централна и Югоизточна Европа (CESEC). Посочва се, че вложението в енергийния бранш според Европейския зелен проект за реализиране на индиферентност на климата до 2050 година може доста да способства за възобновяване и да отвори благоприятни условия за напредък и претовареност. CESEC работи за ускорение на интеграцията на пазарите на газ и електрическа енергия в Централна Източна и Югоизточна Европа. Работната група на CESEC е основана от Австрия, България, Хърватия, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Словакия и Словения и Европейски Съюз през февруари 2015 година По-късно към тях се причислиха още осем страни от Енергийната общественост (организация, която сплотява Европейски Съюз и неговите съседи, с цел да сътвори интегриран паневропейски енергиен пазар): Украйна, Молдова, Сърбия, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора.
Всичко това, дружно с други настоящи процеси - като откриването на районен офис на американската Международна финансова корпорация DFC в Белград - проправя пътя за американските вложения за Северна Македония.
Източник: Мирче Йовановски в материал за скопското издание " Независен " /Агенция " Фокус " /
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ