Една удивителна история: човекът и алкохолът
Ако знаехте за какво сме слезли от дърветата: учени описват човешката еволюция през влечението ни към… алкохола. Именно поради него сме проходили на два крайници, точно поради него сме уседнали. Ето още удивителни обстоятелства:
Всяка капка алкохол вреди на организма, настояват доста лекари и учени. Доказано е, че злоупотребата с алкохол може да аргументи разнообразни тежки болести като цироза на черния дроб, а вероятно даже и рак. Жертвите на продължителен алкохолизъм имат тежка орис, а специалистите настояват, че милиони хора умират всяка година от косвените последствия на злоупотребата с алкохол. В същото време, съгласно други теории, умерената консумация на алкохол може да се окаже даже потребна. Германският седмичник „ Ди Цайт " разгласява тези дни тематични страници, отдадени точно на алкохола. От тях сме подбрали и обобщили информацията за биологичната и еволюционната връзка сред индивида и алкохола.
Първите следи за тази връзка учените откриват в един античен храм. Разкопките и археологическите изследвания на Гьобекли тепе в Турция извадиха на бял свят странните секрети на един от най-древните храмове, строени в миналото от човек. Освен редица гравирани човешки черепи, при разкопките в Югоизточен Анадол бяха открити и многочислени скотски кости, които подсказват, че ритуалите в храма въобще не са били аскетични. Напротив, там очевидно са се развихряли същински религиозни празненства.
Хилядолетия преди да стартираме да печем самун
В актуалния свят комбинацията сред религиозно замайване и дроги е добре позната. Веществата, които водят до по този начин нареченото „ разширение на съзнанието “, са одобрени катализатори за реализиране на религиозни прозрения и екстази. Шаманите на инките поддържали настроението си с ферментирал плодов сок и най-различни гъби, а редица пасажи в Стария и Новия завет документират склонността на доста основни фигури към алкохола. След Потопа, да вземем за пример, най-спешната задача на Ной се оказва да засади лозе. А когато на сватбата в Кана Галилейска алкохолните питиета свършват, Исус трансформира водата във вино - и по този начин прави първото си знамение. Години по-късно, по време на последната си вечеря (Тайната вечеря), създателят на християнството приканва своите апостоли да вземат участие в групово пиене.
Вдъхновени от този образец, монасите през Средновековието подкрепят общуването си с Господ посредством собственоръчно приготвени вино и бира. А в центъра на ритуала по причастие, който поражда още през ранното християнство, стои колективната консумация на хляб и вино. Опияняването с вино не е непознато и на мюсюлманите - съгласно Корана, попадналите в парадайса ги чакат реки от вино. Античните гърци пък си показват Дионисий, бога на екстаза, като парещ фен на виното. А при викингите за потреблението на алкохол дава отговор напряко шефът - главният им господ Один се назовава още „ Пияният “, споделя " Ди Цайт " в поредност от публикации по тематиката.-->
Авторът на една от изявленията Урс Вилман се връща към Гьобекли тепе и се пита по какъв начин е бил издигнат тамошният храм. Как в тези праисторически времена първите жреци са съумели да примамят ловците и събирачите за присъединяване в строителството? Та нали праисторическите хора въобще нямат сили и сила в остатък, а храмът на пръв взор не им предлага нищо - нито покрив над главата, нито някаква протекция.
Германският археолог Йенс Нотроф, взел участие в разкопките на Гьобекли тепе, счита, че е разкрил тази мистерия от Каменната ера. Същата рецепта действа и до ден-днешен: в случай че искаш да събереш другари, които да ти оказват помощ при преместването в ново жилище, поръчваш ядене и пийване. В Гьобекли тепе примамката били пържоли от зубър и прясна бира. Анализирайки откритите скотски кости, археолозите стигат до извода, че в религиозните пиршества в храма към един миг към този момент взели участие сред 500 и 1000 души. За да подсигуряват задоволително зърно за варенето на бира, ловците и събирачите, присъединени към храма, последователно опоскали до последния филиз всички околни ливади с диворастящи зърнени храни. Тъй че, вместо с триста страдания да събират диворастящите, хората по едно време се сетили да си засаждат ниви и да отглеждат зърнени култури. Тази активност привличала към паметното място Гьобекли тепе от ден на ден праисторически хора, които се включвали в доизграждането на храма, пиели алкохол и последователно усядали. Германският археолог Клаус Шмит обобщава: „ Първо поражда храмът, а след това - градът “. Ето по какъв начин жаждата освен поражда религиозни визии в главите на преносимите ловци и събирачи, само че в последна сметка ги кара и да уседнат. „ Тук са били сложени темелите на днешния ни метод на живот “, твърди археологът Йенс Нотроф. Тази негова доктрина споделят и други. Патрик Макгавърн от Университета в Пенсилвания смята, че таман бирата е основната смазка за революцията, която се реализира през неолита: „ Хората се научават да отглеждат зърно, с цел да варят бира - хилядолетия преди да стартират да пекат самун “.
По-нататък „ Ди Цайт " напомня, че до неотдавна бирата се е смятала за спомагателен артикул, зародил инцидентно при приготовляването на хляба. Според учените обаче хронологията е била противоположната: праисторическите хора първо разкрили ферментацията на овлажнени зърна, а едвам по-късно, когато шепа алкохолна каша по случайност попаднала в огъня, се появил и хлябът. Опитът с първите алкохолни артикули подтикнал хората от Каменната ера да усъвършенстват процеса, написа изданието и прецизира, че в хода на еволюцията ферментацията неведнъж е била употребена за набиране на сила, в това число от първите едноклетъчни.
„ Преди близо 10 милиона години нашите биологични предшественици последователно придобили умеенето да надушват алкохола. Причината е напълно елементарна. Къде са откривали плодовете с най-вече захар, които дават на тялото оптимално количество гориво? Ами тези плодове са нападали от дървото и ферментират на земята. Тоест, с цел да се добереш до висококалорийна храна, би трябвало отдалеко да можеш да подушваш миришещите на етанол деликатеси и да погълнеш колкото е допустимо повече от тях.
Алкохолът и човекоподобните маймуни
Тази тактика за оцеляване от праисторически времена е обвързвана и с приятност, като за връзката сред оцеляването и насладата дава отговор една дребна зона от мозъка: системата за заплащане. Тя се задейства постоянно, когато хората правят нещо, помагащо за оцеляването им. И отделя субстанции, които потискат страха, пораждат благополучие, а от време на време даже еуфория. В тези времена е въпрос на живот и гибел да откриеш захар. А ферментиращите захари излъчват миризма, с чиято помощ могат да бъдат открити плодовете. Ето по какъв начин алкохолът уверено трансформира живота на човекоподобните маймуни: те го подушват , слизат от дърветата, с цел да търсят плодовете и по този начин последователно усвояват напредването на два крайници.
ThinkStock/Getty Images
Тази тактика е обвързвана обаче с нови опасности. Пиенето на алкохол (по това време в действителност ядене) води до опияняване и основава рискове. Пияниците от Каменната ера стават лесна плячка за по-едрите хищници. Но и тази заплаха в последна сметка води до възстановяване на генетичния материал, написа Марк Форсайт в своята „ Кратка история на напиването ". В хода на еволюцията нашите прародители последователно развиват настройката да се напиват групово. Защото който пие сам, е жертван в мига, когато се появи хищникът. Съвсем друго е в пиянската група: там саблезъбият тигър по-трудно ще си отмъкне плячка.
Накрая няколко фрази от друга обширна публикация на „ Ди Цайт ", в която авторката Щефани Кара изяснява биологичните механизми и заплахите, свързани с алкохола: „ Защо тази молекула, за какво C2H5OH, влияе толкоз осезаемо върху тялото? Да потърсим помощ от биохимията. Алкохолът се състои от детайлите на живота - въглерод, водород и О2. Ето за какво организмът изключително се лакоми за тази молекула. Тя е елементарно разтворима, съумява да се промъкне във всяка клетка и прониква до най-отдалечените кътчета на човешкото тяло, в това число и до мозъка. Малко субстанции съумяват да преодолеят високите бариери, с които се защищава оросяването на мозъка. Освен това дребната молекула кипи от сила, заради което е доста привлекателна за обмяната на веществата - и надлежно може много да я обърка. Тъкмо заради това нашите връзки с алкохола са напряко избухливи: на едно обикновено ниво ние много си приличаме. С две думи: индивидът и алкохолът са като че ли измислени един за различен ".
ThinkStock/Getty Images
И още:
Всяка капка алкохол вреди на организма, настояват доста лекари и учени. Доказано е, че злоупотребата с алкохол може да аргументи разнообразни тежки болести като цироза на черния дроб, а вероятно даже и рак. Жертвите на продължителен алкохолизъм имат тежка орис, а специалистите настояват, че милиони хора умират всяка година от косвените последствия на злоупотребата с алкохол. В същото време, съгласно други теории, умерената консумация на алкохол може да се окаже даже потребна. Германският седмичник „ Ди Цайт " разгласява тези дни тематични страници, отдадени точно на алкохола. От тях сме подбрали и обобщили информацията за биологичната и еволюционната връзка сред индивида и алкохола.
Първите следи за тази връзка учените откриват в един античен храм. Разкопките и археологическите изследвания на Гьобекли тепе в Турция извадиха на бял свят странните секрети на един от най-древните храмове, строени в миналото от човек. Освен редица гравирани човешки черепи, при разкопките в Югоизточен Анадол бяха открити и многочислени скотски кости, които подсказват, че ритуалите в храма въобще не са били аскетични. Напротив, там очевидно са се развихряли същински религиозни празненства.
Хилядолетия преди да стартираме да печем самун
В актуалния свят комбинацията сред религиозно замайване и дроги е добре позната. Веществата, които водят до по този начин нареченото „ разширение на съзнанието “, са одобрени катализатори за реализиране на религиозни прозрения и екстази. Шаманите на инките поддържали настроението си с ферментирал плодов сок и най-различни гъби, а редица пасажи в Стария и Новия завет документират склонността на доста основни фигури към алкохола. След Потопа, да вземем за пример, най-спешната задача на Ной се оказва да засади лозе. А когато на сватбата в Кана Галилейска алкохолните питиета свършват, Исус трансформира водата във вино - и по този начин прави първото си знамение. Години по-късно, по време на последната си вечеря (Тайната вечеря), създателят на християнството приканва своите апостоли да вземат участие в групово пиене.
Вдъхновени от този образец, монасите през Средновековието подкрепят общуването си с Господ посредством собственоръчно приготвени вино и бира. А в центъра на ритуала по причастие, който поражда още през ранното християнство, стои колективната консумация на хляб и вино. Опияняването с вино не е непознато и на мюсюлманите - съгласно Корана, попадналите в парадайса ги чакат реки от вино. Античните гърци пък си показват Дионисий, бога на екстаза, като парещ фен на виното. А при викингите за потреблението на алкохол дава отговор напряко шефът - главният им господ Один се назовава още „ Пияният “, споделя " Ди Цайт " в поредност от публикации по тематиката.-->
Авторът на една от изявленията Урс Вилман се връща към Гьобекли тепе и се пита по какъв начин е бил издигнат тамошният храм. Как в тези праисторически времена първите жреци са съумели да примамят ловците и събирачите за присъединяване в строителството? Та нали праисторическите хора въобще нямат сили и сила в остатък, а храмът на пръв взор не им предлага нищо - нито покрив над главата, нито някаква протекция.
Германският археолог Йенс Нотроф, взел участие в разкопките на Гьобекли тепе, счита, че е разкрил тази мистерия от Каменната ера. Същата рецепта действа и до ден-днешен: в случай че искаш да събереш другари, които да ти оказват помощ при преместването в ново жилище, поръчваш ядене и пийване. В Гьобекли тепе примамката били пържоли от зубър и прясна бира. Анализирайки откритите скотски кости, археолозите стигат до извода, че в религиозните пиршества в храма към един миг към този момент взели участие сред 500 и 1000 души. За да подсигуряват задоволително зърно за варенето на бира, ловците и събирачите, присъединени към храма, последователно опоскали до последния филиз всички околни ливади с диворастящи зърнени храни. Тъй че, вместо с триста страдания да събират диворастящите, хората по едно време се сетили да си засаждат ниви и да отглеждат зърнени култури. Тази активност привличала към паметното място Гьобекли тепе от ден на ден праисторически хора, които се включвали в доизграждането на храма, пиели алкохол и последователно усядали. Германският археолог Клаус Шмит обобщава: „ Първо поражда храмът, а след това - градът “. Ето по какъв начин жаждата освен поражда религиозни визии в главите на преносимите ловци и събирачи, само че в последна сметка ги кара и да уседнат. „ Тук са били сложени темелите на днешния ни метод на живот “, твърди археологът Йенс Нотроф. Тази негова доктрина споделят и други. Патрик Макгавърн от Университета в Пенсилвания смята, че таман бирата е основната смазка за революцията, която се реализира през неолита: „ Хората се научават да отглеждат зърно, с цел да варят бира - хилядолетия преди да стартират да пекат самун “.
По-нататък „ Ди Цайт " напомня, че до неотдавна бирата се е смятала за спомагателен артикул, зародил инцидентно при приготовляването на хляба. Според учените обаче хронологията е била противоположната: праисторическите хора първо разкрили ферментацията на овлажнени зърна, а едвам по-късно, когато шепа алкохолна каша по случайност попаднала в огъня, се появил и хлябът. Опитът с първите алкохолни артикули подтикнал хората от Каменната ера да усъвършенстват процеса, написа изданието и прецизира, че в хода на еволюцията ферментацията неведнъж е била употребена за набиране на сила, в това число от първите едноклетъчни.
„ Преди близо 10 милиона години нашите биологични предшественици последователно придобили умеенето да надушват алкохола. Причината е напълно елементарна. Къде са откривали плодовете с най-вече захар, които дават на тялото оптимално количество гориво? Ами тези плодове са нападали от дървото и ферментират на земята. Тоест, с цел да се добереш до висококалорийна храна, би трябвало отдалеко да можеш да подушваш миришещите на етанол деликатеси и да погълнеш колкото е допустимо повече от тях.
Алкохолът и човекоподобните маймуни
Тази тактика за оцеляване от праисторически времена е обвързвана и с приятност, като за връзката сред оцеляването и насладата дава отговор една дребна зона от мозъка: системата за заплащане. Тя се задейства постоянно, когато хората правят нещо, помагащо за оцеляването им. И отделя субстанции, които потискат страха, пораждат благополучие, а от време на време даже еуфория. В тези времена е въпрос на живот и гибел да откриеш захар. А ферментиращите захари излъчват миризма, с чиято помощ могат да бъдат открити плодовете. Ето по какъв начин алкохолът уверено трансформира живота на човекоподобните маймуни: те го подушват , слизат от дърветата, с цел да търсят плодовете и по този начин последователно усвояват напредването на два крайници.
ThinkStock/Getty Images Тази тактика е обвързвана обаче с нови опасности. Пиенето на алкохол (по това време в действителност ядене) води до опияняване и основава рискове. Пияниците от Каменната ера стават лесна плячка за по-едрите хищници. Но и тази заплаха в последна сметка води до възстановяване на генетичния материал, написа Марк Форсайт в своята „ Кратка история на напиването ". В хода на еволюцията нашите прародители последователно развиват настройката да се напиват групово. Защото който пие сам, е жертван в мига, когато се появи хищникът. Съвсем друго е в пиянската група: там саблезъбият тигър по-трудно ще си отмъкне плячка.
Накрая няколко фрази от друга обширна публикация на „ Ди Цайт ", в която авторката Щефани Кара изяснява биологичните механизми и заплахите, свързани с алкохола: „ Защо тази молекула, за какво C2H5OH, влияе толкоз осезаемо върху тялото? Да потърсим помощ от биохимията. Алкохолът се състои от детайлите на живота - въглерод, водород и О2. Ето за какво организмът изключително се лакоми за тази молекула. Тя е елементарно разтворима, съумява да се промъкне във всяка клетка и прониква до най-отдалечените кътчета на човешкото тяло, в това число и до мозъка. Малко субстанции съумяват да преодолеят високите бариери, с които се защищава оросяването на мозъка. Освен това дребната молекула кипи от сила, заради което е доста привлекателна за обмяната на веществата - и надлежно може много да я обърка. Тъкмо заради това нашите връзки с алкохола са напряко избухливи: на едно обикновено ниво ние много си приличаме. С две думи: индивидът и алкохолът са като че ли измислени един за различен ".
ThinkStock/Getty Images И още:
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ