Написаното върху камък трябва да остане. Историята на рок група Везни, разказана от Борис Чеширков и Симо Лазаров |
Ако си приказваме за български рок, не може да не споменем и група Везни. Няма човек, който не е чувал „ Негърче на кея “, първата ария на група Везни, която излиза на винил при започване на 70-те години на 20 век. Вероятно най-известната им ария е „ Песен, писана на свещ “ от втория състав на групата, с която печелят 1-ва премия на Младежкия конкурс през 1979. А песента „ Между звездите “ в тяхно осъществяване и аранжимент на Симо Лазаров печели първа премия за аранжимент на ария в състезанието на ОИРТ- организацията за европейско радиоразпръскване за 1980. Групата съществува 17 години, а през нея минават десетки български музиканти. Така и по този начин не съумява да издаде огромен албум, само че развива извънредно дейна концертна и студийна активност. Крайъгълен камък в българския рок, една от първите 4 в България - Везни, Бъндараците, и Викингите. И да отбележим - първата българска рок група с брас секция, съществено повлияна от американския блус, соул и частично джаз.
Можем да приказваме доста за тези години и групи. Сигурно тъй като има толкоз малко документи непокътнати за зората на българския рок, че безусловно парченце по парченце се постанова да се събира картината. Спомени, откъслечни изявленията, мнения, или на плоча, открита в някой остарял кашон. Пъзел за фенове на историята на българската музика, който постоянно ще остане неподреден. Така най-малко си мислех. Колкото и информация да събираме за това време, от време на време губим изясненост. До каква степен българската музика е съумяла да резервира загатна за Везни, както и за другите десетки юношески рок групи в това време. Или те не са съществували, тъй като в това време е имало единствено естрадна музика и партийна агитация? Възможно ли е в действителност всичко да е било заличено, съзнателно или не. Къде слуховете и спомените се разминават? Кому е било нужно или излишно? Ще се опитам да отговорим на тези и други въпроси с Борис Чеширков (БЧ) и Симо Лазаров (СЛ), създатели на двете биографични книги за група Везни - „ Когато българският рок прохождаше “ и „ Когато българският рок съзряваше “.
Борис Чеширков, Симо Лазаров
Как пристигна концепцията за основаването на двутомника за Везни? Трудно ли се написа за тези години? Събудихте ли заспали призраци?
Борис Чеширков : Основната причина за появяването на двете книги е да разкажем историята на първата българска група въвела брас секция в своите аранжименти. Везни беше един от доайените в българския рок със седемнадесет годишно наличие на българска сцена и остави трайна диря с творчеството си. С този роман също по този начин искахме да отдадем респект към паметта на членовете на групата, които ни напуснаха прибързано. Те бяха прелестни хора и музиканти. И не на последно място да осъществим дълга си на пионери, имали дързостта по лична воля и за своя сметка да разпространяват рока и да положат основите на българската му версия, с цел да не се прекъсва връзката сред поколенията. Освен това, тук ще си разреша да изтъквам известния публицист и съавтор на антологията „ Цветята от 80-те... “ Емо Братанов, че: „ Написаното на камък остава “, а всичко останало е преходно.
Да написа човек за времето на своята младост е най-приятното и зареждащо с сила и оптимизъм занятие, защото преживяваш още веднъж и още веднъж най-хубавите моменти от живота си, оставили трайна следа. Ненапразно хората пишат записки. Това си е едно доста положително лечебно средство против напрежението и неналичието на вероятност. А на призраците, в случай че ги има, от дистанцията на времето човек гледа с трогване и мъдростта на възрастта си.
Групата минава през два съществени стадия - блус и соул насочените 1965-1972 и арт/мелъди рок 1972-1982. Кои бяха главните ви въздействия през тези два интервала? Как се трансформира понятието „ рок група “ през очите на българската аудитория?
БЧ : През есента на 1965 година започнахме с инструментали на Shadows, минахме през рок, бийт и блус, повлияни от американците Byrds, британците Animals, Moody Blues, Kinks, Rolling Stones, Donovan и с включването на брас в състава през 1968 направихме репертоар напълно в жанр рок, соул и темп енд блус. Отначало най-вече кавъри на Otis Redding, Wilson Pickett, Manfred Mann, Electric Flag. Пеехме единствено на британски. В този интервал бяхме напълно под тяхно въздействие и това на Chicago, Blood Sweat and Tears. Задълбочавайки в тази посока придобихме своя физиономия и жанр, който се опитахме да използван в аранжирането на песни на български композитори. Продължихме по този начин до разпадането на състава напролет на 1972 година.
Симо Лазаров : След това останахме единствено трима от истинския състав и известно време търсехме метод да оцелеем, до момента в който избистрим концепцията за по-нататъшната ни активност в жанр мелъди и арт рок. Чорчика, Стоянчо (Найден) и аз взехме решение да търсим подобаващи музиканти, не толкоз, с цел да запазим духовата секция, едвам продължим да свирим дружно. В този временен интервал, дружно с Ангел Петков – вокал, Евгени Йосипов – вокал, Петко Петков и Краси – перкусии, и Антон Елазаров – барабани, записахме две песни: „ Вечен град “ – музика Б. Елиезер, текст Д. Керелезов и „ Весела песничка за София “ – музика Д. Вълчев, текст Н. Вълчев. Следващият къс интервал не беше толкоз предизвикателство, колкото опция да изкараме някой лев, свирейки в градината на ресторант „ Хемус “ и обединявайки членовете от остатъка на ВЕЗНИ и група ЧАНОВЕ. На дребната сцена под звуците на чинии, вилици и ножове, предлагахме музикалните си хрумвания, свързани със салонната ресторантска музика. По-късно, когато с новата групировка Везни 2 започнахме да записваме лични композиции, с цел да се отвори такава опция повода може би бях аз, към този момент звук - инженер в първо студио на БНР – тъкмо в гнездото на осите. Познавах редакторите, посредством които можеше да се вземе време за запис и по този начин прескачахме „ желязната “ комисия, определяща какво да звучи и какво да не звучи в ефира на радиото, като пускахме части на групата надали не всеки ден. Познанството ми с редакторите беше една крачка напред в рекламата на ВЕЗНИ и по този начин групата ставаше все по-известна.
БЧ : По това време ние живеехме в затворено общество, с доста ограничавания и измежду младежите имаше натурален апетит за информация. В този смисъл, от една страна бяхме ощетени, а от друга благословени. Явно ориста ни бе отредила роля на мисионери, ние я възприемахме отговорно и това ни носеше необикновено задоволство. Така че не публиката, а ние определяхме дневния ред и формирахме понятието рок група, пробвайки се да постановяваме избран усет измежду феновете на този род музика.
Лесно ли са се издавали плочи в Балкантон? И двете обединения са съумели да го създадат. Защо не сте съумели да извършите дългосвиреща плоча?
СЛ : Да се издават плочи, изключително дългосвирещи, зависеше най-вече от връзките с факторите в този развой. Със записите се справяхме, както се загатна нагоре. Но да пробием в Балкантон беше напълно друга работа. Необходимо беше освен да имаме първокласен музикален артикул, минал през всички цедки, само че и най-малко един одобрен композитор, искащ да се заеме съответно и целеустремено с реализирането на сходна концепция. Балкантон беше единствената записваща компания и то държавна, с стеснен потенциал и конкуренцията беше люта. Сега обстановката е диаметрално противоположна. Записващи компании бол, в това число и самиздат, както и никакви, даже и минимални стандарти за качеството на препоръчаната музика.
Каква е ориста на другите песни на групата, които не са излизали на плоча - успяхте ли да ги съхраните? Има ли окончателно изгубени?
БЧ : С дребни изключения, отново с помощта на Симо, запазихме по-голямата част от творчеството на групата от двата интервала. Разбира се първите ни записи са с опциите на техниката от края на 60-те години и мъчно дават отговор на днешните стандарти, само че въпреки всичко ги имаме за илюстрация. В тази връзка, към книгите като бонус сме присъединили и CD-та, илюстриращи съответния интервал.
Какъв беше концертният живот през тези години? Кои са най - забавните концерти, които сте запомнили?
БЧ : Хората, изключително младите, жадуваха за рокендрол онлайн и всичко обвързвано с този феномен. Правили сме концерти на доста места из страната и във всички зали и клубове в София. Но едни от най-паметните през първия ни интервал бяха в университетите в Свищов и Варна, в миньорския град Мадан, един случаен в огромно населено място в Розовата котловина - проведен за нула време и най-много този в огромната зала на Софийски Университет.
Била ли ви е налагана цензура или ограничавания? Ангажираните песни са различен белег на епохата.
БЧ : Не сме били обект на ограничавания, когато по наша самодейност сме организирали участия. На концертите си пеехме най-вече на британски език. Така протече и първият рок фестивал - китариадата в Перник. Всички участници пердашеха вносен рок на британски. Номенклатурата, която беше длъжна да се преценява с формалната политика, също се наслаждаваше на тази музика с ясното схващане, че масите не трябва да се лишават от доза рок - адреналин, стига да няма всеобщи вълнения. Цензурата и рестриктивните мерки съществуваха на идващото, по-високо равнище. Не можехме да вършим публични записи на лични композиции, а единствено на български композитори и то по тяхно убеждение. Ако инцидентно нещо се промъкнеше, то известната „ Комисия “ (последната инстанция, даваща ОК записът да стигне до ефир) му удряше балтията. Същото се отнасяше до участия в радио и тв излъчвания, както и на фестивали от рода на Златен Орфей. Поп изпълнителите се радваха на повече привилегии. Този род се предпочиташе и получаваше повече тласъци. Защото болшинството български композитори работеха най-вече в това направление. Никой от известните тогава не се и осмели да се опитва на полето на рокендрола, освен с цел да не прекрачи формалната забранителна линия, а и тъй като това за тях беше „ терра инкогнита “.
Самобитният китарист Илия Фортунов е запазена марка и на двете обединения Везни. Специфичният му жанр на свирене е различим и новаторски. Кои са други по-известни български музиканти, които са минали през групата?
БЧ : Пламен Панчев - басист и Михаил Бъчваров - ударни, са свирили след това в „ Импулс “, а Мишо и в „ LZ “, с които е записал албум. Косьо Марков - бас китара, свирил с Емил Димитров и Лили Иванова, по-късно основал „ Тангра “. Стоян Найденов - тромпет и аранжименти, аранжирал известни части издадени на плочи от Балкантон. Особена горделивост за Везни са Симо Лазаров - клавишни и Димитър Момчилов - тромбон.
Симо е първият български композитор, реализатор и промоутър на електронна музика, известен у нас и в чужбина. През 2014 година придобива научна степен Академик на Българска Академия на Науката и Изкуствата, а от 2015 година е почетен професор в Нов Български Университет. Преподава у нас и в Израел. А проф. доктор Димитър Момчилов приключва Държавната Музикална Академия компетентност тромбон. Последователно е декан и два мандата ректор на към този момент Националната Музикална Академия.
Коментира се събирателен албум на Везни, който ще бъде антология с най - значимите песни на групата. Възможно ли е да се случи това преиздание и кои материали ще намерят място в албума? Кои са компликациите около едно такова начинание?
СЛ: Тази концепция се роди от предаване на БНР за Везни, в границите на известното „ Картини от една галерия “ на Сергей Шишов, излъчено в навечерието на 24 май т.г. Става дума за компилация от части на групата под заглавие „ На везните на времето “. Подобна концепция е имал приживе и Илия Фортунов - Чори. Официално осъществяване на албума среща компликации от друго естество, най-много свързани с интелектуалната благосъстоятелност на композициите.
Възможно ли е да се появи и такава антология с част от творчеството на Илия Фортунов, също доста належащо, с цел да се запазят спомените.
БЧ: Загубихме Чори 10 дни преди да навърши 73 години. Почина на 21 януари 2017 година. На 31 януари 2021 трябваше да е на 76 и да продължава да ни радва със звуците на неговата китара. Много е евентуално по този мотив да създадем албум с компилация от негови творби, който да стартира с потпури от негови сола от първия интервал на групата и да продължи нататък с композициите му. Въпросната китка сола е реалност от дълго време и може да се чуе в Youtube.
Вие сте една от първите български рок групи. За този интервал не се приказва доста, мъчно ще намерите музика от това време, тя не се преиздава. Бавно изчезват хората, които могат да опишат. Онова потомство ли пожела да бъде забравено или по-късно просто споменът се разми и изчезна?
БЧ : Всяко потомство е длъжно да се погрижи за запазване на своята културна памет, без значение от съответния й израз, с единствената цел да стане притежание на идващите поколения. Както стана ясно от отговора на първия въпрос, това беше една от аргументите да напишем със Симо тези книги. Екземпляри от тях се намират в Националната Библиотека, което значи, че „ написаното на камък би трябвало да остане “, стига да не се появят в миналото някакви " хунвейнбини " и да ги хвърлят на кладата (в рамките на шегата, схваща се).
Силно предлагам да се сдобиете с книгите, в случай че желаете да прочетете повече за историята на рока в България.
Вижте още за Везни в
Автор на изявлението:
Можем да приказваме доста за тези години и групи. Сигурно тъй като има толкоз малко документи непокътнати за зората на българския рок, че безусловно парченце по парченце се постанова да се събира картината. Спомени, откъслечни изявленията, мнения, или на плоча, открита в някой остарял кашон. Пъзел за фенове на историята на българската музика, който постоянно ще остане неподреден. Така най-малко си мислех. Колкото и информация да събираме за това време, от време на време губим изясненост. До каква степен българската музика е съумяла да резервира загатна за Везни, както и за другите десетки юношески рок групи в това време. Или те не са съществували, тъй като в това време е имало единствено естрадна музика и партийна агитация? Възможно ли е в действителност всичко да е било заличено, съзнателно или не. Къде слуховете и спомените се разминават? Кому е било нужно или излишно? Ще се опитам да отговорим на тези и други въпроси с Борис Чеширков (БЧ) и Симо Лазаров (СЛ), създатели на двете биографични книги за група Везни - „ Когато българският рок прохождаше “ и „ Когато българският рок съзряваше “.
Борис Чеширков, Симо Лазаров
Как пристигна концепцията за основаването на двутомника за Везни? Трудно ли се написа за тези години? Събудихте ли заспали призраци?
Борис Чеширков : Основната причина за появяването на двете книги е да разкажем историята на първата българска група въвела брас секция в своите аранжименти. Везни беше един от доайените в българския рок със седемнадесет годишно наличие на българска сцена и остави трайна диря с творчеството си. С този роман също по този начин искахме да отдадем респект към паметта на членовете на групата, които ни напуснаха прибързано. Те бяха прелестни хора и музиканти. И не на последно място да осъществим дълга си на пионери, имали дързостта по лична воля и за своя сметка да разпространяват рока и да положат основите на българската му версия, с цел да не се прекъсва връзката сред поколенията. Освен това, тук ще си разреша да изтъквам известния публицист и съавтор на антологията „ Цветята от 80-те... “ Емо Братанов, че: „ Написаното на камък остава “, а всичко останало е преходно.
Да написа човек за времето на своята младост е най-приятното и зареждащо с сила и оптимизъм занятие, защото преживяваш още веднъж и още веднъж най-хубавите моменти от живота си, оставили трайна следа. Ненапразно хората пишат записки. Това си е едно доста положително лечебно средство против напрежението и неналичието на вероятност. А на призраците, в случай че ги има, от дистанцията на времето човек гледа с трогване и мъдростта на възрастта си.
Групата минава през два съществени стадия - блус и соул насочените 1965-1972 и арт/мелъди рок 1972-1982. Кои бяха главните ви въздействия през тези два интервала? Как се трансформира понятието „ рок група “ през очите на българската аудитория?
БЧ : През есента на 1965 година започнахме с инструментали на Shadows, минахме през рок, бийт и блус, повлияни от американците Byrds, британците Animals, Moody Blues, Kinks, Rolling Stones, Donovan и с включването на брас в състава през 1968 направихме репертоар напълно в жанр рок, соул и темп енд блус. Отначало най-вече кавъри на Otis Redding, Wilson Pickett, Manfred Mann, Electric Flag. Пеехме единствено на британски. В този интервал бяхме напълно под тяхно въздействие и това на Chicago, Blood Sweat and Tears. Задълбочавайки в тази посока придобихме своя физиономия и жанр, който се опитахме да използван в аранжирането на песни на български композитори. Продължихме по този начин до разпадането на състава напролет на 1972 година.
Симо Лазаров : След това останахме единствено трима от истинския състав и известно време търсехме метод да оцелеем, до момента в който избистрим концепцията за по-нататъшната ни активност в жанр мелъди и арт рок. Чорчика, Стоянчо (Найден) и аз взехме решение да търсим подобаващи музиканти, не толкоз, с цел да запазим духовата секция, едвам продължим да свирим дружно. В този временен интервал, дружно с Ангел Петков – вокал, Евгени Йосипов – вокал, Петко Петков и Краси – перкусии, и Антон Елазаров – барабани, записахме две песни: „ Вечен град “ – музика Б. Елиезер, текст Д. Керелезов и „ Весела песничка за София “ – музика Д. Вълчев, текст Н. Вълчев. Следващият къс интервал не беше толкоз предизвикателство, колкото опция да изкараме някой лев, свирейки в градината на ресторант „ Хемус “ и обединявайки членовете от остатъка на ВЕЗНИ и група ЧАНОВЕ. На дребната сцена под звуците на чинии, вилици и ножове, предлагахме музикалните си хрумвания, свързани със салонната ресторантска музика. По-късно, когато с новата групировка Везни 2 започнахме да записваме лични композиции, с цел да се отвори такава опция повода може би бях аз, към този момент звук - инженер в първо студио на БНР – тъкмо в гнездото на осите. Познавах редакторите, посредством които можеше да се вземе време за запис и по този начин прескачахме „ желязната “ комисия, определяща какво да звучи и какво да не звучи в ефира на радиото, като пускахме части на групата надали не всеки ден. Познанството ми с редакторите беше една крачка напред в рекламата на ВЕЗНИ и по този начин групата ставаше все по-известна.
БЧ : По това време ние живеехме в затворено общество, с доста ограничавания и измежду младежите имаше натурален апетит за информация. В този смисъл, от една страна бяхме ощетени, а от друга благословени. Явно ориста ни бе отредила роля на мисионери, ние я възприемахме отговорно и това ни носеше необикновено задоволство. Така че не публиката, а ние определяхме дневния ред и формирахме понятието рок група, пробвайки се да постановяваме избран усет измежду феновете на този род музика.
Лесно ли са се издавали плочи в Балкантон? И двете обединения са съумели да го създадат. Защо не сте съумели да извършите дългосвиреща плоча?
СЛ : Да се издават плочи, изключително дългосвирещи, зависеше най-вече от връзките с факторите в този развой. Със записите се справяхме, както се загатна нагоре. Но да пробием в Балкантон беше напълно друга работа. Необходимо беше освен да имаме първокласен музикален артикул, минал през всички цедки, само че и най-малко един одобрен композитор, искащ да се заеме съответно и целеустремено с реализирането на сходна концепция. Балкантон беше единствената записваща компания и то държавна, с стеснен потенциал и конкуренцията беше люта. Сега обстановката е диаметрално противоположна. Записващи компании бол, в това число и самиздат, както и никакви, даже и минимални стандарти за качеството на препоръчаната музика.
Каква е ориста на другите песни на групата, които не са излизали на плоча - успяхте ли да ги съхраните? Има ли окончателно изгубени?
БЧ : С дребни изключения, отново с помощта на Симо, запазихме по-голямата част от творчеството на групата от двата интервала. Разбира се първите ни записи са с опциите на техниката от края на 60-те години и мъчно дават отговор на днешните стандарти, само че въпреки всичко ги имаме за илюстрация. В тази връзка, към книгите като бонус сме присъединили и CD-та, илюстриращи съответния интервал.
Какъв беше концертният живот през тези години? Кои са най - забавните концерти, които сте запомнили?
БЧ : Хората, изключително младите, жадуваха за рокендрол онлайн и всичко обвързвано с този феномен. Правили сме концерти на доста места из страната и във всички зали и клубове в София. Но едни от най-паметните през първия ни интервал бяха в университетите в Свищов и Варна, в миньорския град Мадан, един случаен в огромно населено място в Розовата котловина - проведен за нула време и най-много този в огромната зала на Софийски Университет.
Била ли ви е налагана цензура или ограничавания? Ангажираните песни са различен белег на епохата.
БЧ : Не сме били обект на ограничавания, когато по наша самодейност сме организирали участия. На концертите си пеехме най-вече на британски език. Така протече и първият рок фестивал - китариадата в Перник. Всички участници пердашеха вносен рок на британски. Номенклатурата, която беше длъжна да се преценява с формалната политика, също се наслаждаваше на тази музика с ясното схващане, че масите не трябва да се лишават от доза рок - адреналин, стига да няма всеобщи вълнения. Цензурата и рестриктивните мерки съществуваха на идващото, по-високо равнище. Не можехме да вършим публични записи на лични композиции, а единствено на български композитори и то по тяхно убеждение. Ако инцидентно нещо се промъкнеше, то известната „ Комисия “ (последната инстанция, даваща ОК записът да стигне до ефир) му удряше балтията. Същото се отнасяше до участия в радио и тв излъчвания, както и на фестивали от рода на Златен Орфей. Поп изпълнителите се радваха на повече привилегии. Този род се предпочиташе и получаваше повече тласъци. Защото болшинството български композитори работеха най-вече в това направление. Никой от известните тогава не се и осмели да се опитва на полето на рокендрола, освен с цел да не прекрачи формалната забранителна линия, а и тъй като това за тях беше „ терра инкогнита “.
Самобитният китарист Илия Фортунов е запазена марка и на двете обединения Везни. Специфичният му жанр на свирене е различим и новаторски. Кои са други по-известни български музиканти, които са минали през групата?
БЧ : Пламен Панчев - басист и Михаил Бъчваров - ударни, са свирили след това в „ Импулс “, а Мишо и в „ LZ “, с които е записал албум. Косьо Марков - бас китара, свирил с Емил Димитров и Лили Иванова, по-късно основал „ Тангра “. Стоян Найденов - тромпет и аранжименти, аранжирал известни части издадени на плочи от Балкантон. Особена горделивост за Везни са Симо Лазаров - клавишни и Димитър Момчилов - тромбон.
Симо е първият български композитор, реализатор и промоутър на електронна музика, известен у нас и в чужбина. През 2014 година придобива научна степен Академик на Българска Академия на Науката и Изкуствата, а от 2015 година е почетен професор в Нов Български Университет. Преподава у нас и в Израел. А проф. доктор Димитър Момчилов приключва Държавната Музикална Академия компетентност тромбон. Последователно е декан и два мандата ректор на към този момент Националната Музикална Академия.
Коментира се събирателен албум на Везни, който ще бъде антология с най - значимите песни на групата. Възможно ли е да се случи това преиздание и кои материали ще намерят място в албума? Кои са компликациите около едно такова начинание?
СЛ: Тази концепция се роди от предаване на БНР за Везни, в границите на известното „ Картини от една галерия “ на Сергей Шишов, излъчено в навечерието на 24 май т.г. Става дума за компилация от части на групата под заглавие „ На везните на времето “. Подобна концепция е имал приживе и Илия Фортунов - Чори. Официално осъществяване на албума среща компликации от друго естество, най-много свързани с интелектуалната благосъстоятелност на композициите.
Възможно ли е да се появи и такава антология с част от творчеството на Илия Фортунов, също доста належащо, с цел да се запазят спомените.
БЧ: Загубихме Чори 10 дни преди да навърши 73 години. Почина на 21 януари 2017 година. На 31 януари 2021 трябваше да е на 76 и да продължава да ни радва със звуците на неговата китара. Много е евентуално по този мотив да създадем албум с компилация от негови творби, който да стартира с потпури от негови сола от първия интервал на групата и да продължи нататък с композициите му. Въпросната китка сола е реалност от дълго време и може да се чуе в Youtube.
Вие сте една от първите български рок групи. За този интервал не се приказва доста, мъчно ще намерите музика от това време, тя не се преиздава. Бавно изчезват хората, които могат да опишат. Онова потомство ли пожела да бъде забравено или по-късно просто споменът се разми и изчезна?
БЧ : Всяко потомство е длъжно да се погрижи за запазване на своята културна памет, без значение от съответния й израз, с единствената цел да стане притежание на идващите поколения. Както стана ясно от отговора на първия въпрос, това беше една от аргументите да напишем със Симо тези книги. Екземпляри от тях се намират в Националната Библиотека, което значи, че „ написаното на камък би трябвало да остане “, стига да не се появят в миналото някакви " хунвейнбини " и да ги хвърлят на кладата (в рамките на шегата, схваща се).
Силно предлагам да се сдобиете с книгите, в случай че желаете да прочетете повече за историята на рока в България.
Вижте още за Везни в
Автор на изявлението:
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ