Ако се търси някаква аналогия между настоящето, в което живеем,

Ако се търси някаква прилика сред сегашното, в което живеем, и интервалът преди Втората международна война, по-лесно ще открием приликите, в сравнение с разликите.

Макар през днешния ден обликът на Адолф Хитлер в насоящето да е демонизиран и окарикатурен в реалност за доста от съвременниците му даже в западните демократични страни той е изглеждал изцяло рационален.

Всъщност Хитлер се пързаля неосъзнато към пропастта по своята лична пързалка, повличайки всички със себе си.

Той към този момент е присъединил родната си Австрия. Австрийците ще платят цената на насладата по улиците от аншлуза със загуба на 400 хиляди живота.

Лапнал е Чехословакия и все пак още огромна част от западното общество си прави илюзии, че той ще спре до там.

Грешката е осъзната едвам когато кървавите последици от неконтролируемата му харизма доближават всеки дом в Европа.

Разбират го и вярващите в идеологията му милиони негови почитатели в Германия и Австрия, които заплащат за заблудата си с 6 милиона жертви и цялостна икономическа злополука.

Любопитна е последната тирада на Хитлер към Западните страни, когато им предлага нещо като мир. 

Датата е 6 октомври 1939 година.

Току що Хитлер дружно със съдружника си Съюз на съветските социалистически републики е унищожил Полша. 

Това безусловно му дава криле, а германците и австрийците го обожествяват.

Отишъл е до Варшава, с цел да се наслаждения на разрушенията.

Завърнал се от обиколка на разрушената полска столица Варшава, Хитлер прекарва съвсем 80  или 90 минути от речта в празнично и отчитане на завладяването на Полша.

Той не стопира да мами народа си.

За света към този момент е ясно, че става въпрос за изпечен измамник.

Хитлер лъже Германия, че Полша е нападнала Германия.

" Държавата с не по-малко от 36 000 000 поданици. подвигна оръжие против нас. Техните оръжия бяха широкообхватни и тяхната убеденост в способността им да смажат Германия нямаше граници... ".

Той твърди, че е лимитирал бомбардировките до военни цели и че е предложил да разреши на цивилни във Варшава да се изтеглят от града, само че е получил отвод.

Хитлер прави някакви умопомрачителни паралели със Средновековието.

Казва, че „ изключителните черти на полския темперамент са били жестокостта и неналичието на морални задръжки “, че „ безсрамните обиди “, които поляците са отправили към Германия, са непоносими, че полското държавно управление е било подкрепено единствено от 15 % от популацията и е била " кученце на западните демокрации ".

След това Хитлер отправя неясни закани по какъв начин Германия дружно със Съюз на съветските социалистически републики ще проектира своята мощност в Югоизточна Европа.

Променяйки тона, Хитлер предлага маслинова клонка на мира на Франция и Англия.

Той осъжда войната като начинание, в което всички участници са губещи, тъй като ще  претърпят милиони смъртни случаи и ще изгубят милиарди от богатствата си.

Казва, че в случай че войната с Франция продължи, „ Един ден още веднъж ще има граница сред Германия и Франция, само че вместо процъфтяващи градове ще има руини и безкрайни гробища “.

Предлага нова мирна конференция:

" Основното ми изпитание беше да изчистя връзките ни с Франция от всяка диря от преднамереност...

Винаги съм изразявал пред Франция желанието си да погреба завинаги нашата антична омраза...

Посветих не по-малко старания за постигането на англо-германския другарство.

За да реализират тази велика цел [на мира], водещите народи на този континент един ден ще би трябвало да се съберат, с цел да изготвят, одобряват и подсигуряват статут на всеобхватна основа, който ще обезпечи на всички тях смисъл на сигурност, на мира – в резюме, на мир...

Също толкоз невероятно е такава конференция, която би трябвало да дефинира ориста на този континент за доста години напред, да може да продължи разискванията си, до момента в който гърмят оръдия или активизират армии и оказват напън.

Сред задачите на Германия на такава конференция, заявена от Хитлер, ще бъде " Опит за реализиране на решение и разрешаване на еврейския проблем. "  

След това Хитлер завършва с още фукане: „ Ако обаче възгледите на господин Чърчил и неговите почитатели надделеят, това изявление ще е последното ми. “

Какво му дава отговор Западът?

Отговорът на Запада на предлагането за мир е без възторг.

Нюйоркската фондова борса спадна с няколко пункта на идващия ден, което опонира на всяко поверие, че мирът може фактически да настъпи.

Кореспондентът от Берлин Уилям Ширър счита речта за явно неискрена, „ като остаряла грамофонна плоча, която се пуска за пети или шести път “.

Западните държавни управления също не са впечатлени: на идващия ден френският министър-председател Едуар Даладие декларира, че Франция няма да обмисля мир, в случай че не бъдат получени гаранции за „ същински мир и обща сигурност “.

На 10 октомври той дава много войнствено изказване по радиото, отхвърляйки немската откровеност:

„ След Австрия пристигна Чехословакия, а след Чехословакия, Полша. Всички тези инициативи бяха единствено стъпки по пътя, който би довел Франция и Европа до най-суровото иго.

Знайте, че те ви приказват през днешния ден за мир, за немски мир, за мир, който единствено ще освети завоеванията с машинация или принуждение и няма да попречи на подготовката за нови войни “ 

Британският министър-председател Невил Чембърлейн се обръща към Камарата на общините на 12 октомври и обявява предложенията на Хитлер за неразбираеми и несигурни. Той споделя, че не може повече да се разчита на обещанията на Хитлер и че „ дейности – освен думи – би трябвало да предстоят “, с цел да има мир..

На собствен ред публично немско изказване идва на 13 октомври. 

То е, че Чембърлейн, отхвърляйки мирното предложение на Хитлер, съзнателно е избрал войната.

Това е предпоследното спокойно предложение на Хитлер.

Няколко месеца по-късно на 10 май 1940 с 3,5 милиона бойци Германия атакува.

Първо прегазва Люксембург, следват Белгия и Нидерландия, с цел да пристигна ред и на Франция.