Триест – италиански рай с австро-унгарско сърце
Ако сте фенове на историята като мен, не губете време, а стягайте куфарите в посока Триест. Но изчакайте да мине неприятното време, с цел да не попаднете в плен на мощният вятър бора, който е феномен за Адриатика и може да развие скорости до 200 км в час, което малко отрезвява поривите за туризъм.
А аргументи за туризъм има, и то тъй като Триест е град, в който като попаднете, не може напълно да определите къде сте – хем е средиземноморски – ето го там спокойното лазурно Адриатическо море, хем е централноевропейски, съдейки по архитектурата в центъра или заведенията за хранене и сладкарниците. От друга страна, над главата ви висят и планини, които ограждат града като стена, и качите ли се на тях, ще попаднете в различен свят – само че за това след това.
Триест е в Италия и, несъмнено, безредният трафик и надписите на магазини и здания ще ви припомнят този факт, само че по всичко останало постоянно може и да забравяте, че е по този начин. Всъщност, този град е прекарал по-голяма част от битието си, бидейки основното пристанище на Хабсбургската Империя – тоест на Австрия.
В днешно време австрийци в Триест няма, и в случай че има ще да са туристи като вас самите, само че пък торти, виенски наденици, гулаш и кисело зеле – колкото желаете. Получава се по този начин, че локалните италианци са споделили „ Auf widersehen “ на австрийските господари след края на Първата международна война, само че решили, че няма да пуснат киселото зеле и горчицата да си вървят с тях.
И в действителност, най-добре този районен фюжън национализъм може да се усети когато огладнеете и стомахът ви подшушне да отскочите в най-близкият локален ресторант. Тук им споделят бюфет, тъй като посетителите почтително с пластмасов поднос се редят на опашка към касиера.
Всъщност, ще имате опция да разгледате специалитетите, като в бюфет, само че нещата са по-персонализирани. Съдържателят, в случай че е дребен ресторант, или сервитьорите, ще ви обяснят по отношение на другите меса и наденици. Най-вероятно ще ви предлагат калдая, което е свински врат, сварен в бульон, и сервиран със ситно нарязано кисело зеле, горчица и сос от хрян. Или пък вездесъщата йота - бобена яхния сварена с ребра, зеле, картофи и доста гъста, топла и засищаща.
Ако след обяда решите да разгледате града и неговите забележителности, несъмнено няма да ви е скучно, тъй като има не един, а цели два исторически центъра. Единият е средновековния квартал с неизменимите тесни улички, които може да последвате до върха на рид, където се намира остарялата крепост, откъдето австрийците са направлявали ситуацията и са следили нервно дали няма да дойдат венецианците, които също непрекъснато се лакомили за стратегическия град.
Триест, както загатнах, е бил главното пристанище на Австро-унгарската империя, и в случай че не беше той, надали щеше да се развие богатата просвета на виенските кафенета и сладкарници. Това е по този начин, тъй като поради врата си градът е бил и вход за навлизането на кафето и захарта в Централна Европа. Всъщност, и до ден сегашен не Неапол, а Триест се кичи с купата „ кафеена столица на Италия “. Аз не съм специалист и няма да заемам пристрастни позиции, а единствено рационално ще препоръчам когато сте в Триест, да пробвате капо триестино (или капо ин Бе - capo in b) – мини капучино, сервирано в стъклена чашка. Тук е единственото място на света, където може да изпробвате тази наслада.
А пък в случай че сте фенове на сладкото, то тогава ще се разтопите от наслаждение да сте в тази дребна Виена с морски лъх. Разходете се из другият остарял квартал, където са и главните величествени здания – не инцидентно локалните му споделят Борго Терезиано, от Мария Терезия, бароковата австрийска императрица, която е била съвременница на това благоустройство. Отбийте се в някоя от елегантните сладкарници, да кажем Ла Бомбониера (от 1836 година е там) и прекарайте няколко часа единствено в чудене дали да си изберете торта Сахер, торта Добош, или пък Линцер или Риго Янчи, или пък за какво не Пишингер, или пък от мен една подсказка – най-местният десерт се споделя Презниц. Последният наподобява на дебела вита баница, само че вътре има доста, доста гъста и сладка плънка от смлени ядки, масло, стафиди и канела. И разберете за какво Виена и Будапеща дължат доста на морския Триест.
Площадът през нощта – Снимка Pixabay
Триест е и на един хвърлей разстояние от границата със Словения. Но с цел да ви стане словенско, дори не е нужно да отидете до там. Градът постоянно е бил италиански по население, само че прилежащото му землище в платото над него постоянно са били осеяни със словенско-говорящи села. Затова и този завършек на Адриатика е бил противоречиво място сред Италия и Югославия след Втората международна война. В днешно време словенските села са запазили бита, говора и културата си и фермерите там се занимават най-много с лозарство и винарство.
Обаче като решите да сръбнете локалното винце, направете си цяло прекарване от това. Аз ще ви подшушна по какъв начин. Първо, ще отидете в осведомителния център на града и ще ги попитате да ви дадат лист с локалните „ осмици “, работещи в дните на вашето посещаване.
Да, италианците поставят ударението на о-то в „ осмица “(osmizza), само че вие като положителни славяни сте на прав път, в случай че решите, че това звучи като цифрата 8. „ Осмиците “ в действителност са антична традиция в района. Това са частни ферми, къщи или винарни, където локалните фермери са имали позволение от управляващите да продават своя продукция в продължение на осем дни, без да бъдат облагани с налози. Твърди се, че тази традиция датира от времената на Карл Велики през 8-и век.
Трамваят за Опичина и в далечината - Триест – Снимка Wikipedia
Също най-малко от Средновековието важи и напътствието, че притежателят на „ осмица “ би трябвало да покаже, че е отворен за бизнес, като сложи на улицата покрай къщата си китка клончета с листа. И до ден сегашен това се съблюдава.
Важно е да се подчертае, че „ осмиците “ не са нито заведения за хранене, нито заведения, нито хотели, а частни къщи или ферми, които одобряват гости в избрани дни, и по тази причина е значимо да консултирате или в интернет, или в инфо центъра тези, които са отворени.
Пристигайки, ще ви вкарат в помещение за посетители, където са подредени маси, или кръчма. Поръчвате си от локалното вино, да вземем за пример прекрасен червен теран, и мезета – локално произвеждане сирена и салами. Това е добър метод да отидете с другари на заведение, само че в по-неформална конюнктура и на налични цени.
„ Осмици “ ще намерите в разнообразни места към Триест, някои даже в крайни квартали на града. Но пробвайте да потърсите „ осмица “ някъде в Карста. Това е района, който се издига като втори етаж над Триест и е посипан с лозя и пещери (оттам идва и името – от геоложкото наименование „ карст “). Самото странствуване до там е забавно, тъй като можете да хванете трамвая за Опичина, от Пиаца Обердан в центъра на Триест. Мотрисите на това влакче-фуникулар са от 30-те и 40-те години на предишния век и сами по себе си атракция. Дълго време влакчето не работеше поради поправки, само че тази година услугата се възобновява и несъмнено си заслужава да се опитва!
Текстът е част от бр. 113 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
А аргументи за туризъм има, и то тъй като Триест е град, в който като попаднете, не може напълно да определите къде сте – хем е средиземноморски – ето го там спокойното лазурно Адриатическо море, хем е централноевропейски, съдейки по архитектурата в центъра или заведенията за хранене и сладкарниците. От друга страна, над главата ви висят и планини, които ограждат града като стена, и качите ли се на тях, ще попаднете в различен свят – само че за това след това.
Триест е в Италия и, несъмнено, безредният трафик и надписите на магазини и здания ще ви припомнят този факт, само че по всичко останало постоянно може и да забравяте, че е по този начин. Всъщност, този град е прекарал по-голяма част от битието си, бидейки основното пристанище на Хабсбургската Империя – тоест на Австрия.
В днешно време австрийци в Триест няма, и в случай че има ще да са туристи като вас самите, само че пък торти, виенски наденици, гулаш и кисело зеле – колкото желаете. Получава се по този начин, че локалните италианци са споделили „ Auf widersehen “ на австрийските господари след края на Първата международна война, само че решили, че няма да пуснат киселото зеле и горчицата да си вървят с тях.
И в действителност, най-добре този районен фюжън национализъм може да се усети когато огладнеете и стомахът ви подшушне да отскочите в най-близкият локален ресторант. Тук им споделят бюфет, тъй като посетителите почтително с пластмасов поднос се редят на опашка към касиера.
Всъщност, ще имате опция да разгледате специалитетите, като в бюфет, само че нещата са по-персонализирани. Съдържателят, в случай че е дребен ресторант, или сервитьорите, ще ви обяснят по отношение на другите меса и наденици. Най-вероятно ще ви предлагат калдая, което е свински врат, сварен в бульон, и сервиран със ситно нарязано кисело зеле, горчица и сос от хрян. Или пък вездесъщата йота - бобена яхния сварена с ребра, зеле, картофи и доста гъста, топла и засищаща.
Ако след обяда решите да разгледате града и неговите забележителности, несъмнено няма да ви е скучно, тъй като има не един, а цели два исторически центъра. Единият е средновековния квартал с неизменимите тесни улички, които може да последвате до върха на рид, където се намира остарялата крепост, откъдето австрийците са направлявали ситуацията и са следили нервно дали няма да дойдат венецианците, които също непрекъснато се лакомили за стратегическия град.
Триест, както загатнах, е бил главното пристанище на Австро-унгарската империя, и в случай че не беше той, надали щеше да се развие богатата просвета на виенските кафенета и сладкарници. Това е по този начин, тъй като поради врата си градът е бил и вход за навлизането на кафето и захарта в Централна Европа. Всъщност, и до ден сегашен не Неапол, а Триест се кичи с купата „ кафеена столица на Италия “. Аз не съм специалист и няма да заемам пристрастни позиции, а единствено рационално ще препоръчам когато сте в Триест, да пробвате капо триестино (или капо ин Бе - capo in b) – мини капучино, сервирано в стъклена чашка. Тук е единственото място на света, където може да изпробвате тази наслада.
А пък в случай че сте фенове на сладкото, то тогава ще се разтопите от наслаждение да сте в тази дребна Виена с морски лъх. Разходете се из другият остарял квартал, където са и главните величествени здания – не инцидентно локалните му споделят Борго Терезиано, от Мария Терезия, бароковата австрийска императрица, която е била съвременница на това благоустройство. Отбийте се в някоя от елегантните сладкарници, да кажем Ла Бомбониера (от 1836 година е там) и прекарайте няколко часа единствено в чудене дали да си изберете торта Сахер, торта Добош, или пък Линцер или Риго Янчи, или пък за какво не Пишингер, или пък от мен една подсказка – най-местният десерт се споделя Презниц. Последният наподобява на дебела вита баница, само че вътре има доста, доста гъста и сладка плънка от смлени ядки, масло, стафиди и канела. И разберете за какво Виена и Будапеща дължат доста на морския Триест.
Площадът през нощта – Снимка Pixabay
Триест е и на един хвърлей разстояние от границата със Словения. Но с цел да ви стане словенско, дори не е нужно да отидете до там. Градът постоянно е бил италиански по население, само че прилежащото му землище в платото над него постоянно са били осеяни със словенско-говорящи села. Затова и този завършек на Адриатика е бил противоречиво място сред Италия и Югославия след Втората международна война. В днешно време словенските села са запазили бита, говора и културата си и фермерите там се занимават най-много с лозарство и винарство.
Обаче като решите да сръбнете локалното винце, направете си цяло прекарване от това. Аз ще ви подшушна по какъв начин. Първо, ще отидете в осведомителния център на града и ще ги попитате да ви дадат лист с локалните „ осмици “, работещи в дните на вашето посещаване.
Да, италианците поставят ударението на о-то в „ осмица “(osmizza), само че вие като положителни славяни сте на прав път, в случай че решите, че това звучи като цифрата 8. „ Осмиците “ в действителност са антична традиция в района. Това са частни ферми, къщи или винарни, където локалните фермери са имали позволение от управляващите да продават своя продукция в продължение на осем дни, без да бъдат облагани с налози. Твърди се, че тази традиция датира от времената на Карл Велики през 8-и век.
Трамваят за Опичина и в далечината - Триест – Снимка Wikipedia
Също най-малко от Средновековието важи и напътствието, че притежателят на „ осмица “ би трябвало да покаже, че е отворен за бизнес, като сложи на улицата покрай къщата си китка клончета с листа. И до ден сегашен това се съблюдава.
Важно е да се подчертае, че „ осмиците “ не са нито заведения за хранене, нито заведения, нито хотели, а частни къщи или ферми, които одобряват гости в избрани дни, и по тази причина е значимо да консултирате или в интернет, или в инфо центъра тези, които са отворени.
Пристигайки, ще ви вкарат в помещение за посетители, където са подредени маси, или кръчма. Поръчвате си от локалното вино, да вземем за пример прекрасен червен теран, и мезета – локално произвеждане сирена и салами. Това е добър метод да отидете с другари на заведение, само че в по-неформална конюнктура и на налични цени.
„ Осмици “ ще намерите в разнообразни места към Триест, някои даже в крайни квартали на града. Но пробвайте да потърсите „ осмица “ някъде в Карста. Това е района, който се издига като втори етаж над Триест и е посипан с лозя и пещери (оттам идва и името – от геоложкото наименование „ карст “). Самото странствуване до там е забавно, тъй като можете да хванете трамвая за Опичина, от Пиаца Обердан в центъра на Триест. Мотрисите на това влакче-фуникулар са от 30-те и 40-те години на предишния век и сами по себе си атракция. Дълго време влакчето не работеше поради поправки, само че тази година услугата се възобновява и несъмнено си заслужава да се опитва!
Текстът е част от бр. 113 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ