Ако ви попитаме кой точно е Николай Коперник, няма да

Ако ви попитаме кой тъкмо е Николай Коперник, няма да срещнете никакви усложнения, същото важи и за Исак Нютон. Те са извънредно известни в своята сфера и няма по какъв начин да останат пренебрегнати нито в историята, нито в науката. Може ли тогава да ви попитаме кой е Ибн ал-Хайтам? Най-вероятно не сте го чували, само че за него споделят, че е вторият най-умен човек в света след Нютон. И това изказване не е пресилено, въпреки всичко той е работил сред 965 и 1040 година и в този интервал съумява да напише към 90 произведения, като от тях по-късно оцеляват почти 50. В Европа е прочут с още едно име – Алхазен, тъкмо както и някои други имена се трансформират, с цел да могат да се произнасят малко по-лесно. За своя креативен интервал, Алхазен се концентрира върху оптиката, геометрията, теорията на числата, астрономия, лирика, медицина и метафизика. Един от най-важните писания е „ Книгата на оптиките “.

Именно там за първи път ще забележим, че се приказва за изображения, които се виждат обърнати с наопаки, тъкмо както през днешния ден работят камерите. Написал е това, преди да има въобще камери. Успява да реши казуса за отражението на светлината по извити повърхности и да открие способ за пресмятане на интегралната мощ. Така доближава и до способ за пресмятане на четвъртата мощ на позитивните елементарни цифри и да открие размера на парабола. За един живот, Алхазен е съумял да реализира толкоз доста, че и до през днешния ден науката не може да го пренебрегва, а просто го измества поради други по-наложени открития, въпреки и един от многото лунни кратери да носи точно неговото име.

Цялото име на този академик е Абу Али ал-Хасан Ибн ал-Хайтам. Ражда се в град Башра, сегашен Ирак. Интересен факт е, че никой не знае по какъв начин тъкмо е изглеждал, също така се счита, че е арабски или персийски академик – липсва информация даже по този въпрос. Алхазен съумява да се издигне до везир в Башра и прекарва свободното си време в математически калкулации, пробвайки се да работи върху по този начин наречените невъзможни проблеми, като квадратирането на кръга – т.е. да трансформира кръга в квадрат. Като Нютон, той също е казвал, че има вяра в Бог и затова се намесва в разликите сред властващите секти в Башра. Често, по образеца на Аристотел, заявявал, че религията, това са плодовете на философските науки. Около 1000 година се мести в Кайро и работи като консултант на халифа Хаким – халиф е нещо сходно на кметска позиция през днешния ден. Същият човек подкрепял Алхазен и също споделял любовта към науката.

Икономиките на Кайро и Египет продължавали да бъдат подвластни от река Нил, която можела да дефинира и триумфите на земеделските култири, всички оставали само и единствено на милостта на нейното разливане, а тъкмо този феномен продължавал да става все по-непредсказуем. Алхазен се замислил, че в случай че стартира да строи бентове, може да управлява количеството вода, което да наводнява плодородните води и да увеличи потенциала. След като споделя своята концепция, Хаким незабавно го назначава за началник на интервенцията и до момента в който на доктрина, всичко изглеждало повече от прелестно, ученият се провалил в практиката и не съумял да проконтролира водата. Притеснявал се, тъй като неговият стопанин се славил като извънредно нечовечен човек и постоянно обезглавявал тези, които не изпълнявали обещанията си. За да избегне наказванията, проваленият проектант просто се престорил на вманиачен и бил изпратен надалеч от обществото, където да остане в заточение.

И точно там траял да работи върху някои от главните проблеми, тъкмо по този начин се ражда и неговият първи труд за оптиките. През 1021 година Хаким умира в Кайро и след към 19 години в заточение, ученият се връща назад в Кайро, като живее още 19 години в града до гибелта си през 1040 година Има теории, в които се твърди, че Алхазен е решил да се престори на вманиачен, с цел да замине за Кайро, само че никой не е кадърен да удостовери цялата история толкоз бързо и безпроблемно. Ако се чудите какво е неговото въздействие, то би трябвало да знаете, че всички учени в Древна Гърция употребяват неговите писания и оповестяват, че множеството техни открития стоят на неговата основа. Хора като Архимед и Птолемей не се тормозят да препишат някои от своите заслуги точно на Алхазен.

Модел на работа на окото, съгласно Алхазен

Понеже оптиката е една от доста забавните материи, ученият стартира да гледа двете най-важни теории, които идват от Древна Гърция. Гален и Птолемей считали, че от нашите очи се излъчват лъчи, които с рухването си върху предмет, рисуват и изображението. В следствие схващат, че светлината не идва от нашите очи, а от разнообразни източници като слънцето. Това не им пречи да употребяват тъкмо този принцип, с цел да обяснят по какъв начин окото може да вижда дребни предмети като дребните камъчета по пътя. Аристотел не вярвал в тази доктрина. През VI век Фиопонус счита тъкмо противоположното – очите одобряват светлината и лъчите. Той вярвал, че въздухът придвижва цветовете, без да се осветява самичък. В своята книга Алхазен декларира, че очите не излъчват нищо и даже твърди, че светлината може да навреди на очите, както се случва, в случай че гледаме непосредствено към Слънцето или различен обект на мощна светлина. Нека не забравяме, че думата camera на латински значи свод или сводеста стая, до момента в който obscura е мрак.

В предишното се правили доста дребни дупки във външната стена на доста тъмна стая и когато слагат обект на светлина, той се обръщал с главата надолу в стаята. Същият опит по-късно се правил и с дребна кутия. Точно с този способ ученият разказва и по какъв начин окото в действителност работи и възприема облиците. Ще минат още няколко века, преди да има сходно изобретение от Леонардо да Винчи, който да съобщи, че най-вероятно очите работят по същия метод, по който и този опит се организира. След като съумява да приключи този опит, Алхазен се занимава с връзката сред геометрията и алгебрата. Според учения Херо от Александрия, светлинните лъчи избират допустимо най-краткия път сред две точки.

Твърдението е забавно, само че ученият решил да опитва. По тази причина употребявал две криви огледала, извити под формата на вътрешната страна на кръга и по-късно насочвал към тях източник на светлина. Това го предиздвикало да се замисли по какъв метод огледалото ще отрази лъча светлина, който доближава до него, с цел да може да си изясни по какъв начин тъкмо работи и нашето око. Започнал да опитва, а самият опит се нарекъл „ Проблемът на Алхазен “ или „ Билярдният проблем на Алхазен “. С други думи, представете си билярдна маса, която в единия край приключва като полукръг. Имате две топки на масата и би трябвало да ударите едната по този начин, че да стигне до другата, като обаче се прицелвате в извитата страна на масата. След дълги размисли, Алхазен въображаемо разделя кръга благодарение на хипербола – не литературния термин, а по този начин наречената равнинна алгебрична крива от втори ред. Същата, дружно с елипсата и параболата, е един от трите вида конични разрези.

Луните на Алхазен – тук потвърждава, че двете сини фигури имат еднообразно лице с това на зеления триъгълник.

При хиперболата се счита, че е неизродено конично сечение, откакто никой от клоновете, обсъждан настрана, не съставлява геометрична крива. С помощта на 4-тата мощ, съумява да пресметна и размера на параболата, като в плоска низина стартира да я върти. По метода на изключване съумява да потвърди своята доктрина. Архимед употребявал тази техника, с цел да открие размера на сферата. Междувременно сумата на вторите сили е била към този момент открита от Архимед, а сумата на  третите сили била създадена от великия индийски математик Арябхата. Четвъртата формула щяла да се роди точно в главата на Алхазен. И в действителност става по този начин, като в следствие се оказва, че неговата може да бъде открита за всяка една друга сума. Към това би трябвало да прибавим и наличието на по този начин нареченото сферично стъкло, кръстено от него като „ Камък за четене “. Гарантираме, че сте го употребявали, тъй като това е другото име на лупата. Може да го считаме и за един от първите, които декларират, че нашата планета е кръгла сфера, като нейният център е и центърът на света. Някъде към края на живота си, ученият оставя и по този начин наречения „ Модел на придвижванията на всяка от седемте планети “.

От него е открит единствено един развален ръкопис с пролог и първи раздел, само че е известно, че създателят е подлагал на критика доста Птолемей I по отношение на неговото нареждане на планетите. Вторият раздел е за астрономически калкулации, а третият съдържа употребявани принадлежности. Вярва, че планетарният модел може да се улови в сферична геометрия. Според него небесните придвижвания са равномерни кръгови. Освен това не се стреми да даде причинно следствено пояснение на придвижванията, а се концентрира върху цялостното геометрично изложение.

Това е първата страница на „ Книгата на оптиките “

Следователно можем единствено да си представяме какъв брой още е можел да реализира този човек, само че както знаем, животът има своите ограничавания и не е мъчно да заявим, че в това отношение се е справил брилянтно, предлагайки толкоз ранни научни отговори, на които през днешния ден науката да стъпи. Не на последно място ще напомним, че когато през 2015 година се чества интернационалната година на светлината, празникът е в чест на работата на Алхазен, отбелязвайки едно цяло хилядолетие от неговия труд.

Снимки: Wikipedia