Парадоксът на избора или защо любовта все не идва
Ако сме без половинка по-дълго време, евентуално постоянно се питаме за какво ориста е по този начин неблагосклонна към нас. В днешното софтуерно време каналите за връзка са разнородни и опциите за запознанства порастват . Но дали точно там не се корени казусът?
Социалните мрежи и приложенията за запознанства като Tinder ни дават съвсем неограничени благоприятни условия да намерим своята половинка. А този голям избор постоянно ни прави придирчиви. Докато непрекъснато сме в търсене на нещо по-добро , постоянно се случва да не виждаме и оценяваме опциите, които са пред очите ни.
Така се стига до " парадокса на избора ". Колкото повече благоприятни условия за избор имаме, толкоз по-труден за взимане става той. Дори да сме се харесали взаимно с някого и да сме се престрашили за първа среща, даже тя да е предходна ужасно, това евентуално няма да ни откаже да продължим да споделяме с други вероятно сътрудници в търсене на нещо по-добро.
Просто е прекомерно елементарно и налично, което го прави и доста изкушаващо. Учените назовават този вид хора " maximizers ". Ако подхождаме към хората като към облекла и желаеме да пробваме доста преди да се спрем на една, която да купим, значи спадаме към тях.
Дори да сме във връзка, още веднъж непрекъснато ще се оглеждаме за нещо по-добро. А в другата прекаленост са хората, които се задоволяват с това, което имат, и не се питат непрекъснато " ами в случай че... "
Ако не стопираме да търсим съвършената за нас половинка, шансът да не я намерим в никакъв случай е значителен. Така от доста благоприятни условия, които ни се дават, нищо чудно да си останем сами за дълго. Имам да не дадем късмет на човек да ни потвърди, че е заслужен за нас, написа Bussines Insider.
Външният тип и първото усещане също взимат сериозен превес при избора ни, изключително когато приказваме за интернет връзка. Така може да пропуснем любовта на живота си единствено тъй като следващият/следващата на конвейера има по-големи мускули/гърди. А дали по-следващият/сладващата няма още по-големи?
Социалните мрежи и приложенията за запознанства като Tinder ни дават съвсем неограничени благоприятни условия да намерим своята половинка. А този голям избор постоянно ни прави придирчиви. Докато непрекъснато сме в търсене на нещо по-добро , постоянно се случва да не виждаме и оценяваме опциите, които са пред очите ни.
Така се стига до " парадокса на избора ". Колкото повече благоприятни условия за избор имаме, толкоз по-труден за взимане става той. Дори да сме се харесали взаимно с някого и да сме се престрашили за първа среща, даже тя да е предходна ужасно, това евентуално няма да ни откаже да продължим да споделяме с други вероятно сътрудници в търсене на нещо по-добро.
Просто е прекомерно елементарно и налично, което го прави и доста изкушаващо. Учените назовават този вид хора " maximizers ". Ако подхождаме към хората като към облекла и желаеме да пробваме доста преди да се спрем на една, която да купим, значи спадаме към тях.
Дори да сме във връзка, още веднъж непрекъснато ще се оглеждаме за нещо по-добро. А в другата прекаленост са хората, които се задоволяват с това, което имат, и не се питат непрекъснато " ами в случай че... "
Ако не стопираме да търсим съвършената за нас половинка, шансът да не я намерим в никакъв случай е значителен. Така от доста благоприятни условия, които ни се дават, нищо чудно да си останем сами за дълго. Имам да не дадем късмет на човек да ни потвърди, че е заслужен за нас, написа Bussines Insider.
Външният тип и първото усещане също взимат сериозен превес при избора ни, изключително когато приказваме за интернет връзка. Така може да пропуснем любовта на живота си единствено тъй като следващият/следващата на конвейера има по-големи мускули/гърди. А дали по-следващият/сладващата няма още по-големи?
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ