Ако се захласнете по страниците на някое интересна книга, това

Ако се захласнете по страниците на някое забавна книга, това освен ще ви донесе доста часове приятност, само че в действителност може да промени мозъка ви.

Учени откриха, че невралните пътеки в мозъка се образуват по този начин, като че ли действително изживявате протичащото се в книгата. Екипът от университета Емори в Атланта, щата Джорджия, е разпознал биологични промени в мозъците на група хора, които са взели участие в опит, чиято задача е да потвърди, че романите могат да имат доста въздействие върху човешкото схващане.

„ Искахме да разберем по какъв начин историите влизат в мозъка и какво вършат там “, изяснява неврологът проф. Грегъри Бърнс. „ Разказите оформят нашия живот и в някои случаи даже ни дефинират като хора “.

По време на опит 21 студенти са били накарани да прочетат книгата „ Помпей “ на английския създател на бестселъри Робърт Харис, разказваща за любовна история в региона на изригващия вулкан Везувий, разрушил Помпей.

Студентите чели книгата в продължение на 19 дни, до момента в който с инсталация мозъчната им интензивност била следена. Накрая студентите били препитани по прочетеното, с цел да се ревизира дали не лъжат, че са чели романа.

Изследванията посочили, че по време на четенето са задействани тези функционалности на мозъка, които свързват мисълта с действието, т.е. получавало се нещо сходно на желанието за бягане, което изпитва човек, когато си мисли за тичането.

Продължителното потапяне в художествената действителност създава дълготрайно влияние върху мозъка. Измененията в някои от неговите сектори, предизвикани от четенето на романи, остават с нас даже когато към този момент сме оставили книгата.

Вече знаем, че с помощта на гъвкавостта мозъкът може да се приспособява към настоящите задания, изключително в случай че тези задания се повтарят доста пъти – невронните мрежи се престрояват по този начин, че да работят колкото се може по-ефективно. Но гъвкавостта на мозъка сработва освен при рационализиране на професионалните привички – мощни усещания също могат в дословен смисъл да оставят своята диря в мозъка.

Смята се да вземем за пример, че мощният, непрекъснат стрес в ранна възраст, когато мозъкът е изключително еластичен, е кадърен да се отрази на зрели години. Тоест известната психическа идея за това, че детските усещания ни се отразяват за цялостен живот, последователно се снабдяват с невробиологични доказателства.

Но стресовете и повтарящите се професионални задания са много явни тласъци, тъй че в края на краищата откривателите се замислили могат ли да въздействат на действието и структурата на мозъка някакви по-тънки и комплицирани дразнители.

Ясно е, че едни от най-изострените и комплицирани се отнасят към естетичната сфера. Иначе казано, въздействието на изящните изкуства (в най-широк смисъл) върху индивида постоянно е вълнувало учените и философите. Ето, да вземем за пример не толкоз от дълго време психолозите са изяснили, че четенето на високохудожествена литература способства за емпатията.

Тук можем да кажем, че остава единствено да дочакаме невробиолозите с тяхната всемогъща функционална магнитно-резонансна томография, само че и невробиолозите релативно от дълго време се интересуват от такива опити, които разрешават да се разбере по какъв начин естетичните прекарвания въздействат на работата на мозъка. Вече е ясно, че при четене в мозъка се задействат специфични сектори, а реакцията на прозата се отличава от реакцията на поезията.

Но в множеството такива проучвания става дума за временен резултат от четенето, стеснен от дребната форма на творбата. Изследователите от университета „ Емори ” (САЩ) желали да изяснят остават ли в мозъка такива дълготрайни следи след дълго, непрестанно четене.

Речено-сторено. Грегъри Бърнс и сътрудниците му поканили 21 доброволци да вземат участие в опит и ги предиздвикали в продължение на 9 дни да четат романа на Робърт Харис „ Помпей ”. Съдейки по описанието, сюжетът в книгата е много публикуван – основният воин предчувства заплаха и се пробва да предизвести другите, които не я виждат (става дума за изригването на Везувий), всичко това е скрепено, както си му е редът, от любовен сюжет.

Впрочем самите откриватели изясняват избора на „ мощни повествователни книги ”, в които има драматизъм, напрежение и прочие Така или другояче, доброволците всеки ден ходели в лабораторията, където сканирали мозъка им, след което им давали да прочетат 30 страници от романа. Участниците в опита също били приканени да четат вечер, а на идната заран ги проверявали дали са „ усвоили ” следващата порция. Самото сканиране прекосявало без четене, т.е. мозъкът в същото време не бил ангажиран.

Както пишат откривателите в Brain Connectivity, постоянното четене усилвало невронните връзки в левия темпорален дял на мозъка, участващ в разбора на езика. Изследователите означават, че усилването на тази зона се следило също в умерено положение, на идната заран след вечерното другарство с романа и преди утринния сеанс на четене. Авторите съпоставят това с мускулната памет, когато към мускулите се връща остарялата мощ, даже в случай че човек дълго не се е упражнявал.

Освен това при читателите се отбелязва усилване на първичната сензомоторна област, която дава отговор за чувството на личното тяло. Известно е, че сензомоторната кора може да се задейства освен при действителни придвижвания, само че и под въздействието на въображението – т.е. когато ние мислим да вземем за пример за разходка с велосипед.

В случая с романите, както считат откривателите, е настъпило вглъбяване на читателите в героя и дейностите на античния римлянин предиздвикали точно сензомоторната кора да реагира. Получава се, че изразът „ да се почувстваш в непозната кожа ” в този случай не е такава фигура на речта, както може да наподобява – мозъкът в действителност може да „ влезе в кожата ” на измисления воин.

И което е изключително значимо – всички тези мозъчни промени се съхранили даже пет дни откакто романът бил дочетен до дъно. А това е еднопосочно удостоверение в интерес на дълготрайното деяние на четенето върху мозъка.

Колко дълго трае „ резултатът на романа ”, към момента е мистерия, както и ще окаже ли такова въздействие върху мозъка книга с други характерности – да вземем за пример без изобилие от сюжетни обрати, само че с кондензиран „ вътрешен живот ” на героя.