Ако се решат трите важни проблема пред развитието на бизнеса,

Ако се решат трите значими казуса пред развиването на бизнеса, плануваният растеж на Брутният вътрешен артикул от близо 4%, който сега е реален, може да стане даже по-висок. Става дума за неналичието на човешки запаси, административните тежести и равнището на корупция.

Това изясни в изявление пред БНР ръководителят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Овладяването на корупцията, единият от трите казуса, който спъва развиването на бизнеса у нас Васил Велев разяснява, че решението му зависи от политиците и гражданския бранш. В битката с корупцията няма забележим прогрес. Според анкетите 70% от публичните поръчки са нагласени, това е оценка на бизнеса, уточни ръководителят на АИКБ.

Програмата за понижаване на административната тежест, оповестена от държавното управление, съгласно Велев се движи в положително движение: " Ако се резервира или дори се форсира това движение, това ще е една от опциите за ускорение на растежа през идната година. "

По въпроса за дефицита на квалифицирани фрагменти в стопанската система Велев изясни, че човешки запаси липсват по няколко аргументи, като най-главната от тях е емиграцията: " Над един милион работоспособни българи са напуснали страната ни в годините на прехода. България, за разлика от останалите централно и източноевропейски страни, е затворила вратите си и е лимитирала по всякакъв начин, изкуствено, в несъгласие с политиката на Европейския съюз имиграцията. Примерно, в едно дружество не могат да работят повече от 10% жители на трети страни - няма такова европейско ограничаване. "

Велев показва, че синя карта има единствено за IT бранша, а има " вопиющ дефицит " на машинни инженери, на инженери по електроника и електротехника. В образованието бълваме фрагменти със специалности " държавна администрация ", " стопанска система " и филантропични профили, а имаме голям дефицит на инженерно-технически фрагменти.

Призивът на Асоциацията на индустриалния капитал за поредна година е да се възнамеряват в бюджета държавни стипендии за дефицитни специалности, тъй че да има стопански тласъци за младежите да се насочват към тях. " В следствие бизнесът ще предложи стипендии на тези, които останат след втори курс да учат механически науки, ще предложи съответни стипендии за съответни предприятия, само че те би трябвало да попаднат в университетите в тези специалности, с цел да може да бъде осъществена въобще тази среща. "

Според Велев даже незабавно да се направи промяна в образованието, резултатите ще дойдат след 5 -10 години, а фрагменти са нужни незабавно. " Затова ние споделяме, че би трябвало да се трансформират внезапно политиките по миграци - да спрем да насърчаваме износа на човешки запаси и да облекчим за вноса. "

Големия % младежи у нас, които нито учат, нито работят, Васил Велев разяснява с високия % на ромско население, в България и Румъния е най-голям в целия Европейския съюз, и може да се търси корелация на тези два казуса - неучещи и неработещи младежи, които би трябвало да бъдат активизирани с общи старания. " Политиките на страната би трябвало да са такива, които да стимулират хората да се образоват и да работят, а не да чакат помощи и да недоволстват, че те са дребни. "

Като означи, че няма нужда от съществена смяна в политиката по приходите у нас, Васил Велев повтори тезата на работодателите, че приходите порастват по-бързо от стопанската система и по-бързо от продуктивността.

Производителността пораства с 3-4% %, а приходите - с 10-11%, сподели Велев и добави, че България е измежду първите 30 % от страните в света съгласно размера на приходите.