На 7 юли Русия ще изстреля първия кораб Союз-МС
Ако всичко мине по проект, на 7-ми юли от космодрума Байконур в 4:36 ч. българско време ще излети първият галактически транспортен съд от серията “Союз-МС ”.
На борда на кораба ще пътуват Анатолий Иванишин (космонавт на Русия), Такуя Ониши (астронавт на Япония) и Кейтлийн Рубинс (астронавт на НАСА).
Новите галактически кораби “Союз-МС ” имат редица усъвършенствания спрямо по-старите модели “Союз ”-и, като подобренията са най-много в региона на навигацията, контрола и информационните системи. Старата радиокомуникационна система “Квант ” е сменена с нова Единна командна и телеметрична система. Новата информационна система разрешава да се употребяват сведения от спътниците за транспорт на данни “Луч ” и управлението на задачата ще има опция да комуникира с корабите през по-голямата част от обиколките към Земята.
Корабите “Союз-МС ” ще могат да употребяват навигационните системи GPS и ГЛОНАСС за по-прецизно установяване на орбитата и самостоятелно ориентиране на моторите. Монтирана е и нова система за връзки с “Международната галактическа станция ”. Новата система “Курс ” ще разреши броя на антените, инсталирани на борда на “Союз ”, да бъде понижен, само че в същото време опциите й са по-големи при интервенциите на доближаването със станцията. “Союз-МС ” имат по-мощни слънчеви акумулатори, друга класификация на моторите, система за цифрово видео и нови сензори (източник).
През десетилетното битие “Союз ”-ите са претърпели редица модификации и усъвършенствания. Първото потомство кораби (от “Союз 1 ” до “Союз 11 ”) са били много ненадеждни и два от полетите (на “Союз 1 ” и “Союз 11 ”) са приключили със гибел на екипажа. Второто потомство кораби е било това на серия “Союз 7К-Т ” и включвало полетите на “Союз 12 ” до “Союз 40 ” (между 1973 и 1981 г). Тези кораби са били двуместни и на един от тях, “Союз 33 ”, е летял първият български космонавт – Георги Иванов. В интервала сред 1976 и 1986 година, припокривайки се ненапълно с полетите на Союз-и второ потомство, са летяли и триместните кораби от трето потомство от серията “Союз-Т ”.
Четвъртото потомство кораби “Союз ” са били въведени през 1986 година – “Союз-ТМ ”. На подобен вид транспортен съд е летял Александър Александров, вторият български космонавт. Пенсионирането им било през 2003 година, когато Русия въвела “Союз-ТМА ”. “Союз-ТМ ” са били особено предопределени за полети до модулната орбитална станция “Мир ” и са имали система, която е разрешавала да маневрират без значение от станцията. При по-старите “Союз ”-и се е налагало орбиталните станции “Салют ” да вършат “огледални маневри ” по времето на скачванията, компенсирайки грешките на предходните системи за надзор на ориентацията.
С появяването на интернет и модерните технологии можем да твърдим, че познаваме сносно корабите “Союз-ТМА ”. Голяма част от изстрелванията им бяха предавани онлайн. “Союз-ТМА ” беше създаден особено с цел да задоволи условията на НАСА за обслужването на “Международната галактическа станция ”. “ТМА ”-серията претърпя още една трансформация през 2010 година – корабите “Союз ТМА-М ” бяха екипирани с по-модерни компютри и цифрови екрани.
И по този начин, стигаме до най-новите галактически кораби “Союз-МС ”, чиито специфики бяха разказани нагоре. Русия възнамерява “МС ” да е последната серия на корабите “Союз ”. След това страната ще се концентрира върху градежа на кораба “Федерация ”, който ще разрешава полети освен до околоземна орбита, само че и до Луната. “Федерация ” ще може да лети с новите ракети “Союз 5 ” и “Ангара ” от космодрумите Байконур и Восточний.
Но това ще е в по-далечното бъдеще. В близкото ще би трябвало да свикнем с корабите “Союз-МС ”.
За повече информация по отношение на “Союз-МС ”: Роскосмос
