Говорите ли си сами? Спокойно, не сте луди!
Ако си говорите сами, това не значи безусловно, че сте луди. Всъщност даже противоположното – скорошно проучване сподели, че сходно бърборене спомага при концентрацията върху избрани задания.
Хората постоянно си приказват сами. Някои на няколко дни, а други през няколко часа. Въпреки, че наподобява необичайно в профил, това е доста значимо за развиването на мисленето и усещанията, изключително при децата, които постоянно си приказват до момента в който правят малко по малко някое деяние, като връзването на обувките си, да вземем за пример.
По този метод човек сякаш си припомня да се концентрира по време на дейностите си.
За да ревизират дали говоренето на себе си може да помогне и на възрастните да се концентрират, психолозите са направили опити с доброволци, които трябвало да търсят избрани обекти.
„ Често мрънкам на себе си, когато диря нещо в хладилника или на рафтовете в супермаркетите ”, споделя водещия проучването Гари Лупиан, когнитивен психолог в Университета на Уисконсин-Медисън.
Подтикнат от това той демонстрира на доброволци 20 фотоси на разнообразни обекти и ги моли да намерят една избрана с картинка на банан. Половината от участниците били помолени да си повтарят на глас думата на предмета, който търсят, а другите трябвало да търсят безмълвно. Крайните резултати посочили, че хората, които си приказват сами, разкрили обектите с сред 50 и 100 милисекунди по-бързо, като междинната скорост за намиране на верния обект е била сред 1,2 и 2 секунди.
Изследователите организират и различен опит – доброволците са пратени на виртуален пазар, снабдени със лист с артикули (състоящ се от снимки), които би трябвало да намерят по най-бързия метод. Резултатите са по-комплексни – преимущество при изговарянето на името на продукта са имали единствено участниците, които знаят какво търсят. Ако даденото име не е обвързвано с облик за участника, то мърморенето на името му в действителност даже го забавя.
Лупиан заключва, че когато познава един обект и знае каква форма и цвят има той, назовавайки го, човек задейства по-бързо образната си визия за него и оказва помощ на мозъка си да го засече по-бързо.
В бъдеще психологът планува да организира същите опити като сканира мозъците на участниците, с цел да се разбере които елементи на мозъка вземат участие в процеса. /Пауза Moreto.net
Хората постоянно си приказват сами. Някои на няколко дни, а други през няколко часа. Въпреки, че наподобява необичайно в профил, това е доста значимо за развиването на мисленето и усещанията, изключително при децата, които постоянно си приказват до момента в който правят малко по малко някое деяние, като връзването на обувките си, да вземем за пример.
По този метод човек сякаш си припомня да се концентрира по време на дейностите си.
За да ревизират дали говоренето на себе си може да помогне и на възрастните да се концентрират, психолозите са направили опити с доброволци, които трябвало да търсят избрани обекти.
„ Често мрънкам на себе си, когато диря нещо в хладилника или на рафтовете в супермаркетите ”, споделя водещия проучването Гари Лупиан, когнитивен психолог в Университета на Уисконсин-Медисън.
Подтикнат от това той демонстрира на доброволци 20 фотоси на разнообразни обекти и ги моли да намерят една избрана с картинка на банан. Половината от участниците били помолени да си повтарят на глас думата на предмета, който търсят, а другите трябвало да търсят безмълвно. Крайните резултати посочили, че хората, които си приказват сами, разкрили обектите с сред 50 и 100 милисекунди по-бързо, като междинната скорост за намиране на верния обект е била сред 1,2 и 2 секунди.
Изследователите организират и различен опит – доброволците са пратени на виртуален пазар, снабдени със лист с артикули (състоящ се от снимки), които би трябвало да намерят по най-бързия метод. Резултатите са по-комплексни – преимущество при изговарянето на името на продукта са имали единствено участниците, които знаят какво търсят. Ако даденото име не е обвързвано с облик за участника, то мърморенето на името му в действителност даже го забавя.
Лупиан заключва, че когато познава един обект и знае каква форма и цвят има той, назовавайки го, човек задейства по-бързо образната си визия за него и оказва помощ на мозъка си да го засече по-бързо.
В бъдеще психологът планува да организира същите опити като сканира мозъците на участниците, с цел да се разбере които елементи на мозъка вземат участие в процеса. /Пауза Moreto.net
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ